Р Е Ш Е Н И Е
Номер 88 03.04.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На пети март две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско дело номер 238 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 432 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Малолетният ищец Р.Й.М., ЕГН **********,
чрез своята майка и законна представителка Ф.Р.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 - адв.
Панайот Велков е предявил искове против ответника Застрахователно акционерно
дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 за заплащане на следните
обезщетения за вреди от нанесени му телесни повреди в резултат на
пътнотранспортно произшествие, допуснато от лицето П.К.Д. с ЕГН ********** на
06.10.2018г. в гр. Айтос при управление на лек автомобил „Форд“, модел
„Галакси“ с рег. № *******, застрахован при ответното дружество по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“:
- сумата
от 37000 лева като част от сумата от 50000 лева – обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018 г.
(датата на уведомяването на ответника) до окончателно изплащане;
- сумата
от 1190,43 лева – обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение), ведно
със законната лихва, считано от завеждането на делото на 08.05.2019 г. до
окончателно изплащане.
Претенциите са уточнени с допълнителна молба.
Застрахователят е бил уведомен по реда на
чл. 380 от ГПК със заявление вх. № 5149 от 19.10.2018 г. (л. 21 от делото).
Ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД оспорва
предявения иск.
Изразил е становище, че настъпилото ПТП не се дължи на
виновно поведение на водачът на застрахования автомобил. Предявил е възражения
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец по реда
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорил наличието на пряка причинна връзка между ПТП и
уврежданията. Посочил е от друга страна, че е искът е завишен по размер.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическата обстановка е изяснена от
изслушаните съдебни автотехнически експертизи.
На 06.10.2018 г. около 16.45 ч в гр. Айтос
П.К.Д. управлявал лек автомобил „Форд“,
модел „Галакси“ с рег. № ******* като се движел по *** в посока юг към Т-образно нерегулирано кръстовище
с ***. По същото време по *** в посока запад към същото кръстовище се
придвижвал на велосипед малолетният ищец Р.Й.М. (тогава на 10 г.). Автомобилът
минавал покрай училищен двор вдясно и наближавал пешеходна пътека тип „Зебра“,
обозначена с хоризонтална маркировка и Знак А18. Пешеходната пътека водела към малка врата на училищния
двор. Непосредствено преди нея имало поставен и знак А19 „Деца“. Автомобилът се
движел с ниска скорост в средата на двупосочната улица, която нямала пътна
маркировка. Намалил допълнително, когато стигнал до пешеходната пътека.
Кръстовището с *** било разположено непосредствено след нея. Видимостта към
левия му ръкав, откъдето наближавал велосипедистът била почти изцяло ограничена
от висока масивна ограда на намиращата се на ъгъла къща. И двете превозни
средства се движели под лек наклон. Велосипедистът нямал спирачки. След
кръстовището той можел да продължи или наляво или надясно – по ***. Явно с цел
да влезе в училищния двор той изскочил пред автомобила като пресякъл косо пътя
му, без да предприеме пресичане по пешеходната пътека (подходът му към нея бил
ограничен от висок бордюр). Последвал сблъсък с нисък интензитет на самата
пешеходна пътека, при който велосипедистът бил ударен в дясното бедро от
предната броня на автомобила и се строполил на земята. Извиканият екип на
Спешна медицинска помощ откарал детето в болница, където било установено
счупване на бедрената кост.
Непосредствено преди сблъсъка скоростта на
автомобила била около 15 км/ч., а тази на велосипедиста – около 11 км./ч.
Изчисленията на вещите лица и по двете изслушани автотехнически експертизи са
сходни. Съдът не коментира изложените от експертите правни изводи. Показателен
за ниската скорост на автомобила е и фактът, че при огледа на
местопроизшествието не са открити никакви следи от спирачен път (виж протокол
на л.169- 170 от делото).
Изложената по-горе фактическа обстановка
се потвърждава и от показанията на изслушаните по делото свидетели.
При това положение съдът приема, че
настъпилото пътнотранспортно поведение
се дължи на както на виновното поведение на водача на автомобила П.Д.,
така и на обективното нарушаване на правилата за движение от страна на
малолетния ищец при управление на велосипед.
Въпреки ограничената видимост отляво, Д.
не се е съобразил с пътния знак, указващ внезапна поява на деца, а освен това в
нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП не се е движел на най-вдясно по платното за движение.
Той не е съобразил конкретната пътна обстановка в разрез с разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП
От друга страна малолетният ищец е
управлявал неизправен велосипед без спирачки и ненадлежно обозначен – в разрез
с изискванията на чл. 79 от ЗДвП. Същият се е движел без надзор от възрастен
(виж показанията на ищцата Т.Й., разпитана в с.з. на 24.10.2020 г.). Той не е
предприел надлежно пресичане на пешеходна пътека, а и е имал поведение на
участник в движението, отнел предимство на дясностоящия автомобил в
нерегулирано кръстовище - в нарушение на чл.
48 от ЗДвП. Същият не е сигнализирал по никакъв начин внезапно
предприетата от него маневра, с която е пресякъл пътя на автомобила.
Обективното нарушение на правилата е
достатъчно, за да обоснове извод за съпричиняване на вредоносния резултат.
Степента на каузалния принос съдът определя на 1/3.
Съгласно епикризата, издадена от Отделението
по ортопедия и травматология епикриза при УМБАЛ – Бургас (л. 7), ищецът е имал счупване
на дясната бедрена кост. Под обща анестезия била извършена кръвна репозиция на
фрактурата с поставяне на метална остеосинтеза.
За хода на оздравителния процес
представените амбулаторни листи (л. 9-13 от делото). От тях е видно, че към 20.12.2018
год. фрактурата още не е била добре консолидирана.
Към 10.02.2019 год. било констатирано, че ищецът е започнал да се
придвижва „щадяща походка“ без помощни
средства.
Вещото лице по изслушаната
съдебномедицинска експертиза е посочило, че към датата на извършения от него
преглед - 01.11.2019 г. - ищецът все още
накуцва с десния крак. По страничната повърхност на дясното му бедро се
забелязва надлъжен оперативен цикатрикс
(белег) с дължина 28 см., започващ от тазобедрената
става. Пострадалият съобщавал за болки в крака при тичане, скачане, при
продължително стоене прав, както и при промяна на времето.
Според експертизата оздравителният процес продължил до
края на месец март когато е възстановена функцията на крайника. Предстои
премахване на металната остеосинтеза като се очаква пълно възстановяване.
В показанията си свидетелката Т.Й., леля на пострадалия,
говори за преживения от него силен стрес в резултат на инцидента и за
болезненото му възстановяване. В началото ищцата била обездвижен на легло като
ползвал пелени (памперси). Започнал да става след около месец. В резултат на
обездвижването напълнял. Заради теглото си понасял обиди от съучениците си. В
училище бил освободен от часовете по физическо възпитание.
При така изяснената обстановка съдът определя по справедливост,
в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за преживените от ищеца болки
и страдания в размер на 33000 лева.
От представените фактури (л. 15 и 16) се вижда, че закупените
материали и консумативи във връзка с лечението на ищеца възлизат на 1190,43 лева.
Разходите са обсъдени от вещото лице по медицинската експертиза като адекватни.
Размерът на обезщетенията следва да бъде намален с по
1/3 на основание чл. 51 от ЗЗД – поради съпричиняване, както следва: от 33000
лева на 22000 лева – за неимуществените вреди и от 1190,43 лева
на 793,62 лева.
Няма спор, че автомобилът, с който е
извършено увреждането, е бил застрахован при ответното дружество по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Ето защо и на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите ответникът „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца следните обезщетения: 22000 лева - за неимуществени
вреди и 1190,43 лева – за имуществени вреди. На основание чл. 429, ал. 3 от КЗ
лихви следва да бъдат присъдени от уведомяването на застрахователя т.е. от 19.10.2018 г. - по
отношение на главницата от 22000 лева.
Лихвите върху главницата от 793,62 лева се
присъждат както са търсени - от датата на завеждането на делото.
В останалата им част претенциите следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на дължимите такси:
Ищецът е освободен от такси и разноски.
Цялата такса върху присъдените суми възлиза на 911,74 лева.
Тя следва да бъде възложена тежест на ответника.
По отношение на направените от страните разноски:
Ищецът е била представляван безплатно от адвокат по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал.
2 от ЗА съдът определя на процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение от 1615,71 лева. В съответствие с уважената част от иска
ответникът следва да заплати част от това възнаграждение, възлизаща на 1017,61 лева.
Ответникът е направил разноски за експертиза в размер
на 300 лева. Съдът определя на тази страна (по повод изрично искане)
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в съответствие с
отхвърлената част от претенциите съдът присъжда разноски в полза на ответника в
размер на 222,11 лева.
Направените за сметка на бюджета на съда разноски
възлизат на 509 лева (200 лева – за съдебномедицинска експертиза; 300 лева – за
повторна автотехническа експертиза; 9 лева – разноски за свидетел). На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК част от тези разноски, възлизаща на 320,58 лева
следва да възложена в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на ищеца
Р.Й.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Ф.Р.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“
№ 18, ет.3, офис 6 - адв. Панайот Велков сумата от 22000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 793,62 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи по лечение),
претърпени в резултат на непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие, допуснато от лицето П.К.Д. с ЕГН ********** на
06.10.2018г. в гр. Айтос при управление на лек автомобил „Форд“, модел
„Галакси“ с рег. № *******, застрахован при ответното дружество по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата от 22000 лева, считано от 19.10.2018 г. до окончателно изплащане и
законната лихва върху главницата от 785,71 лева, считано от завеждането на
делото на 08.05.2019г. до окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА за главницата за неимуществени
вреди – над присъдения размер от 22000 лева до претендираната горница от 35000
лева като част от сумата от 50000 лева.
ОСЪЖДА Р.Й.М., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законна представителка Ф.Р.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 - адв.
Панайот Велков да заплати на Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 съдебноделоводни разноски в размер на 222,11 лева
(двеста двадесет и два лева и единадесет стотинки).
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати
на Панайот Йовчев Велков, ЕГН ********** –
адвокат от АК - Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов” № 18,
ет. 3, офис № 6 сумата от 1017,61 лева (хиляда и седемнадесет лева и шестдесет
и една стотинки), представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Р.Й.М., ЕГН ********** по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати
по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 911,74 лева (деветстотин
и единадесет лева и седемдесет и четири стотинки), както и разноски в размер на
320,58 лева (триста и двадесет лева и петдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: