№ 1801
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100114283 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от СТ. П. П., с която е
предявен срещу ИВ. М. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 50
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни
увреждания, причинени от ответника при деликт, осъществен на 03.04.2017 г.
Претендира законна лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 03.04.2017 г. ответникът му е нанесъл побой на
пътното платно след спор между бащата на ответника и ищеца относно
действия при шофиране, вследствие на което му е причинена средна телесна
повреда. За деянието ответникът е осъден с влязла в сила присъда. Твърди, че
не е налице възстановяване от получената травма. Претендира обезщетение
за понесените неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът счита иска за основателен до размера от 3000 лева. Оспорва
претендираното от ищеца обезщетение, като несъответстващо на степента и
характера на получената травма. Позовава се на съпричиняване – твърди, че
до физическото съприкосновение се е стигнало след заплашване (вербално и
физическо – чрез подгонване) на бащата на ответника от страна на ищеца.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.45 ЗЗД:
С влязла в сила присъда от 13.07.2022 г. на СРС по НОХД №
19407/2019 г. ИВ. М. М. е признат за виновен в това, че на 03.04.2017 г. около
1
10.20 ч., хвърлил пострадалия СТ. П. П. на земята, в резултат на което му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна
лакътна става, което довело до трайно затруднение на движението на десния
горен крайник за срок, по-голям от 30 дни, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – на обществено място, без смислена причина, при
брутално и демонстративно незачитане на обществения ред, чрез
непристойни действия – хвърляне на пострадалия върху платното за
движение, което противоречи на възприетия морал и норми – престъпление
по чл.131, ал.1, вр. чл.129, ал.2 НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода, изменено от въззивната инстанция относно срока - за
срок от 9 месеца. Присъдата е влязла в сила на 21.05.2021 г.
По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради което относно настъпване на увреждането,
механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените
съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на
наказателния съд.
Установява се от представените писмени доказателства,
представляващи медицински документи, че в следствие на травматичното
увреждане ищецът е приет за лечение в болница „Пирогов“ на 03.04.2017 г. с
диагноза – изкълчване на лакътна става. Извършено е оперативно лечение –
открито наместване на луксираната лакътна става. След гладък
следоперативен период, пострадалият е изписан от болницата на 06.04.2017
г., без настъпили усложнения. Издаден му е болничен лист за 34 дни. Горното
се установява от Епикризата, издадена от УМБАЛСМ Пирогов. Видно от
амболаторен лист от 07.08.2017 г., поради болки и ограничена подвижност на
лакътната става, на ищеца са предписани физиотерапевтични процедури.
Издадени са му и болнични листа за още 60 дни отпуск по болест при
домашен-амбулаторен режим. Видно от л.5 на съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р Б.К., и д-р Т.Ш. (л.52 от делото), която съдът не
цени като съдебна експертиза по смисъла на ГПК, доколкото не е допусната в
настоящия процес, а като писмено доказателство, отразяващо медицински
данни на ищеца след извършен му преглед от лекар (какъвто характер на
практика имат и останалите медицински документи), при преглед на
пострадалия, извършен от цитираните лекари на 27.03.2019 г. в болница
„Пирогов“, са установили, че е налице възстановяване от травмата, с
изключение на дефицит в екстензията на десния лакът с дефицит от 7 градуса.
Лекарите са посочили, че при увредената китка има пълна флексия, еднаква с
контралатералния лакът, проно-супинация в пълен обем, еднакъв с този на
контралатералния лакът, без данни за съдови и циркулаторни смущения и за
нестабилност в ръката.
От показанията на свидетеля Й.М.Л., фактическа съпруга на ищеца, се
установява, че ищецът в продължителен период от време не е могъл да се
обслужва сам, около 3 месеца е бил в отпуск по болест и е правил
2
рехабилитация. След като му е изтекъл болничният, се е върнал на работа и
още същия ден е бил освободен от работа. От тогава не работи, а семейството
им се издържа от свидетелката. Затворил се е в себе си, не искал да говори, да
излиза. Преди произшествието е работел като банков служител. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката в частта им относно липсата на
възстановяване – противно на медицинските документи, свидетелката
посочва, че ищецът не успява да вдигне пазарска чанта с дясната си ръка, да
извършва дейности по разтоварване, че постоянно изпитва болки в ръката и
всичко това му пречи на каквато и да било трудова заетост. Както бе
посочено по-горе, според медицинските документи лечението на ищеца е
протекло гладко, не са констатирани усложнения, двигателните функции на
китката са възстановени в пълен обем, с изключение на дефицит от 7 градуса
при екстензия (разтягане) на лакътя, което е незначително. Не се представя и
експертно решение на ТЕЛК, което да установява трайно намаления на
работоспособността. Професията на ищеца - банков служител, не е свързана с
изпълнение на физически труд. Ето защо не може да се приеме причинна
връзка между трудовата му незаетост към настоящия момент и настъпилото
увреждане през 2017 г.
По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента
от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на
ответника, неговата вина и причинната връзка между действията на ответника
и причиненото телесно увреждане на ищеца. Естеството на понесените болки
и страдания се установяват от медицинските документи и свидетелските
показания. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, вследствие на
претърпяното травматично увреждане.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –
вида на увреждането – изкълчена лакътна става, без счупване на кости;
естество на проведено лечение – оперативно; интензитет и продължителност
на болката и период на възстановяване – не повече от три месеца, за който
период са издадени болнични листа; създадените на пострадалия неудобства,
изразяващи се в затруднения при извършване на ежедневни потребности,
доколкото нараняването е на доминантната ръка, настъпилото
възстановяване, с изключение на дефицит от 7 градуса при екстензия
(разтягане) на лакътя. При съобразяване на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 15000 лв. Размерът на
обезщетението основно е повлиян в най-висока степен от наличието на
оперативно лечение и понесените болки при операцията и рехабилитацията и
от начина на настъпване на увреждането – след нанесен побой на обществено
място, неминуемо съпроводен с негативни емоционални преживявания, както
и с обществено-икономическите и социални условия и стандарт на живот към
3
момента на настъпване на инцидента през 2017 г.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Както
бе посочено по-горе, със задължителната за гражданския съд присъда
ответникът е осъден за причиняване на телесната повреда „на обществено
място, без смислена причина, при брутално и демонстративно незачитане на
обществения ред“. Дори и да се приеме, че въпреки тази квалификация може
да се обсъжда дали с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване
на увреждането, то от гласните доказателства не се установява
противоправно поведение на ищеца, насочено към ответника, което да е
неправомерно или морално укоримо поведение и което да е в причинна
връзка с увреждането. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се обуславя от наличие на причинна връзка между
поведението на увреденото лице и причинените вреди. За да е налице
съпричиняване, увреденото лице следва обективно да е допринесло за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
настъпването му, независимо дали е действало или бездействало виновно,
стига поведението му е да е било неправомерно или морално укоримо (ППВС
№ 17 от 18.11.1963 г.). Правно релевантен е този установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. За да се
установят събитията, довели до процесното телесно увреждане, съдът е
събрал гласни доказателства – чрез разпит на свидетелите Й.М.Л. и Д.В. М.а
(майка на ответника). И двете свидетелки сочат, че по време на движение с
автомобил е възникнал спор между ищеца и водач на друг автомобил –
бащата на ответника, че при този спор ищецът и бащата на ответника са
напуснали шофьорските си места и че ответникът по време на течение на
спора е повдигнал и хвърлил ищеца на пътното платно, в момент в който
ищецът е тръгнал след другия водач. Съдът приема, че дори и да се
квалифицира поведението на ищеца като участник в спор на публично място
като смущаващо обществения ред и поради това - противоправно, то същото
не би могло да е в причинна връзка с нанесен побой, доколкото степента на
укоримост на поведението не предполага и не съответства на интензивността
на реакцията на ответника. Ето защо съдът приема възражението за
съпричиняване за неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да се уважи
частично – до сумата от 15000 лева.
С оглед основателността на иска за вземането за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен и искът за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на
увреждането. С оглед на това ответникът дължи лихва за забава от деня на
увреждането до пълното изплащане на обезщетението.
4
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение. Основателно е възражението на ответника за прекомерност,
като същите следва да се намалят до размера съгласно Наредба №1/2004 г. до
2030 лв. и да се присъдят съразмерно на уважената част от иска – за сумата от
609 лв.
На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение, които са договорени в минималния размер съгласно Наредба
№1/2004 г., съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 1421 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – 600 лв.
Поизложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. М. М., ЕГН:**********, да заплати на СТ. П. П. ,
ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.45 ЗЗД сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от
ответника при деликт, осъществен на 03.04.2017 г., заедно със законната
лихва от 03.04.2017 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 609 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
50000 лв.
ОСЪЖДА СТ. П. П. , ЕГН:**********, да заплати на ИВ. М. М.,
ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1421 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ИВ. М. М., ЕГН:**********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 600 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5
6