№ 24
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 263112/14.05.2021 г. по гр.д. № 12352/2019 г. на СГС, I-30 състав
са осъдени Я. И. Я. и В. Б. Я. солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата
19 882.67 евро – главница по договор за потребителски кредит № HL34200 от 07.0.2008
г., като за сумата над този размер до пълния предявен размер от 27 371.95 евро искът е
отхвърлен.
Със същото решение са отхвърлени исковете на „Юробанк България“ АД против
Я. И. Я. и В. Б. Я. солидарно да заплатят 186.77 евро – такси по договора, 36.93 евро -
заплатени застрахователни премии и 132 лева – нотариални разноски.
Ответникът Я. И. Я. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в неговата осъдителна част, като поддържа, че решението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поддържа, че всички вземания за
главница са погасени по давност, която тече от 17.08.2008 г., когато настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на кредита, според уговорките в договора за
кредит, и изтича на 17.08.2013 г. Неправилно съдът обсъждал допълнителните
споразумения, въпреки че ги прогласил за нищожни. Съдът неправилно приел и че
предсрочната изискуемост тече от момента на получаване на изявлението на банката от
длъжника, противно на уговорката в чл. 18, ал. 2 от договора за настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост. Решението било и вътрешнопротиворечиво, тъй
като от една страна съдът приел, че допълнителните споразумения са нищожни, а от
друга приемал, че със същите се прекъсва давността. Според него заключението на
вещото лице не съдържало изчисления съобразно първоначалните уговорки, без да се
вземат предвид допълнителните споразумения. Моли да бъде отменено решението на
СГС в обжалваната част, като на бъдат отхвърлени предявените искове изцяло.
1
Ищецът „Юробанк България“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в
който изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила.
Ответницата В. Б. Я. също е депозирала въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение чрез особения си представител адв. Д. В., с която го
обжалва в осъдителната му част. Поддържа, че съдът неправилно приел, че между
банката и В.Я. е възникнало валидно правоотношение по договора за кредит, тъй като
основното право по даденото от нея пълномощно на Я.Я. било до придобие недвижим
имот, а всички други права били акцесорни. Липсвало съгласие за сключване на
потребителски кредит, а било дадено съгласие за сключване на ипотечен кредит за
изплащане на придобит недвижим имот. Поддържа още, че вземането на банката е
погасено по давност, тъй като същото станало автоматично предсрочно изискуемо на
17.08.2008 г., тъй като било налице неплащане изцяло на три последователни вноски –
дължими на 17.06., на 17.07. и на 17.08.2008 г. Банката освен това не доказала, че
клаузите на договора за кредит са индивидуално договорени и претендираният размер
бил формиран по неравноправни клаузи, като банката едностранно увеличавала
лихвения процент. Нищожни били и допълнителните споразумения към договора за
кредит поради приложен анатоцизъм. Банката не доказала и обстоятелството, че е
водила редовно счетоводството си. Моли да бъде отменено решението на СГС в
обжалваната част.
Ищецът „Юробанк България“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба на
В.Я., в който изразява доводи за нейната неоснователност и моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди в исковата си молба, че има парични
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 07.03.2008 г., сключен
с ответниците Я.Я. и В.Я., както и сключените към същия допълнителни споразумения,
подробно описани в исковата молба. Чрез последователно преоформяне на всички
дължими от кредитополучателите плащания, в т.ч. просрочена главница, лихви и такси,
чрез натрупване към редовната усвоена и непогасна част от главницата, последната
нараснала до сума в размер на 32 245,16 евро. Сочи, че съгласно чл.18, ал.1 на договора
за потребителски кредит, при непогасяване на която и да е от вноските по кредита,
както и при неизпълнение на което и да е задължение по същия, банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Извършена справка в
счетоводството на банката установила че е налице трайно просрочие на дължими
месечни вноски по договора, поради непогасяване на 39 вноски по главницата, считано
от 20.07.2015г. и 38 месечни вноски за лихва, считано от 20.08.2015г. Банката е
връчила на Я.Я. уведомление за предсрочна изискуемост на 03.11.2018г., но поради
невъзможност В.Я. да бъде открита на регистрираните си постоянен и настоящ адрес,
2
както и по месторабота, връчването по отношение на нея било неуспешно. Ето защо,
банката е направила изявление, че упражнява правото си да обяви целия дълг по
договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем, с надлежното връчване на
исковата молба за отговор на ответниците, респ. на назначения особен представител на
В.Я.. Моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на банката следните
суми: главница в размер на 27 371,95 евро, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното погасяване; просрочени такси в размер на 186,77
евро за периода 26.10.2016г. – 16.09.2019 г.; неплатени застрахователни премии в
размер на 36.93 евро за периода 09.03.2017 г. – 16.09.2019 г. и сума за нотариални
разноски в размер на 132 лева.
Пред въззивната инстанция банката е конкретизирала исковата си молба с
твърдения относно конкретни просрочени вноски и техния размер към датата на
връчване на исковата молба на ответниците.
Ответникът Я.Я. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в
който я оспорва изцяло. Прави възражение за погасяване по давност
на претендираните от ищеца вземания. Сочи, че договорът е сключен при условията на
неравнопоставеност и с всяко следващо допълнително споразумение положението му е
било последователно утежнявано, вкл. и чрез капитализация на дължима лихва.
Изрично заявява, че полученото от него изявление на 30.11.2018 г. не би могло да
възстанови изтеклия давностен срок.
Ответницата В.Я. чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител, оспорва редовността на исковата молба с твърденията,
че процесният договор за кредит е сключен от ответника Я. извън представителната
власт, която му е била учредена по силата на приложеното към договора пълномощно,
поради което последният не я обвързва, както и също поддържа, че вземанията са
погасени по давност.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение на ССЕ, от които се установява следното:
На 07.03.2008 г. между В.Я. и Я.Я. като кредитопоучатели и „Юробанк
България“ АД ( правоприемник на „Юробанк И Еф Джи България“ АД) е сключен
договор за потребителски кредит №HL34200, по силата на който банката предоставя на
кредитополучателите банков кредит в размер на 20 000 евро. Размерът на годишната
лихва е уговорен като сбор от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в евро, валиден за съответния период за начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка от 4.6 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката е в
размер на 6.35%. Посочено е също, че действащия БЛП на банката не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Кредитополучателят заплаща на банката и следните такси: 1.5 % от размера на кредита
еднократно – такса за управление; в началото на всяка следваща година, считано от
откриването на заемната сметка – годишна такса за управление в размер на 0.3% върху
размера на непогасената главница към същата дата; 40 лв. еднократно дължима
административна такса. Крайният срок за погасяване на кредита е 156 месеца, считано
от откриването на заемната сметка, която от своя страна се открива след учредяване на
уговореното между страните обезпечение на кредита – първа по ред договорна ипотека
върху недвижим имот – апартамент в гр. София. Погасяването на кредита е уговорено
на равни месечни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 240.90 евро.
За задълженията си по договора кредитополучателите отговарят солидарно. Посочено
е, че при промяна на БЛП на банката за жилищни кредити, размерът на погасителната
вноска се променя автоматично. Кредитополучателите са дали съгласие банката
ежегодно да застрахова от тяхно име и за тяхна сметка имота, служещ като
3
обезпечение по отпуснатия кредит. Нотариалните такси за учредяване, заличаване или
подновяване на ипотеката също са уговорени в тежест на кредитополучателите.
Съгласно чл. 18, ал.1 от договора при непогасяване на която и да вноска по кредита
или при неизпълнение на друго задължение, банката може да направи кредита
частично или изцяло предсрочно изискуем. Ал. 2 на същия член предвижда, че при
неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият
непогасен остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо
каквото и да било волеизявление на страните.
За ответницата В.Я. договорът за кредит е подписан от Я.Я., упълномощен с
нотариално заверено пълномощно рег. №6875/28.02.2008 г. на нотариус с рег. № 039
на НК. Съгласно съдържанието на пълномощното, В.Я. упълномощава Я.Я. със
следните права: Да я представлява, където е необходимо, вкл. и пред нотариус, като от
нейно име и за нейна сметка придобие недвижим имот, както и да заплати от нейно име
продажната цена или част от нея чрез кредит от Юробанк И Еф Джи България АД или
друга банка, на основание договор за кредит с банката за недвижимия
имот, находящ се в гр. София, кв. Кремиковци, ап.10; Да я представлява, където е
необходимо, вкл. и пред нотариус, при учредяването на договорна ипотека върху
посочения недвижим имот в полза на когото намери за добре, вкл. и
на ищцовата банка, при условия, каквито прецени; Да я представлява и от нейно име да
извършва всички необходими действия, за да бъде/бъдат отпуснат/и кредит/и от
банка/банки, вкл. ищеца, да сключва от нейно име договор/и за кредит, както прецени,
при условия и размер на кредитите, каквито договори и да учреди обезпечаването на
сключените договори за кредит, съгласно предоставените му по-горе права и др.
Посочено е също, че правата по пълномощното следва да се тълкуват разширително и
изцяло в полза на упълномощеното лице.
Условията по договора за кредит са предоговаряни с допълнителни
споразумения, съответно от 02.04.2009 г., 23.07.2010 г., 30.08.2011 г., 06.02.2013 г.,
10.12.2013 г. и 23.10.2014 г. Във всяко едно от споразуменията се
съдържа установителна част, в която страните са посочили какъв е размерът на
задълженията по кредита към датата на сключване на съответното споразумение -
просрочени главница и лихви, както и редовна главница и лихви. С подписването на
споразуменията страните са се съгласили задълженията по процесния кредит да бъдат
„преоформени“ като към редовната непогасена част от главницата
по първоначаланото задължение /респ. по предхождащото допълнително
споразумение/, да бъде прибавено задължението за просрочена главница, лихви и
такси. В резултат на това „преоформяне“ в исковата молба ищецът сочи, че размерът
на усвоената по кредита главница е нараснал на 32 245.16 евро. Срещу поемането на
така преоформените задължения кредитополучателите имат правото на облекчен ред за
погасяване на дълга за срок и при размер на вноските, допълнително уговорени между
страните.
Извън това, с допълнителните споразумения след 06.02.2013 г., които всеки от
двамата кредитополучатели е подписвал лично, е променен и начинът, по който се
формира дължимата лихва по кредита, като по споразумението от 06.02.2013г. тя се
формира като сбор от действащия БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
валута и надбавка от 6.34 пункта; по споразумението от 10.12.2013 г. - сбор от
референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна надбавка от 7.30 пункта; респ. по последното допълнително
споразумение – 6-месечния EURIBOR, приложим за съответния периода на
начисляване на лихвата плюс надбавка в размер на 11,544 пункта.
4
Поради трайно неизпълнение на задълженията за погасяване на месечните
вноски по кредита, ищцовата банка е пристъпила към обявяване на същия за
предсрочно изискуем, за което ответникът Я.Я. е бил уведомен с нотариална покана,
връчена му лично на 30.11.2018 г.
По делото са представени погасителен план към договора за потребителски
кредит от 2009 г., както и погасителен план от 31.10.2014 г., който не носи подпис за
кредитополучател.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице В. П., неоспорено от страните. От същото се установява, че
отпуснатият кредит в размер на 20 000 евро е бил усвоен на 17.03.2008 г. Размерът на
задълженията по кредита, при съобразяване на измененията в лихвения процент и
уговорките, направени с допълнителните споразумения, възлиза на: 27 371.95 евро
главница; общо 263.49 евро такси – подробно описани в заключението; 49.45 евро –
суми за имуществено застраховане и 132 лв. нотариални разноски. За периода на
издължаване на кредита лихвените проценти за редовната главница са променяни
многократно, като от първоначаланата стойност 10.950% същите са движили в размери
от 6.620 % до 14.540 %. Чрез прибавяне на просрочени задължения към редовната
главница, съгласно сключените допълнителни споразумения, размерът на дълга по
същата е нараснал до 32 245.16 евро, а размерът на дължимата редовна лихва –
28 807.28 евро. Размерът на вземанията, заявени с исковата молба, изчислен съобразно
първоначално договорения лихвен процент, без съобразяване на предприетото с
допълнителните споразумения „преоформяне“ на редовната главница и без
предприетите изменения на възнаградителната лихва, възлиза на сума от 19 882. 67
евро - главница, а таксите, застраховките и нотариалните разноски по договора са
погасени чрез плащанията, извършвани от ответниците. Видно от Приложение № 1 към
заключението, в което подробно са дадени направените изчисления, платена е само
първата вноска за главница, дължима на 17.04.2008 г., като непогасени са всички
следващи вноски за главница до 17.04.2021 г. включително.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е частично неправилно, съотв.- че въззивните жалби на Я.Я. и В.Я. са
частично основателни, предвид следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
При съобразяване на посочената правна уредба, за да бъде основателен иска,
банката следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с
кредитополучателите; предоставянето на уговорения кредит на кредитополучателите;
настъпване на условията за обявяване на предсрочна изискуемост и надлежното й
обявяване на длъжниците и размера на претенцията.
В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответниците следва да докажат
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, които в случая са, че
длъжницата не е обвързани от подписаните допълнителни споразумения, поради
тяхната нищожност, предвид допуснатия анатоцизъм; че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита още на през 2008 г. и към датата на исковата молба
претенциите са погасени по давност.
5
Не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между
„Юробанк България“ АД и Я.Я., в качеството му на кредитополучател е сключен
договор № HL34200 от 07.03.2008 г. за банков кредит, по силата на който на Я.Я. са
били отпуснати 20 000 евро. Не е спорно и, че тази сума е изцяло усвоена, а и това се
установява от изслушаното заключение на ССЕ.
Спорно е пред настоящата инстанция, дали посоченият договор за кредит е
сключен валидно и от името на В.Я. като кредитополучател. Настоящият състав, при
тълкуване волята на упълномощителката В.Я., изразена в представеното по делото
нотариално заверено пълномощно в полза на Я.Я. напълно споделя приетото от
първата инстанция, че това пълномощно не дава право на Я. Я. да сключи само
ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот, но и всеки друг вид кредит от името
на В.Я.. В т. 3 от пълномощното ясно е посочено, че В.Я. упълномощава Я.Я. да я
представлява и от нейно име да извършва всички необходими действия, за да
бъде/бъдат отпуснат/и кредит/и от банка/банки, вкл. ищцовата банка, да сключва от
нейно име договор/и за кредит, както прецени, при условия и размер на кредитите,
каквито договори. Отделно е посочено и че правата по пълномощното следва да се
тълкуват разширително изцяло в полза на упълномощения. Видно е, че целта
на упълномощителя е да преодостави на упълномощения пълната представителна
власт относно сключването на договори за кредит, като на усмотрението на последния
е предоставена преценката относно избора на контрагент, размера и условията по
същите. При съмнение, тази представителна власт следва да се тълкува изцяло в полза
на упълномощения, каквато е волята на упълномощителя.
На следващо място, дори да приемем, че първоначално Я.Я. е действал без
представителна власт при сключване на процесния договор за кредит, то неговите
действия по сключването му са потвърдени от В.Я., която лично е подписвала всички
сключени към договора за кредит допълнителни споразумения.
Ето защо настоящият състав намира за неоснователно оплакването на В.Я., че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че договорът за кредит я обвързва.
Налице е валиден договор за кредит, валидно обвързващ както Я.Я., така и В.Я..
Не е спорно обаче пред настоящата инстанция, а и приетото в тази насока от
първата инстанция изцяло се споделя от този състав, поради което препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази му част, на основание чл. 272
ГПК, че нищожна като неравноправна е клаузата по чл.3, ал.1, вр.с ал.5 от договора за
кредит в частта й даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата
при промяна на БЛП, поради което приложима към процесните отношения за целия
исков период следва да се приеме лихвата, както е уговорена към момента на
сключване на договора – 10.95%.
Банката претендира вземанията си по договора за кредит, включително това за
главница, като предсрочно изискуеми. Не е спорно между страните, а и се установява
от изслушаното заключение на ССЕ, че още през 2008 г. кредитополучателите са
изпаднали в забава в плащането на дължимите погасителни вноски, като по отношение
на главницата платена е само вноската, дължима на 17.04.2008 г. Установява се по
делото, че банката е обявила предсрочна изискуемост през 2018 г., като това нейно
волеизявление е достигнало до Я.Я. на 30.11.2018 г. Няма данни, а и банката не твърди
да е връчвала валидно изявлението си за предсрочна изискуемост на В.Я. преди
депозирането на исковата молба, поради което и съобразно изявлението на банката,
спрямо В.Я. предсрочна изискуемост е обявена на 06.03.2020 г., когато й е връчен
препис от исковата молба чрез назначения й особен представител. Това обстоятелство
следва да бъде отчетено при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че е следвало да бъде взето
6
предвид от СГС, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита още след
просрочие на три поредни вноски през 2008 г., тъй като в договора за кредит е
уговорено при такова просрочие предсрочна изискуемост да настъпва автоматично.
Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. Предсрочната
изискуемост на цялото вземане се предпоставя от настъпването на два юридически
факта: обективен - неизпълнение от страна на длъжника, и субективен - нарочно
волеизявление на банката, отправено и достигнало до длъжника, за отнемане на
преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ОСГТК е дадено задължително разяснение относно зависимостта между субективния
елемент и настъпването на последиците на предсрочната изискуемост, като там е
посочено, че за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски
или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Следователно, обявяването на предсрочна изискуемост е едно потестативно право на
банката да отнеме от длъжника преимуществото на срока и само от нея зависи дали и
кога ще го упражни. Изискването за съобщаване на решението на банката на длъжника
също изключва възможността предсрочната изискуемост да настъпва автоматично при
проява на определени условия.
Относно размера на задължението за главница по договора за кредит настоящият
състав намира следното:
Настоящият съдебен състав споделя приетото от СГС, че размерът на
задълженията на кредитополучателите следва да бъде определен само съобразно
първоначалните уговорки в договора за кредит. Това е така на първо място, тъй като,
както бе посочено по-горе, клаузата, даваща възможност на банката едностранно да
променя лихвата, е нищожна като неравноправна. На следващо място, основателни са
възраженията на кредитополучателите, че с подписването на допълнителните
споразумения дългът недопустимо е нараствал чрез прибавяне на лихва към главница.
Така постигнатият анатоцизъм по смисъла на императивната норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД
при формиране на главницата по процесните допълнителни споразумения, е допустим,
на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, само при уговорка между търговци, каквото качество
длъжниците в настоящия случай нямат и следователно в тази си част допълнителните
споразумения са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като към момента на
сключването им не е налице подзаконов нормативен акт на БНБ, който да предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви. (така и Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д.
№ 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 150/20.03.2020 г. по т.д. № 279/2019 г. на
ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, І т.о., Решение
№ 112/28.10.2020 г. по т.д. № 2029/2019 г. на ВКС, І т.о. и др.) Следователно, от
размера на главницата по допълнителните споразумения следва да бъде махнат размера
на всички лихви, които са превърнати в главница. Доколкото от друга страна в някои
от тези допълнителни споразумения лихвата е променяна въз основа на неравноправна
клауза от договора за кредит, даваща право на банката едностранно да променя
лихвата, то и тези клаузи са нищожни и не следва да се прилагат.
От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че при приложение само на
първоначално договорените в договора за кредит условия, размерът на непогасената
главница възлиза на 19 882.67 евро. По делото нито е твърдяно, нито доказано от
ответниците да са погасили някаква част от задължението в хода на процеса, поради
което следва да се приеме, че и към настоящия момент това е дължимата главница.
7
Следва да бъде разгледано обаче правопогасяващото възражение за давност по
отношение на посоченото вземане.
Както бе посочено, предсрочната изискуемост е обявена от банката в края на
2018 г. на Я.Я. и през 2020 г. на В.Я.. До всеки от тези два момента е настъпил падежът
на множество погасителни вноски, а едва след обявяване на предсрочната изискуемост
е падежирала цялата главница. Връщането на предоставената за ползване сума на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД (така Решение №
38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 45/17.06.2020 г. по
т.д. № 237/2019 г. на ВКС, II т.о.).
Следва да бъде отбелязано, че в посочените две решения противоречиво е
определен началният момент на течението на петгодишната погасителна давност – в
първото се приема, че тя тече от крайната падежна дата по кредита, а във второто, че тя
тече поотделно от падежа на всяка вноска. Настоящият състав възприема второто
становище.
При така приетото се установява, че искът за главница е погасен по давност само
по отношение на неплатените дължими вноски за главници за периода до пет години
назад, считано от датата на предявяване на иска - 24.09.2019 г., т.е. погасени са всички
месечни вноски падежирали от 17.05.2008 г. до 24.09.2014 г. Или общата стойност на
погасените по давност падежирали до 24.09.2014 г. и неплатени вноски за главница
съобразно първоначалния погасителен план възлизат на сумата от 6539.89 евро, за
която сума искът за главница ще следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Всички дължими вноски с падежи от 17.10.2014 г. до 17.04.20217 г. не са погасени по
давност, тъй като с предявяване на иска на 24.09.2019 г. течението на давността по
отношение на тях е прекъсната (чл. 116, б. „б“ ЗЗД).
Настоящият състав намира оплакването на жалбоподателите, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че с допълнителните споразумения към договор за
кредит длъжниците са прекъсвали течението на погасителната давност чрез
съдържащото се в тях признание на дълга (чл. 116, б.“а“ ЗЗД), за основателно.
Действително, тези допълнителни споразумения съдържат установителна част за
размера на дълга, като съгласието с него от страна на длъжниците може да се приеме
като признание, доколкото в споразуменията се сочи основанието на вземането и
неговия размер, като съгласието на длъжниците, че такова вземане съществува
едновременно с това е насочено към кредитора изявление. В същото време обаче,
както бе посочено по-горе, размерът на дълга в тези споразумения, с изключение на
първото споразумение от 2009 г., е формиран въз основа на нищожна уговорка за
анатоцизъм. Ето защо и признанието на размер на задължението, формиран въз основа
на нищожна клауза, според настоящия състав не е годно да прекъсне давността, тъй
като то не е годно да породи несъществуващо задължение. Ето защо за пръв път
давността е прекъсната едва с предявяване на исковата молба.
Предвид посоченото, дължима и непогасена по давност е главница в размер на
13 342.78 евро, до който размер искът по чл. 430, ал. 1 ТЗ е основателен, а за разликата
до присъдените от първата инстанция 19 882.68 евро е неоснователен, като погасен по
давност.
Предвид несъвпадане на крайните изводи на настоящия състав с изводите на
първоинстанционния съд, решението на последния в обжалваната част следва да бъде
отменено за сума над 13 342.78 евро, а искът за главница отхвърлен за над тази сума. В
останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция право на
8
разноски имат и двете страни съобразно защитения материален интерес.
Жалбоподателят Я.Я. е сторил разноски в общ размер на 1977.74 лева, от които
му се дължат 650.48 лева.
Банката е сторила разноски пред САС в размер на 850 лева, от които В.Я. дължи
да репарира 570.44 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
банката са присъдени разноски над 3 147.41 лева до 4689.43 лева.
На Я.Я. следва да бъдат присъдени за СГС допълнително 567.22 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263112/14.05.2021 г. по гр.д. № 12352/2019 г. на СГС, I-30
състав в частта, в която са осъдени Я. И. Я. и В. Б. Я. солидарно да заплатят на
„Юробанк България“ АД сума над 13 342.78 евро до 19 882.67 евро – главница по
договор за потребителски кредит № HL34200 от 07.0.2008 г., както и в частта, с която
на „Юробанк България“ АД са присъдени разноски за сума над 3 147.41 лева до
присъдените 4 689.43 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, предявен от „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* против Я. И. Я., ЕГН ********** и В. Б. Я., ЕГН
********** за заплащане от тях солидарно на главница по договор за потребителски
кредит № HL34200 от 07.0.2008 г. за сума над 13 342.78 евро до 19 882.67 евро.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263112/14.05.2021 г. по гр.д. № 12352/2019 г. на
СГС, I-30 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* да заплати на Я. И. Я.,
ЕГН ********** сумата 567.22 лева – допълнително разноски пред СГС.
ОСЪЖДА В. Б. Я., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* сумата 570.44 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9