ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 20.07.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 360 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.130 от ГПК
вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по искова молба на Н.С. ***
против Областна дирекция на МВР – Русе, с която се претендира присъждане на обезщетение
за претърпените неимуществени и имуществени вреди от незаконосъобразни действия
на полицейски служител от Второ РУ при същата дирекция, изразяващи се в
съставяне на АУАН бл. № 162747/28.04.2020 г., по който акт все още липсвало
издадено наказателно постановление.
Исковата молба е недопустима. В обстоятелствената й част
ищецът твърди, че претърпените от него вреди, за които претендира присъждането
на обезщетение, са причинени от незаконосъобразните действия на полицейския
служител Я. С. Д. от Второ РУ – Русе, чиято незаконосъобразност следвала да
бъде установена от съда, който разглежда иска му по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Тези
действия се изразявали в съставянето на акт за установено административно
нарушение (АУАН).
В съдебната практика и доктрината безпротиворечиво се
приема, че незаконосъобразното действие, за вредите от което може да се
претендира обезщетение, е само фактическо (материално) действие, което се
предприема без правно основание (нормативен или административен акт). То не
може да бъде правно действие, тъй като в този случай то би било или административен
акт, или процедурен акт по издаването му - чл.21, ал.5 от АПК, чиято незаконосъобразност
не може да бъде установявана отделно. В тези случаи, като положителна процесуална
предпоставка, обуславяща допустимостта на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо
административният акт да е бил отменен или обявен за нищожен – арг. от чл.204,
ал.1 от АПК.
Очевидно е, че съставеният срещу ищеца АУАН не представлява
такова фактическо действие на длъжностно лице, чиято незаконосъобразност да се
установява от съда, който разглежда иска за обезщетението, съгласно чл.205,
ал.4 от АПК, а е правен акт, елемент от производството по установяване и налагане
на административно наказание за извършеното нарушение. По тази причина пороците
в АУАН подлежат на установяване единствено в производството по ЗАНН,
включително чрез обжалване по съдебен ред на издаденото въз основа на същия акт
наказателно постановление.
Доколкото наказателно постановление все още не е
издадено, респ. не е било отменено от съда, то предявеният иск за репарирането
на вреди от действията по установяване на административното нарушение чрез
съставяне на АУАН се явява недопустим. Исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл.130
от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 2263/08.07.2020 г. на Н.С.С., с ЕГН
**********, против Областна дирекция на МВР – Русе, с която е предявен иск по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500 лева и имуществени вреди в размер на 12 лева, причинени му от
съставянето от Я. С. Д. – старши полицай при Второ РУ – Русе на акт за
установено административно нарушение бл. №
162747/28.04.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 360/2020 г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: