Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………./23.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди
и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6441/2020 г.
Производството по делото
е образувано по предявени от А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** срещу Детска
градина № 8 „Х.Б.“, адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45, представлявана от
директора В.Д.Я., обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1) иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата,
извършено със Заповед № 765/30.04.2020 г., издадена от директора на Детска
градина № 8 „Х.Б.“, гр. Варна, и отмяна на същото;
2) иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „психолог“;
3) иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7829,54 лева /след
направен частичен отказ по реда на чл. 233 ГПК/, представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за
периода от 30.04.2020 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението;
4) иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 102,22 лева /след направено изменение по реда на чл.
214 ГПК/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7829,54
лева, начислено за периода от 30.04.2020 г. до 14.06.2020 г.;
5) иск с правно основание чл.
220, ал. 1 КТ за сумата от 3377,18 лева /след направено изменение по реда на
чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, начислено
за периода от 13.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба – 15.06.2020 г., до
окончателното ѝ изплащане;
6) иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 44,09 лева /след направено изменение по реда на чл.
214 ГПК/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3377,18
лева, начислено за периода от 30.04.2020 г. до 14.06.2020 г.;
7) иск с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ за сумата от 1604,17 лева /след направено изменение по реда на
чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата
молба – 15.06.2020 г., до окончателното ѝ изплащане;
8) иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20,94 лева /след направено изменение по реда на чл.
214 ГПК/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1604,17 лева,
начислено за периода от 30.04.2020 г. до 14.06.2020 г.
В депозираната искова молба ищцата А.К.Л.
твърди, че за периода от 17.09.2018 г. до 30.04.2020 г. заемала
длъжността „психолог“ в Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна. Излага, че
трудовото ѝ правоотношение с ответника възникнало въз основа на Трудов
договор № 678/14.09.2018 г., сключен за срок от една година. С Допълнително
споразумение № 585/13.05.2019 г. трудовото правоотношение било преобразувано в
безсрочно. Със Заповед № 765/30.04.2020 г. на директора на Детска градина № 8 „Х.Б.“
трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, считано от 01.05.2020 г.
поради намаляване обема на работа. Със същата заповед било наредено изплащането
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 19 работни дни в размер на
1447.80 лева, както и на обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение поради намаляване обема а работа в размер на 1688.59 лева.
Заповедта била връчена на Л. на 30.04.2020 г. Ищцата заявява, че основните
ѝ трудови функции се свеждали до работа с деца със специални
образователни потребности. Към датата, на която постъпила на работа в детската
градина, имало 14 такива деца, а към края на учебната 2018/2019 година броят им
се увеличил до 22. Именно през посочената учебна година в ДГ „Х.Б.“ бил
сформиран екип за подкрепа за личностно развитие, включващ ресурсен учител,
психолог и логопед, който продължил работа и през учебната 2019 - 2020 година.
През последната учебна година броят на децата със специални образователни
потребности достигнал 28. Ищцата Л. поддържа, че не е извършвала дисциплинарни
или административни нарушения, стриктно е изпълнявала възложените ѝ
задачи, спазвала е етичните норми за работа, проявявала е толерантност и
уважение към ръководството. Заявява, че устно директорът я уверил, че причина
за освобождаването ѝ е затруднено финансово положение на детската
градина, като ѝ обяснил, че трудовите ѝ функции ще бъдат възложени
на друг служител. Същевременно изтъква, че в отправеното предизвестие и
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени други
основания. Посочва, че на 28.02.2020 г. ѝ било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, в което било вписано, че се съкращава
заемната от нея щатна длъжност „психолог“. Със същото работодателят я уведомил,
че трудовото правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на установения в
колективния трудов договор срок от 2 месеца, считано от 02.03.2020 г. до
30.04.2020 г. От друга страна била посочена правна квалификация по чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ, която разпоредба визира намаляване на обема на работата. Предвид
изложеното ищцата счита, че е налице неяснота относно основанието за
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение. Наред с изложеното прави
оплакване за неспазване срока на предвиденото в колективния трудов договор
предизвестие – на първо място, тъй като посочените в предизвестието и заповедта
за уволнение основания се различават и на второ – тъй като счита, че за периода
на обявеното извънредно положение в страната срокът на предизвестието е спрял
да тече, а в условията на евентуалност – същият е удължен с един месец след отмяната
на извънредното положение. В исковата молба са наведени доводи за
незаконосъобразност на уволнението поради необоснованост на процесната
заповед. Оспорва се да е налице намаляване обема на работа.
Ищцата поддържа, че работодателят не е взел предварително съгласие на
съответния синдикален орган преди прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение, макар тя да членува в Синдиката на българските учители – Варна.
В случай че такова съгласие в дадено, счита че то е повлияно от зависимостта на
председателя на синдикалния орган с оглед трудовоправните
отношения на съпруга му с ответника. Счита, че ако заеманата от нея длъжност е
заета от друго лице или трудовите ѝ функции са възложени на друг служител
в детската градина, уволнението е незаконно. Намира, че работодателят е
следвало да извърши подбор. Наред с гореизложеното ищцата поддържа, че
работодателят е извършил следните нарушения: нарушил е целостта на екипа за
работа с деца със специални образователни потребности, нарушил е учебния процес
и е накърнил интересите на децата. Ищцата излага, че е останала без работа след
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, поради което ответникът
ѝ дължи обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. З, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 30.04.2020 г. до
30.10.2020 г. в общ размер от 10 080 лева. Наред с изложеното претендира
обезщетение за неспазено предизвестие, начислено за периода от 13.03.2020 г. до
30.04.2020 г. в размер на 2750 лева, както и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск 5 дни в размер на 280 лева. Отправя искане до съда за уважаване
на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника Детска градина № 8 „Х.Б.“, гр.
Варна, който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Ответникът потвърждава наличието на трудово правоотношение между страните
за процесния период, както и че същото е прекратено
поради намаляване обема на работа,
считано от 01.05.2020 г. Заявява, че на 28.02.2020 г. на ищцата е
връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовия ѝ договор поради
намаляване на обема на работа. Счита, че липсва основание за спиране срока на
предизвестието за периода на извънредното положение, поради което към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение /01.05.2020 г./ същият е изтекъл.
Наред с изложеното посочва, че неспазването срока на предизвестието не
рефлектира на законността на уволнението. Намира за неоснователни доводите за
необоснованост на уволнителната заповед, изложени в исковата молба. Излага, че
за периода от 13.03.2020 г. до 26.05.2020г. поради обявеното извънредно
положение в детската градина не е провеждано ресурсно подпомагане на деца, а
служителите, в т. ч. и ищцата, са ползвали платен годишен отпуск. След
подновяването на работа екипът за подкрепа на личностното развитие не
функционира съобразно нарежданията по т. З от Заповед №РД-01-277/26.05.2020г.
на Министъра на здравеопазването. Част от децата, които ползват ресурсно
подпомагане, не посещават детската градина, а останалите са на свободен режим,
само с игрови занимания. Наред с изложеното ответникът пояснява, че ресурсното
подпомагане в детската градина се осъществява само през учебно време /т.е. в
периода от 15.09 до 31.05/, като за предстоящата учебна година няколко деца
отпадат от ресурсно подпомагане.
В отговора са наведени доводи, че заеманата от ищцата длъжност е „пожелателна“ за детската градина и се разкрива в зависимост
от наличието на финансови средства. Поради изложеното и предвид отпадането на
деца за новата учебна година, както и преустановяването на работата на екипите
за подкрепа и личностно развитие за периода след 13.03.2020 г. до 15.09.2020 г.
директорът законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, след
което е съкратена и заеманата до този момент от нея щатна бройка за длъжността
„психолог“. Тъй като щатната бройка е била само една и липсват други сходни
длъжности, ответникът поддържа, че не е бил длъжен да извършва подбор. Ответникът
оспорва доводите на ищцата за неспазване предварителната закрила при уволнение
по реда на чл. 333, ал. 4 КТ, като заявява, че е дадено изискуемото
предварително съгласие от синдикалния орган за прекратяване на трудовия договор
на ищцата по реда на чл. 328, ал. 1, т. З КТ. Поддържа, че е ирелевантно за спора наличието на трудово правоотношение
между детската градина и съпруга на председателя на синдикалната организация.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане на
евентуално присъденото обезщетение за оставане на ищцата без работа със
заплатеното на основание чл. 222, ал. 1 КТ обезщетение в размер от 1688.59
лева. Наведени са твърдения, че ищцата работи като вокален педагог в Народно
Читалище „П. Р. Славейков“, гр. Варна във Вокално студио „A.V.“, за което
получава възнаграждение. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени
и да му бъдат присъдени разноски.
С оглед събраните по делото
доказателства от фактическа страна съдът намира следното:
Безспорно в отношенията между страните по делото, че същите са страни по
валидно възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е заемала
длъжността „психолог“ в Детска градина № 8 „Х.Б.“, гр. Варна; че трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено със Заповед № 765/30.04.2020 г., издадена
от директора на Детска градина № 8 „Х.Б.“, гр. Варна, считано от 01.05.2020 г.
поради намаляване обема на работа; че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е била член на Синдиката на българските учители – Варна.
Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като писмени доказателства
по делото трудов договор № 678/14.09.2018 г., сключен между ДГ № 8 „Х.Б.“,
представлявана от директора В.Я.и А.К.Л. и заповед № 765/30.04.2020 г.,
издадена от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“. От допълнително споразумение към трудов
договор № 365/28.01.2020 г., сключен между А.К.Л. и ДГ № 8 „Х.Б.“, представлявана
от директора В.Я.се установява, че трудовият договор е безсрочен.
Като писмено доказателство по делото е приета препоръка с изх. №
799/28.02.2020 г., издадена от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“, в която е отразено,
че детската градина е първата в страната, в която се обучават и възпитават
тридесет деца със СОП, за нуждите на които през учебната 2018/2019 г. е
създаден собствен екип за подкрепа на личностното развитие.
Приета по делото е декларация от 01.06.2020 г. от А.К.Л. до директора на ДГ
№ 8 „Х.Б.“ – Варна, в която е декларирано, че към датата 29.05.2020 г. Л. не се
намира в трудовоправни отношения с друг работодател. Като
писмено доказателство е приет платежен документ /стр.86 от делото/, от който е
видно, че на А.Л. е заплатено обезщетение по реда на чл. 222 КТ в размер на
1688,59 лева
От колективен трудов договор на ДГ № 8 „Х.Б.“ от 13.12.2018 г. се
установява, че същият е сключен между Директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна и
председателя на СО на КНСБ. Налице е и общински колективен трудов договор от
18.03.2019 г.
От заповед № 484/28.02.2020 г., издадена от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ е
видно, че се нарежда считано от 02.03.2020 г. да се отправи писмено
предизвестие до А.К.Л. на длъжност „психолог“ за прекратяване на трудовия
договор поради намаляване обема на работа.
Като писмено доказателство по делото е прието предизвестие към № заповед №
484/28.02.2020 г., от което се установява, че на основание чл. 328, чл.1, т.3 КТ се съкращава щатната длъжност психолог и трудовото правоотношение ще бъде
прекратено след изтичане на установения в КТ и КТД срок от два месеца, считано
от 02.03.2020 г. При неспазване срока на предизвестието е посочено, че ще се
заплати обезщетение. Горетираната заповед е връчена
на А.К.Л. на 28.02.2020 г.
Като писмено доказателство по делото е прието искане от В.Д.Я., директор на
ДГ № 8 „Х.Б.“ до председателя на Синдикалната организация към СБУ, връчено на
20.02.2020 г., с което е отправено искане за изразяване на становище до
27.02.2020 г. във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на А.Л.,
поради намаляване обема на работата и липсата на възможност за пренасочване на
друга длъжност. Във връзка с горецитирания документ е
получен отговор от председателя на Синдикалната организация към СБУ на
24.02.2020 г., с който е разрешено прекратяване на трудовия договор при
условията на чл. 328, ал.1, т.3 КТ.
От утвърденото щатно разписание на длъжностите за екип за подкрепа на
личностно развитие в ДГ № 8 „Х.Б.“ –
град Варна към 01.01.2020 г. се установява, че в него
се включват общо шест длъжности – психолог 1 бр. /заета от А.Л./, ресурсен
учител – 2 бр., от които едната е незаета, логопед – 1 бр., социален педагог –
2 бр. От 01.05.2020 г. е налице ново щатно разписание на длъжностите за екип за
подкрепа на личностно развитие в ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна - ресурсен учител –
2 бр., от които едната е незаета, логопед – 1 бр., социален педагог – 2 бр.
като липсва длъжността психолог.
Като писмено доказателство е приета заповед № 514/16.03.2020 г. на
директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна, с която е преустановена дейността на ДГ
№ 8 „Х.Б.“ – град Варна като се прекратяват всички форми на дейност и работа с
деца и взаимодействие с родители в детското заведение. Със заповед №
880/20.05.2020 г. на директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна е възстановена
дейността на детското заведение, считано от 26.05.2020 г.
Приет е списък на децата със СОП, посещавали ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна за
периода от 26.05.2020 г. до 31.08.2020 г., от който е видно, че броят им е
седем.
Със заповед № 682/14.09.2018 г. е утвърден от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“
списък на децата, които са на ресурсно подпомагане за учебната 2018/2019 г., от
който е видно, че броят им е 14. Като писмено доказателство по делото е приет
списък на децата, които са на ресурсно подпомагане за учебната 2018/2019 г.,
утвърден от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“, от който е видно, че броят им, считано
от февруари 2019 г. е 22 деца.
От заповед № 202 – 1/27.11.2019 г., издадена от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“
– град Варна, се установява, че е утвърден план за подкрепа на 24 деца, които
са на ресурсно подпомагане за учебната 2019 г. до 2020 г. Приета като писмено
доказателство е заповед № 3/16.09.2019 г. на директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ – град
Варна, от която се установява, че броят на децата, които са на ресурсно
подпомагане през учебната 2019/2020 г. е 24. Със заповед № 444/05.02.2020 г.,
издадена от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна е видно, че на още пет
деца, извън списъка, посочен в заповедта от 16.09.2019 г. е назначен екип за
подкрепа на личностното развитие, в който е включена и ищцата Л., за учебната
2019/2020 г.
По делото като писмено доказателство е приет график на А.Л. – психолог в
Екип за подкрепа и личностно развитие за учебната 2019/2020 г., който е
утвърден от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ и от който е видно, че същата е
утвърдено да работи седмично с 24 деца. От график на А.Л. към 06.02.2019 г.,
утвърден от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ е видно, че същата е утвърдено да работи
с 23 деца.
Със заповед от 30.03.2020 г. на директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна е
наредено да се разформирова екип за подкрепа на личностно развитие на три от
децата за учебната 2019/2020 г.
Като писмени доказателства по делото са приети документи от Регионален
център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – град Варна, от които
се установява, че на 04.12.2018 г., на 03.05.2019 г. и на 04.02.2020 г. е
дадено одобрение за предоставяне на допълнителна образователна подкрепа – до
края на образователния етап на деца от ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна.
Като писмени доказателства по делото са приети доклади от мобилна група към
Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – Варна от
13.01.2020 г., от 15.04.2019 г., от 29.11.2018 г., от които се установява, че
за съответните деца посочени в докладите, посещаващи ДГ № 8 „Х.Б.“ се предлага
предоставянето на краткосрочна допълнителна подкрепа със срок до завършване на
етапа.
От представените и приети като писмени доказателства дневници за учебната
2018/2019 г. и за учебната 2019/2020 г. се установяват провежданите от А.Л.
занимания с децата като е осъществявала такива до 09.03.2020 вкл.
От справка за актуално състояние на трудовите договори на А.К.Л. към
25.09.2020 г. се установява, че последната се намира в трудово правоотношение с
Национално училище по изкуствата „Д. Х.“ считано от 31.08.2020 г.
Прието като писмено доказателство по делото е писмо от община Варна,
дирекция „Образование и младежки дейности“ от 06.10.2020 г., от което се
установява, че бюджетът на общинските детски градини и училища за 2020 г. се
коригира за периода от 15.09.2020 г.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение № 3 от януари
2020 г. от Синдиката на Българските учители, Общински координативен
съвет, от което се установява, че Синдикалната организация на СБУ при ДГ № 8 „Х.Б.“
– град Варна е легитимна и председателят й е Василка Терзиева в съответствие с
действащото законодателство.
Останалите писмени доказателства са ирелевантни
за процесния случай, поради което не следва да се
подлагат на доказателствен анализ.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели – И.П. К.
и Е.Т.В.. От показанията на свидетелката К. се установява, че същата работи
като педагогически съветник в ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна. Сред децата, които
посещават учебното заведение има такива със специални образователни
потребности. В края на учебната 2018/2019 г. и началото на учебната 2019/2020
г. децата със специални образователни потребности са 29. Уточнява, че децата
със специални образователни потребности могат да намаляват по две причини –
приключване на образователния етап и по решение на екипа за предоставяне на
подкрепа или на родителите. Екипът за работа с деца със специални образователни
потребности следва да има задължително ресурсен учител и препоръчително също
логопед и психолог. Посочва, че А.Л. е работила като психолог в горепосочения
екип като в началото на 2019/2020 г. е работила с 29 деца, а през януари 2020 с
25. Уточнява, че в резултат на въведеното извънредно положение, още през февруари
месец 2020 г. е започнала промяна в работната обстановка като децата със
специални образователни потребности са започнали да отсъстват от учебните
занимания. Не е била предвидена възможност за работа с психолог по време на
извънредното положение. Към 31.05.2020 г. свидетелката посочва, че 11 от децата
отпадат официално, поради преминаване в друг образователен етап – отиват в
първи клас. От 13.03.2020 г. до 26.05.2020 г. е имало неприсъствен режим в
детската градина като след 26.05.2020 г. на децата със специални образователни
потребности не им е била предоставяне подкрепа от екипа поради указания от МОН,
МЗ и Регионалното управление и Регионалния център за подкрепа и приобщаващо
образование. Свидетелката уточнява, че при отпадането на деца със специални
образователни потребности се получава корекция във финансовата част на бюджета
на градината задължително. Заявява, че след обявяване на извънредното положение
ищцата не е извършвала онлайн консултиране като от Община Варна само
свидетелката е била оторизирана да предоставя подкрепа на децата със специални
образователни потребности. След прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, децата със специални образователни потребности работят с логопед,
ресурсен учител и специален педагог като на никого не е възложена
психологическата работа, предвид това, че психологът не е задължителен елемент
от екипа. При работата с децата със специални образователни потребност на Л. се
е налагало да работи и с другите деца от групата, с оглед взаимодействието между
децата, както и с родителите на децата. Към 28.02.2020 г. е посочено, че по
желание на родителите са отпаднали четири деца. До 30.04.2020 г. няма заповеди
за други отпаднали деца, поради което по списък децата със специални
образователни потребности са 25. Останалите учители – ресурсен и съответно
екипа, който е за подкрепа са работили онлайн – само веднъж седмично с логопед
и ресурсен учител, които са предоставяли занимания, които са се изпълнявали
чрез родителите, които в последствие са отчитали работата чрез свидетелката, а
тя чрез директора до Общината.
От показанията на свидетелката Е.Т.В. се установява, че същата заема
длъжността заместник директор на ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна. Твърди, че А.Л. е
заемала длъжността психолог към екип за подкрепа и личностно развитие и е
работила само с деца със специални образователни потребности. През учебната
2019/2020 г. децата със специални образователни потребности са 29. През месец
февруари 2020 г. са 29, а през месец март са 26 като реално не са присъствали
толкова. След възстановяване на извънредното положение са се върнали само някои
от децата. През новата учебна година 2020/2021 г. няма постъпили нови деца със
специални образователни потребности като са започнали работа с 13 деца.
Уточнява, че бюджета на детската градина е свързан с броя на децата със
специални образователни потребности. При възстановяване на работата в детското
заведение не се е предоставяла психологическа подкрепа и работа от екипа за
подкрепа. През месец февруари това, което е получено като указания от МЗ е да
се ограничат контактите и събиранията на други, ходене на специалисти от
различни области и работа с различни деца и да се преструктурира дейността в
максимална дистанция на деца и групи. Към 28.02.2020 г. посочва, че децата са
29, а към края на април 26. Уточнява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение на Л., никой друг не извършва функциите на психолог в детската
градина. Твърди, че ищцата не е извършвала онлайн дейност по време на извънредното
положение. Посочва, че Л. е работила с деца от групите и родителите на деца със
специални образователни потребности, за да подпомогне развитието на децата.
Нормата за работа с деца със специални образователни потребности е 30 часа като
ако децата са 5 няма да може да се покрие задължителната преподавателска норма.
Прието по делото е заключение по назначената съдебно-счетоводната
експертиза, от която се установява размерът на обезщетението по чл. 225 КТ
възлиза на 10 131,54 лева, а това по чл. 220 КТ 3377,18 лева, а по чл. 224 КТ на 1540,24 лева. В заключението е посочено работодателят е начислил и
изплатил обезщетение по реда на чл. 224 КТ в размер на 1447,80 лева. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че в експертизата е отразила кой е последният
отработен от ищцата месец е този през септември 2019 г., но същата не го е
взема под внимание, тъй като предвид промененото възнаграждение през 2020 г. за
нея е по-справедливо да се вземе февруари 2020 г. като последен отработен
месец. Поради последното, доколкото заключението не е изготвено съобразно
действащата нормативна уредба, съдът не следва да го кредитира досежно посочените размери на дължимите обезщетения. Съдът
кредитира заключението в частта посочваща, че работодателят е начислил и
изплатил обезщетение по реда на чл. 224 КТ в размер на 1447,80 лева.
От приетата по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че отбелязванията за отсъствията на
ученици, извършени от зам. Директор и директор в дневниците за допълнителна
подкрепа за учебната 2018/2019 г. и за учебната 2019/2020 г. съответстват на
отбелязаните отсъствия на деца в детската градина по дати в съответните
дневници на съответните групи.
Приета по делото е тройна съдебно – счетоводна експертиза, от която се
установява, че обезщетението се изчислява съобразно последният пълен отработен
месец като в настоящият случай същият възлиза на 1688,59 лева. Отразено е, че
от септември 2020 г. ищцата е започнала работа при нов работодател като размерът
на възнаграждението възлиза на 1151 лева. съобразно тези данни вещите лица са
посочили че дължимото възнаграждение по чл. 225 КТ възлиза на 7829,54 лева.
Експертите посочват, че обезщетението по чл. 220 КТ възлиза на 1688,59 лева.
Във връзка с обезщетението по чл. 224 КТ вещите лица посочват, че на А.Л. се
полагат 57 работни дни платен годишен отпуск. Полагат й се и 5 дни допълнителен
отпуск през 2020 г. при извънредно положение, съобразно чл. 47, ал.1 от
Общински КТД от 18.03.2019 г. Обезщетението на ден е в размер на 84.43 лева.
Експертите посочват, че Л. не е използвала 19 дни от платения годишен отпуск за
2020 г. като дължимото затова обезщетение е в размер на 1604,17 лева. Вещите
лица отразяват, че ако се използва месец март като последен отработен месец,
дневното трудово възнаграждение възлиза на 80,41 лева, поради което обезщетението
по чл. 224 КТ е в размер на 1527,79 лева. по отношение на останалите
обезщетения не е налице промяна в размера на същите и при трите варианта на
изчисление.
Съобразно гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното по предявените искове с
правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ:
Нормата на чл. 344 КТ отразява, че работникът или служителят има право да
оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на
предишната работа и обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението.
В настоящия случай ищцата е заемала длъжността психолог, считано от
17.09.2018 г. в ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна, т.е същата е започнала работа в
горепосоченото учебно заведение на посочената длъжност през учебната 2018/2019
г. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени и гласни
такива се установява по несъмнен начин, че същата е работила в екип за подкрепа
на личностно развитие в ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна като работата й е била
свързана с деца със специални образователни потребности, които са записани в
горепосочената детска градина. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
със Заповед № 765/30.04.2020 г., издадена от директора на Детска градина № 8 „Х.Б.“,
гр. Варна, считано от 01.05.2020 г. поради намаляване обема на работа.
Спорен между страните е въпросът дали прекратяването на трудовото
правоотношение е законосъобразно. От приетите писмени доказателства по делото
се установява, че на 28.02.2020 г. на ищцата А.Л. й е връчено предизвестие към
заповед № 484/28.02.2020 г., от което се установява, че на основание чл. 328,
чл.1, т.3 КТ се съкращава щатната длъжност психолог и трудовото правоотношение
ще бъде прекратено след изтичане на установения в КТ и КТД срок от два месеца,
считано от 02.03.2020 г. Съобразно издадената заповед № 765/30.04.2020 г.,
издадена от директора на Детска градина № 8 „Х.Б.“, гр. Варна, с която
трудовото правоотношение е прекратено и при съобразяване на нормата на чл. 4 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците срокът на предизвестието не е спазен, но това не влече
незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение на това
основание, доколкото право на страната, която има право на прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди същият да изтече като
дължи на другата страна обезщетение, аргумент от чл. 220 КТ.
Следващият спорен момент е дали предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение съдържа ясно основание, на което ще бъде прекратено трудовото
правоотношение. Предизвестието следва ясно да посочва причините, поради които
се прекратява трудовото правоотношение като основанието следва да се посочи с
характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за
уволнението и за да може да се защити срещу незаконността му. В тази смисъл
решение № 93 от 8.04.2011 г. по гр. д. № 1141/2010 г., III г. о., ГК, на ВКС.
В настоящия случай полученото от ищцата Л. предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение не съдържа ясно основанието на което трудовото
правоотношение ще бъде прекратено, тъй като в същото е посочено, че „ … на
основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ съкращавам щатната длъжност „психолог“, поради
което трудовото правоотношение ще бъде прекратено. На какво основание ще бъде
прекратено дали поради намаляване обема на работата или поради съкращаване на
щата не става ясно. Несъответствието между посоченото в предизвестието като
правна квалификация и фактическите изложения, води до извода, че предимство
имат фактическите изложения. Обосновката на прекратителното
основание е съобразно изложените в предизвестието фактически доводи, като при
несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение
имат изложените фактически доводи. В същия смисъл са и решение № 351/20.12.2011
г. по гр. дело № 229/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение по гр.д.№1844/2013 на ІV г.о. и
решение № 27/01.03.2017 г. по гр.д. 3012/2016 на четвърто гражданско отделение
на ВКС. Следователно при тълкуване на процесното
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и наличието на
разминаване в посочената правна квалификация и фактическите изложения, следва,
че предимство имат фактическите доводи, поради което трудовото правоотношение
ще бъде прекратено поради съкращаване на щата. Следователно извадената в
последствие заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е на основание
намаляване обема на работата, поради което е налице разминаване в посоченото в
предизвестието основание за прекратяване на трудовото правоотношение и
посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, което е
недопустимо и води до незаконосъобразност на уволнението.
Следващият спорен между страните въпрос е дали е налице намаляване обема на
работата. В производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ относно законността на
уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, при въведен от
работника довод, че основанието за уволнение не е възникнало, предмет на
установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това
намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, респ.
премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на
работата на предприятието. Когато тези факти са установени, трудовият договор
със служителя е прекратен при наличие на основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ.
В този смисъл решение № 29 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 792/2010 г. ІV г.о. ВКС;
решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 90/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС;
решение № 125 от 18.04.2013 г. по гр.д. № 832/2012 г. на ІV г.о. на ВКС и решение
№ 251/27.07.2015 година по гр.д. № 6970 по описа за 2014 година, 4-то г.о. на
ВКС.
Основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ означава реално намаляване на
количеството на произвежданата продукция, спаднал обем на стокооборота, на
вършените услуги и изобщо на обема на работата. Въпрос на законност и на
съдебен контрол е доколко е налице намаляване обема на работата, дали
извършените уволнения са обусловени от настъпилото намаление в обема на работа.
В този смисъл решение № 174 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 883/2011 г. на
Върховен касационен съд, както и Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
издателство Сиби, 2016 г., стр.991.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
в началото на учебната 2019/2020 г. децата със специални образователни
потребности са 24, видно от заповед № 202 – 1/27.11.2019 г., издадена от
директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна, което е с 10 повече в сравнение с
децата, които са на ресурсно подпомагане в началото за учебната 2018/2019 г.,
съгласно заповед № 682/14.09.2018 г., когато е започнала работа като психолог
ищцата Л.. Със заповед № 444/05.02.2020 г., издадена от директора на ДГ № 8 „Х.Б.“
– град Варна е видно, че на още пет деца за учебната 2019/2020 г., извън
списъка, посочен в заповедта от 16.09.2019 г. е назначен екип за подкрепа на личностното
развитие, в който работи и ищцата Л.. Следователно в началото на февруари 2020
г. се установява, че броят на децата със специални образователни потребности е
29.
От съвкупния анализ на писмени доказателства следва изводът, че при
назначаването на ищцата на длъжността психолог, работещ в екип за подкрепа и
личностно развитие към ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна същата е била ангажирана с 14
деца в началото на учебната 2018/2019 г., който в течение на горепосочената
учебна година се е увеличил на 22 деца, а в началото на учебната 2019/2020 г.
броят им вече е наброявал 24 деца. В началото на месец февруари 2020 г. броят
на всички деца със специални образователни потребности е 29, т.е. отново е
налице увеличение – този път с пет деца. От събраните писмени доказателства /заповед
от 30.03.2020 г. на директора на ДГ № 8 „Х.Б.“ – град Варна/ се установява, че
едва към края на месец март 2020 г. броят на децата спада с три. От събраните гласни доказателства, които съдът
цени при съблюдаване на нормата на чл. 174 ГПК, доколкото двете свидетелки се
намират в трудови правоотношения с работодателя – ответник в настоящото
производство, също се установява, че през месец февруари 2020 г. броят на
децата със специални образователни потребности е бил 29 и едва към края на
месец март е станал 26 деца. С оглед гореизложеното не следва изводът, че към
датата на получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение /28.02.2020 г./ е намалял обемът на работата.
Фактът, че още февруари месец 2020 г. децата със специални образователни
потребности не са посещавали и са отсъствали от учебните занимания предвид
създалата се епидемиологична обстановка, което се установява от събраните
гласни доказателства, не обосновава изводът, че обемът на работата е намалял
предвид отсъствието на деца със специални образователни потребности. Същите не
са преустановили присъствието в учебното заведение като цяло, т.е. да се
отпишат от детската градина, а с оглед ноторно
известната епидемиологична обстановка, само временно са отсъствали от учебните
занимания. Ирелевантни са събраните доказателства
относно това колко деца със специални образователни потребности са посещавали
детската градина след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Л.,
както и това колко деца през месец май 2020 г. ще напуснат детското заведение
поради преминаване в нов етап – започване на училище, както и това дали е
коригиран бюджета на детското заведение, тъй като наличието на намаляване обема
на работата следва да е налице към датата на връчване на предизвестието, с
което работникът или служителят се информира, че трудовото правоотношение ще
бъде прекратено при изтичане срока на предизвестието поради намаляване обема на
работата.
С оглед гореизложеното следва изводът, че прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно и на това основание, поради което същото
подлежи на отмяна. С оглед гореизложените мотиви, съдът не следва да обсъжда
останалите въведени възражения за незаконосъобразност на уволнението, а именно
липсата на предварително съгласие на съответния синдикален орган преди
прекратяване на трудовото правоотношение и липсата на извършен подбор.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ се явява основателен и подлежи на уважаване. При
предявен иск по чл. 344, ал. 1 КТ се твърди незаконност на уволнението, като се
иска да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и
отмяна на уволнението. В настоящия случай няма твърдение за неточно отразено
основание на иначе законосъобразно уволнение, а се твърди незаконност на
уволнението, поради което липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата
книжка, след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТ. Тази последица се следва
по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението
на работника или служителя е признато за незаконно. В този смисъл решение №
193/16.07.2014г. по гр.дело № 5948/2013 г. на IV г.о. на ВКС. Поради това не
следва съдът да се произнася с изричен диспозитив по
искането за заличаване на основанието, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и отразяване на основанието дало право на това заличаване,
доколкото това е законова последица от уважаване на иска.
С оглед основателността на претенцията с правна квалификация чл. 344, ал.1,
т.1 КТ, следва и изводът за основателност на заявената акцесорна
искова претенция с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
По отношение на третия иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.3 във
връзка с чл. 225 КТ в доказателствена тежест на ищеца
е да установи, че е останал без работа за периода от 6 месеца, считано от 30.04.2020
г. както и размера на обезщетението, изчислено на база БТВ, получено за
последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението.
В многобройни решение на ВКС е застъпена тезата, че обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ следва да се определи въз основа на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Така даденото разрешение намира опора в разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ,
според която брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
прехождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. При определяне на размера на
обезщетенията по чл. 228 КТ следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 17 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съдът не
цени първоначалната съдебно – счетоводна експертиза, доколкото при нея вещото
лице е взело за отправна точка при изчисляване на обезщетението не последният отработен
месец, а този, който е счел за по- благоприятен за ищцата. Поради това съдът
цени изготвената тройна съдебно-счетоводна експертиза, която е обоснована и
съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал. От същата е видно, че размерът на брутното трудово възнаграждение е в
размер на 1688,59 лева.
От приетите като писмени доказателства по делото е представено копие от
трудовата книжка на ищеца и справка от регистъра на НАП, от където се
установява, че от 01.09.2020 г. ищцата е започнала работа при друг работодател.
Съобразно тройната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че получаваното при
новия работодател възнаграждение възлиза на 1151 лева или с 537,59 лева
по-малко.
Разпоредбата на чл. 225, ал.1 постановява, че при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Нормата на чл. 225 ал.2 КТ
посочва, че когато през времето по предходната алинея работникът или служителят
е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
При съблюдаване на горецитираните разпоредби от КТ и
с оглед констатираната незаконност на уволнението следва изводът, че ищцата има
право на претендираното обезщетение по реда на чл.
344, ал.1, т.3 КТ.
От приетото заключение по допуснатата тройна ССчЕ,
което съдът цени като компетентно изготвено се установява, че за периода 30.04.2020
г. до 30.10.2020 г. дължимото обезщетение при съблюдаване е на получения по-
нисък размер на възнаграждението на месеците септември и октомври, е в размер
на 7829,54 лева.
Съдът дължи произнасяне по направеното възражение за прихващане, направено
с отговора на исковата молба. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че ищцата е подала декларация от 01.06.2020 г., в която е
декларирано, че към датата 29.05.2020 г. не се намира в трудовоправни
отношения с друг работодател. От платежно нареждане, издадено от ДГ „Х.Б.“ –
град Варна се установява, че на Л. е заплатено обезщетение по реда на чл. 222 КТ в размер на 1688.59 лева.
Предвид констатираната незаконосъобразност на уволнението и възстановяване
ищцата на работа, е отпаднало и основание, поради което е заплатено
обезщетението по реда на чл. 222 КТ, поради което същото подлежи на връщане.
Освен това дори и да не беше налице отпаднало основание отново ще е налице
основание извършване на прихващането, тъй като обезщетението по чл. 222 КТ подлежи
на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и
съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа.
На основание гореизложените мотиви исковата претенция с правно основание
чл. 344, ал.1, т.3 КТ подлежи на уважаване за сумата от 6140,59 лева като за
горницата над 6140,59 лева до пълно претендирания
размер от 7829,54 лева следва да се отхвърли, поради уважено възражение за
прихващане.
По отношение исковата претенция с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 102,22 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 7829,54 лева, начислено за периода от
30.04.2020 г. до 14.06.2020 г., съдът намира следното от правна страна:
С Тълкувателно решение № 3/96 г. на ОСГК се приема, че лихва върху
обезщетението по чл.225 от КТ се дължи от деня, в който работникът е връчил на
работодателя писмена покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД, а ако такава не е
отправена, от датата на постъпване на исковата молба в съда. Липсата на писмена
покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД прави претенцията за присъждане на мораторна лихва за минало време неоснователна и същата
подлежи на отхвърляне. Предвид изложеното и неангажиране на доказателства от
страна на ищеца в тази посока искът за заплащането на мораторна
лихва за забава върху процесната сума в размер на 102,22
за периода от 30.04.2020 г. до 14.06.2020 г. вкл. следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По отношение искът с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за
сумата от 3377,18 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие,
начислено за периода от 13.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 15.06.2020 г.,
до окончателното ѝ изплащане, както и искът с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 44,09 лева /след направено изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3377,18 лева,
начислено за периода от 30.04.2020 г. до 14.06.2020 г., съдът намира следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 220, ал.1 КТ посочва, че страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди
да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. С оглед отмяната на уволнението
като незаконосъобразно и уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ,
ищецът няма право на обезщетение за неспазено предизвестие - същото не може да
се кумулира с обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, тъй
като обезврежда едни и същи вреди. В този смисъл е „Коментар на Кодекса на
труда", изд. Сиби 2016, стр.735. Поради това
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид отхвърляне на главната искова претенция, предявена по реда на
чл. 220 КТ, на отхвърляне подлежи и акцесорната
такава, заявена по реда на чл. 86 ЗЗД.
По отношение искът с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 1604,17 лева /след направено изменение
по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
исковата молба – 15.06.2020 г., до окончателното ѝ изплащане и исът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
20,94 лева /след направено изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1604,17 лева, начислено за периода от
30.04.2020 г. до 14.06.2020 г., съдът намира следното от правна страна:
Нормата на чл. 224 КТ посочва, че при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
Искът по чл. 224, ал. 1 от КТ не е материалноправно
обусловен от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Основна материалноправна предпоставка (основен елемент от
фактическия състав) за уважаването на иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е прекратяването на трудовото правоотношение между страните. Работникът или
служителят има право на парично обезщетение, именно поради това, че заради
прекратяването на трудовото правоотношение той не може да използва платения си
годишен отпуск, който не е използвал до момента на прекратяването. Когато по
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението (в широк смисъл) бъде отменено
като незаконосъобразно, трудовото правоотношение не се възстановява между
страните. То се възстановява по силата на съдебното решение, само ако по делото
е предявен и е уважен с решението и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ (аргумент
от чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ). И в този случай обаче, изцяло от волята на възстановения
на работа работник или служител зависи дали той ще заеме работата (чл. 345, ал.
1 от КТ) и дали ще упражни реално и останалите си права по възстановеното
трудово правоотношение, включително и правото си да ползва, останалия
неизползван платен годишен отпуск. Поради това, - при наличие на такъв
неизползван отпуск, който не е погасен по давност, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят винаги има право на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за времето до датата на уволнението,
независимо от това дали в същото съдебно производство, в което той е предявил
иска си за това обезщетение, са уважени или са отхвърлени и негови искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, т.е. независимо от това дали уволнението е
отменено като незаконосъобразно или е било законосъобразно, и дали ищецът е
възстановен на работа или не. В този смисъл решение № 330/ 05.11.2013 г. по гр.д.№ 1220/ 2013 г., ІV г.о. на ВКС
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ се
дължи безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от
законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът
или служителят вече не може да претендира реалното ползване на отпуска.
Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един
предходен момент. В този смисъл решение № 115 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1119/2010 г., IV г. о. и решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2001
г., I. г. о. на ВКС и решение № 1627 от 13.10.2005 г. по гр. д. № 562/2003 г.,
I. г. о. на ВКС
От тройната съдебно счетоводна експертиза се установява, че полагащият се
отпуск за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. е
в размер на 24 дни като Л. е използвала 5 дни през месец април 2020 г. и не е
ползвала 19 дни от платения годишен отпуск за 2020 г., който е в размер на
1604,17 лева, изчислен при съблюдаване на разпоредбата на чл. 224 КТ и чл. 18
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата или по 84.43
лева дневно. От издадената заповед № 765/30.04.2020 г. на директора на ДГ № 8 „Х.Б.“
– град Варна и от заключението на единичната съдебно счетоводна експертиза, в
която част съдът го цени, е видно, че е изплатено обезщетение по реда на чл.
224 КТ за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 1447,80 лева.
Предвид гореизложеното следва, че исковата претенция по реда на чл. 224,
ал.1 КТ се явява основателна за размера от 156,37 лева като за горницата до
пълно претендирания размер от 1604,17 лева подлежи на
отхвърляне.
По отношение на акцесорната искова претенция по
реда на чл. 86 ЗЗД същата се явява основателна за периода от деня след
прекратяване на трудовото правоотношение – 01.05.2020 г. до 14.06.2020 г. –
датата на предявяване на исковата претенция изчислена върху сумата от 156,37
лева. При изчисляване с лихвен калкулатор същата възлиза на 1,95 лева като за
този размер същата подлежи на уважаване, а за горницата над 1,95 лева до пълно претенидарата сумата от 20,94 лева следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са
поискали присъждане на сторените в производството разноски. С оглед изхода на
делото, такива се следват както на ищцовата страна,
така и на ответната такава. Ищецът претендира заплащането на сумата от 1420
лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Ответникът претендира сумата
от 1300 лева, представлява заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от исковите претенции
в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 689,19 лева.
При съобразяване отхвърлената част от исковата претенция в тежест на ищеца
следва да се възложат разноски в размер на 669,01 лева, които същият следва да
заплати на ответника. Предвид изходът от спора на основание чл.78, ал.6
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 796,83 лева разноски по
делото, представляващи държавни такси и възнаграждение за вещи лица, съобразно
правилата на чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и
чл.72, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ уволнението на А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** за
незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед № 765/30.04.2020 г., издадена от директора
на Детска градина № 8 „Х.Б.“, гр. Варна, в частта, с която е прекратено
трудовото правоотношение между А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** и Детска
градина № 8 „Х.Б.“, адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45, представлявана от
директора В.Д.Я. поради намаляване обема на работата
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** на заеманата преди
уволнението длъжност „психолог” с място на работа Детска градина № 8 „Х.Б.“,
гр. Варна
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1,
т.3 във връзка с чл. 225 КТ Детска градина № 8 „Х.Б.“, адрес:
гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45, представлявана от директора В.Д.Я. да заплати на А.К.Л.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата 6140,59
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 30.04.2020
г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля исковата претенция за
разликата над 6140,59 лева до пълно претендираната
сума от 7829,54 лева поради уважено възражение за прихващане, направено от
Детска градина № 8 „Х.Б.“, адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45, представлявана от
директора В.Д.Я. срещу А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** за сумата от 1688,59
лева, представляваща заплатено обезщетение по реда на чл. 222 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** срещу Детска градина № 8 „Х.Б.“, адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45,
представлявана от директора В.Д.Я. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 102,22 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7829,54 лева,
начислено за периода от 30.04.2020 г. до 14.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** срещу Детска градина № 8
„Х.Б.“, адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45, представлявана от директора В.Д.Я.
иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за
сумата от 3377,18 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, начислено за периода от 13.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
15.06.2020 г., до окончателното ѝ изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** срещу Детска градина № 8
„Х.Б.“, адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45, представлявана от директора В.Д.Я.
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 44,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 3377,18 лева, начислено за периода от 30.04.2020 г. до 14.06.2020 г.
ОСЪЖДА Детска градина № 8 „Х.Б.“, адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45,
представлявана от директора В.Д.Я. да заплати на А.К.Л., ЕГН **********, адрес:
*** сумата от 156,37 лева
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 15.06.2020 г.,
до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ като отхвърля предявения иск за горницата
над 156,37 лева до пълно претендирания размер от
1604,17 лева
ОСЪЖДА Детска градина № 8 „Х.Б.“,
адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45, представлявана от директора В.Д.Я. да
заплати на А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1,95 лева представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 156,37 лева, начислено за периода от 01.05.2020 г. до 14.06.2020
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като
отхвърля предявения иск за горницата над 1,95 лева до пълно претендирания
размер от 20,94 лева и за датата 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА Детска градина № 8 „Х.Б.“, адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45,
представлявана от директора В.Д.Я. да заплати на А.К.Л., ЕГН **********, адрес:
*** сумата от 689,19 лева,
представляващи, сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА А.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Детска градина № 8 „Х.Б.“,
адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45, представлявана от директора В.Д.Я. сумата от
669,01 лева, представляващи, сторени
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
ОСЪЖДА Детска градина № 8 „Х.Б.“, адрес: гр. Варна, ул. „С.Г.“ № 45,
представлявана от директора В.Д.Я. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата
796,83 лева, представляваща разноски за държавни такси по делото, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Постановява предварително изпълнение
на постановеното решение в частта относно присъденото обезщетение по реда на
чл. 344 ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 225 КТ, на основание чл. 242, ал.1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му
/23.12.2020 г./, на основание чл. 316 ГПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: