РЕШЕНИЕ
№
807/21.12.2018г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова ....…………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 1153 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалби от
В.Т.Г. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис №9, адв. С.П., от Г.Д.Я. и С. Д.Я.
и от Р.Д.Я., с посочен в жалбите и за тримата съдебен адрес:***, офис 11, адв. Н.Я.
и адв. А. Г., против Заповед №1335/21.09.2017 г., издадена от Кмет на Община
Хасково.
Жалбоподателят В.Т.Г. оспорва
заповедта, като твърди, че същата била необоснована и незаконосъобразна, тъй
като не били налице предпоставките на закона – както процесуалните, така и
материалните, за издаването й. Моли да бъде отменена оспорената заповед и да
бъде осъдена Община Хасково да заплати направените деловодни и съдебни
разноски.
Жалбоподателите Г.Д.Я.,
С. Д.Я. и жалбоподателят Р.Д.Я. с идентични по съдържание жалби оспорват
заповедта чрез пълномощник, в следните й части: в частта, в която е посочено,
че извършители на незаконния строеж са Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я.; в частта по
т.1, в която е наредено незаконен строеж „Гараж, долепен до прозирна ограда“,
находящ се в поземлен имот №77195.714.180 по Кадастралната карта на гр.
Хасково, ул. „Т.“ №**, да бъде премахнат от Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я., в качеството
им на извършители; в частта по т.2, в която е наредено да бъде отправена покана
за доброволно изпълнение на разпореденото премахване до Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я.,
в качеството им на извършители; в частта по т.3, в която е постановено, че при
неспазване на срока за доброволно изпълнение, указан в отправената покана,
заповедта подлежи на принудително изпълнение на основание чл.277 от АПК за
сметка на Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я., в качеството им на извършители, по реда на
чл.225а, ал.3 от ЗУТ и Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Хасково. Навеждат се
доводи, че заповедта била незаконосъобразна в обжалваните части на основание
чл.146, т.3 и т.4 от АПК поради
съществени процесуални нарушения в производството по издаването й и поради
противоречието й с материалноправните разпоредби на чл.225а от ЗУТ. Твърди се,
че Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я. не били извършители на описания незаконен строеж, а
доколкото им било известно, строежът бил извършен от В.Т.Г. в периода межди
2010г. и 2012г. Сочи се, че административният орган не извършил обстойна и
обективна проверка и изследване на фактите и относимите обстоятелства и не
установил действителния извършител на незаконния строеж. Административният
орган не обсъдил възражението, подадено от оспорващите, че не живеят, не владеят
и не ползват поземлен имот с идентификатор №77195.714.180, на ул. „Т.“ №** и
нямат никакво отношение към незаконните строежи в този поземлен имот. Невярна
била и констатацията в обжалваната заповед, че незаконния строеж бил извършен
през периода 1982-1984 г., като за тази констатация административният орган се
позовал единствено на обяснения от извършителя В.Т.Г.. Сочи се, че всъщност
строежът бил изграден от В.Г. в значително по-късен период – между 2010г. и
2012г. Навеждат се доводи, че по този начин административният орган допуснал
нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като не събрал служебно доказателства
относно съществения факт кое е лицето, което е извършител на строежа, а освен
това не обсъдил и не взел предвид изричното възражение на оспорващите, че те не
били извършители на незаконния строеж. Твърди се, че издаването на заповед за
премахване на незаконен строеж срещу лица, които не са извършители,
противоречало на материалноправните разпоредби – чл.225, ал.2 от ЗУТ и чл.225а,
ал.5 от ЗУТ, установяващи задължението за премахване на незаконен строеж на
извършителя му. По подробно изложените в жалбите съображения се моли за отмяна
на заповедта в оспорените части. Претендира се присъждане на направените
разноски.
Ответникът, Кмет на
Община Хасково, чрез процесуалния си представител счита така издадената заповед
за законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Претендира присъждане на
разноски.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под рег. индекс: С-39/20.04.2017г.
в Община Хасково е заведена жалба от Л.И.П. ***, срещу В.Г., с адрес ***, с която
се сигнализира за извършено незаконно строителство на гараж, лятна кухня и
складово помещение покрай оградата му, която се ползва като стена, както и
относно пристройка, прилепена към стара съществуваща къща.
На 18.05.2017 г. от
комисия от трима главни специалисти в отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „Архитектура,
градоустройство, строителство и инвестиции“ към Община Хасково е извършена
проверка на строеж „Гараж, долепен до прозирна ограда“, намиращ се в
гр.Хасково, ПИ №77195.714.180 по КК на гр. Хасково, ул. „Т.“ **и е съставен
Констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ с №7/18.05.2017 г. Видно от същия,
имотът е собственост на В.Т.Г., Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я.. Строежът е
собственост на В.Т.Г., Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я.. Като възложител е посочен В.Т.Г.,
Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я.. Направено е описание, че е изпълнен гараж с размери
3,30 м./5,80 м. и височина 2,20 м. Строежът е долепен до прозирна (неплътна)
ограда в южната част на ПИ 77195.714.180 по КК на гр. Хасково. Състои се от
смесена метална и дървена конструкция, бетонови основи и покрив, покрит с
етернитови вълнообразни плоскости. По данни на възложителя, гаражът е изпълнен
през 2000 г. Посочено е, че строежът е V-та категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и
Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Изготвена е окомерна скица на разположението на строежа в имота и спрямо
улицата. Установено е, че е изграден гараж, долепен до прозирна ограда без
необходимите строителни книжа, изискващи се от Община Хасково, с което са
нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
С писмо рег.индекс: С-39#1/25.05.2017
г. на Община Хасково, Констативен акт №7/18.05.2017 г. и Констативен акт №8/18.05.2017
г. са изпратени на В.Т.Г., Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я.. Видно от представено по
делото известие за доставяне (л.32), писмото е получено от В.Т.Г. на
31.05.2017г. Съгласно приложени известия за доставяне (л.33, л.34 и л.35),
писмата, изпратени до Г.Д.Я. и С. Д.Я., са върнати с отбелязване, че пратката е
непотърсена, а писмото, изпратено до Р.Д.Я., е върнато с отбелязване, че
получателят отсъства.
Констативен акт №7/18.05.2017
г. и Констативен акт №8/18.05.2017 г. са съобщени на Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я. по
реда на §4 от ДР на ЗУТ, видно от приложените по делото Служебна бележка и
Съобщение от 11.08.2017г. (л.27 и 28).
От В.Т.Г. е подадено
възражение срещу Констативен акт №7 от 18.05.2017г. и Констативен акт №8 от
18.05.2017г., заведено с рег. индекс 94 В-2867-1/02.06.2017г. в Община Хасково.
Във възражението посочил, относно Констативен акт №7, че гаражът му е построен
много преди 2000 г. от вуйчо – брат на майка му,който отдавна починал. Посочил
също, че е казал, че ползва гаража и подновил някои елементи от покрива, понеже
бил с изгнили дървени корони и разрушен покрив. По принцип, гаражът бил
построен някъде между 1982г. и 1984г. от вуйчо му. Така отразеното в
Констативен акт №7 по тази позиция не отговаряло на истината. Не ставало ясно
откъде възложителят знаел кога бил построен гаража, след като той дошъл да
живее в квартала много по-късно след 2000 г. Описал и възраженията си срещу
Констативен акт №8, след което посочил, че всичко друго, отразено в двата
констативни акта относно отразените размери на постройките, отговаряло на
истината. Не отговаряло на истината годините на построяване на постройките и
начина на тяхното изпълнение. Всички постройки и мивката били построени между
1982г. и 1984г., а той само ги укрепил, понеже някои били почти разрушени,
други се рушали. Посочил, че следва да се има предвид, че ги наследил след
смъртта на майка си и те били в окаяно състояние, поради което се наложило да
ги поукрепи, тъй като от построяването им минали около 35 години.
От Г.Д.Я., Р.Д.Я. и С.
Д.Я. е подадено заявление рег. индекс 94 Г-3105-1 от 18.08.2017г. в Община
Хасково, в отговор на съобщение за Констативен акт №7/18.05.2017г. и Констативен
акт №8/18.05.2017г., в което същите сочат, че собственици на ПИ 77195.714.180
на ул. „Т.“ **са Г.Д.Я., Р.Д.Я., С. Д.Я. и В.Г. (наследник на Т. Д. Г.).
Посочено е също, че Г.Д.Я., Р.Д.Я. и С. Д.Я.
не живеят, не владеят и не ползват ПИ 77195.714.180 на ул. „Т.“ **и съответно
нямат никакво отношение към каквито и да е законни или незаконни строежи в
имота.
Въз основа на
съставения Констативен акт №7/18.05.2017 г. е издадена обжалваната Заповед №1335/21.09.2017
г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във
връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Гараж,
долепен до прозирна ограда”, находящ се в ПИ №77195.714.180 по КК на гр.
Хасково, ул. „Т.“ №**, гр. Хасково, с извършители В.Т.Г., Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я..
Заповедта е изпратена
до адресатите си с писмо рег.индекс: С-39#5/05.10.2017г., получено от С. Д.Я.
на 18.10.2017г. (л.19), от Г.Д.Я. на 11.10.2017г. (л.18) и от В.Т.Г. на
11.10.2017г. (л.17). Видно от представено по делото известие за доставяне
(л.77), писмото, изпратено до Р.Д.Я., е върнато с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя. Видно от представените Съобщение и Служебна бележка от
08.11.2017г. (л.78 и 79), заповедта е съобщена на Р.Я. по реда на §4 от ДР на
ЗУТ. Видно от данни по административната преписка, залепване на служебна
бележка уведомление за издадената заповед е от дата 08.11.2017г.
Чрез Община Хасково са
подадени две жалби срещу заповедта, заведени с рег. индекс 94 В-2867-2/18.10.2017г.
и рег. индекс 94 Г-1495-1 от 25.10.2017г. В първата жалба е посочено, че се
подава от В.Т.Г., Г.Д.Я., С. Д.Я. и Р.Д.Я., а във втората – че се подава от Г.Д.Я.
и С. Д.Я., чрез пълномощник. Пред Административен съд – Хасково е подадена и жалба
с вх. №228/11.01.2018г. от Р.Д.Я., чрез пълномощник, срещу заповедта.
Видно от представена
по делото молба вх. №229/11.01.2018г. от Р.Д.Я., същият сочи, че не е подписвал
и подавал жалба с вх. рег. индекс 94 В-2867-2 от 18.10.2017г. За оспорената
заповед узнал от сестра си – Г.Д.Я., преди 3 дни, а на 05.01.2018г. отишъл в
Община Хасково и получил същата, без това да било удостоверено с подписа му.
С молби вх.
№230/11.01.2018г. и вх. №231/11.01.2018г. в Административен съд – Хасково, Г.Д.Я.
и С. Д.Я. са заявили, че не са подписвали и подавали жалба с вх. рег. индекс 94
В-2867-2 от 18.10.2017г.
По делото е назначена
съдебно-графологична експертиза. Видно от заключението на вещото лице, подписът
от името на Р.Д.Я. на четвърто място по жалба до Административен съд – Хасково
от 18.10.2017г. не е положен от лицето Р.Д.Я., страна по делото.
По делото беше
назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице,
подробен отговор на зададените въпроси е даден в констативната част на
заключението обобщено както следва: 1. Извършеният строеж представлява
допълващо застрояване – паянтова стопанска постройка, предназначена за гараж;
2. На място в имота съществуват и други строежи – три навеса, тоалетна и
кокошарник, които не са предмет на попълване в КК; 3. Съгласно Наредба
№1/30.07.2003г. за категоризация на сградите, процесният строеж попада в чл.10,
ал.1, т.5 – пета категория; 4. Паянтовата стопанска сграда – гараж,
представлява строеж допълващо застрояване, съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ. По
предназначение и начина на ползване, строежът е пета категория. За строежа няма
издадена виза за проектиране, няма разрешение за строеж, няма проект, или други
строителни книжа.; 5. Момента на построяване на обекта може да се определи само
по свидетелски показания. Процесният строеж е недопустим по действащите преди и
сега нормативни правила за строителство. ; 6. За процесния имот /за квартала, в
който попада процесния имот/ няма изготвени застроителни планове нито към
началото на 80-те години, нито към настоящия момент.
В съдебно заседание
вещото лице направи допълнителни пояснения във връзка с представеното
заключение. На въпроса дали гаражът, който е бил установен при проверка с
констативен акт за незаконен строеж, от юг има собствена стена или за стена му
служи оградата на съседния имот, вещото лице посочи, че е записал, че има
собствена стена - дървени колове с дъски. Според вещото лице гаражът е строен
преди новата ограда и тя не е носещ елемент на тази постройка, тоест ако се
разруши постройката няма да се разруши оградата. Гаражът не е бил нанесен в кадастралната карта, одобрена 2006
г. Съседната постройка, която също е гараж, е била нанесена в кадастралната
карта.Вещото лице сочи, че е приложил скица, на която с черен цвят са отразени
старите нанесени постройки, а с кафяв цвят са всички нови постройки.На въпроса
дали, след като е постройка с предназначение „гараж“, е следвало да се нанася в
кадастралната карта, вещото лице отговори, че тя е паянтова конструкция, 2
м е висока и не представлява интерес да
се нанася в кадастъра. По принцип гаражите подлежали на заснемане в
кадастралната карта, стига да са законно построени, но дори да не са законно
построени, те трябвало да имат характеристиката на гараж - да са най-малко 2.20
м-2.30 м височина, трябвало да имат някаква носеща конструкция. В случая била
използвана едната стена на стария гараж и на дървени колове сложили нова ограда. Единственото трайно нещо
на този гараж била само вратата отпред. Гаражът бил паянтова дървена постройка,
само вратата била метална. Стената от север, която била на другия гараж, била
тухлена, масивна, с плоча отгоре. Нямало данни кога е построен масивния гараж,
но той бил нанесен в картата от 1984 г., което значело, че поне две години
по-рано бил направен, за да бъде нанесен и отразен в картата. Тази постройка се
използвала като гараж, но всъщност нямала необходимите размери и
характеристиката на такъв. В него имало една бракувана кола, но вещото лице не се
интересувало чия собственост е тази кола. За огледа на място му отворил В.Г.,
който живеел в тази къща.
По делото бяха събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л.И.П. и Н.И.Я..
Свидетелят Л.И.П.
заяви, че подавал оплакване до Община Хасково за наличие на незаконни постройки
в имот на адрес гр. Хасково, ул. „Т.“ №**. Свидетелят живеел на ул. „Т. № **,
съсобственик бил на съседен имот и подал сигнали до Община Хасково за
предприемане на действия за установяване на незаконно строителство. Съществувала
постройка, която се намирала от една страна на границата на улицата със
съседния имот и от другата страна била долепена до границата с техния (на
свидетеля) имот. Това била една от постройките, от които се оплакал. Единият от
собствениците си вкарвал колата там. Той се казвал В., фамилията му свидетелят мисли,
че е Г.. Не знаел кои са другите съсобственици на този имот, не ги познавал. В
този имот освен В. живеела една стара баба, която починала, свидетелят предполага,
че била някаква негова роднина. Свидетелят
сочи, че кооперацията им била построена
2007-2008 г. и тогава била построена и оградата. Той използвал оградата като
стена и за покрива на този гараж. Свидетелят не знаел тази постройка точно кога
била построена, тъй като от 2013 г. живеел там в тази кооперация. Не знаел кой
е построил този гараж. Сочи, че
2007-2008 г. строили кооперацията, а от 2013 г. живеели там. 2001-2002
г. свидетелят закупил поземления имот. Към този момент мисли, че нямало такава
постройка. Сочи, че строили оградата 2007-2008 г. и тогава нямало такава
постройка. След предявяване на свидетеля на скицата, изготвена от вещото лице и
приложена към заключението, свидетелят обясни, че жалбоподателите са от горната
страна на техния имот, като се върви по ул. „Тимок“ отляво. Посочва на скицата
техния имот, сочи къде има съществуващ
гараж, който си е законен, сочи и къде е направен още един гараж, като се ползва
оградата за стена и покрива е легнал на оградата. Сочи, че оградата им е
метална ограда от ковано желязо. Когато
закупили имота, нямало ограда на място, те си я строили. Оградата била около
1.20 м-1.50 м. Тя била върху подпорна стена, като бетонът бил под 0.50 м.
Свидетелят Н.И.Я.
заяви, че й е познат процесния имот – къща с дворно място в град Хасково, на
улица „Т.“ №**. Сочи, че собствениците на този имот са Г., С. и Р. Я. и В.Г.. Децата
на свидетелката никога не били живели в този имот и не го ползвали. Там живеел В.Г.
и зълвата на свидетеля – Т. Г., но тя починала 2012 г. Съпругът на свидетеля
починал през 1984 г., но те още преди това напуснали този имот, защото си
построили собствен дом. Придобили този имот по наследство, по линия на съпруга на
свидетеля. Децата й били наследници на имота. След като починала свекърва й, те
добили една част от имота и другата част след като починал и свекър й. Сградата
била на един етаж. На границата на двора с улицата имало построени два гаража.
Единият гараж бил построен преди 1969 г., не знаела точно коя година, защото тя
когато отишла през тази година да живее там, той вече бил построен, а другият
гараж бил построен през 2013 г. След като починала зълва й, В. построил там с
подръчни материали този гараж, който бил точно на едната стена на гаража, който
бил вече построен и ползвал като друга стена оградата на съседната къща от юг. След
предявяване на свидетеля на скицата, приложена към заключението на вещото лице,
намираща се на лист 131 от делото, свидетеля посочи къде е старият гараж, както
и този, който е изграден през 2013 г. /свидетелят посочва на скицата постройка,
отбелязана като ПС-гараж, находящ се в имот 180, и намираща се между сграда №2
в същия имот и регулационната линия на УПИ I/. Твърди, че този гараж е построен
от В.Г. през 2013 г. Заяви, че е живяла в този имот само 1970 г. На въпроса
колко често посещавала този имот от 1970
г. до сега, отговари, че докато В. го нямало и била жива майка му, свидетелят
се грижела за нея и ходила често. През 2002 г. В. отишъл при нея. От 2002 г. до
сега свидетелят ходила общо около 10 пъти, като последният път било на
погребението на зълвата – месец април 2012 г. Сочи, че всяко от децата й си имало
жилище. Общата им семейна къща била на „Б.“ №**. Двете й дъщери живеели при
мъжете си, а синът й имал апартамент в Бургас, сега в момента бил на „Булаир“, но по принцип живеел
в Бургас. Твърди, че тя самата не е съсобственик на този имот, тъй като имало
предварително разпореждане в полза на децата й.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбите на В.Т.Г., Г.Д.Я.
и С. Д.Я. са подадени в законоустановения срок, от лица с правен интерес, срещу
годен за обжалване административен акт и са допустими.
Жалбата на Р.Д.Я., съдът
намира за недопустима, като подадена на 11.01.2018г., след като при редовно
осъществено връчване по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ същата следва да се приеме
за съобщена на лицето на 22.11.2017г. Доводите на този жалбоподател, че бил
сменил настоящия си адрес на 10.10.2017г. и следвало да бъде призован на този
адрес, за което представя Удостоверение за настоящ адрес изх.№
2735/10.10.2017г., не кореспондират с останалите доказателства по делото. Видно
от административната преписка, първото съобщение до адресата на акта- Р.Я. е
изпратено от административния орган на 05.10.2017г. на адреса посочен в
административното производство. Поради ненамиране адресата на заповедта на този
адрес, административният орган предприел процедура за връчване на акта по пар.4,
ал.2 от ДР на ЗУТ. Следователно към 10.10.2017г., когато жалбоподателят е
променил адреса си, административният орган вече е в процедура по връчване на
акта, като по делото липсват данни Р.Я. да е съобщил на органа за промяна на
адреса си в хода на администратвивното производство, за образуването на което същият
е бил уведомен, като в хода му е подал заявление от 18.08.2017г. Следователно
същият е знаел за висящото административно производство пред органа.
Предвид изложеното
жалбата на Р.Я. следва да се остави без разглеждане като недопустима и
производството в тази част да бъде прекратено.
По отношение на
останалите жалби, същите разгледани по същество, са неоснователни.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е
предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на
общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава
заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Доколкото от представените по
делото доказателства, включително от заключението на вещото лице, се
установява, а и не е спорно, че коментираният строеж е V категория, с оглед
цитираните разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е
обективирана в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК. Като фактически основания, върху които основава своето
разпореждане, Кметът на Община Хасково е посочил наличието на констативен акт,
съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, за незаконен строеж, извършен
без необходимите строителни книжа, без разрешение за строеж, като в заповедта
строежът е индивидуализиран в достатъчна степен. Фактическите основания, с
които е мотивирана обжалваната заповед, изцяло възпроизвеждат установеното при
извършената на 18.05.2017г. проверка, отразено в Констативен акт № 7/18.05.2017г.
Правилно и коректно административният орган е квалифицирал установените факти
под правната норма на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и в съответствие с нормата на
чл.225а, ал.1, във връзка с правомощията по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е издал
атакуваната заповед.
Не се установява при
издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Административнопроизводствените
правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Касае се за
процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото
изискване по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл.223,
ал.2 от ЗУТ са съставили констативен акт № 7/18.05.2017г., за установяване на
незаконен строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени строителни книжа
и документи. От представените по делото доказателства се установява по
категоричен и несъмнен начин, че констативният акт е връчен на В.Т.Г., Г.Д.Я., С.
Д.Я. и Р.Д.Я., които са се възползвали от правото си да подадат възражение
срещу същия в законоустановения срок. Предвид горното, съдът намира, че са
спазени изискванията на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Предвид изложеното, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
заповедта.
Съдът приема оспорения
административен акт за несъответстващ на материалния закон.
Разпореденото в случая
премахване е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това.
В заповедта е посочена разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която
строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Няма спор по делото, че образуваното в случая
производство за премахване на процесния строеж е започнало със съставянето на
Констативен акт №7/18.05.2017г. В случая установеното с констативния акт
относно вида и характера на констатираното строителство не се опровергава.
Безспорно е, въз
основа на отразеното в констативния акт, че обектът има характер на строеж
според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно от
представеното по делото и прието заключение на вещото лице, неоспорено от
страните, процесният строеж е пета категория. Вещото лице изрично сочи, че
паянтовата стопанска сграда – гараж, представлява строеж допълващо застрояване,
съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ. По предназначение и начина на ползване,
строежът е пета категория. Сочи също, че за строежа няма издадена виза за
проектиране, няма разрешение за строеж, няма проект, или други строителни
книжа.
Съгласно разпоредбата
на чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон. По делото е установено, че процесният строеж е изпълнен,
без да е издадено разрешение за строеж по чл.148, ал.2 от ЗУТ от главния
архитект на общината, от което следва, че е незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Наред с това, при липса на изискващото се разрешение за
строеж, в тежест на жалбоподателите е доказването, че строежът е в режим на
търпимост. В случая обаче, видно от представеното по делото и прието без
оспорване от страните заключение на вещо лице, строежът е недопустим, както
съгласно действащите преди, така и съгласно действащите сега нормативни правила
за строителство. В част IV от заключението –
Констатации, вещото лице е посочило, че момента на построяване на обекта не
може да се определи от огледа на място. За построяването са използвани
материали втора ръка и само по свидетелски показания може да се определи
точният момент на построяването му. Относно допустимостта на строежа вещото
лице е посочило норматива при действието на ЗТСУ и ЗУТ, като е посочило, че
съгласно Наредба №5 на ЗТСУ, действала от 02.09.1977г. до 26.07.21995г.,
условията, които трябва да се спазват при строителство на гаражи, са описани от
чл.95 до чл.99, които накратко са: да има застроителен план за допълващото
застрояване; да отстоят най-малко на 3,00 м. от границата на съседа, ако не са
на калкан с гаража на съседа; да отговарят на условията, необходими за издаване
разрешение за строеж. Съгласно Наредба №5 от 21.05.2001г. на ЗУТ – правила и
нормативи за устройство на територията, разполагането на постройките от
допълващото застрояване е уредено от чл.95 до чл.98 и изискват спазването на
същите условия, както и по старата наредба. Също така, съгласно чл.21, ал.5 от ЗУТ се изисквало нотариално заверено писмено съгласие от съседа за търпимост на
строежа на границата на имота. Вещото лице е направило извод, че предвид
изложеното, за процесния строеж не може да се извади „Удостоверение за
търпимост“ по действащите преди и сега нормативни правила за строителство.
От изложеното е видно,
че коментираният строеж не е бил допустим както съгласно действащите преди,
така и съгласно действащите сега нормативни правила за строителство, поради
което разпоредбата на §16 от ЗУТ е неприложима за строежа, съответно,
неприложима е и разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
При това положение,
след като се установи, че коментираният строеж е от V категория и е незаконен,
следва да се приеме, че същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ, поради което издадената заповед се явява законосъобразна, като издадена
в съответствие с материално правните разпоредби.
Безспорно оспореният
акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на
незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.
Доводът на жалбоподателите Г.Д.Я., С. Д.Я., че не
са извършители на строежа не се споделя от настоящия съд. Обстоятелството
дали жалбоподателите са извършител на
незаконния строеж е без правно значение за законосъобразността на заповедта за
премахването му. То има значение само за това кой ще понесе разноските по
изпълнение на заповедта- чл. 225, ал. 6 ЗУТ. При установяване, че адресатът на
заповедта не е извършител на строежа, заповедта подлежи на отмяна само в
частта, в която е постановено премахването от това лице, а не изцяло поради
материална незаконосъобразност. В подкрепа на изложеното е и
разпоредбата на чл.225а, ал.6 вр. с ал.5 от ЗУТ, в която е предвидена солидарна
отговорност на възложителите на строежа, за каквито безспорно следва да бъдат
приети неговите собственици, след като не се установява той да е извършен от
други трети лица.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва
да се отхвърли.
Предвид изхода на правния
спор и направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на
съдебните разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на община Хасково, направените съдебни
разноски в общ размер на 450 лв., от които 150 лв. заплатен по делото депозит за изготвяне на СТЕ и
300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Д.Я., с посочен съдебен адрес:***, офис 11,
адв. Н.Я. и адв. А. Г., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото
в тази част.
Решението в тази част с характер на
определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от
съобщаването му.
ОТХВЪРЛЯ жалбите на В.Т.Г. ***,
с посочен съдебен адрес:***, офис №9, адв. С.П., от Г.Д.Я. и С. Д.Я., с посочен
в жалбите съдебен адрес:***, офис 11, адв. Н.Я. и адв. А. Г., против Заповед
№1335/21.09.2017 г., издадена от Кмет на Община Хасково.
ОСЪЖДА В.Т.Г. ***, с ЕГН ,Г.Д.Я. с ЕГН ********** и С. Д.Я. с ЕГН **********
***, офис 11, адв. Н.Я. и адв. А.Г.да заплатят на Община Хасково направените
съдебни разноски в общ размер на 450 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
СЪДИЯ: