№ 11473
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110106998 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 40344/05.02.2025
г., с допуснато увеличение в о.с.з. по чл.214, ал.2 ГПК, от К. Т. Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, кв. Г*, срещу „Ф*“ ЕООД, с ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М*, , с която е
предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 227.48
лева, с който да се осъди ответника „Ф*“ ЕООД, с ЕИК: *, да заплати на К. Т.
Т., с ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева, представляваща
недължимо платените суми от К. Т. Т., с ЕГН ********** на ответника във
връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от
25.03.2024 година.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 1336700/25.03.2024 г.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за
поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита,
че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно
основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит
никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора
за кредит.
1
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Посочва банкова сметка на ищеца: *, Титуляр: К. Т. Т.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди,
че сключването на договор за гаранция не е условията за сключване на
договора за заем. Твърди, че уговорката е индивидуално уговорена. Сам
ищецът е избрал поръчителство в електронния формуляр, поради което
твърди, че не е неравноправна клауза. Твърди, че договорът за гаранция е
отделен и не е свързан с кредита. Оспорва да е налице нарушение на чл.19,
ал.4 ЗПК, тъй като гаранцията не влиза в общия разход. Твърди, че няма
заблуждаваща търговска практика, както и няма неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143 ЗЗПотр.
Моли съда да отхвърли иска. Моли делото да се гледа в негово
отсъствие. Претендира разноски.
Ищецът не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание
(о.с.з.) Депозира писмена молба, с който моли да се уважи иска. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът също не се явява в о.с.з. Също депозира писмена молба.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. В своята молба изцяло признава иска.
Моли да не се назначава експертиза, защото разходите щели да бъдат големи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Налице са всички
положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при
разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата
допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 18515/24.04.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. … от
делото).
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
1336700/25.03.2024 г. при следните параметри: главница – 2500 лева, срок за
връщане на заема – 18 месечни вноски, с падежна дата 24.04.2024 г., ГЛП –
23.33 %, договорна лихва в размер на 875.00 лева, ГПР – 49.66 %. Общата
сума, което ищецът е следвало да върне е 2500.00 лева главница и 875.00 лева
договорна лихва, което се равнявало на 361.83 лева.
2
Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен с
поръчителство, като съгласно чл.5 от договора, страните се договорили, че
договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в
който е сключен заемът. Поръчител, гарант бил „Multitude Bank p.l.c“, базиран
в Малта, заемодател „Ф*“ ЕООД, а клиентът бил заемополучателят. Срещу
този договор за поръчителство, клиентът е заплатил такса, която се изплаща
към договора за заем. По делото не е установено тази такса в какъв размер.
Не се спори, че тази сума за гарант била предвидена за заплащане към
погасителния план на договора за кредита и същата се дължала от
заемополучателя на заемодателя в сроковете по връщане на главницата и на
заемодателя. Не се спори, че сумата за гарант била платена на заемодателя.
Спорно остава между страните дали договорът е недействителен на
основание чл.22 ЗПК и на основание чл.11, ал.1 т.10-11 ЗПК – ясно ли е по
какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в
посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и
застрахователната премия.
Спорно остава дали клаузата за пакета от допълнителни услуги е
недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по
чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК. Спорно е
дали възнаградителната лихва дали противоречи на добрите нрави.
Въпреки указанията ищецът не е внесъл депозит за експертиза, но
ответникът е направил възражение за прекомерен разход, който на етап чл.140
ГПК, този разхоз не се понася от ответника.
В молбата на ответника за о.с.з. е посочено, че възнаграждението за
гаранцията не се включва в ГПР.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с възнаграждението за гаранцията, като кредитодател,
ответникът заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Включват се такси, което са
елементи от същността на договора – разсрочване, новация, отсрочване, нов
срок и др. Същевременно това възнаграждение за гаранция не е включен в
ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е
включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на
кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят
да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него.
Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11,
ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК договорът
следва да бъде обявен за недействителен.
На основание чл.23 ЗПК, след като договорът е недействителен на едно
от основанията, посочени в чл.22 ЗПК, то длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита.
За да бъде уважен иска по чл.55 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е
платил процесната сума на ответника.
3
Ответникът не успя да докаже, че договорът е индивидуално сключен.
Въпреки указанията за допусната съдебно-счетоводна експертиза,
ищецът не е внесъл депозит.
Ищецът представя скрийншоти, с които се опитва да докаже, че е платил
някакви суми. От така представените писмени доказателствени средства
(възпроизвеждане на хартиен носител на електронен документ) на електронни
доказателства не сe установява кой е плащал на кого е плащал и колко е
плащал. Не може да се установи връзката между написаното име в
скрийншота и ищеца по делото. Не е ясно дали ищецът ги е превел сумите или
друго лице, което се представя за него или имената са псевдоним, с оглед
мерките по ЗМИП и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма. Не е
ясно дали тази суми са по процесния договор, който е недействителен и не се
дължат или са по друг договор, за който има правно основание. Не може да се
установи дали сумите са постъпили при ответника. Не може да се установи
дали сумата е за ответника. Това е така, защото не може да се установи
получателя на тези суми. Основанието не е адресат на платежното, т.е.
получател на сумите. Следователно липсват данни, че тези суми са преведени
до ответника, т.е. че ги е получил. Липсват данни, че ищецът ги е изплатил.
Липсват доказателства за идентификационната връзка между ищеца и
разпечатката от приложението. Не може да се установи получателя на сумите.
Нещо повече, служебно известен факт е, че по системата револют (Revolut)
платежното нареждане може да се отмени и да не се получи сумата от
получателя.
Представените скрийншоти са приети като доказателства, защото са
направени след подаване на ИМ и са нововъзникнали факти и обстоятелства.
Но не може да се установи какви са сумите.
В о.с.з. ищецът представя два броя разписки за заплатени суми. Видно
от тяхната дата същите са съставени една година преди подаване на ИМ и още
в ИМ ищецът е следвало да изчерпи всички доказателства и доказателствени
средства. Представянето им в о.с.з. не е допустимо. Ето защо съдът не ги
кредитира като доказателства. Освен това няма необходимите знания, за да
установи каква глобална сума е заплатена от ищеца на ответника.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е допуснал експертиза, като ищецът е
следвало да внесе депозит в определения срок. Ищецът не внесъл депозит в
определения срок. Съдът е определил срок с оглед принципа за разглеждане на
делото в разумен срок. Същото не е направено, поради което делото се
разглежда без този доказателствен способ. Съдът няма необходимите
знанията, за да установи каква сума ищецът е заплатил на ответника. Такава
не се признава от ответника.
В молбата за о.с.з. ответникът представя справка за получени плащания
от ищеца по договор за потребителски кредит № 1336700/25.03.2024 г. На
първо място това доказателство е изключено от съда. Същото е представено
извън срока по чл.131 ГПК и е преклудирано. Недопустимо е ответникът да
4
представя доказателства, които е могъл да представи в срока по чл.131 ГПК.
Не са налице предпоставките по чл.147 и чл.267 ГПК. Освен това видно от
таблицата съдът няма необходимите познания, за да установи каква сума е
заплатена от ищеца към ответника. От таблицата не се установява дали всички
тези суми са платени или е погасителен план.
При това положение, доколкото ищецът не може да докаже, че е
заплатил процесните суми на ответника, то иска по чл.55 ЗЗД се явява
неоснователен и недоказан.
Следователно няма доказателства, от които да се установи, че ищецът е
заплатил процесната сума на ответника и същият я е получил, за да се
установи неоснователно обогатяване. Въпреки указанията по чл.146, ал.2 ГПК
ищецът не успя да докаже иска си.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият не претендира разноски и не представя
списък по чл.80 ГПК. Ето защо не следва да му се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
К. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. Г*, срещу „Ф*“
ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М*,
осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 227.48 лева, с който
се иска ответникът „Ф*“ ЕООД, с ЕИК: * да заплати на К. Т. Т., с ЕГН
********** сумата в размер на 227.48 лева, представляваща недължимо
платените суми от К. Т. Т., с ЕГН ********** на ответника във връзка с
Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024
година.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5