№ /22.05.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 478 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалбата на Р.В.И. *** срещу Заповед № 20-0433-000002 от 21.01.2020 година на началника на Първо Районно управление - Варна при Областна дирекция – Варна (ОД – Варна) на Министерството на вътрешните работи (МВР), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - прекратяване регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил марка „*******“ с рег. № *******, за срок от една година. Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон, както и че несъответства на целта закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното
производство писмени документи приема за установено от фактическа страна
следното :
Заповедта е връчена
редовно на жалбоподателката на 29.01.2020 година, поради което с подаване на
жалбата по пощата на 07.02.2020 година е спазен 14-дневния срок за оспорването
и, арг. чл. 149, ал. 1 от АПК.
Със Заповед № 20-0433-000002 от 21.01.2020 година на началника на Първо Районно управление - Варна при ОД – Варна на МВР на Р.В.И. *** е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил марка „*****“ с рег. № *******, за срок от една година, на основание чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДП). За да постанови този резултат органът е приел, че И. И. И., ЕГН ********** от гр. Варна е управлявал лек автомобил марка „*****“ с рег. № ******, собственост на жалбоподателката, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред със Заповед № 19-0819-001473 от 30.07.2019 година.
Между страните няма спор по фактите. Видно от акт за установяване на административно нарушение № 261469 от 21.01.2020 година срещу И. И. И. е започнало административнонаказателно производство затова, че на 21.01.2020 година в гр. *****, ул. „*****“ и ул. „******“ в посока от ул. „****“ към ул. „******“ управлява л.а.м. „*******“ с регистрационен № ********, собственост на Р.В.И., след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред със Заповед № 19-0819-001473 от 30.07.2019 година. От представената справка от автоматизираната информационна система на МВР е видно, че свидетелството за правоуправление на И. И. е отнето.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началника на І Районно полицейско управление при ОД - Варна на МВР, въз основа на Заповеди № № 365з-2747/20.07.2017 година и 365з-4340/01.11.2017 година на директора на ОД – Варна на МВР (л.2-4 от административната преписка), арг. чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно посочената разпоредба ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат ПАМ. Със Заповед № 8121з-1542/09.12.2016 година (служебно известна на съда) министърът на вътрешните работи е определил службите за контрол, сред които е ОД – Варна на МВР.
Съдът намира, че издателят на акта е обективирал разбираема воля. В обстоятелствената част на заповедта е налице описание на всички елементи от фактическия състав на чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Отделно от това заповедта препраща към съставения акт за установяване на административно нарушение № 261469. Въпреки, че не е посочена датата на съставяне на акта същия е индивидуализиран с уникален номер. В обстоятелствената част на заповедта липсват мотиви за срока на налагане на мярката, което обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДП времевият период, за който се налага прекратяване на регистрация на пътното превозно средство, е от 6 месеца до една година. Принудителната административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният орган е длъжен да обоснове защо определя съответната продължителност на срока. В случая в оспорената заповед не се съдържат съображения по какви причини и въз основа на кои факти и обстоятелства е наложен максималният срок на принудителната административна мярка. Такива не могат да се изведат и от документите, съдържащи се в административната преписка. При липсата на мотиви относно продължителността на срока е невъзможно да се извърши преценка за съответствието на мярката с целта за прилагането и. Съдът не може да замести липсващите мотиви в оспорената заповед относно определения срок на ПАМ. Само в случай на изложени фактически обстоятелства за това може да се проверява съразмерността и тежестта на наложената мярка в максималния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДП. След като в закона за този вид нарушение не е определен конкретен срок за налагане на принудителната административна мярка, то органът задължително следва да обоснове налагането продължителността му с необходимостта от превантивен ефект на мярката за конкретния случай и при спазване на принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Липсата на мотиви за определяне на максималния срок за налагане на принудителната административна мярка е нарушение във формата на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което оспорения акт подлежи на отмяна.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 410 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 20-0433-000002 от 21.01.2020 година на началника на І Районно полицейско управление при Областна дирекция - Варна на Министерството на вътрешните работи, с която е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.м. „******“ с регистрационен № ******* за срок от една година, на основание чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, по жалбата на Р.В.И., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция - Варна на Министерството на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ НА Р.В.И., ЕГН ********** ***
сумата от 410 (четиристотин) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: