Решение по дело №267/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във вр. с чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ и във вр. с Наредбата за организация на движението при кратко-временно платено паркиране – „Синя зона“ – *** /приета с Решение № 125/29.05.2008г. на Общински Съвет – *** /.

           Образувано по ЖАЛБА на П.И.В. ***, против наложена принудителна мярка по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП - задържане на автомобила му - л.а. “Ф.Ф.“ с  рег. № ** - на 27.05.2025г. в гр.*** , на ул.*** , с техническо средство за принудително задържане – скоба и начислена такса от 31 лв. Иска се отмяна на действието, като незаконосъобразно /жалба - на л. 8-19 от делото/.

В жалбата са релевирани подробни доводи за незаконосъобразност на действието и неправилно тълкуване на приложимата правна уредба /л.15-18/. В писмено становище /л.86-101/ и допълнение към становището /л.103-105/ са направени редица доказателствени искания, както и искане за отвод, които искания са оставени без уважение от съда. Основното възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност на действието е, че преди да паркира автомобила си на въпросното място на ул.***  е минал на път, „вътрешна улица“, влизайки от към ул.*** , която вътрешна улица излиза на ул. ***  между № **  и № **, което образува „кръстовище“, т.е. не е влязъл на ул.*** откъм кръстовищата на тази улица с ул.*** или ул.*** . При излизането си от тази вътрешна улица и завиване надясно не е видял знак указващ, че на тази улица в тази й отсечка е определена за паркиране „Синя зона“. Други доводи за незаконосъобразност според жалбоподателят са, че самото място, където е бил паркирал, не е обозначено на схемата на „Синя зона“, както и, че не е уточнено пред кой номер на улицата е бил паркирал, а е посочена само улицата.

В с.з. жалбоподателят П.В. поддържа лично жалбата си по изложените в нея съображения. Поддържа и редица свои искания по доказателствата /л.118-120/. Иска отмяна на наложената ПАМ, като незаконосъобразна. Представя допълнително писмена защита /л.127-132/, в която е уточнил основанията за оспорването си и е предявил редица искания към съда.

           Ответникът, И.В.В.***, пред съда /л.119-гръб/ изразява становище за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана. Счита, че действието е правилно извършено, поради паркиране на въпросното МПС в зона на платено паркиране, „Синя зона“, без да е платен престоя. Сочи, че е спазена процедурата по поставянето на скобата и същата е свалена след заплащане на дължимата такса. Оставя на съда да прецени.

По делото са приети и приложени представените с жалбата – фискален бон от 27.05.2025г. /л.6/, Съобщение от ОП “П.и г.“ *** , без дата /л.7/ и документ за внесена д.т. /л.10/, както и с административната преписка /л.47-73/ по опис писмени доказателства. Не са приети представените от жалбоподателя снимки, видеозаписи и ДВД диск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

По  аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната мярка по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП – използване на техническо средство /скоба/ за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99 ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, може да се наложи и без да има издадена мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП. Обжалването на заповедите, с които се налагат ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. След като мярката по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП се налага с фактически действия, съдът намира, че мярката има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК - волеизявление на административен орган, изразено, чрез действие, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на определени лица, т.е. налагането на мярката по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. За принудителната мярка се оставя „Съобщение“ /л.7/, което фактически се явява уведомление за извършеното действие. Предвид формата на уведомлението, в него може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано действието, но това не е указано. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.  Срока за обжалване на административен акт съгласно разпоредбата на чл. 149 ал. 1 от АПК е 14 дневен – от уведомяването със съобщението.

В случая, жалбата против наложената мярка на 27.05.2025г. е подадена директно в съда на 04.06.2025г. /л.4/, както и чрез ОП“П. и г.“ ***   /л.33/, изпратена на съда с изх. № 48/06.06.2025г., както в срока по чл. 149, ал.1 АПК, така и в срока по чл. 140 ал. 1 от АПК.

Законодателят в ЗДвП не е посочил изрична правна възможност за обжалване на мярката по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, но тази възможност се извежда от една страна по аргумент на чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, както се посочи по-горе, а от друга страна тази възможност се извежда и от разпоредбата на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България, която гарантира правото на съдебно обжалване на всеки, чиито управа и законни интереси са засегнати от административен акт. Подведомствеността е на административен съд на основание чл. 128 ал. 1 от АПК. В случая жалбоподателят е уведомен писмено за приложената принуда и за него е възникнало процесуалното право на оспорване на приложената принудителна мярка, която се явява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК.

Наложената принудителна мярка е издадена в изпълнение на осъществявана изпълнително-разпоредителна дейност и засяга правната сфера на конкретен адресат, което обуславя допустимост на търсената по реда на съдебно-административно производство защита. В този смисъл е и Решение № 3701/13.03.2019г. по адм.дело № 9725/2017г. на ВАС на РБ, трето отделение, в частта за мярката по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП и допустимостта на обжалването й пред съд.

По изложените съображения, съдът приема, жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок и от лице, чиито права и законни интереси са накърнени с налагане на принудителната мярка по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, като подлежащ на обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за изцяло  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

Установено е по делото, че на 27.05.2025г. в гр. *** , в ** , на ул.*** , около обяд към 11:38 ч., ответника И.В.В.– *** – ***, поставил на паркиран  лек автомобил - л.а. “Ф.Ф.“ с  рег. № **, собственост на жалбоподателя П.В. ***, техническо средство за принудително задържане – скоба, на предна лява гума на автомобила. На предното стъкло, под чистачката пред шофьорското място било поставено Съобщение /на л.7 от делото/, което указвало, че съобщението е издадено от ОП“П.и г.“ – ***, с посочен адрес, телефон и емайл на предприятието, посочен регистрационен номер и марката на автомобила и уведомление – съобщение, както следва:

 „Автомобилът Ви е паркиран без валиден електронен билет и SMS за кратковременно платено паркиране /такса/ по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.

  За нарушението автомобилът Ви е блокиран с техническо средство за принудително задържане /скоба/ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и съгласно чл. 15 от Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране „Синя зона“ – *** “.

Посочен е телефон за връзка, като съобщението е без дата на издаване и без подпис на издател. Със син химикал ръкописно освен рег.номер **  и марката на автомобила „Ф.“, в съобщението е посочен и часа: „11 38“.

Направени били от служителите и две фотоснимки на автомобила, като от приложената към делото /л.57/ е видно марката и рег. номер на л.а,  поставената скоба и съобщение, както и част от маркировката на платното.

Жалбоподателят П.И.В. бил в **  на № **, на същата улица, където бил закарал майка си за ** /съгласно жалбата/. Връщайки се при автомобила си, който бил паркиран на средното паркомясто между № ** и № ** , и забелязвайки скобата със съобщението, веднага се обадил на посочения телефон. Пристигайки със служебен автомобил ответника И. В. и негов колега Ч.И. му обяснили защо е поставена скобата и реда за свалянето й. Жалбоподателят не бил съгласен с тях, влязъл в пререкания с тях и първоначално отказал да заплати таксата от 30 лв. за сваляне на скобата, поради което служителите на ОП “П.и г.“ – *** се обадили за съдействие към звено **  на **. На място пристигнали  служители на инспектората, т.ч. и ръководителя на звеното. Жалбоподателят влязъл в пререкания и с тях, като през цялото време с мобилния си телефон снимал служителите. Поискано било съдействие от органите на МВР и на място пристигнали със служебен автомобил двама полицейски служители. Жалбоподателя и пред тях изложил своята позиция на несъгласие с поставената скоба на автомобила му, както и същевременно ги снимал. В крайна сметка се съгласил и заплатил таксата от 30 лв. и 1 лв. за престоя, общо 31 лв., за което му бил издаден фискален бон с дата 27.05.2025г. и час 12:15:45 ч. /на л. 6 от делото, в оригинал/. Скобата била свалена.

           Към административната преписка са приложени: Заповед № 953/ 14.06.2024 г. на Кмета на Община Враца /л.49/, с което са утвърдени условията за използване на техническо средство за принудително задържане /скоба/, утвърдените Условия /л.50-52/, Заповед № 8/22.04.2024г. на Директора на ОП “П. и г.“- ***  /л.53/, с което са определени служителите на общинското предприятие които да управляват служебен автомобил, разпечатка от системата SMS-parking на предприятието относно процесното МПС /л.54/, извадка от тетрадка на служителите, включваща дата 27.05.2025г. /л.55-56/, снимка на процестото МПС /л.57/, трудов договор на ответника с предприятието /л.58-59/, длъжностна характеристика на ответника /л.60/, писмено обяснение за случая от ответника /л.61-63/, транспортно-комуникационен план „Синя зона“, етап 1, обхващаш улица ***  в гр. ***  /64/, Протокол № 64 от 07.12.2010г. за създаване на общинското предприятие /л.65-66/, Правилник за организацията и дейността на Общинско предприятие „П. и г.“ /л.67-71/ със списък на предоставените за управление терени /л.72-73/.

           Към писмото до съда на ОП “П.и г.“ – *** /л.33/ е приложена Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране – „Синя зона“ – *** /л.34-43/. Останалите документи изпратени с това писмо, в т.ч. и жалбата с приложенията, съгласно разпореждане на съда /л.44/, са изпратени на Община Враца при изискване на админи-стративната преписка по оспорения акт и съгласно чл. 152 ал. 4 от АПК.

От правна страна:

Съгласно чл. 167 ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с ширина не по-малка от 2 метра.

  На основание чл. 167, ал. 2 от ЗДвП към общинската администрация се изграждат и служби за контрол, определени от кмета на общината, на които са възложени тези функции. По т. 1 от същата законова разпоредба тези служби в населените места контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана.

           Съгласно  чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана (т.е. и писмена) заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези заповеди е по реда на АПК. Доколкото в ал.1 не е спомената изрично  нормата на чл. 167 ал. 2 т. 2  от ЗДвП и по аргумент за противното следва да се приеме, че за ПАМ в тази хипотеза не се изисква нарочна мотивирана писмена заповед, с оглед характера и мястото на хипотезите, при които те се прилагат, а с действия на съответните, оправомощени лица, за което не е необходима форма, която в случая е само за доказване, но не и за валидност. С оглед на това в настоящия случай приложената спрямо конкретния автомобил на жалбоподателят мярка няма изискване да е в писмена форма и съответно мотивирана, а само за уведомление за действието. Задължително е обаче същата да е наложена от орган, упълномощен съгласно чл. 167, ал. 2 т.2  от ЗДвП да извърши това.  

В конкретния случай по делото е безспорно установено и не се спори, че автомобилът е бил паркиран на улица в града, в урбанизирана територия, населено място – *** , на ул.***, между № ** и № **, в рамките и пределите на Община ***, където важат правилата по ЗДвП в населено място.  Техническото средство – скобата е поставена на автомобила на жалбоподателя В. от ответника И.В.***, за което също не се спори по делото.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. На основание чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

С Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране – „Синя зона“ – *** /приета с Решение № 125/29.05.2008г. на Общински Съвет – гр. Враца/  са определени районите и режима при кратко-временно паркиране, както и цените на услугите, в т.ч. за паркирането, при поставяне на скоба и свалянето й /л.34 – 43/.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредбата – на улици, площади и паркинги – публична общинска собственост, по решение на Общинския съвет, се въвежда режим за кратковременно платено паркиране – „Синя зона“ (съгласно Приложение 1) за ППС с допустима максимална маса до 2.5 тона и автобуси до 12 пътнически места, като съгласно ал. 2 – режимът е валиден само в работни дни в часовия диапазон от 09:00 ч. до 18:00 ч.

Съгласно чл. 3 от Наредбата – удостоверяването  на заплащането и контролът на действителното време на паркирането на автомобила в „Синя зона“ става чрез закупена от водача фискална разписка /фискален бон/ от мобилен фискален принтер от служители на ОП “П.и г.“, чрез услугата „SMS паркиране“; чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване /паркомат/; чрез мобилно приложение, както и чрез УЕБ интерфейс /сайт/ или QR code по указания върху указателната табела ред.

Съгласно чл. 15 ал. 1 от Наредбата – ППС, което е паркирано в нарушение на тази Наредба, може да бъде принудително задържано чрез използва-нето на техническо средство /“скоба“/, а съгласно ал. 2 – оперативната дейност по използването и прилагането на техническо средство /“скоба“/, таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните ППС, се организира и осъществява от ОП „П.и г.“ по ред и условия, определени със заповед на Кмета на Общината, издадено на основание и в изпълнение на чл.167 и следващите от ЗДвП.

Със Заповед № 953/14.06.2024г. /л.49/ на Кмета на Община Враца, на основание чл. 44 ал. 1 т. 4 и ал. 2 от ЗМСМА /Закон за местното само-управление и местната администрация/, чл. 15 ал. 2 от Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране – „Синя зона“ – гр. Враца и чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП са утвърдени Условия за използване на техническо средство за принудително задържане /“Скоби“/ за блокиране на колелото на ППС, за което не е заплатена такса за паркиране в зоните с въведен режим на кратковременно платено паркиране, в зоните с въведен режим на кратковременно платено паркиране „Синя зона“, за заплащането на таксата и на разходите по прилагане на техническо средство от собствениците или упълномощени от тях физически лица – водачи, както и за освобождаване на блокираните с техническо средство ППС, съгласно Приложение № 1, неразделна част от настоящата заповед. Съгласно т.4.1 от условията /л.51/ блокирането с техническо средство за принудително задържане /скоба/ се извършва от служители на ОП“П.и г.“ *** , като устройството се сваля след заплащане на разноските по поставянето и свалянето му. С тази Заповед на Кмета на Община Враца фактически е определена службата за контрол по чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП, а именно: ОП“П. и г.“ *** .

Ответника И.В.В., който е поставил скобата на л.а., е на длъжност **, съгласно представения Трудов договор № ** /**.**.**** г. /л.58-59/ и съгласно длъжностната му характеристика /л.60/  основното му задължение е да осъществява оперативна дейност по използването и прилагането на техническо средство „скоба“, таксуване на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаване на блокираните ППС. Приема парични суми и издава касови бележки в размер на таксата дължима от собствениците или упълномощените от тях водачи на принудително задържаното ППС.

При така възприетите обстоятелства съдът намира, че принудителната мярка – задържане на л.а. със скоба по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП  е приложена от компетентен орган - длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява контролни функции по задържане със „скоба“ на МПС на територията на Община Враца, поради което мярката се явява валидна. Принудителната мярка се налага с фактически действия, както се посочи горе, поради което не е налице и неспазване на установената форма за прилагане. Няма допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 т. 1 и т. 2 от АПК. В тази част няма и оспорване относно компетентността на длъжностното лице и формата на акта.

         Видно от писмените обяснения на ответника И.В. /л.61—63/, длъжностната му характеристика и условията за използване на техн.средство /скоба/, са спазени всички условия по поставянето на скобата. В т. 5 от условията /л.51/ детайлно са разписани правилата относно дейността по блокиране на колелата на неправилно паркирани автомобили, в т.ч. без предварително закупен ел.талон от служител, или електронно устройство, които правила са спазени. Същото се установява и от приложените – разпечатка от системата SMS-parking на предприятието относно процесното МПС /л.54/, извадка от тетрадка на служителите, включваща дата 27.05.2025г. /л.55-56/ и транспортно-комуникационен план „Синя зона“, етап 1, обхващаш улица *** в гр. *** /64/. Няма допуснати, от ответника при поставянето на скобата, както и при свалянето й, съществени нарушения на административно-производствените правила по чл. 146 т. 3 от АПК.

         По делото не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят П.В. при паркиране на автомобила си не е заплатил цената за паркиране в „синя зона“, съгласно чл. 18 ал. 1 от Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране – „Синя зона“ – гр. Враца.

          За улицата където е бил паркиран автомобила, а именно ул. *** също не се спори,като в тази насока възраженията на жалбоподателя са, че при излизането си от вътрешна улица на ул. ***  и завиване надясно по нея не е видял знак указващ, че на тази улица в тази й отсечка е определена за паркиране „Синя зона“, че самото място, където е бил паркирал, не е обозначено на схемата на „Синя зона“, както и, че не е уточнено пред кой номер на улицата е бил паркирал, а е посочена само улицата.

            Относно първото възражение, че не е бил поставен знак указващ „Синя зона“, също се явява несъстоятелно. Пътен знак е поставен и сам жалбоподателят го е снимал /л. 15/, който е на кръстовището на ул. *** с ул. ***  /схема л.8гръб/. Т.н. „вътрешна улица“ не е улица, а вътрешно квартален път преминаващ през вътрешен открит паркинг на между-блоковото пространство, като същия действително започва от ул.***  и излиза на ул.*** .

          Този вътрешен път не е отбелязан на транспортно комуникационния план „Синя зона“ /л.64/, където са отбелязани само улиците в съответния район, от който безспорно се установява, че ул.***  е в „Синя зона“.

         Съгласно Приложение № 1 /л.40/ към чл.1 ал.1 от Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране – „Синя зона“ – гр. Враца, по т.4 е посочено, че ул.***  – „цялата“ е в участък за въвеждане в режим „кратковременно платено паркиране „Синя зона“.

          Този вътрешен път, както се посочи-по-горе, не е улица и същия не създава кръстовище при излизането си на ул.***, както смята жалбоподателя,  поради което не е нужно на се поставя отново знак указващ синята зона, който знак е поставен на кръстовището на ул.***  с ул.*** , както се посочи по-горе и което не е спорно по делото.

          Относно възражението, че самото място, където е бил паркирал л.а., не е обозначено на схемата на „Синя зона“, същото се явява неоснователно. Съгласно чл. 6 от Наредбата за синята зона на гр. Враца – местата за паркиране в откритите паркинг-зони с режим на кратковременно платено паркиране „Синя зона“ се обозначават хоризонтално с пътна маркировка, могат да се оборудват с камери за видео-наблюдение и апарати за фото заснемане, като се сигнализират вертикално с пътни знаци и табели, чрез които на водачите на ППС се указват условията за паркиране. Видно от снимката /л.57/ е налице хоризонтална пътна маркировка, като знака и табелата също са налице, на съответното място – кръстовището на ул. ***  с ул.***.  На схемата – Транспортно комуникативен план „Синя зона“ /л. 64/ цялата улица ***  е обозначена, като синя зона, както и е оцветена тъмно синьо, като паркоместата са посочени примерно, като общ брой и без цифрово обозначение на всяко едно парко място.

         Действително в приложените документи към делото – съобщението /л.7/, тетрадката за поставяне на скоби /л.56/, както и в писмените обяснения на ответника /л.61/ не е посочено пред кой административен адрес на ул. *** е бил паркирал автомобила, както и на кое точно паркомясто, като жалбоподателя твърди, че е бил паркирал на средното място между № ** и № ** .  Непосочването на адм.адрес или точното паркомясто на което е бил паркирал автомобила не се явява съществено нарушение, тъй като е посочена улицата, която цялата се явява синя зона, а паркоместата не са обозначени с номера. Видно и от тетрадката обичайно се записва само улицата, но не и административния адрес пред който е бил паркирал автомобила. При спор  относно мястото на което точно е паркирал автомобила, същото се доказва от оспорилата мястото страна. В случая ответника не е оспорил твърдението на жалбоподателя за посоченото от жалбоподателя място на паркиране, при което съдът приема, че действително л.а. на жалбоподателя е бил паркиран на ул. ***  между № **  и № ** на средното място.

         Съгласно чл. 15 ал. 7 във вр. с чл.18 ал. 6 от Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране – „Синя зона“ – гр. Враца, правилно е определена таксата от 30 лв. /тридесет лева/  и допълнително 1 лв. /един лев/  по чл. 18 ал. 1 от наредбата.

           В случая и съгласно гореизложеното, няма допуснато нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 146 т. 4 от АПК – няма допуснато противоречие с материално-правни разпоредби.

          Както се посочи по-горе:  съгласно  чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Няма нарушение и на разпоредбата на чл. 146 т. 5 от АПК – няма каквото и да е несъответствие с целта на закона.

          По отношение доказателствата по делото, съдът не прие, като доказателства представените от жалбоподателя снимки и видеозаписи тъй като не са изготвени  по допустимия законов ред. Съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП – изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административния процес.

          Съгласно § 6 от ДР /Допълнителни Разпоредби/ на ЗДвП, т. 65 – „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролния орган и могат да бъдат:

     а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани прериодично от кнотролен орган;

     б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай, който е с предмет - оспорване на наложена принудителна мярка по 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, изготвените от жалбоподателя с мобилен телефон снимки и видеозаписи, не са изготвени по допустим от закона ред, а именно съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП във връзка с § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, поради което и не се приеха за доказателство по делото.

От друга страна съдът прие за доказателство снимката на ответника /л.57/, тъй като макар да няма дата и час, е изготвена от контролен орган по ЗДвП и е заснет рег.номер на автомобила, във връзка с нарушение по 167, ал.2, т. 2 от ЗДвП, която снимка се явява допълнение и същевременно уточнение, към съобщението /л.7/. Действително има данни, че са направени две снимки, но непредставянето на втора снимка не е съществено нарушение, като съдът прие, че втората снимка не е необходима и наличните по делото доказателства са достатъчни, което е отразено и в протокола с.з. от 14.07.2025г. /л. 118/. Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя за укриване на доказателства /л.131/.

В случая, с оглед гореизложеното, неоснователни се явяват исканията на жалбоподателя П.В.  в жалбата и в писмената защита /л.131/.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената принудителната мярка – задържане на л.а. със скоба по чл. 167 ал.2 т. 2 от ЗДвП  е извършена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същата е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което следва  жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По делото от страна на ответника не са претендирани разноски поради което и съдът не следва да се произнася по отношение разноските.

По отношение обжалването на настоящия съдебен акт, съдът приема, че същия подлежи на обжалване по общия ред по АПК, а именно: по реда на глава 12 от АПК „Касационно производство“ /чл. 208 – чл. 228 от АПК/ тъй като в разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП не е изрично посочено актът по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП да е необжалваем съгласно чл. 172 ал. 5 изр.2-ро от ЗДвП. В този смисъл е и съдебната практика.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.В. ***, против принудителна мярка по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП  - задържане на автомобила му - л.а. “Ф. Ф.“ с  рег. № **  - на 27.05.2025г. в ***  със скоба.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Адм.С-Враца, пред Върховен Адм. Съд на РБ - София, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.