№ 455
гр. Кюстендил, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520102493 по описа за 2021 година
Делото е образувано по депозирана искова молба на В. М. М. против ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД.
В исковата молба се сочи, че на 05.06.2021г., около 19.00 часа, в гр. Кюстендил, на
кръстовището, образувано от ул. „Александър Димитров“ и ул. „Петър Берон“, водач на лек
автомобил марка „Мицубиши Колт“ с ДК№ *****************, при неспазване правилата
за движение на „зелен сигнал“ на светофарна уредба, работеща при нормален режим, при
завиване наляво от ул. „Петър Берон“ към ул. „Александър Димитров“ (Лукойл), при
разрешаващ зелен сигнал на светофара, не пропуснал насрещно движещия се автомобил
марка „Мицубиши Спейс Рънър“ с ДК№ *****************, който се движел по ул. „Петър
Берон“ в посока „Подлеза“, като по този начин му отнел предимството и реализирал ПТП.
Като последица от соченото транспортното произшествие на ищцата били
причинени увреждания, както следва: контузия на гръден кош със силни болки и затруднено
дишане, ожулване на дясно коляно, нараняване и силна болка в раменната част на тялото
към дясната ръка, както и силен стрес и уплаха от преживяното, съпроводени с психически
паник атаки. Същата сочи, че се возила на задната седалка на ударения автомобил, който
бил в окаяно състояние, а в последствие и бракуван. Единствено заради това, че била с
предпазни колани, за ищцата не настъпили и по-сериозни телесни наранявания.
Съставен бил Протокол за ПТП с пострадали лица № 1139р-1855/07.06.2021 г., който
установявал вината на водача на МПС марка „Митсубиши Колт“.
За превозното средство имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователен договор – полица – BG/22/120001909110, валидна до
10.07.2021г., а при ответното дружество била заведена щета № 0902-1000-04-21-7456/2021 г.
Твърди се, че преди инцидента здравословното състояние на ищцата било отлично.
От инцидента насам обаче, за известен период от време не било добро. Дълго време М.
чувствала силни болки в областта на гърдите и в опрделени моменти трудно взимала въздух.
Повечето време лежала на легло, тъй като изпитвала болка в областите, засегнати от
1
процесното ПТП. Дълго време не могла да изпълнява задълженията си на майка и домакиня.
И понастоящем не се била възстановила, тъй като имало моменти, в които отново изпитвала
болка в гърдите. За ищцата се грижели близките й, но същата усещала, че им е в голяма
тежест. Психическото й състояние също било увредено. Дълго време не могла да спи,
събуждала се и преживявала случилото се. До скоро изпитвала и страх от возене в кола.
Непрекъснато си представяла, ако е загинала няма кой да полага грижи за децата й.
Поради всичко изложено сезирала застрахователното дружество с Молба вх. №
0902-1000-04-21-7456/15.07.2021 г. за изплащане на обещетение, но поради ниската стойност
на предложеното такова, ищцата не се съгласила за уреждане на спора извънсъдебно, което
породило интереса й от водене на настоящото дело.
Ето защо се поддържа искане да бъде осъдено ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
51 ‚Д“, (досежно първоначално сочения за ответник ЛЮБК. К. М., претенцията не е
поддържана в хода на процедурата по чл. 129 от ГПК), да заплати на В. М. М., ЕГН:
**********, с адрес: ***************** сумата от 5000,00 лв. (пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, а именно: контузия
на гръден кош със силни болки и затруднено дишане, ожулване на дясно коляно, нараняване
и силна болка в раменната част на тялото към дясната ръка, както и силен стрес и уплаха от
преживяното, съпроводени с психически паник атаки, като резултат от настъпилото на
05.06.2021г. ПТП, предизвикано от ЛЮБК. К. М., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие –
05.06.2021 г.
Претендират се и сторените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор е постъпил от ответното дружество.
Сочи на допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Оспорва механизма на ПТП, а оттам противоправността на деянието и причинно-
следствената връзка с вредоносния резултат, като елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност. Не било установено и кому принадлежи вината за настъпилото
произшествие.
Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради непоставяне
на предпазен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП.
Спори по степента и тежестта на настъпилите неимуществени вреди, както и по
твърдението, че ищцата страда от посттравматичен стресов синдром и влошаване на
психичното й здраве, които да са в причинни-следствена връзка със събитието.
Претендираният размер на обезщетението бил значително завишен и неадекватен на
реално претърпените вреди от една страна, и несъобразен с наличието на принос на
пострадалия в настъпването им – от друга.
Оспорва се претенцията за лихва поради акцесорния й характер и следваща съдбата
на главното задължение.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответната
страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения на л. 4 и сл. от делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 05.06.2021 г., съставен от служител при ОД на МВР, е че е реализирано
транспортно произшествие, при което участник 1 (МПС с рег. № КН 6697 ВТ марка
„Мицубиши“, модел „Колт“) при завиване на ляво от ул. „Петър Берон“ към ул. „Ал.
Димитров“, при разрешен зелен сигнал на светофара, не пропуснал насрещно движещия се
2
участник 2 (МПС с рег. № КН 9827АР, марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“), който се
движел по ул. „Петър Берон“ в посока „Подлеза“ като му отнема предимството и реализира
ПТП.
В следствие на реализираното ПТП ищцата е претърпяла увреждания, заради което е
изготвен Лист за преглед на пациент в консултатуивно-диагностичния блок/спешно
отделение, ведно с допълнителен лист към него от д-р Бикова.
Представено е и заверено копие на болничен лист № Е20200503323, видно от който
ищцата била в отпуск за временна неработоспособност поради поставена диагноза
„изкълчване на раменна става“ в размер на 4 календарни дни, считано от 08.06.2021 г. до
11.06.2021 г.
Видно от Доклад по щета № 0902-1000-04-21-7456/15.07.2021г., ведно с приложената
към него документация, представена от ответното дружество е, че изчисленото обезщетение
за ищцата възлиза на сума в размер на 367,36 лв., от които 67,36 лв. – претърпени от нея
имуществени вреди и 300,00 лв. – неимуществени такива. В тази връзка е представено
заверено копие на Споразумение № 833/14.12.2021 г. за заплащане на посочената сума,
неподписано от М..
За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Светлана Драгоманска и Валентин Драгомански.
Свидетелят Драгоманска сочи, че при процесния пътен инцидент заедно с ищцата се
намирали на задната седалка на автомобила. Били с поставени предпазни колани, когато
усетила силен удар в колата отзад. Когато слезли от колата ищцата се почувствала зле, не
можела да диша, получила задух и болка в гърдите. Заради това била откарана в болница,
след което месец-два си стояла вкъщи на легло, защото не можела да ходи, т.к. състоянието
й било тежко. В последствие ищцата се оплакала, че трудно диша, а за охлузванията по
коленете слагала компреси. Пътният инцидент се отразил психически най-зле на Ваня,
твърди свидетелят. Същата не могла да се грижи за децата си един - два месеца. Постоянно
й се виело свят. Страхувала се от всичко. Имала притесняния, че като майка и домакиня не
може да изпълнява домакинските си задължения и това я поставяло в паника. Според
свидетеля ударът бил отпред и странично от страната на Ваня.
Свидетелят Драгомански също сочи, че е пътувал в колата, в която се е возела и
ищцата през времето на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че колата, която идвала по
ул. „Петър Берон“ откъм подлеза, не им дала предимство, като ударила колата им в предна
дясна част. Линейка не дощла, но ищцата била откарана в болница. Сочи, че последната не е
могла да диша, „…така се беше свила цялата“.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че след
инцидента на 05.06.2021г. ищцата претърпяла следните физически травматични
увреждания: мекотъканни контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ в областта на
гръден кош отпред върху гръдна кост и в областта на дясна раменна става. Експертът сочи,
че е налице възможност уврежданията да са настъпили при процесното ПТП. Твърди се, че
така описаните контузии водят до „по-лекостепенно“ и бързопреходно (под 30 дни)
нарушаване на физиологични функции (болково затруднени движения на тяло и горен
крайник в областта на раменната става), кото водят до „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, както и до „болка и страдание“. Досежно охлузването на дясно коляно
вещото лице е приело вероятен период на възстановяване около 7-10 дни. При обичаен
възстановителен процес (за какъвто се твърди, че е процесният такъв), контузиите подлежат
на пълно възстановяване, като срокът за това зависи от степента на уврежданията: около 1-2
седмици при „най-леките“; 3-4 седмици – при „средно тежките“ до 5-6 седмици – при „по-
тежките“. Към настоящия момент експертът констатира, че ищцата е възстановена от
травматичните увреждания като съобщените от нея „все още налични епизодични болки в
областта на гърдите и дясно рамо при натоварване и промяна във времето“ нямат
3
практическо значение за здравословното й състояние. Сочи се още, че контузията на гръдния
кош не е била лекостепенна, а значително по-тежка – около 10, 11 дни след инцидента
болката не е изчезнала или значително намаляла. Накрая вещото лице твърди, че според
установените по ищцата травми не може да се направи категоричен извод за това дали
същата е била, или не с предпазен колан. Установените по М. травми биха могли да се
получат и при двата варианта – с поставен и без поставен предпазен колан.
Според вещото лице Сн. М., изготвила заключението по съдебно-психологична
експертиза, ищцата е изпитала реакция на стрес, в следствие процесното ПТП и
продължително разстройство в адаптацията, изразяващо се в дискомфорт от болката и страх
за здравето и живота. Променен бил и жизненият й стил в личен и професионален план, като
това нейно състояние продължило 5-6 месеца, съпроводено с промяна на възможностите за
качествено социано функциониране и регрес в уменията за справяне в ежедневието.
Влошили се функциите й на домакиня и майка (особено значими в ценностната й система),
което нарушило самооценката й и намалило успешното инегриране в социалната среда за
период от 6 месеца. Наблюдавали се безперспективни мисли за бъдещето, свързани с
професионалната реализация и способността й да се грижи да децата, повишено
безпокойство и тревожност, нарушения в съня, както и в емоционално оценъчните функции
на личността, особено интензивни в първите 5-6 месеца като и към момента не била
възстановена в нормални граници възможността за спокойно придвижване с автомобил.
Нарушени били значими за ищцата житейски стереотипи, изпитвала несигурност,
понижаване на самооценката, което на свой ред рефлектирало на начина й на общуване в
семейния кръг. Това нейно състояние продължило по-интензивно 6 месеца след
произшествието. Сочи се, че описаните симптоми не представляват същинска психична
болест и не са довели до необходимост от специализирана психиатрична помощ. Към
настоящия момент в значителна степен била преодоляна социалната дезадаптация и чувство
за тревожност, но все още не било възстановено умението й да се рационализират
страховете. Все още били налице епизодични проблеми с концентрацията и устойчивост на
вниманието, което повишавало напрежението при шофиране и придвижване с автомобил.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което
не следва да се обсъждат подробно.
С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:
Исковата претенция е с правно основание чл. 432 от действащия Кодекс за
застраховането (КЗ) и чл.429, ал.2 от КЗ, във вр. чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.84, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Според чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За основателността на претенцията в тежест на ищеца бе да установи със средствата
на ГПК възникването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за
увреждащото МПС с ответника по делото (което тук е обявено за безспорно); да установи
качеството на водача на това МПС като застраховано по смисъла на КЗ лице; да установи
механизма на настъпване на ПТП и настъпилите за пострадалия вреди и причинно-
следствената им връзка с процесното транспортно произшествие.
В тежест на ответника бе да установи обстоятелствата, на които се позовава и да
докаже възраженията си.
При така разпределената доказателствена тежест по делото е установено
настъпването на процесното пътно произшествие, като досежно механизмът му в
представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, се сочи, че
участник 1 (МПС с рег. № КН 6697 ВТ марка „Мицубиши“, модел „Колт“) при завиване на
ляво от ул. „Петър Берон“ към ул. „Ал. Димитров“, при разрешен зелен сигнал на светофара,
4
не пропуснал насрещно движещия се участник 2 (МПС с рег. № КН 9827АР, марка
„Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“), който се движел по ул. „Петър Берон“ в посока
„Подлеза“ като му отнема предимството и реализира ПТП.
Този механизъм, макар и формално оспорен с отговора на исковата молба, не бе
опроверган със средствата на ГПК. Нещо повече, в приобщеното към щетата споразумение,
той е възпроизведен както е описан в протокола, а представител на застрахователното
дружество е положил своя подпис на него. Това действие се възприема като извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт, заради което съдът приема, че протоколът като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него и възприети от длъжностното лице факти, относими
към механизма на ПТП.
Че транспортното произшествие е настъпило според описания в протокола начин се
потвърждава и от събраните по делото гласни доказателствени средства, които съдът намира
за обективни, логични и непротиворечиви, поради което ги цени с доверие.
Извън това не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответника - застраховател. Това обстоятелство бе обявено за
ненуждаещо се от доказване с доклада на съда, изготвен на основание чл. 146 от ГПК.
Събраните в хода на процеса доказателства - гласни и писмени, в т.ч. изготвените
съдебно-медицинска и съдебно-прихиатрична експертизи, установяват и настъпилите за
пострадалата вреди, които експертите по делото сочат да са пряка последица от
реализираното на 05.06.2021г. транспортно произшествие.
Що се отнася до въпроса за вината, съдът намира следното: Отговорността на
ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй като произтича от сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач. Предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя
обаче, е деликт, осъществен от водача на застрахования автомобил. Така, следва да се
установи в процеса виновното поведение на делинквента, водач на автомобила, допринесъл
за настъпване на процесното ПТП. Досежно вината в гражданското право, законодателят е
установил презумпция за наличие в ал. 2 на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Тази презумпция
има практическото значение на това да размести доказателствената тежест, като при спор
следва да се доказва не наличието на вина, а липсата на такава. В случая се спори именно по
наличието на виновно поведение на водача на автомобил, представляващ участник 1 в
процесния инцидент. Не се навеждат обаче каквито и да е обстоятелства, изключващи
вината на този водач, каквото задължение имаше ответника с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест. От друга страна, установеният механизъм на
настъпване на транспортното произшествие безспорно сочи на виновното поведение на
делинквента, който поради нарушение на правилата за движение по пътищата е отнел
предимство като не е пропуснал насрещно движещия се участник № 2, което е довело до
настъпване на инцидента.
Поради изложеното съдът намира, че са налице всички кумулативни елементи,
пораждащи отговорността за ответното дружество, респ. и искът се възприема за доказан в
основанието си.
За пълнота на мотивите си съдът следва да отбележи, че по делото не са налични
доказателства за деяние с обективно престъпен характер на непредпазливо транспортно
престъпление, което да е предмет на разследване по висящо досъдебно производство, за
което съдът не приложи процесуалното правило на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Досежно размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди:
За определяне на размера на обезщетението по указанията в ПП4/68 г на ВС по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът отчете конкретните обективно съществуващи
5
обстоятелства, възприети трайно като критерии за обосноваване на "справедлив" размер на
компенсация за цялостната негативна промяна в живота на пострадалия (така Решение № 9
от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от 9.11.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., ТК).
За причинените физически травматични увреждания, доказателствата по делото, в
т.ч. и приетото без възражения заключение по съдебно-медицинската експертиза, сочат на
това, че ищцата е претърпяла мекотъканни контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ в
областта на гръден кош отпред върху гръдна кост и в областта на дясна раменна става, а
така също и охлузване на дясно коляно (спр. експертно заключение вх. № 3348/18.04.2022
г.). В последния смисъл експертът уточнява, че макар същите да водят до по-лекостепенно и
бързопреходно (под 30 дни) нарушаване на физиологичните функции, то впоследствие
диференцира травмата на гръдния кош, конкретизирайки, че същата е сравнително по-тежка
и около 10, 11 дни след инцидента болката не е изчезнала или значително намаляла. Така и
показанията на св. Драгоманска, която сочи, че когато слезли от колата Ваня се почувствала
зле, не могла да диша, получила задух и болка в гърдите, както и че при посещение на св.
при ищцата, последната й се оплакала, че трудно диша. Отделно и св. Драгомански
потвърждава, че непосредствено след инцидента М. не е можела да диша, „…така се беше
свила цялата“.
Сочените вреди следва да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 2000,00 лв.,
като в тази насока се отчита и констатацията на експерта в устно изложената пред съда част,
че понастоящем е налице пълно възстановяване без изглед за проява на усложнения, както и
че травмите, изключая тази на гръдния кош, са лекостепенни с нарушаване физиологичните
функции за период под 30 дни, а така също и че съобщените от М. „все още налични
епизодични болки в областта на гърдите и дясно рамо при натоварване и промяна във
времето“ нямат практическо значение за здравословното й състояние.
Наред с това, установени са със средствата на ГПК са и претърпените психически
увреждания, сочени в молбата като „силен стрес и уплаха от преживяното, съпроводени с
психически паник атаки“, съдът намира същите за доказани. В този смисъл вещото лице
клиничен психолог С.М. в заключението си, прието без оспорване, сочи претърпян от
ищцата психическия шок и стрес, преживени от ищцата като резултат от процесното
произшествие –безперспективни мисли за бъдещето, свързани с професионалната
реализация и способността да се грижи да децата, повишено безпокойство и тревожност,
нарушения в съня, както и в емоционално оценъчните функции на личността, особено
интензивни в първите 5-6 месеца като и към момента не била възстановена в нормални
граници възможността за спокойно придвижване с автомобил. Експертът подчертава и
особено значимите за ищцата нейни функции на домакиня и майка, които били нарушени,
ведно с компрометирана самооценка и намалено успешно инегриране в социалната среда за
период отново от 6 месеца. И макар понастоящем в значителна степен да била преодоляна
социалната дезадаптация и чувство за тревожност, то все още не било възстановено
умението на М. да рационализира страховете си. Все още били налице епизодични проблеми
с концентрацията и устойчивост на вниманието, което повишавало напрежението при
шофиране и придвижване с автомобил.
Експертното мнение на вещото лице изцяло кореспондира и на събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Драгоманска. Тя е възприела, че
процесното произшествие се е отразило психически най-зле именно на ищцата. Дори била за
период около месец-два на легло, като споделяла, че се страхува от всичко, в т.ч. и от това
кой ще поеме грижите за домакинството и за децата й, което предизвиквало паника у нея.
Съдът отчита обаче и намаляващата интензивност на тези състояния. Отчитат се и
естествените способности на за овладяването на страховете след острата стресова реакция,
както и обстоятелството, че по делото не се установи трайна промяна в навиците за
6
общуване и социални нагласи.
Поради изложеното и след съвкупната му преценка, настоящият състав намира за
справедливо обезщетяване на причинените реакция на стрес и тревожност, особено
интензивни през първите 6 месеца и ненапълно възстановени дори и понастоящем, на сума в
размер на 2000,00 лв.
Така, общият размер на подлежащите на обезщетяване и претърпени от ищцата
неимуществени вреди, в т.ч. физически травматични увреджания от една страна и
психически стрес и уплаха от преживяното, съпроводени с психически паник атаки – от
друга, възлиза на сума от 4000,00 лв., до който размер искът следва да се уважи, а до пълно
предявения такъв от 5000,00 лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Досежно претенцията за присъждане на законна лихва:
При направения извод за основателност на главната претенция, основателна се явява
и акцесорната такава за присъждане на законна лихва, но не изцяло за периода, предмет на
иска.
В нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ законодателят е предвидил, че в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, дължими от делинквента, но по силата на чл.
497, ал. 1 КЗ тази законна лихва вече на собствено основание се поема от уведомения за
увреждащото събитие застраховател (Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 на
ВКС, ТК, I отд., Решение № 18 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д. 164/2021 г., II т. о., ТК).
В случая не е налице спор, че на 19.07.2021 г. ищцата е сезирала застрахователното
дружество с искане за заплащане на обезщетение, а липсват данни застрахователят да е
поискал доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. Началото на срока от 15 работни дни по чл.
497, ал. 1, т. 1 от КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл. 498, ал. 1
от КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл. 106, ал. 3
от КЗ, а това са доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на
цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва началото
на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, както е в случая, същият срок не
намира приложение, тъй като не тече. Затова, в случая следва да се приложи тримесечният
срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ, течащ от предявяване на претенцията към
застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по
чл. 106, ал. 3 от КЗ (така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.
о.). Или в настоящия случай застрахователят е изпадал в забава на 20.11.2021 г., т.к. едва на
10.12.2022 г. е изготвил предложение за размера на обезщетението – спр. л. 37 от делото,
което не е било прието от пострадалата, поради прекомерно ниският му размер.
Поради това съдът следва да присъди законната лихва за компенсация на забавата, за
която отговаря застрахованият по чл. 84, ал. 3 ЗЗД именно от 20.11.2021. Неоснователно в
т.см. се явява искането за присъждане на това обезщетение от датата на увреждането –
05.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид горните изводи на съда следва да се обсъди и поддържаното от ответната
страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне
на предпазен колан от страна на ищцата.
Доказателствената тежест за установяване на соченото обстоятелство е на ответната
страна, поради това, че от установяването му същата би извлякла за себе си изгодни правни
последици, а именно – редуциране размера на отговорността. В случая обаче, пълно и
главно доказване на соченото обстоятелство, каквото се следваше в процеса, не бе
извършено. За доказване на възражението си ответната страна е инициирала по въпроса да
се произнесе вещо лице, което е и сторено по приетата и неоспорена съдебно-медицинска
експертиза. Последното обаче, не успя да установи наличие на подобно обстоятелство.
Вещото лице сочи, че претърпените от ищцата травматични увреждания, с оглед характера
7
си, са такива, които могат да бъдат причинени и при двата варианта – със и без поставен
предпазен колан. В този смисъл обаче категорични данни се съдържат в показания на
свидетелите – св. Драгоманска, които съдът възприе с доверие. Тя е категорична, че
пострадалата е била с колан. От това следва извод, че тръдяното съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице не е налице, а оттук и до
невъзможност да бъде редуцирана отговорността на застрахователя.
По разноските: Предвид частичното уважаване на претенцията разноски се дължат и
на двете страни по делото, каквото искане е заявено и поддържано. Така на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК на ищеца се следва разноски съобразно уважената част от претенцията.
Доказателства за сторени такива са налични на л. 9 (200,00 лв. заплатена държавна такса), л.
55 (заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 500,00 лв.), л. 61 (425,00 лв. депозит за
вещи лица, съотв. 125,00 лв. и 300,00 лв. за двете експертизи). От така сторените разноски,
съобразно уважената част от претенцията за сума от 4000,00 лв., на ищцата се следват
разноски в общ размер на 900 лв.
Сторените от ответното дружество разноски по делото възлизат на сума от 125,00 лв
– внесен депозит за вещо лице – л. 34а от делото. Отделно, ответната страна е
представлявана от юрисконсулт, комуто съдът определя възнаграждение по см. на чл. 78,
ал.3 вр, с ал. 8 от ГПК и като взе предвид фактическаат и правна сложност на делото, на
сума в размер на 200,00 лв. Така, от общия размер на сторените разноски, на ответника се
следват такива в размер на 65,00 лв. съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
Насрещните искания за разноски не могат да бъдат компенсирани, поради липса на
искане в т.см.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 ‚Д“, представлявано от
М. М-Г. - изп. деректор, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. М., ЕГН: **********, с адрес:
*****************, сумата от 4000,00 лв. (четири хиляди лева и нула стотинки),
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, а именно: контузия
на гръден кош със силни болки и затруднено дишане, ожулване на дясно коляно, нараняване
и силна болка в раменната част на тялото към дясната ръка, както и силен стрес и уплаха от
преживяното, съпроводени с психически паник атаки, като резултат от настъпилото на
05.06.2021г. ПТП, предизвикано от ЛЮБК. К. М., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от 20.11.2021 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ иска за горницата до пълно предявения размер от 5000,00 лв. по иска за
присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и искането за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение от 05.06.2021 г. до
19.11.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 ‚Д“, представлявано от М. М-Г. - изп.
деректор, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. М., ЕГН: **********, с адрес: *****************,
сумата в размер на 900,00 лв. (деветстотин лева и нула стотинки), представляваща сторени
деловодни разноски с оглед уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, с адрес: *****************, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51 ‚Д“, представлявано от М. М-Г. - изп. деректор, сумата в размер на
65,00 лв. (шестдесет и пет лева и нула стотинки), представляваща сторени деловодни
8
разноски с оглед отхвърлената част от иска.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от
връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9