Определение по дело №388/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1262
Дата: 3 април 2019 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20193101000388
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/…...04.2019 г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                                МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Колева

въззивно търговско дело № 388 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 10466/11.02.2019 г. на „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, гр. Варна, чрез адв. Б.З., срещу решение № 458/07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 10183/2018 г. по описа на ВРС, XXI-ви състав.

 

І. По допустимостта на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Преписи от въззивната жалбa са връчени на насрещната страна.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от С.Г.С., чрез адв. Р.Д.. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

ІІ. По предварителните въпроси.

В жалбата си въззивникът обосновава подробно оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел наличието на облигационни отношения между страните, неизпълнение от страна на ответника, като единствено спорен е бил въпросът дали неизпълнението е виновно или не. Твърди, че от представената по делото саморъчно подписана от ответника молба се e установило, че същият по своя инициатива е прекратил трудовия си договор, което само по себе съставлява нарушение на задълженията му към него. Счита решението за неправилно и в противоречие с трайно постановената съдебна практика по идентични спорове, доколкото ответникът е следвало да престира труда си за осигурения работодател в рамките на една календарна година. Също намира, че ответникът не е ангажирал доказателства, от които да може да се заключи, че е бил освободен от работодателя, поради което и съгласно чл. 3 от процесния договор следва да върне дължимата сума от 1200 евро в двоен размер. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да се осъди ответника да заплати претендираната неустойка, както и да се присъдят извършените съдебни разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна С.Г.С., гр. Варна, чрез юрк. адв. Данков, е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Твърди се в подадения отговор, че неоснователно въззивникът поддържа, че трудовият договор е прекратен по инициатива на ответника – въззиваем. Излага, че процесният документ е бил представен на немски език, а при проведената среща с представител на работодателя никой не е разбирал какво подписва. Неправилно първоинстанционният съд не е допуснал гласни доказателствени средства за установяване на съответните обстоятелства, поради което искането за разпит на свидетел се прави от въззиваемия и пред настоящата инстанция. На следващо място, посочва, че правилно районният съд е приел, че доколкото прекратяването на трудовия договор е станало в срока за изпитване, то не може да става дума за виновно неизпълнение на задължения по него, съответно претенцията за неустойка е неоснователна. В условията на евентуалност, моли за обявяване на нищожността на процесната клауза за неустойка, като неравноправна и изброява случаите, в които съдът следи служебно за основания за нищожност на договора. Изложено е, че качеството му на потребител следва от § 13 от ДП на ЗЗП, а съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди, че уговорката между страните е била да работят в Германия като шофьори, а всъщност са били принудени да бъдат хамали в нечовешки условия  в подземие по десет човека заедно, което представлява съществено неизпълнение от страна на ищеца. Сочи, че процесният договор е бланков, без да са били предварително индивидуално уговорени каквито и да е клаузи, вкл. и клаузата за неустойка, поради което и като се позовава на чл. 146 ЗЗП и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., намира последната за неравноправна. Оспорва получаването и усво         яването на сумата от 1200 евро по процесния договор, предназначена за езиково обучение за срок до 2 години в елитна езикова школа. Излага, че такова се е провело за три месеца, крайно недостатъчно, за да разбира съдържанието на подписания от него документ. Счита, че уговорената неустойка надвишава десет пъти размера на очакваните вреди и излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, поради което следва да бъде обявена за нищожна като противоречаща на добрите нрави.

 

III. По доказателствата: С отговора на въззивната жалба въззиваемият С.С. е поискал допускане до разпит на един свидетел при режим на водене, с показанията на който да се установят следните обстоятелства: имало ли е среща с г-н Тобиас Клем /представител на работодателя/ и по чия инициатива е била тя; чия е била инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение; предлагана ли е била по-лека работа; вярно ли е, че след прекратяване на трудовото правоотношение е даден срок за напускане на квартирата; какви варианти като основание за прекратяване на трудовото правоотношение са предлагани; каква е била комуникацията с „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД.

Съдът намира, че искането за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел от страната на въззивaeмия е своевременно, допустимо и основателно и като такова следва да бъде уважено. Оставянето му без уважение от първата инстанция като недопустимо на основание чл. 164, ал.1, т.6 ГПК съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като установяването на посочените обстоятелства не е насочено към опровергаване съдържанието на представеното по делото предизвестие.

Не са направени други доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните. 

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът

                                                    

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба  с вх. № на „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. Б.З., срещу решение № 458/07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 10183/2018 г. по описа на ВРС, XXI-ви състав, с което е отхвърлен предявеният от „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД иск срещу С.Г.С., ЕГН **********,*** 8, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ евро, представляваща неустойка по договор от 31.10.2016 г. за отпускане на парични средства във връзка с обучителна подготовка на лице за работа в чужбина, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3173/11.05.2018 г., постановена по ч.гр. дело № 6605/2018 г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.                

ДОПУСКА на въззиваемия гласни доказателства, чрез един свидетел при режим на водене в съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на въззивната жалба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.2019 г. от  14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.