№ 260025 / 10.9.2020 г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Монтана, 10.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, ІV - ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 03.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря
Елена Ефремова и с участието на прокурор АННА И., като разгледа докладваното от
съдия Цекова гражданско дело № 646
по описа за
Предявен е иск с правно основание чл. чл.132, ал.1,
т.2 от СК, във връзка с чл.134 СК.
Ищецът, А.И.А. , ЕГН **********,***, като майка и законен представител
на детето КАТЕРИНА ПЛАМЕНОВА АДАЛБЕРТОВА,
ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат И.М.,***, е
предявила иск против: П.А.Д., ЕГН **********,***,
с правно основание чл.132 ал.1 т.2, във връзка с чл.134 от Семейния кодекс.
В
исковата си молба твърди, че като майка и законен представител на детето и
Катерина Пламенова Адалбертова моли съда да лиши от родителски права нейния
баща П.А.Д., който напуснала заради страха и тормоза, който изпитвала, докато
живяла с него в ИТАЛИЯ. С връщането им в България тормоза не престанал, което наложило да заведе дело за домашно
насилие, след което му е издадена ограничителна заповед, отново заминал в
чужбина, по неуточнени данни в момента е в Англия. Грижи за детето полага
единствено само тя.
Освен,
че присъствието в семейството представлява страх и опасност за детето, той
въобще не се е грижил за нея, а дори издръжката й в Италия използвал за комар.
Като се върнали в България завела дело за издръжка, но той не се явил, а
решението за издръжката остана неизпълнено. Повече от 8 месеца след решението
той не се е обаждал и не е плащал издръжка, а детето се нуждае от такава, но
без резултат.
Счита,
че след като не се интересува от детето си, след като продължава с месеци да не
плаща издръжка, той не е никакъв родител, а вместо той да плаща издръжка отново
води дело за такава от държавата.
Моли
съда да постанови решение, с което да се лиши от родителски права бащата П.А.Д. над детето КАТЕРИНА ПЛАМЕНОВА АДАЛБЕРТОВА, ПОРАДИ НЕГОВОТО АГРЕСИВНО
ПОВЕДЕНИЕ, ПРОДЪЛЖИТЕЛНО НЕ ПЛАЩАНЕ НА ИЗДРЪЖКАТА И ЛИПСА НА ВСЯКАКВИ
РОДИТЕЛСКИ ГРИЖИ.
Ответникът
П.А.Д., ЕГН **********,***, чрез назначения
особен представител адвокат М. ***, в срока, предвиден за отговор взема
становище по иска.
Счита предявения иск за допустим.
Относно основателността на
предявения иск:
Тъй
като няма контакт с ответника П.Д., във връзка с изясняване на фактическата
обстановка по делото, заявява, че ще се ползва от представените от ищцата по
делото писмени доказателства, които не оспорва.
Видно
от писмените доказателства по делото, удостоверение за раждане, ответникът П.А.Д.
е баща на малолетното дете Катерина Пламенова Адалбертова, родена на ***г., към
момента на навършени 4 години. Майка на детето е ищцата А.И.А.. Няма документ,
от който да е видно, че страните са имали сключен граждански брак, по време на
който е родено малолетното дете Катерина.
С
решение на РС Монтана по гр.дело № 1261/ 19г., постановено на 20.07.2019г.,
влязло в сила, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150
лева, считано от 15.05.2019г.
Съгласно
закона за основателността на този иск - чл. 132, ал.1, т.2 от
СК, ищцата следва да установи, че са
налице и двете кумулативно предвидени в закона предпоставки по чл.132 ал.1 т.2
от СК, а именно: ответникът – баща на детето без основателна причина трайно не
полага грижа за детето в продължителен период от време и не дава издръжка за
него.
Следва да се докаже, че ответника не е
полагал грижи за детето си без основателна причина и липса на всякакъв финансов
принос в отглеждането му. Родителските задължения са изцяло и безпричинно
пренебрегнати, че родителят не проявява интерес към здравето, нуждите на
детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава
средства за издръжката му. Трайно неполагане на грижи за детето и липсата на
финансов или друг материален принос за отглеждането му, цялостно неизпълнение
на родителските задължения.
Счита,
че в настоящото производство безспорно следва да се установи, че родителите са във фактическа раздяла, че
майката се е грижила и се грижи за детето по време на раздялата, че бащата ги е напуснал, че майката
единствено полага грижи за възпитанието и отглеждането на детето си.
Счита,
че по делото следва безспорно да се установи, че още по време на фактическата
раздяла бащата се е дезинтересирал от детето, не е осъществявал никакви
контакти с него, не е давал средства за месечната му издръжка, въпреки че е бил
осъден за това, не е полагал никакви грижи за детето.
Следва
да се установи, че бащата не търси контакти с дъщеря си, напълно е абдикирал от
родителските си задължения, като не заплаща издръжка и не полага никакви грижи
за детето.
От
страна на ответника е налице продължително, трайно установено и пълно
дезинтересиране спрямо детето Катерина. Родителят укоримо се е самоосвободил от
родителските си функции.
Да се
установи, че родителските функции по отношение на ответника съществуват само
формално, което е неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето.
Предвид
изложеното, заявява, че не оспорва предявения иск, но счита, че в конкретния
случай не са събрани по делото достатъчно доказателства за уважаване на иска.
Въпреки,
че служебния защитник на ищцата - адв.И.М. в исковата молба никъде не споменава
за мерките относно личните отношения между родителя и детето, счита, че
съгласно разпоредбата на чл.134 СК във всички случаи на лишаване от родителски
права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения между
родителя и детето и издръжката му, когато
не е присъдена.
В
случая с решението, по което е осъден ответника е определено ответника да
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 15.05.2019г.
С
оглед на горното счита, че съдът не следва да се произнася за дължимата месечна
издръжка, тъй като е налице произнасяне от гражданския съд по гр.д.№ 1261/19г.
в тази насока, а следва да се произнесе по въпросите за личните отношения между
бащата и детето.
Районна прокуратура Монтана, чрез прокурор
Анна И. взема становище. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че бащата П.А.Д. трайно се е
дезинтересирал от детето си, не полага грижи за него, прекъсната е
емоционалната връзка между тях. Счита, че предявеният
иск за лишаване от родителски права е основателен и следва да се уважи.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискани са и приложени гражданско дело № 503 по описа за 2019 година и гражданско дело № 1261 по описа за 2019
година, двете на Районен съд Монтана.
Дирекция ”Социално подпомагане”- гр. Монтана
представя социален доклад.
На
основание чл.59 ал.6 СК е изслушана А.И.А..
Съдът, след като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за
установени следните обстоятелства:
Направено е искане за лишаване от
родителски права на бащата, с оглед трайно не полагане грижа за детето си и не
даване издръжка за него.
Безспорно е установено по делото,
от представеното Удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0460 от 06.08.2018 година на Община Монтана, че в Италия на 04.06.2016 година е родена
Катерина Пламенова Адалбертова, от майка А.И.А. и баща – П.А.Д..
Липса на грижи и издръжка ( чл. 132, ал.1, т.2 от СК): "когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка", в
настоящото производство бе
установено от ищцата по делото, при пълно и главно
доказване, както и че е налице
пълно пренебрегване на родителския дълг. Касае се за виновно поведение
на родителя, тъй като последният не изпълнява родителските си задължения без
основателна причина. Установи се тежко укоримо виновно бездействие, изразяващо се в
цялостно неизпълнение на родителските задължения. Продължителността на това
неизпълнение не е посочена в закона и оттук следва, че критерият за оценка във
всеки отделен случай следва да се определя от житейската практика и моралът.
Ищцата установи и продължително и твърдо установено дезинтересиране от детето,
вследствие от което родителят произволно и укоримо се "самоосвободил"
от родителските си функции.
С Решение № 461 от 20.07.2019 г. по гражданско дело № 1261
по описа за 2019 година на Районен съд Монтана, е осъден П.А.Д., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, да
заплаща на А.И.А., ЕГН **********, като
майка и законен представител на КАТЕРИНА ПЛАМЕНОВА АДАЛБЕРТОВА, ЕГН **********,***,
по 150.00/сто и петдесет/ лв.- ежемесечна издръжка,
считано от завеждане на исковата молба в съда- 15.05.2019г. до настъпване на
причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното
й изплащане, както и да й заплати по 140 лв. -
месечно за издръжка на същото дете за периода от 01.01.2019г. до 15.05.2019г. и
по 130 лв.
месечно за периода от 15.05.2018г. до 31.12.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й
изплащане, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на
падежа до окончателното й изплащане.
От
събраните в хода на процеса гласни доказателства, от Валентина Захариева
Русинова и Кольо Стаменов Атанасов, чиито показания съда кредитира и намира
за истинни и обективни, като ги приобщава по делото, се установи, че бащата не
се е интересувал въобще от детето си. Упражнявал е тормоз над майката, правел е скандали,
посягал и е. Повече от година – две не се е интересувал нито от майката, нито
от детето. За Катерина се грижи единствено майката. Има изградена емоционална връзка между майката и детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. от ЗЗД, е прогласено правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и
интереси.
По отношение иска, предявен с правно основание
чл. 132, ал.1, т.2 от СК.
Съдебната практика на ВКС приема, че
лишаването от родителски права е крайна законовоустановена мярка за защита
интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му
родител./Решение № 37/19.03.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 4218/2014 г. на ІІІ г.о.,
ГК. В тази връзка, счита, че ищецът в хода на процеса установи кои интереси на
детето са накърнени в резултат на поведението на ответника. Лишаването от
родителски права е уредено в чл. 132 от Семейния кодекс и представлява цялостно
отнемане на родителските правомощия, като крайна мярка за защита на децата в
отношенията им с родителите. Основанията, поради които родителят може да бъде
лишен от родителски права са групирани в два пункта, както следва: 1.Тежки
виновни или обективни причини (чл. 132, ал.1, т.1 от СК): "при особено
тежки случаи по предходния член" (има се предвид двете алинеи на чл. 131,
уреждащи ограничаването на родителските права, което може да стане както поради
виновно поведение, така и поради обективно състояние на родителя). Случаят би
бил "особено тежък", когато виновното поведение на родителя е
извънредно укоримо и драстично (напр. родителят подлага детето на непрекъснат
физически и морален тормоз, побоища, пиянски ексцесии, възпитава го порочно,
разсипва имуществото му) или когато обективното състояние, в което е изпаднал е
крайно затруднително и поради това за детето е възникнала много висока степен
на опасност (напр. родителят е заболял от продължителна физическа или душевна болест
или поради други обективни причини не е състояние да упражнява родителските си
права). Тази хипотеза е без практическо значение в процесния случай.
2.Липса на грижи и
издръжка (чл. 132, ал.1, т.2 от СК): "когато без основателна причина
трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка", т.е. при пълно
пренебрегване на родителския дълг. Касае се за виновно поведение на родителя,
тъй като последният не изпълнява родителските си задължения без основателна
причина. Видно е, че става въпрос за тежко укоримо виновно бездействие,
изразяващо се в цялостно неизпълнение на родителските задължения.
Продължителността на това неизпълнение не е посочена в закона и оттук следва,
че критерият за оценка във всеки отделен случай следва да се определя от
житейската практика и установената конкретика. Преценено от този аспект,
неизпълнението на посочените родителски задължения трябва да е предизвикало
продължително и твърдо установено дезинтересиране от детето, вследствие от
което родителят произволно и укоримо се "самоосвободил" от
родителските си функции. По тази причина формалното им притежаване е станало
неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно за детето. От гореизложеното е
видно, че спрямо ответника са приложими критериите, възведени в чл. 132, ал.1, т.2 от СК като основание за
лишаването и от родителските права спрямо малолетното и дете Катерина Пламенова.
Данните по делото несъмнено сочат на трайно и абсолютното пренебрежение от
ответника на родителския му дълг, без за това да има основателна причина. От събраните
гласни доказателства се установи, че родителите на Катерина са се разделили. В
последните две години той по никакъв начин не се е интересувал за Катерина, за
нейното състояние - физическо, психическо, здравословно, емоционално, не я е
търсил по никакъв повод, без причина не е заплащал за детето издръжка, т.е.
налице е пълна и безусловна абдикация от грижата и отговорността за
отглеждането, възпитанието и развитието на детето си.
Не без значение е и обстоятелството,
което характеризира облика на ответника, е че с Решение № 171 от 20.03.2019
година по гражданско дело № 503 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана,
в производство по чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие, са
наложени мерки за защита от домашно
насилие спрямо А.И.А.. Задължен е П.А. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А. и Катерина; забранено е на П.А. да приближава А.
на по-малко от
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен, предвид
наличието на елементите от фактическия състав на основанието на което е
предявен, съдържащи се в нормата на чл.
132, ал.1, т.2 от СК. Трайното не полагане на грижи за детето и липсата на
финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно
поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения. Безспорно по делото е установено, че в продължение на повече от две
години ответникът не е потърсил по никакъв повод детето си, не е заплащал и
никаква издръжка за него, въпреки присъдената такава. Въобще не е предприемал
мерки за лични контакти с детето, не го е търсил, нито е проявил интерес към
ежедневието и нуждите му, не се е интересувал нито за състоянието, нито е
проявил каквато и да било загриженост за неговото развитие, възпитание,
отглеждане, нужди, проблеми или радости и болки. В тази насока съда цени
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на посочените свидетели.
Направеното проучване от Дирекция „Социално подпомагане” Монтана, показанията
на свидетелите, които с категоричност посочиха, че бащата не е проявил никаква
грижа за детето си кореспондират едни с други. Цялата грижа по отглеждането и
възпитанието на Катерина е поета от майката. Проявеното от ответника
неизпълнение на родителските му задължения е продължило доста време. Установено
е по безспорен начин, че е прекъсната окончателно връзката между баща и дете.
Следва да бъде посочено, че за да може да полага грижи за детето, родителя
преди всичко следва да проявява активност, желание и настоятелност в търсенето
на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална
връзка, както и практически да покаже грижата и обичта си, мисълта и
отговорността за това дете. По делото не се събраха доказателства, от които да
се установи, че ответника е положил тази грижа. Безотговорността и нежеланието
на бащата, сочещи на пълно и трайно – продължило повече от две години
дезинтересиране от детето, довело до прекъсване на емоционалната връзка помежду
им, обуславя извода за основателността на иска. Процесният случай касае една от
двете посочени хипотези, а именно: трайно бездействие и липса на интерес към
отглеждането на Катерина. Събраните в хода на процеса доказателства сочат на не
активно поведение, незаинтересованост и липса на грижа от страна на бащата.
Фактите по делото сочат, че бащата е прекъснал трайно връзката с детето си и не
проявява никаква загриженост и мисъл за него.
С оглед съдебната практика лишаването
на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на
последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за
налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за
отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в
които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и
развитието на детето. Данните по делото обосновават извода за такъв риск.
Безспорно е, че поведението на бащата не го освобождава от грижата и
отговорността спрямо Катерина и съставлява пълно равнодушие и незаинтересованост
за живота и развитие на детето и представлява противоправно родителско
поведение, което е и крайно укоримо.
Друга предпоставка за лишаване на
родителя от права, е наличие на субективно отношение към това негово поведение.
То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи
съществуването на обичайните и дължими отношения. Родителската грижа следва да
е постоянна, непрекъсната, отговаряща на нуждите, изискванията и интересите на
детето, което да усеща обичта, мисълта, вниманието, топлотата и грижата за
него. В конкретния случай, съдът счита, че посочените предпоставки за
приложение на нормата на чл. 132, ал.
1, т. 2 СК са налице, макар че с постановяването на съдебния акт ще се наложи
най-тежката санкция, предвидена в посочения текст по отношение на бащата. През
всичките тези години майката се е грижила за детето си и е в състояние да
продължи да го отглежда и възпитава. Установено е, че в семейството на майката,
а и в жилището, което обитава Катерина са налице необходимите условия за
правилното и физическо, психическо му емоционално развитие, за изграждането му
като човек и личност. За успешното
провеждане на иска с правно основание чл.
132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс - за лишаване на ответника от родителски
права, е необходимо да се установи, че същия без основателна причина трайно не
полага грижи за детето и не дава издръжка. По делото се събраха достатъчно и
убедителни доказателства, които установяват по един категоричен начин тези
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ответника е неспособен, а и трайно не е полагал грижи за отглеждането и
възпитанието на детето Катерина, без да има причина за това. В интерес на
детето е същото да бъде отглеждано и възпитавано от своите родители, но в
случая поведението на бащата е такова, че го поставя в риск и в най-добър
интерес на детето е той да бъде лишен от родителските си права спрямо него.
Съобразявайки преди всичко интересите на детето Катерина Пламенова, съдът
намира, че са налице условията на чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК, поради което тази искова претенция следва да бъде уважена
като основателна.
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 134, т.1 СК при лишаване
от родителски права съдът следва да определи издръжката на детето, ако такава
не е присъдена. В настоящия случай са налице безспорни данни, че ответникът
през
Относно определяне родителските права
по отношение на малолетното дете Катерина:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.6 СК съдът изслуша майката А.И.А., която с категоричност заяви, че желае да
упражнява родителските права по отношение на детето си.
При обсъждане въпросът за
упражняването на родителските права, при условие, че се установи безспорно
незаинтересоваността на ответника спрямо детето, то той не желая да осигури на детето здрава социална
среда, както и да възпитава дъщеря си на добро поведение, на ценности, да му
даде възможност да израства и се развива пълноценно. С оглед изложените по-горе съображения
докладчикът намира, че упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете следва да бъде предоставено на майката А.И.А.. При решаването
на въпроса за упражняването на родителските права, съдебната намеса се
предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на
детето) и съдът следва не само да постанови кой от двамата родители да
упражнява тези права, но да се произнесе и при кого от тях да живее детето,
както и относно режима на лични контакти с другия родител. Упражняването на
родителските права по отношение на Катерина от майката А.И. по необходимост
определя и местоживеенето на детето при майката-ищца на адреса, на който живее
понастоящем - в гр. Перник, ул.Протожерица № 30, а в по-късен момент в
с.Вирове, обл.Монтана, ул.Христо Смирненски № 8. Интересът на детето е
основание, както за възлагането на родителските права, така и за определяне на
режима на лични отношения с другия родител.
Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 134, т.2 СК при лишаване от родителски
права съдът определя и мерките относно личните отношения между детето и
родителя, който е лишен от родителски права. Частичното или пълно отнемане на
родителските права се съчетава с подходящи мерки за лични отношения между
родителя и детето. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът
е длъжен да му определи мерки за лични отношения (в този смисъл е и съдебната
практика Р № 539/1970 г. на ІІ г.о., Р 619/
При този изход на делото ответника
следва да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса, както
следва: 50.00 лева – държавна такса по иска за лишаване от родителски права,
както и 5 лева – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА П.А.Д., ЕГН **********,***, по отношение на детето КАТЕРИНА ПЛАМЕНОВА АДАЛБЕРТОВА,
ЕГН **********, родена на *** година в Италия.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на
КАТЕРИНА ПЛАМЕНОВА АДАЛБЕРТОВА, ЕГН **********, родена на *** година в Италия,
на майката А.И.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето КАТЕРИНА ПЛАМЕНОВА
АДАЛБЕРТОВА, ЕГН **********, родена на *** година в Италия и при своята майка А.И.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, а в по-късен момент в с.Вирове,
обл.Монтана, ул.Христо Смирненски № 8.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между
П.А.Д., ЕГН **********,*** и КАТЕРИНА ПЛАМЕНОВА АДАЛБЕРТОВА, ЕГН **********,
родена на *** година в Италия, както следва: веднъж месечно, всяка първа
събота, от 10.00 до 14.00 часа, по местоживеене на детето Катерина Пламенова
Адалбертова, в присъствието на А.И.А. и социален работник.
На
основание чл. 136 от Семейния кодекс да се съобщи на Община Борован, за
съответното вписване на лишаването от родителски права.
ОСЪЖДА
П.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд Монтана
държавна такса, както следва: 50.00 лева – по иска за лишаване от родителски
права, както и 5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис
от решението да се изпрати и на Дирекция "Социално подпомагане" град
Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване или
протестиране пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: