Р Е Ш Е Н И
Е № 260310
гр. Пловдив, 10.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4088 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Кредитреформ България” ЕООД против Д.Н.Х. ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл.99 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 950 лв., представляваща главница по
договор за кредит № ******от 03.05.2017
г., сключен между ответника и „4финанс” ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца съгласно договор за прехвърляне на вземания № ******/
23.11.2018 г., сумата от 267,41 лв. – лихва за забава за периода от 03.06.2017
г. до 11.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 16.03.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че между
„4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит № ******от 03.05.2017 г. по реда на чл.6
ЗПФУР, по силата на който на ответника му била предоставена сумата в размер на
100 лв., която следвало да върне на кредитодателя в срок до 02.06.2017 г.
Процесната сума била предоставена на ответника чрез „Изипей” АД на 03.05.2017
г. На 11.05.2017 г. ответникът заявил искане за отпускане на допълнителен
кредит в размер на 400 лв., която била предоставена на заемополучателя на
същата дата. Впоследствие на ответника били предоставяни допълнителни суми,
както следва: на 19.05.2017 г. – 100 лв., на 20.05.2017 г. – 150 лв., на
21.05.2017 г. – 200 лв. и на 31.05.2017 г. – 100 лв. След последното изменение
на договора от 31.05.2017 г. ответникът се задължил да върне на кредитора
сумата от общо 1146,67 лв., от които главница в размер на 950 лв., договорна
лихва в размер на 17,39 лв. за периода на ползване на кредита и такса за
експресно разглеждане в размер на 179,28 лв. С настъпване на падежа на
02.06.2017 г. кредитополучателят не погасил заема. На дата 23.11.2018 г.
„4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент прехвърлило процесното вземане на
ищеца с договор № ******/ 23.11.2018 г. Цесионерът бил упълномощен от името на
цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, като за
целта изпратил на ответника съобщение, получено от него на 18.12.2018 г. В
настоящото производство претендира вземанията за главница и обезщетение за
забава, описани подробно по-горе. Моли
за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.Н.Х.,
не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е
депозирал нарочна молба с искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът
е редовно призован за датата на първото съдебно заседание, видно от призовка –
л.44 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна – л.39 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
договор за кредит № ******от 03.05.2017 г.,
разписка за извършено плащане, договор за прехвърляне на вземания № ******/ 23.11.2018 г., приложение № 1 към него, потвърждение
за прехвърляне на вземания, пълномощно от „4финанс” ЕООД, уведомление за
прехвърляне на вземания, се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за
постановяването му, следва предявените обективно кумулативно съединени
осъдителни искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете
е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на
исковата молба в съда – 16.03.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото производство в размер на
100 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Н.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от ****** Р. В., следните суми, а
именно: сумата от 950 лв.
(деветстотин и петдесет лева), представляваща главница по договор за
кредит № ******от 03.05.2017 г., сключен
между ответника и „4финанс” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
съгласно договор за прехвърляне на вземания № ******/ 23.11.2018 г., сумата от 267,41 лв. (двеста шестдесет и седем
лева и четиридесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от 03.06.2017
г. до 11.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.03.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сторените
разноски в производството в общ размер на 200
лв. (двеста лева) – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.