Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 28.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на тридесети
октомври
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2419 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.М.М.
срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР от КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 27.02.2014 г. пострадал при тежко ПТП в с. Конуш, обл. Хасково, виновно
причинено от Р.А.Р., при управление на МПС-л.а.м. „БМВ 316И“ с ДК № ******ВМ,
при нарушение на правилата за движение по пътищата в съпричинителство с А.С.Ч.,
за което същите са осъдени с влязло в сила Решение № 162/02.07.2015 г. на
РС-Хасково. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП, автомобилът
управляван от Р.А.Р. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответното дружество с полица № 22113002507267, а А.С.Ч. е управлявал
нерегистриран мотоциклет марка „Пиаджо“,
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Поддържа се, че вследствие на ПТП на ищеца е
причинено счупване на тялото на бедрената кост, закрито. Извършена е спешна
хирургическа интервенция и назначено
последващо лечение. Поддържа се, че в следствие на причинените наранявания и до
момента придвижването на пострадалия е силно затруднено и мъчително,
съпроводено със силни болки. Твърди се, че в продължение на шест месеца се е
придвижвал с помощни средства, не е могъл да посещава училище за немалък период
от време, бил е изолиран от естествената среда на своите връстници. Твърди се,
че ищецът изживял тежко невъзможността за нормално общуване, дългите
принудителни отсъствия от училище, страхувал се постоянно, че няма да се
възстанови напълно и ще остане инвалид за цял живот. Претърпял силен стрес,
продължителни силни болки и душевни страдания. Твърди се, че ищецът претърпял и
имуществени вреди за заплатени лекарства, консумативи и материали на обща
стойност 2091 лв.
Моли Съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и изживян стрес от получените
травматични увреждания, които се намират в пряка и непосредствена връзка с ПТП,
реализирано на 27.02.2014 г. в с.Конуш, виновно причинено от водача на л.а.м.
„БМВ 316И“ с ДК № ******ВМ, чиято отговорност е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
22113002507267, валидна към датата на произшествието, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането-27.02.2014 г. до
окончателното издължаване, сумата от 2091 лв.-имуществени вреди от същото
събитие. Претендират се разноските по делото.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Й., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
отговора.
На първо място
заявява възражение за нередовност на исковата молба, която нередовност съдът
констатира, че е отстранена с допълнителната искова молба от 04.07.2017 г.
Поддържа
валидността на застраховката „Гражданска отговорност“ по полица
№22113002507267, сключена относно л.а.м. „БМВ 316И“ с ДК № ******ВМ към датата
на ПТП.
Оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба за
механизма и причините за настъпване на ПТП. Заявява възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, изразяващо се в качване по собствена воля да се вози при
неправоспособен водач, с което по собствена воля се е поставил в ситуация на
увеличен риск от настъпване на произшествие. Оспорва претенцията като завишена
по размер.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е
представил пълномощно, с което ищецът действащ лично и със съгласието на
двамата си родители е упълномощил адвокати Д. и Б. да го представляват в
процеса, с което нередовността на исковата молба е отстранена. Оспорва
възраженията на ответника, заявява доказателствено искане.
В срока по
чл.373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа
всичките си възражения и доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязлото в сила на 17.07.2015
г. Решение № 162 от 02.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 502/2015 г. по
описа на Хасковски районен съд, Р.А.Р. е признат за виновен в това, че на
27.02.2014 г. в село Конуш, обл.Хасково, на ПП І-5, при управление на л.а.м.
«БМВ 316 И» с ДК № ******ВМ, в независимо съпричинителство с А.С.Ч., в
нарушение на правилата за движение по пътищата-чл.25, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на М. М. М. средна телесна повреда-счупване на дясна
бедрена кост. Със същото решение А.С.Ч. е признат за виновен в извършване на
същото престъпление, вследствие нарушение на чл.20, ал.2, изр.последно от ЗДвП.
Между страните е прието за
безспорно, че към момента на настъпване на произшествието, по отношение на
л.а.м. «БМВ 316 И» с ДК № ******ВМ, е била налице при ответното дружество
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица №
22113002507267, валидна към датата на произшествието 27.02.2014 г.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП и в причинна връзка с
него, пострадалият е получил счупване на тялото /диафаза/ на дясната бедрена
кост. Лечението е било оперативно-кръвна репозиция и метална остеосинтеза със
заключваща се плака. Най-интензивни болки ищецът е търпял през първите 15-20
дни, когато започва процесът на зарастване, като във времето болките са
намалявали. Вещото лице установява, че фрактурата на бедрена кост при млади
пациенти зараства за около 3-4 месеца, ако няма усложнения, а такива по делото
и с оглед представената медицинска документация не се установяват. На
27.11.2014 г. ищецът е претърпял втора операция за изваждане на металната
остеосинтеза. Вещото лице установява, че след тази операция ищецът е могъл
веднага да стъпва на крака си, тъй като костта е зарастнала. При тази операция
ищецът е претърпял болки от оперативния разрез за изваждането на метала, през
първите 2-3 дни, след което раната зараства и на 12-ия ден се свалят конците.
Към момента оздравителният процес е завършил напълно.
От представената по делото
фактура № ********** от 04.03.2014 г. и вносна бележка към нея към нея от 28.02.2014
г. се установява, че ищецът е заплатил сума в размер на 1 480 лв. за
закупуване на заключваща плака за дистално бедро, а със заключението на СМЕ се установява, че този
разход е бил необходим за лечението на получените от ищеца травматични
увреждания при процесното ПТП. С фактури №№ 244/05.03.2014 г. и
**********/14.03.2014 г. и фискални бонове към тях се установява, че ищецът е
направил и разходи в размер съответно на 520 лв. и на 91 лв. за закупуване на
ортоподетичен консуматив и лекарства.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелка З. А. И.-баба на ищеца, която установява, че след произшествието ищецът лежал
седем дни в болница, след това две години бил с патерици, а към момент кракът
още го боли. Свидетелката обслужвала ищеца в болницата, тъй като той не можел
да става. Впоследствие продължила да се
грижи за него и в къщи- правела му превръзки, водела го на
лекар. Ищецът не станал от
леглото 20 дена, не давал
на майка си да го обслужва, защото го било срам. Възстановяването му продължило около
три месеца. Претърпял и втора операция и
пак лежал около 4-5 дена. Прекъснал училище. Свидетелката
установява, че след това ПТП ищецът много се изнервил.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
От приетото по делото заключение
на СПЕ се установява, че при ищеца преживяната злополука е оказала негативно
влияние върху неговото психо-емоционално състояние, изразяващо се в прояви на
тревожност, несигурност по отношение на възстановяването му и ограничения при
извършването на различни дейности от ежедневието за определен период от време.
Негативните емоционални преживявания са били най-силно изразени след ПТП, като
се отчита динамика при тях, която се изразява с редуцирането на интензивните
първоначални прояви на тревога. Няма основание да се приеме вероятността за
възможни трайни последици по отношение на психичното му здраве.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащия лек автомобил «БМВ 316И» е налице
валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.
Настъпването на деликт, виновното
и противоправно поведение на водача Р.А.Р. и настъпилото в пряка причинна
връзка от него увреждане за ищеца-счупване на дясна бедрена кост, са установени
в настоящия процес с влязлото в сила решение по н.а.х.д.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, както и
на основание т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съобразно което решението по чл.78а НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, приема, че
деянието, авторството и виновното поведение на водачите Р.А.Р. и А.С.Ч., при
условията на независимо съпричинителство и вида на телесното увреждане на ищеца
са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 17.07.2015 г. Решение №
162 от 02.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 502/2015 г. по описа на
Хасковски районен съд.
По отношение на възражението за
съпричиняване от страна на ищеца.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съобразно утвърдената съдебна
практика, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен.
Ответникът твърди, че ищецът е
допринесъл за увреждането си, качвайки се на мотопед, управляван от
неправоспособен водач. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В случая ответникът следваше да
докаже знание у ищеца за този факт, или възможност за узнаването му при
проявена нормална дължима грижа. С показанията на разпитания свидетел Ч. не се
установи знание у ищеца, че Ч. е бил неправоспособен водач. Напротив ищецът е
знаел, че Ч. се е записал на курс за категория мотори, но не е знаел, че е
скъсан на изпита. От друга страна, не би могъл да предположи, че Ч. е
неправоспособен да управлява мотопед, предвид обстоятелството, че към датата на
произшествието същият е бил на 17 години, а лице навършило 16 години може да
придобие правоспособност за категория А1- мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125
куб.см. Процесният мотопед е с работен обем на двигателя 75 куб.см., т.е.
управлението на процесното МПС не предполага навършване на пълнолетие.
Ето защо съдът намира, че
ответникът не доказа главно и пълно възражението си за съпричиняване, поради
което същото не следва да бъде уважавано.
Съдът
приема, че с ангажираните до делото доказателства безспорно се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
Причинната
връзка безспорно се доказва със заключението на приетата по делото и неоспорена
от страните СМЕ.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените искове за
неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на предявените
искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като след 11.06.2012 г. тези размери са
съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими
към датата на процесното ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди, а именно:
Касае се за момче на 16 години
към датата на произшествието, което е търпяло интензивни болки през първите
15-20 дни, когато започва процесът на зарастване, търпяло е болки
непосредствено след ПТП и проведеното оперативно лечение, за около 20 дни е бил
напълно неподвижен и се е нуждаел от чужда помощ и обгрижване, търпял е и болки
след втората операция за изваждане на металната остеосинтеза, по-интензивни
пред първите 2-3 дни, прекъснал учението си. Ищецът ще следва да бъде обезщетен
и за установеното негативно влияние върху неговото психо-емоционално състояние,
изразяващо се в прояви на тревожност, несигурност по отношение на
възстановяването му и ограничения при извършването на различни дейности от
ежедневието за определен период от време.
От друга страна се установява, че
към момента оздравителният процес е завършил напълно, както и че не се очакват
трайни последици върху психиката на ищеца.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
е в размер на 30 000 лв. Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В този смисъл предявеният иск ще
следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лв. и отхвърлен за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
Искът за имуществени вреди следва
да бъде уважен в пълен размер, доколкото от представените писмени доказателства
безспорно се установява извършването на разход в размер на 2091 лв., който
разход е бил необходим за лечението на травмата, получена от ищеца от
процесното ПТП.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на
увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ/отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда лихва
върху главницата от 30 000 лв., считано от датата на увреждане-27.02.2014 г. до окончателно изплащане на сумите, а върху главницата от 2091 лв.,
считано от датата на настъпване на вредата-14.03.2014 г. /датата, на която е извършен последния разход от ищеца/.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е освободен
от държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което
не е правил разноски, съответно такива не му се присъждат.
До
приключване на устните състезания по делото ищецът не е представил
доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, поради което
не му се присъждат разноски за един адвокат. Не е направено и искане за
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ГПК.
Ответникът е
направил разноски в размер на 60 лв.-депозит свидетел и за юрисконсултско
възнаграждение, какво се дължи съобразно нормата на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) и следва да бъде определено по размер по реда на чл.37
от Закона за правната помощ.
По силата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което съдът определя 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
От общата сума от 360 лв. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 85,50 лв., която сума е съответна на отхвърлената
част от исковете /10 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1283,64 лв.,
съобразно уважената част от иска /32091 лв./, както и сумата от 304,86
лв.-депозит вещи лица от бюджета на съда, също изчислен съобразно уважената
част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г. във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.М.М., ЕГН **********,*** Извор, с адрес за
кореспонденция: гр. Хасково, ул. „*******, адвокат Б., адвокат Д., сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и изживян стрес от получените
травматични увреждания, които се намират в пряка и непосредствена връзка с ПТП,
реализирано на 27.02.2014 г. в с.Конуш, виновно причинено от водача на л.а.м.
„БМВ 316И“ с ДК № ******ВМ, чиято отговорност е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
22113002507267, валидна към датата на произшествието, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането-27.02.2014 г. до
окончателното издължаване, сумата от
2091 лв. /две хиляди деветдесет и един лв./-имуществени вреди от същото
събитие, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000
лв.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,***
Извор, с адрес за кореспонденция: гр. Хасково, ул. „*******, адвокат Б.,
адвокат Д. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** сумата от
85,50 лв. /осемдесет и пет и 0,50 лв./ разноски направени от ответника.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 283,64
лв. /хиляда двеста осемдесет и три и 0,64 лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: