№ 12794
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110149974 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Р.П., против Р.
С. С., ЕГН **********, с адрес в .... и против К. С. Н., ЕГН **********, с адрес в ..., в
качеството им на наследници на С. Р. С., ЕГН **********- бивш собственик на
топлоснабден имот- ..., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, при
условията на разделна отговорност следните суми:
- за Р. С. С., ЕГН **********, 1/2 от общото задължение, а именно- сумата от 369,55
лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба- 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 80,46 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г., сумата от 11,14
лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-
20.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,83 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г., и
- за К. С. Н., ЕГН **********, 1/2 от общото задължение, а именно- сумата от 369,55
лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба- 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 80,46 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г., сумата от 11,14
лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-
20.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,83 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа,
че ответниците Р. С. С., ЕГН **********, и К. С. Н., ЕГН **********, в качеството им на
1
наследници на С. Р. С., ЕГН **********- бивш собственик на топлоснабден имот- ..., по
смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на
интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в
интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за
което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „Термокомплект“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор, като цената за услугата се заплаща от потребителя на ищеца, а
последният, от своя страна, заплаща на дружеството топлинен счетоводител. Поддържа, че
към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на
ответниците. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на
разноски.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД
поддържа исковете против ответника Р. С. и моли за допускане на увеличение на размера на
исковете против този ответник. Оттегля исковете против ответницата К. Н.. Не ангажира
допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. С. С., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Н. И., с който оспорва исковата молба като недопустима в едната й
част, респективно- като неоснователна и недоказана в останалата. Оспорва исковите
претенциите и по размер. Поддържа, че исковата молба е нередовна, доколкото
претендираните суми за топлинна енергия не били индивидуализирани по пера. Сочи, че не
била индивидуализирана претенцията за дялово разпределение. Оспорва се ответникът да е
собственик или вещен ползвател на процесния апартамент. Оспорва се ответникът да е в
облигационни отношения с ищеца, респективно- оспорва да притежава качеството
потребител на топлинна енергия. Оспорва доказателствената стойност на представеното от
ищеца удостоверение за идентичност на адреси. Оспорва ищецът да е доказал
обстоятелството около изпадане в забава на ответника след изпратена покана за заплащане
на вземанията. Оспорва да са били издадени изравнителни фактури за процесния период.
Поддържа, че наследниците следва да бъдат изрично поканени, за да бъдат поставени в
забава. По отношение претенцията за сумата за дялово разпределение ответникът поддържа,
че ищецът е предявил чуждо право, с оглед което искът за това вземане е недопустим.
Оспорва съществуването на договор от 27.11.2001 г., сключен между „Термокомплект“ ООД
и Етажната собственост на ..... Сочи се, че последният бил сключен за срок от три години, с
оглед което поддържа, че не бил валиден за процесния период. Излага, че срочни договори
се продължават само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за
продължаването му. Оспорва топлопреносното предприятие или доставчикът да е уведомил
писмено клиента за изтичане срока на договора и задължението да избере ново лице по чл.
139б ЗЕ. Оспорва да е била извършена каквато и да било услуга по дялово разпределение от
дружеството топлинен счетоводител. Сочи се, че по делото не били представени
доказателства относно цената на услугата по дялово разпределение. Оспорват и
2
дължимостта на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, доколкото не било доказано
ответникът да е изпаднал в забава. По отношение на мораторната лихва върху главницата за
ДР поддържат, че е недължима, доколкото няма отправена покана за плащане на
задълженията до ответниците, следователно последните не са били поставени в забава.
Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. С. Н., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Е. К., с който с който оспорва исковата молба като недопустима в
едната й част, респективно- като неоснователна и недоказана в останалата. Оспорва
исковите претенциите и по размер. Поддържа, че исковата молба е нередовна, доколкото
претендираните суми за топлинна енергия не били индивидуализирани по пера. Сочи, че не
била индивидуализирана претенцията за дялово разпределение. Оспорва се ответникът да е
собственик или вещен ползвател на процесния апартамент. Оспорва се ответникът да е в
облигационни отношения с ищеца, респективно- оспорва да притежава качеството
потребител на топлинна енергия. Излага, че С. Р. С. и Г.П. Р.а са дарили целия процесен
недвижим имот на другия ответник. Оспорва доказателствената стойност на представеното
от ищеца удостоверение за идентичност на адреси. Оспорва ищецът да е доказал
обстоятелството около изпадане в забава на ответника след изпратена покана за заплащане
на вземанията. Оспорва да са били издадени изравнителни фактури за процесния период.
Поддържа, че наследниците следва да бъдат изрично поканени, за да бъдат поставени в
забава. По отношение претенцията за сумата за дялово разпределение ответникът поддържа,
че ищецът е предявил чуждо право, с оглед което искът за това вземане е недопустим.
Оспорва съществуването на договор от 27.11.2001 г., сключен между „Термокомплект“ ООД
и Етажната собственост на ..... Сочи се, че последният бил сключен за срок от три години, с
оглед което поддържа, че не бил валиден за процесния период. Излага, че срочни договори
се продължават само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за
продължаването му. Оспорва топлопреносното предприятие или доставчикът да е уведомил
писмено клиента за изтичане срока на договора и задължението да избере ново лице по чл.
139б ЗЕ. Сочи се, че по делото не били представени доказателства относно цената на
услугата по дялово разпределение. Оспорва да е била извършена каквато и да било услуга
по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. Оспорват и дължимостта
на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, доколкото не било доказано ответникът да е
изпаднал в забава. По отношение на мораторната лихва върху главницата за ДР поддържат,
че е недължима, доколкото няма отправена покана за плащане на задълженията до
ответниците, следователно последните не са били поставени в забава. Релевира възражение
за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
С отговорите двамата ответници молят за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ответниците чрез пълномощника им поддържат направените в
отговорите възражения и искания. Не сочат нови доказателства. В становището си по
съществото на спора, пълномощникът на Р. С. навежда възражение за изтекла погасителна
давност по отношение за увеличения размер на исковете.
С протоколно определение от 30.07.2024 г. е прекратено производството по делото по
отношение на ответницата К. С. Н. и е допуснато изменение на размера на исковете против
ответника Р. С., като същите се считат предявени за сумата от 928 лева, от която 739,11 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. -
04.2020 г., 160,93 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 02.06.2022г., както и
сумата от 22,29 лева - представляваща вземане за разпределение на топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. - м.04.2020 г ., както и 5,67 лева - законна лихва за забава за периода от
01.07.2019 г. до 02.06.2022. г.
3
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответниците качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответниците и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответниците; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот
от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна
енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба и след
допуснатото изменение на размера на иска в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от
настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните
вземания, на ответниците е указано да установят способ за погасяване на задълженията си.
По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че в
процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ... ....
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт № 40, том LXV.,
нотариално дело № 12850 по описа за 1975 г. на Нотариалната служба при Софийски
районен съд, с който е оформен договор за дарение, легитимиращ ответника Р. С. като
собственик на процесния топлоснаден имот. Собствеността върху имота не се оспорва от
ответника.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът е собственик на процесния
имот за исковия период, доколкото няма данни за последващо разпореждане с имота. От
същото следва, че Р. С. е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“
ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
4
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 10.09.2001 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Термокомплект“ ООД
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв договор е бил подписан, видно от приложения по делото Договор № 34/27.11.2001 г.,
сключен между „Термокомплект“ ООД и ЕС с адрес г... .“ № 64, като решението на ОС на ЕС
и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото няма спор относно доставката
на топлоенергия до имота в посочения обем и цена.
По делото е представен Договор от 13.06.2017 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„Термокомплект“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е
осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. –
сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия
исков период.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с исковата молба твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – Апартамент № 8, находящ се в ... .“ № 64, вх. 1, е потребител на
доставяната до имота топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ,
ответникът, като собственик топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от
облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с
ищцовото дружество /актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с
Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до притежавания от нея
недвижим имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна,
че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за
валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са
качествените параметри на реално доставяната такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия.
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на
предоставената услуга по дялово разпределение.
5
Дължимите от ответника суми се дължи от доставената ТЕ за сградна инсталация и
БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното. От приложените по
делото съобщения към общите фактури се установява, че данните от дяловото
разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните
сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са
правилно изчислени, отговаря на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с подаването за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 14.09.2019 г., са погасени по давност.
Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2018 г. до 30.06.2019 г. са
погасени по давност.
Съдът намира, че по отношение на увеличения размер на цената на исковете т.е. за
следните суми: сумата от 369,55 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба- 14.09.2022 г., до окончателното
6
изплащане на сумата, сумата от 80,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 02.06.2022 г., сумата от 11,14 лв., представляваща стойността на дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението- 20.06.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 2,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г.
до 02.06.2022 г., давността по отношение на ответника Р. С. е прекъсната с подаването на
молбата за изменение на размера на иска – 15.07.2024 г. С увеличаване на исковата
претенция вземането се заявява за защита за увеличената част, която до този момент не е
била предмет на исковете против Р. С.. По отношение на увеличения размер давността спира
и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ГПК. Съдът приема и че
ответникът е направил надлежно и своевременно възражение за изтекла погасителна
давност за горе посочените суми. Такова е релевирано в отговора на исковата молба, който е
подаден преди изменението на размера на исковете. След връчването на молбата за
увеличение на размера на исковете, Р. С. отново прави възражение за изтекла погасителна
давност. Действително същото е материализирано в писмените бележки по делото, но това е
най-ранния момент за ответника след уведомяването му за допуснатото изменение на
размера на исковете.
Предвид гореизложеното съдът намира, че за горепосочените суми, чийто падеж е
настъпил преди 15.07.2021 г., е изтекла погасителната давност, поради което за тези суми
исковете следва да бъдат отхвърлени. По отношение на акцесорните вземания за заплащане
на мораторна лихва е приложима разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД и същите са погасени по
давност с погасяването на главното вземане, макар и по отношение на тях да не е изтекла
давността.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция е основателна, тъй като не е
погасена по давност за половината от стойността на топлинната енергия за отчетния период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. т.е. за сумата от 210,24 лв. (обща фактура № ********** на
л. 28 от делото). Вземането за стойността на услугата за дялово разпределение в размер на
11,14 лв. (което не е предмет на увеличаването на размера на иска) не е погасено по давност
и същото се явява основателно.
Акцесорните искове, съдът намира за изцяло неоснователни, предвид следните доводи:
Обезщетението за забавено изпълнение на задължението за заплащане на стойността
на топлинната енергия не е установено по размер от ищеца. Както беше посочено по-горе,
съдът прие, че част от главницата за топлинна енергия е погасена по давност, а ищоцовото
дружество не доказа размера на законната лихва върху непогасената част от главницата.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от исковите претенции. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер
на 205 лв. – държавна такса. Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лв. Следователно
следва да му се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 72,76 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно
7
отхвърлената част от исковите претенции. Ответникът не е направил разноски в
производството, но процесуалният му представител претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна
адвокатска помощ. Адвокат Н. И. е заявил претенция за адвокатски хонорар в размер на
1 920 лв. – по 480 лв. за всеки един от четирите кумулативно съединени иска. С оглед
материалния интерес на делото и фактическата и правна сложност на производство, съдът
намира, че адвокатски хонорар, който следва да бъде присъден на пълномощника на Р. С.
следва да бъде в размер на 400 лв. Намалено съразмерно на отхвърлената част от исковете,
възражението, което следва да бъде присъдено на адвокат И. възлиза на сумата от 304,58 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН **********, с адрес в .... да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е.,
на правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата в размер на 221,38 лв. (двеста
двадесет и един лева и тредесет и осем стотинки), дължима за доставена топлинна енергия
и услуга за дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ ..., от която а) 210,24
лв. (двеста и десет лева и двадесет и четири стотинки) – стойността на топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и б) 11,14 лв. (единадесет лева и четиринадесет
стотинки) – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до
месец април 2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважените части и размери.
ОСЪЖДА ответника Р. С. С., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, и И.Е. –
председател на УС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 72,76 лв. (седемдесет и два
лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща съдебни разноски в настоящето
производство, съразмерно на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането над
уважения размер.
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор, и И.Е. – председател на УС, на основание да заплати на адв. Н. И.
И. – САК, със съдебен адрес .., основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 304,58 лв. (триста и
четири лева и петдесет и осем стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете и след намаляване на размера на адвокатски хонорар, като
ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8