Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 42
гр.Русе, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 372
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3
от КСО.
Образувано
е по жалба от Х.Д. *** против решение № 2153-17-202/12.08.2022 г. на директора
на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено разпореждане
№ 17223338778/01.07.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане, на основание § 7ж от ПЗР на КСО и/или
ПМС № 147/01.07.2022 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за
старост, считано от 01.07.2022 г., е определен нов размер на получаваната от Д.
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Жалбоподателката твърди, че
постановеното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с
материалния закон. Сочи, че административният орган неправилно е определил притежавания
от нея осигурителен стаж, придобит след датата на инвалидизиране като по този
начин неправилно е изчислен размера на пенсията й. Иска се отмяната на
оспорения административен акт и връщане на преписката на пенсионния орган за
правилното определяне на нейния размер.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител,
поддържа становище за нейната неоснователност. В хода на устните състезания
сочи, че зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателката, въз основа на който
е изчислен размерът на пенсията й, отговаря кореспондира изцяло на
представените от последната писмени доказателства, включително представените
такива в съдебното производство. Твърди, че липсва осигурителен стаж, който да
се установява от тези доказателства и който да не е бил зачетен. Иска от съда
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
С
разпореждане № 69/10.11.2000 г. (л. 7 от преписката) на жалбоподателката е
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена
работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 19.05.2000 г. (датата на
инвалидизиране). Осигурителният й стаж
до тази дата е с продължителност 8 години, 11 месеца и 27 дни. Впоследствие
пенсията на жалбоподателката е била индексирана, осъвременявана и
преизчислявана, включително и въз основа на придобития от нея след инвалидизирането
стаж. Така с разпореждане № 85/27.05.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване (л. 30 от преписката), на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 и ал. 3-5
от КСО, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
жалбоподателката е преизчислена, считано от 01.02.2022 г., като е зачетен стаж
до датата на инвалидизиране от 11 години, 4 месеца и 5 дни и стаж след тази
дата от 4 години, 9 месеца и 11 дни. Изчисленият размер на пенсията на Д. е 218,35
лв., който размер е под минималния за този вид пенсия, поради което, на
основание чл. 75, ал. 4 от КСО, е разпоредено да й се изплаща минималният
размер от 388,50 лв. Отказано е преизчисляване на пенсията въз основа на
допълнително придобития от същата осигурителен доход, тъй като това би било
по-неблагоприятно за нея поради изчисления по-нисък индивидуален коефициент. По
делото няма данни това разпореждане да е било оспорено от Х.Д.. Впоследствие, с
оспореното пред директора на ТП на НОИ – Русе разпореждане № 17223338778/01.07.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л. 6 от преписката), на основание
§ 7ж от ПЗР на КСО, е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на като размерът на пенсията на жалбоподателката към
30.06.2022 г. (218,35 лв.) е умножен с коефициент 1,10 и към новия размер е
прибавена сума от 60 лв. по ПМС № 479/30.12.2021 г. Полученият размер от 300,19
лв. е под законово определения минимум за този вид пенсия, поради което на
основание чл. 75, ал. 4 от КСО размерът на пенсията е приравнен към минималния
от 490,35 лв. Жалбоподателката оспорила
това разпореждане с твърдения, че неправилно й е определен по-нисък размер на
пенсията от полагащия й се, включително и поради неправилно определен
индивидуален коефициент. В жалбата до горестоящия орган се поддържат твърдения,
че при определянето на пенсията не е взет предвид трудовият стаж на
жалбоподателката след датата на инвалидизирането, независимо че работодателите,
при които е работила тя, са заплащали осигурителни вноски. Не бил съобразен и
средномесечният осигурителен доход за страната до 2021 г.
С
решение № 2153-17-202/12.08.2022 г. (л. 1-3 от преписката) директорът на ТП на
НОИ – Русе отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил оспореното пред
него разпореждане. В мотивите си горестоящият орган се е позовал на
разпоредбата на § 7ж, ал.2 от ПЗР На КСО като подробно е разяснил извършените
въз основа на тази норма изчисления, чрез които е получен размерът на личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката. В решението
се сочи, че от 01.07.2021 г. размерът на личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на жалбоподателката е 197,79 лв., приравнен на минималния 315
лв., към който е изплащана добавка от 120 лв.
за подпомагане по време на извънредната епидемиологична обстановка. Тази
добавка не е част от отпуснатата пенсия. От 25.12.2021 г., на основание §7е,
ал.1, 2 от ПЗР на КСО, пенсията на Д. е преизчислена и е получен размер от
216,07 лв., който, на основание чл. 75, ал. 4 от КСО, е приравнен на минималния
388,50 лв., към който размер е изплащана и добавка от 60 лв. Тъй като сборът от
преизчислената пенсия и добавката от 60 лв. е по-голям от получавания преди
това размер на пенсията с добавка от 120 лв. през месец февруари 2022 г.,
на жалбоподателката не е
изплащана индивидуална компенсаторна разлика. Отчетено е извършеното
преизчисление на пенсията на жалбоподателката от 01.02.2022 г., при което е
зачетен осигурителен стаж до инвалидизирането – 11 години, 4 месеца и 5 дни и
след инвалидизирането 4 години, 9 месеца и 11 дни (погрешно посочени в
решението като 3 години, 9 месеца и 6 дни). Горестоящият орган е преценил, че
правилно, при извършеното изчисление на пенсията на жалбоподателката по реда на
§7ж от ПЗР на КСО, е използван определеният именно от 01.02.2022 г. размер на
пенсията й, който е бил и размерът на пенсията към 30.06.2022 г.
Решението
на директора на ТП на НОИ – Русе е съобщено на жалбоподателката чрез
изпращането му по пощата като е получено лично от нея на 17.08.2022 г. Жалбата
срещу решението е депозирана в деловодството на ответника на 24.08.2022 г. Към
жалбата Д. приложила допълнително споразумение № 487/21.12.2020 г. към трудов
договор, сключено между жалбоподателката и УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, в което общият
трудов стаж на жалбоподателката е посочен като 15 години 0 месеци и 27 дни и
придобит трудов стаж и професионален опит 1 година, 9 месеца и 10 дни.
Представено е и удостоверение от ТД на НАП Варна, офис Русе, съдържащо справки
– данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.05.2000 г. до 30.06.2022 г. С
тези документи жалбоподателката обосновава твърденията си, че придобитият от
нея осигурителен стаж след датата на инвалидизиране е повече от зачетения й
такъв от пенсионния орган.
В
хода на съдебното производство жалбоподателката представя и четири броя трудови
книжки, както следва: трудова книжка № 352/25.10.1982 г.; трудова книжка № 352
(продължение)/15.12.2010 г.; трудова книжка № 6 (продължение)/23.04.2018 г. и
трудова книжка № 005/17.12.2021 г., както и копие на осигурителна книжка (л.
16-39 от делото). Във връзка с тези доказателства ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, е
изразил становище (на л.52-53), в което подробно е отразен в хронологична
последователност зачетения осигурителен стаж на жалбоподателката.
При
тази фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – адресат на административния акт, в предвидения
в закона срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Съдът
приема, че в конкретния случай, макар с оспореното решение да е потвърдено
разпореждане, с което е определен размер на пенсията по-голям от дотогава
получавания от Д., т.е. разпоредените последици са в полза на жалбоподателката,
за нея е налице правен интерес от оспорването, тъй като се оспорва размера на
пенсията, във връзка със зачетения осигурителен стаж на лицето, като се
претендира по-висок размер на пенсията. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е решение № 2153-17-202/12.08.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 17223338778/01.07.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за определяне на нов размер на
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката.
Решението
е постановено от компетентен орган – от директора на ТП на НОИ – Русе, който,
съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, е компетентен да разгледа и се
произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или
изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.
Спазена
е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл
по подадената по административен ред жалба с мотивирано решение, каквото е
изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
Съдът
не констатира в хода на административното производство да са допуснати
съществени процесуални нарушения, а такива по същество не се и твърдят от
жалбоподателката.
Относно
материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане съдът намира следното:
Разпореждане № 17223338778/01.07.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е издадено на основание § 7ж от ПЗР
на КСО. Съгласно ал.1 и ал. 2 от тази норма, в сила от 01.07.2022 г., през 2022
г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100, а размерът, определен по реда на
този кодекс към 30 юни 2022 г., на пенсиите, свързани с трудова дейност,
отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., се увеличава от 1 юли 2022 г.
с 10 на сто. След увеличението, в размера на пенсията се включва сумата от 60
лева, изплащана на основание Постановление № 479 на Министерския съвет от 2021
г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.), и сумата по §7, ал. 1 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2022 г., когато има такава.
В
случая, видно от разпореждане № 85/27.05.2022 г., размерът на пенсията на
жалбоподателката, определен по реда на КСО, считано от 01.02.2022 г. е 218,35
лв. като няма спор, че това е размерът на пенсията й към 30.06.2022 г. Именно
този размер, съобразно цитираната норма на §7, ал. 2 от ПЗР на КСО, е увеличен
с 10% (умножен е с коефициент 1,10), след което към него е прибавена сумата от
60 лв., изплащана по ПМС № 479/2021 г. По делото липсват данни на жалбоподателката
да са изплащани суми по §7, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2022 г. (компенсаторни
разлики), които да следва да бъдат прибавени към пенсията й на основание § 7ж,
ал. 2 от ПЗР на КСО.
Изложеното
сочи, че пенсионният орган правилно и в съответствие с § 7ж, ал. 2 от ПЗР на
КСО, на която норма се е и позовал, е извършил изчисленията си за определяне на
новия размер на пенсията на жалбоподателката. Предвид факта, че и новия размер е
под минимума за този вид пенсия, правилно е определено да й се изплаща минималният
размер, на основание чл. 75, ал. 4 от КСО.
Съдът
намира, че възраженията на жалбоподателката относно зачетения й осигурителен
стаж след датата на инвалидизирането й, респективно относно изчисления й
индивидуален коефициент, са ирелевантни към конкретното административно
производство по реда на § 7ж от ПЗР на КСО. Това е така, защото цитираната
разпоредба на § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО изрично определя предпоставките
(фактическите обстоятелства), при които възниква задължението на пенсионния
орган да извърши ново изчисление на пенсията на лицата, като освен това
императивно определя и конкретните изчисления, които органът е длъжен да
направи. Видно от текста на разпоредбата, пенсионният орган е длъжен да
използва за изчисленията размерът на пенсията на лицето, определен по реда на
КСО към 30.06.2022 г., към който размер да приложи посоченото в нормата
увеличение. Разпоредбата не предвижда възможност за ново изчисляване на
пенсията по реда за нейното изчисляване по КСО – чрез определяне на зачетен
осигурителен стаж и осигурителен доход и изчисляване на индивидуален коефициент
или чрез промяна на средномесечния осигурителен доход, от който се изчислява
пенсията по реда на чл.70 от КСО.
Възраженията,
свързани с продължителността на зачетения осигурителен стаж, биха имали
отношение към постановеното разпореждане № 85/27.05.2022 г., с което е
извършено преизчисление на пенсията на жалбоподателката след зачитане на
допълнително придобит осигурителен стаж. В случая обаче не това разпореждане е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Независимо
от това съдът намира, че възраженията на жалбоподателката относно зачетения й
осигурителен стаж след датата на инвалидизиране са неоснователни. Съпоставката,
която съдът извърши, на представените от Д. документи за осигурителен стаж –
трудови и осигурителна книжки, с изготвения опис на осигурителния й стаж (л.
14-17 от преписката), макар и към 25.01.2021 г., и отразените в становището на
ответника данни за зачетен осигурителен стаж, сочи, че не е налице стаж, който
да не е бил зачетен от пенсионния орган.
Не
кореспондира с наличните по делото доказателства възражението на Д., че
работодателят й е зачел трудов стаж, за който й изплаща „клас прослужено
време“, като този стаж към 21.12.2020 г. е 15 години, 0 месеци и 27 дни и този
стаж е следвало да бъде зачетен и от пенсионния орган. На първо място тук
следва да се посочи, че след 01.01.2003 г. е налице изменение чл.9, ал.1, т.1
от КСО, в резултат на което понятията „трудов стаж“ и „осигурителен стаж“ вече
не се явяват тъждествени, особено в случаите, в които лицата са работили по
трудов договор за по-малко от законоустановеното работно време, но над
половината от него. В тези случаи трудовият стаж не е равен на осигурителния,
поради което съпоставката между посочения в трудовия договор, респективно
допълнителното споразумение към него, трудов стаж и зачетения осигурителен стаж
при пенсиониране, не почива на закона.
Дори
обаче такова съпоставяне да бъде извършено, то в представения от жалбоподателката
трудов договор работодателят е посочил, че общият стаж на последната към
21.12.2020 г. е 15 години, 0 месеци и 27 дни, като приблизително толкова е и
зачетеният от пенсионния орган осигурителен стаж месец по-късно, към 25.01.2021
г. – 15 години, 1 месец и 11 дни, от които 11 години, 4 месеца и 5 дни преди
датата и инвалидизиране и 3 години, 9 месеца и 6 дни след тази дата (към
01.02.2022 г. този стаж е вече 4 години, 9 месеца и 11 дни).
В
обобщение изложеното съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на
НОИ – Русе е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от
твърдяните от жалбоподателката пороци, поради което подадената срещу него жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК искането на представителя на ответника
по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско
възнаграждение, което възнаграждение съдът определя в минималния размер от 100
лева съгласно чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. Както
се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009
г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Националния осигурителен институт, който
институт има качеството на юридическо лице съгласно чл.33, ал.2 от КСО.
Така мотивиран и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.Д., с ЕГН **********,***,
против решение № 2153-17-202/12.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е отхвърлена жалбата й по административен ред и и е потвърдено разпореждане
№ 17223338778/01.07.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ – Русе.
ОСЪЖДА Х.Д.Д., с ЕГН **********,***, да
заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: