№ 131
гр. Благоевград , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Маскръчки
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211200600181 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по жалба от адв.С. в качеството му на процесуален представител на
ответника по предявения в наказателното производство граждански иск за непозволено
увреждане - М. Н. М. срещу решение № 909778, постановено на 17.12.2020 год. по н.ч.х.д.
№ 1113/2020 год. по описа на РС - Благоевград, с което последният е осъден за заплати на
М. Б. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, задно с лихва от
05.04.2016 год.
Искането в жалбата е да се отмени решението, защото то е постановено, въпреки
основание за прекратяване на разглеждането и на гражданския иск – настъпването на
основанието за прекратяване на наказателното производство още преди даване ход на
съдебното следствие. Недооценеността на вида и характера на развилото се производство е
довела до неправилност на вида на постановения краен съдебен акт. Той е неправилен и
защото са обезщетени непоискани вреди, а и няма произнасяне за основателността на всеки
един от отделните три граждански иска. Присъденото обезщетение на тъжителя е за деяния,
които не представляват обидни квалификации или клеветнически твърдения. Неправилно е
съждението на съда, че „комунистически кадър“ е обидно, тъй като законът, който обявява
комунистическия режим за престъпен, не прави членовете на партията престъпници. Не са
позорни разгласените с процесната тъжба обстоятелства, защото подателят е искал да се
оплаче от действия на М. Б. М., които са нередни и са действителни.
1
Повереникът на гражданския ищец – адв. Ю. акцентира на неправилност на
аргументите, че подсъдимият не е бил осъществил състави на клевета ли на обида, защото
съдържаното на жалбата няма как да не го е засегнало, когато го оприличава като „къртица“
и „доносник“ и му се вменяват действия, които той никога не е извършил, тъй като
заинтересоваността на разпитаните свидетели е пречка да се приеме за доказано обратното.
Благоевградският окръжен съд след като извърши цялостна проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира, че той е постановен след допуснато процесуално нарушение на
едно основните права на ответника по гражданския иск, ползващ правата на подсъдим в
настоящето съдебно производство по чл. 55 от НПК - правото му да научи в какво е обвинен.
Ответникът по гражданския иск М. Н. М. има правата на подсъдим в наказателното
производство, макар и то да е било прекратено във фазата на съдебното заседание поради
наличието на основанието по чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, защото след изтичането на давността
за наказателно преследване и продължаването на съдебния процес относно вземането на
пострадалия, дори и когато предмет на разглеждане е само основателността на гражданската
претенция за обезвреда на вредите от деянието, процесът продължава своето развие по
правилата на НПК. Правилото на чл. 88, ал.1 от НПК, допускащо приложимост на
правилата по ГПК за разглеждането на гражданския иск на пострадалия, основан на чл.45 от
ЗЗД, но само доколкото в наказателния няма такива, не променя характера на процеса,
поради което и по основателността му наказателният съд се произнася с присъда, а не с
решение дори и в случаите, когато се произнася, така както го задължава чл. 307 от НПК,
само по гражданския иск след като е погасена наказателната отговорност на ответника по
иска. Аргументи за това, че въпросът се решава от съда с присъда, а не с решение, се
извеждат и от чл.301, ал.3 от НПК – когато съдът е пропуснал да се поразнесе по
гражданския иск той се произнася по него с допълнителна присъда. Въпросът е обсъждан и
в Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК, като в
мотивната му част се сочи, че „Първоинстанционният съд се произнася по предявения и
приет за разглеждане граждански иск с присъда …“. Наименуването на акта като решение
обаче няма значение за неговата правилност, тъй като в случая изрично е посочено, че той е
постановен на основание чл. 307 от НПК и че подлежи на обжалване в срока именно по
чл.319 от НПК.
Обстоятелство, че след прекратяване на наказателно преследване съдебния процес
относно вземането на пострадалия за обезвреда на вредите от деянието, продължава своето
развие по правилата на НПК, обаче е много съществено, защото е задължавало съда и след
постановяване на определението за прекратяване на наказателното производство, което е
станало на етапа на съдебно заседание, да започне съдебното следствие със запознаването от
частния тъжител на ответника по иска с предявената с частна тъжба гражданска претенция
и с даването на възможност веднага след това на ответника да даде обяснения относно нея
съгласно чл. 276, ал.2 и ал.3 и чл.277 от НПК. Задължителното ръководство на съдебното
2
следствие по предписания начин е проява на възможността подсъдимият /случая само
ответник по гражданския иск/ да упражни едни от основните си права - да научи какво е
основанието и размера на претенцията за обезвреда и да дава обяснения за фактите, сочещи
на извършено от него непозволено увреждане и подкрепящите ги доказателства, да навежда
правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи основанието за иска
обстоятелства. В случая обаче съдът не е изпълнил това си задължение, защото той е
прекратил наказателното производство преди да започне съдебното следствие, а след това
пък и е започнал събирането на доказателства за основателността и размера на гражданския
иск без да изпълни задължението си.
Нарушението по чл. 276, ал.2 и ал.3 и чл.277 от НПК принципно би било само
формално, ако не беше насложено към него и друг пропуск в процедирането на съда, също
засягащ значително обсъжданите права.
Незапознаването на подсъдимия и ответник с предявените искове би било
формално, тъй като на него му е бил връчен препис от частната тъжба, в която претецията е
вписана. Тя е предявена, но в случая не е била приета за съвестно разглеждане от съдебния
състав, постановил прекратяването, поради което и той не е имал задължението да
продължи съдебното разглеждане до произнасяне по предявения иск в наказателното
производство, защото то се отнася за „приетия за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск“ /от Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2012 г., ОСНК/. Неприемането на гражданския иск от съда е равносилно на липсата на
уведомяване на ответника по него, че наказателното производство има разширен предмет,
освен въпросите за наказателната отговорност и тези, предпоставящи гражданската
отговорност за деликт по чл.45 от ЗЗД, представляващ сложен фактически състав, елементи
на който са: деянието /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието,
причинната връзка и вината.
В случая съдията, разгледал гражданския иск, не е приел този допълнителен
предмет на делото, защото е пропуснал да стори това още с разпореждане, когато
осъществява правомощията си като съдия-докладчик по чл. 2747а , ал.2 т. 2 от НПК и за
подготовка на съдебното заседание по чл. 252, ал.4 от НПК. Определил е само дата на
откритото съдебно заседание, без дори да даде правната квалификация на обвинението,
съгласно фактите от тъжбата, и да се произнесе за това, дали закъснялото /от гледна точка
на изтичането на давностния срок за наказателно преследване след два месеца/ приемане на
предявените гражданските искове за разглеждане в започналото отначало съдебно
производство е оправдано с оглед на чл. 88, ал.2 от НПК.
Пропускът на районния съд да приеме гражданските искове преди да прекрати
наказателното производство очевидно се дължи на неправилното му разбиране, че те са
били вече приети от първия съдия, започнал разглеждането на делото, образувано в РС-
Разлог от частната тъжба. Този съдебен състав обаче е от съд, в който съдебното
3
производство е било прекратено поради това, че делото не му е подсъдно, поради което и на
основание чл. 88, ал. 3 от НПК и разглеждането на гражданския иск е прекратено.
Разглеждането на обвинението и гражданския иск е започнало от съдията от РС-
Благоевград с постъпването на изпратеното по подсъдност дело, поради което и той не се е
намирал в хипотезата на върнато за повторно разглеждане от втората инстанция дело, а на
започване на разглеждането на делото от самото му начало от компетентния съд, поради
което и не може да се приеме, че има наследено приемане на гражданския иск.
Очевидно не само ответникът по гражданските искове, но и самият съд не е бил
запознат с рамките на търсената деликтна отговорност, тъй като произнасянето му е за
общата сума на обективно съединените три отделни иска, а не за основателността и размера
на всеки един от тях /или ако е счел, че не няма обективно съединяване поради това, че
основанието им е едно и също, е следвало именно при приемането да оповести това/.
Процесуалните нарушения се приемат за съществени по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1
от НПК, защото са ограничили право на страна в съдебното производство. Те не са
отстраними от въззивния съд с оглед етапа, на който са допуснати, поради което и се налага
той да упражни правомощието си по чл. 335, ал.2 от НПК за отмяна на решението /имащо
характер на присъда/ и връщане на делото вече за повторното му разглеждане от стадия на
подготвителни действия за разглеждане в съдебно заседание без да се произнася по
основателността на жалбата.
Поради горното и на посоченото вече правно основание, Благоевградският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 909778 от 17.12.2020 год. по н.ч.х.д. № 1113/2020 год.
по описа на РС – Благоевград и ВРЪЩА делото на РС-Благоевград за ново разглеждане от
друг съдебен състав от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание от съдия-докладчик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4