Решение по дело №528/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 261 от 29.05.2023 г., постановено по НАХД № 626 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата на „Депосито“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Н. П. Е., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП. Със същото решение „Депосито“ ЕООД е осъдено да заплати на Национално тол управление към АПИ сумата от 150 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Депосито“ ЕООД, гр. София, представлявано от Н. П. Е., чрез адв.В. от ВАК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че систематичното тълкуване на посочените за нарушени разпоредби налагат извода за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото неправомерно поведение, което е предпоставка за да бъде ангажирана административната му отговорност - дали, че е допуснал движение на ППС без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, или за това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Сочи се, че дори и да се приеме, че нарушението от обективната му страна е установено, то същото не е подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. Счита се, че несъответствието на фактите, които са установени, с посочените като нарушени законни разпоредби, вкл. и с тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. Счита се още, че намират приложение разпоредбите, регламентиращи съставянето на АУАН и издаване на НП при наличие на предпоставките за това. Твърди се, че дружеството е сключило договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, като непопълването на делото с доказателства и справка относно изправността на тази система, чрез информация от „Интелигентни трафик Системи" АД, е довела до постановяване на неправилно съдебно решение. Посочва се, че законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш единствено за нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, без да бъде изискана изрична справка от „Интелигентни трафик системи“ АД за системата за процесната дата, както и за липсата на срив при отчитането на движение на ППС-та. Твърди се, че не е спазена формата на електронния фиш, като не е ясно къде е осъществено нарушението, каква такса не е заплатена, какъв е нейния размер, характеристиките на превозното средство, както и какво точно нарушение е извършено. Направен е извод, че неправилно е ангажирана отговорността по чл.179 ал.3б от ЗДвП като е издаден ЕФ при условията на чл.189ж от ЗДвП. Твърди се още, че районният съд е констатирал, че дружеството е положило всички усилия да изпълни вменените му задължения за недопускане неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата винетна такса, което говори за добросъвестност в действията му. Счита се още, че нарушението е недоказано, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че не е заплатена тол таксата. Твърди се, че според Европейското законодателство - Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза и Делегиран регламент (ЕС) 2020/203 на Комисията от 28 ноември 2019година за класифицирането на превозните средства, задълженията на ползвателите на европейската услуга за електронно пътно таксуване, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и минималните критерии за допустимост на кодифицираните органи, техническите средства, които установяват нарушението следва да преминават технически проверки и да са законосъобразно въведени в експлоатация, като техническата им годност и експлоатацията им следва да се проверяват от независими органи. Според касатора, в задължение на наказващия орган е по несъмнен начин да установи нарушението и неговия извършител, като електронният фиш няма доказателствена стойност относно възприетите в него фактически изложения. Счита се още, че постановеното съдебно решение е изцяло неправилно и поради факта, че размерът на имуществената санкция е в разрез с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, което възражение не е обсъдено от районния съд. Счита се също, че решението е неправилно и поради факта, че районният съд не е допуснал събиране на доказателства и не е изпълнил задължението си за обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендират се разноски за двете инстанции.

От ответника, чрез процесуален представител е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът „Депосито“ ЕООД не се представлява. По делото е депозирана молба-становище от адв.В. с подробни доводи за отмяна на решението на районния съд и на ЕФ, поради противоречие с решение на СЕС от 21.11.2024г. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съобразно списък, но такъв не е приложен.

В съдебно заседание ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт И., която счита касационната жалба за неоснователна. Посочва, че районният съд е направил задълбочен анализ на доказателствата и е направил правилен извод. Посочва още, че наложената санкция следва освен съразмерна да бъде и ефективна и възпираща. В заключение моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, предвид решение на СЕС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалвания електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, на „Депосито“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева за това, че на 02.02.2021г. в 19:06часа е установено нарушение №BAC3530F6BDE2815EO53041F160AF569, с ППС В. М. 1855 Л. А., с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000,брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, като същият е издаден от компетентен орган. Приел е, че съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП за преминаване по платена пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.2 /с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.9/. Посочил е, че съгласно чл.139 ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързан с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗП, като в чл.139 ал.7 от ЗДвП е въведено изричното задължение на водача на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП. Разгледал е задължението в разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП, като е посочил, че при неговото неизпълнение нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП. От събраните доказателства е направил извод, че пътят, по който се е движило процесното ППС е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, както и че според техническата допустима максимална маса на ППС за него се дължи пътна такса по тази разпоредба. Счел е, че от доказателствата се установява също, че на процесната дата и място, ППС се е движело без за него да е заплатена дължимата пътна такса, тъй като не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Във връзка с възражението за техническата негодност на електронната система е приел, че нарушението е установено въз основа на генериран запис /доклад/ от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП за събиране на пътни такси, заедно с приложените към нея изображения във вид на снимков материал, които представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС, рег.№, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. На база последното е направил извод, че безспорно е извършено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, както и че правилно е приложена санкционната норма по чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП. Счел е още, като е изложил подробни доводи, че обжалваният ЕФ отговаря на изискванията по чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ. Посочил е изрично, че не са представени доказателства от страна на дружеството за твърдяната техническа неизправност на тол системата. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалвания електронен фиш.

Решението е неправилно, по следните съображения:

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Във връзка с направеното възражение в касационната жалба относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД№997/2022г. на Административен съд – Хасково, съдът е спрял производството по КАД №528/2023г. до произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, респ. решението на РС-Плевен е неправилно и следва да бъдат отменени само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на „Депосито“ ЕООД да бъдат присъдени направените разноски пред районен съд в размер на 600лева, съобразно представен списък и нормата на чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. Списък за разноски и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция не са представени, поради което за тази инстанция разноски не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 261 от 29.05.2023 г., постановено по НАХД № 626 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187 а ал. 2 т.3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата на „Депосито“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от Н. П. Е., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП..

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати в полза на „Депосито“ ЕООД гр. София, [жк], [улица], [адрес], с ЕИК: *********, представлявано от управителя Н. Е., направените разноски в размер на 600лева /шестстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.