№ 410
гр.*******, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –*******, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630101248 по описа за 2024 година
Разглежда се ревандикационен иск с правно основание чл.108 от
Закона за собствеността, вр. чл. 54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър.
Ищцата Р. П. М., ЕГН ********** с адрес: гр*******, ул.,,******* е
предявила срещу
ответниците:Б. Р. А., ЕГН ********** и Е. Т. А., ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: гр*******, бул.,,***********‘‘ № *****
ревандикционен иск с петитум:
Да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищцата е
собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор
48489.6.12/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка,
шест, точка, дванадесет/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
29.05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК,последно изменение,
засягащо поземления имот е от 09.08.2023г., с адрес на поземления
имот: гр*******, ул.,,********девет/ с площ от 5,9 кв.м./ пет цяло и девет
квадратни квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 4331, квартал
1, парцел VIII, при съседи: 48489.6.24, 48489.6.13, 48489.6.30, 48489.6.11,
48489.6.26, 48489.6.25, която част е съобразно червените линии с пунктури
1,2,3,4, заснети на геодезическото заснемане от инж. Йовко Люцканов,
приложено по делото, която реална част била неправилно заснета като част от
1
съседния поземлен имот с идентификатор 48489.6.12,като бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху реалната част,
описана по-горе.
Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди, че е собственик на реалната част от имота на основание
следните разпоредби: чл. 154 от ,,Законъ за имуществата, за собствеността и
сервитутите‘‘отм.
Ако съдът не приеме, че процесната ивица земя, описана по-горе е
собственост на ищцата на основание горецитираната разпоредба и на други
правни норми, действали в момента на построяване на къщата й, то моли съда
да приеме, че реалната част от имот е придобита от нея на осн. продължило
повече от 90 г./присъединено владение на праводателите й/ давностно
владение при условията на чл. 78 от ЗС, осъществено от нея чрез
водите/дъждовни и снежни/ изливащи се от нейния покрив върху тази ивица
земя, както и от построен неин навес, обхващ тази ивица земя, както и
от покритието от бетон върху частта успоредно на къщата й.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок и от двамата ответници са постъпили писмени отговори на
исковата молба, в които оспорват изложеното от ищцата, както и
нейното право на собственост върху процесната реална част от поземлен
имот, за което излагат подробни съображения, поради което молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли ревандикационния иск.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за
установеното следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане,
предявен от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни- разпитани са в съдебно
заседание свидетелите: *********/без дела и родство/, ********/ без дела и
родство/, Е. Георгиева Димитрова/ без дела и родство/, прието е заключението
на вещото лице Н. по назначената СТЕ по делото.
Съображенията на съда са следните:
Не е спорно по делото, че ищцата е собственик на поземлен имот с
идентификатор 48489.6.13 с адрес на поземления имот: гр*******,
ул.,,*******, а двамата ответници са собственици на съседния поземлен имот
с идентификатор 48489.6.12 с адрес: гр*******, ул.,,********
Съгласно заключението на вещото лице Н., което съдът кредитира в
цялост, като обосновано, компетентно и обективно дадено се установява:
границите на ПИ с идентификатор 48489.6.12 по КККР на гр******* по сега
действащия регулационен план от 1987 г. и границите по недействащия план
от 1956 г. не е променяна. Разликите в площите са в рамките на допустимото
2
при измерване, създаване и поддържане на планове и карти-10% грешка.
Относно свидетелските показания:
Св. А***** В******: свидетелят познава страните, като е съсед на
имота, като познава ищцата Р. М. от много години-45-50г. Ходил е в нейната
къща и двор, израснал е в съседния двор- гр*******, ул.,,******** Къщата на
Р. била с четирискатен покрив, като единият скат е към имота на ,,******** а
другият си е към имота на ищцата.Къщата на Р. била малко по-навътре, не на
границата на имота. Р. имала проблеми с ,,Пешо‘‘-един от собствениците, на
който му казвали ,,Кантарджията‘‘, който бил направил там един навес, който
се хванал на ,,мертеците‘‘ на ищцата, което й създавало значителни
неудобства да ползва имота си. Общината се била намесила за премахване на
този навес, като след дълго ,,ходене по мъките‘‘ взели решение да го
премахнат. Преди това като граница между двата имота служила една мрежа,
която била на около 30см. от самата къща. После в съседния имот на
ответниците била направена една барака или гараж- дървен, точно на
границата между двата имота. Свидетелят помагал на ищцата да излива
пътека, когато имала проблеми с ,,Пешо Кантарджията‘‘, които датирали от
2014г. Сега в момента под стряхата до основите на къщата, където е била
циментовата пътека, нямало нищо. Р. след това поставила улуци на къщата си,
за стрехата, като вали да не капе долу, да се отведе водата.
Св. Т****** Иванов даде показания, че имотът на ул.,,********е бил
,,наша‘‘ собственост до 95 г.- наследствен от Н****** и Т*****- баба и дядо
на свидетеля. Не са имали спор със съседа си Р. М., че целият двор е техен.
Св. Е. Георгиева- свидетелката също е съседка на Р. М., като св.
Георгиева знае, че ищцата Р. М. нямала нищо общо с имота с адрес:
ул.,,******** никога имотът или част от него не е бил нейна собственост и
никога не е виждала ищцата в двора на имота.
За да бъде уважен ревандикационен иск с пр. основание чл. 108 от ЗС, от
ищецът при условията на пълно главно доказване следва да са
установени следните обстоятелства: ищецът да е собственик да процесния
имот; имотът да се намира във владение на друго лице, което го владее или
държи, без да има годно правно основание за това. Искът по чл. 54, ал.2 от
ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, чийто предмет е
правото на собственост върху имот, който въобще не е заснет като
самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта или установяване на
реална част върху поземлен имот, която грешно е заснета в границите на
имота на ответника, а не в този на ищеца.
На първо място от свидетелските показания, както и от останалата
доказателствена съвкупност по делото не се установи по какъвто и да било
начин ищцата във времето да е осъществява фактическа власт и давностно
владение върху процесната реална част- ивица от 5,9 кв.м. от съседния й
поземлен имот с идентификатор48489.6.12, което да е довело до придобиване
на реалната част чрез непрекъснато давностно владение, продължило повече
от 10 г. по смисъла на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността. Твърдението на
3
ищцата, че е владяла реалната част и я е придобила по давност, тъй като там
се е стичала водата от стряхата на покрива й е нелепо и дори обидно.
На следващо място: в продължение на целия процесен период, за който
ищцата твърди, че е владяла реалната част и я е придобила по давност, по
силата на действащите закони не е била налице възможността да я владее като
собственик и придобие по давност, както следва: съгласно чл. 40, ал.2 от
ЗПИНМ/ редакция от 1959 г./, за да може опредЕ. част от парцел да бъде
придобита по метода на придобивната давност, изискването е било, реалната
част да съответства на размер, който може да се обособи в самостоятелен
парцел според тогавашните изисквания за площ и лице; Съгласно чл. 59 от
ЗТСУ, действащ от 1973 г. до 2001 г./до приемане на ЗУТ/ е била налице
забрана за придобиване по давност на реално определени части от
дворищнорегулационни парцели, без оглед на периода на владението, както и
за придобиване на идеални части от тях чрез владението върху реалните части.
Действащата в сила от 31.03.2001 г. разпоредба на чл. 200 от ЗУТ също
установява забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани
поземлени имот, неотговарящи на изискванията за минимални размер по чл.
19 от ЗУТ/ в случая чл. 19, ал.1, т.1 от ЗУТ- най-малко 14 м. лице и 300 кв.м.
повърхност, на което изискването процесната реална част от 5,9 кв.м.
очевидно не отговаря/.
Водим от горното, съдът намира исковата претенция за изцяло
неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне от съда със съответните
правни последици.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в полза на
ответниците следва да им бъдат присъдени сторените от тях деловодни
разноски- за платен депозит за вещо лице от 150 лв., както и възнаграждение
за един адвокат. В случая всеки от двамата ответници има договор за
правна защита и съдействие за адвокатска защита в размер от по 2 100 лв.
възнаграждение за адвокат, платено от всеки от ответниците. Предвид
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения и съобразно протичането на делото и неговата
фактическа и правна сложност, съдът намира, че адв. възнаграждения следва
да се редуцират до справедлив размер от по 1 050 лв. за всяко от тях, или общо
2 100 лв. адв. възнаграждание за двамата ответници. Така общо дължимите
разноски, които ищцата следва да заплати на ответниците са в размер от 2 250
лв. Още повече, че е можело да бъде сключен един договор за правна защита и
съдействие за двамата представлявани, при което двамата ответници да бъдат
представлявани от един процесуален представител-адвокат, предвид общият
им правен интерес.
4
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Р. П.
М., ЕГН ********** с адрес: гр*******, ул.,,Братя Миладинова‘‘ № 7
срещу Б. Р. А., ЕГН ********** и Е. Т. А., ЕГН ********** и двамата
с постоянен адрес: гр*******, бул.,,***********‘‘ № ***** ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, вр. чл. 54, ал.2 от ЗКИР с петитум:
да бъде признато за установено спрямо Б. Р. А., ЕГН ********** и
Е. Т. А., ЕГН ********** , че Р. П. М., ЕГН ********** е собственик на
реална част от поземлен имот с идентификатор 48489.6.12/четиридесет и
осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, шест, точка,
дванадесет/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 29.05.04.2006 г.
на Изпълнителния директор на АК, последно изменение, засягащо
поземления имот е от 09.08.2023г., с адрес на поземления имот:
гр*******, ул.,,********девет/ с площ от 5,9 кв.м./ пет цяло и девет квадратни
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 4331, квартал 1, парцел
VIII, при съседи: 48489.6.24, 48489.6.13, 48489.6.30, 48489.6.11,
48489.6.26, 48489.6.25, която част е съобразно червените линии с пунктури
1,2,3,4, заснети на геодезическото заснемане от инж. Йовко Люцканов,
приложено по делото на л.162, която реална част била неправилно заснета
като част от съседния поземлен имот с идентификатор 48489.6.12, като бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху реалната част,
описана по-горе.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Р. П. М., ЕГН ********** с
адрес: гр*******, ул.,,******* ДА ЗАПЛАТИ на Б. Р. А., ЕГН **********
и Е. Т. А., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр*******,
бул.,,***********‘‘ № ***** сумата от общо 2 250 лв. деловодни разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-******* в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд –*******: _______________________
5
6