Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 27.01.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                 : СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                                                         

При секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 666 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. П., пълномощник на М.С.Г., като майка и законен представител на Х.Д.Д., ЕГН **********,*** против решение № 260084/17.09.2020 г. по гр.д. № 4922/2019г. в частта, с която е бил отхвърлен предявеният иск за заплащане на издръжка за периода м.януари 2020г. - 29.07.2020г.

В жалбата се посочва, че в обжалваната част решението е постановено без съдът да е извършил пълен анализ на събраните по делото доказателства и по този начин е постановил необосновано решение. При анализ на доказателствата следвало да се установи, че през процесния период от време детето е гостувало на баба си по бащина линия , срещало се е с баща си и се е връщало при майка си. По време на пандемията и двамата родители са били на мнение, че е добре детето да остане при баба си по бащина линия. Всеки от тях е заплащал издръжка, а той е отишъл при баща си едва на 29.07.2020г. във връзка със срещата със социалните работници. Неправилно съдът не бил кредитирал соц.доклад, в частта, в която детето съобщавало, че през м. август е само на гости на баща си, но преимуществено живее с майка си. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Н., пълномощник на Д.Х.Д., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че съдът е взел предвид всички представени по делото доказателства. Страната посочва, че самото дете е отговорило, че от м. януари до момента на с.з. издръжката му е била осигурена единствено от баща му. Неправилно би било да се осъди ответникът да заплаща издръжка за този период от време, тъй като така би се стигнало до двойно обогатяване на майката. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Страните не са направили нови доказателствени и процесуални искания.

В с.з. въззивната страна се представлява от адв. П., която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от адв.Домусчиева, която заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 18.09.2020г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 29.09.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

На първо място следва да се посочи категорично, че издръжка се присъжда за непълнолетните деца, а не на техните родители. Родителите като законни представители имат право да получават средствата от издръжката, но не за своя облага, а във връзка с грижите, от които имат нужда децата. В този смисъл да се твърди, че присъдената издръжка за непълнолетното дете ще облагодетелства майката ( в случая) е произволно твърдение, което не е подкрепено с никакви доказателства.

За конкретния случай са налице данни, че за периода от м. януари 2020г. до 29.07.2020г. детето Х. е пребивавало не само при майка си, но и при бабите си по бащина и майчина линия, а в някои моменти и при баща си. Според св. Рачев цялата пандемия ( периода от м. март до м. май 2020г.) детето е прекарало при баба си по бащина линия в с. Чинтулово – не при баща си и не при майка си. Тези данни се потвърждават и от обясненията на родителите на детето. Ответникът е признал, че детето е било предимно при майка му, а при него е дошло от неделния ден ( с.з. е било в петък 07.08.20202г.). Св.Канев също е посочил, че повечето време детето е в с.Чинтулово при баба си отколкото при баща си. Самото дете посочва, че от м. януари до момента на изслушването му пред съда е живяло преимуществено при баба си в с. Чинтулово, но че и двамата родители му дават издръжка. При съвкупния анализ на доказателствата не се установи майката на ищеца да не му е давала издръжка и да е използвала предназначените за него средства за собствени нужди. Предвид на това докато не се промени решението на съда, на кого от родителите да се  предостави упражняването на родителските права и кой от родителите трябва да дава издръжка, бащата е необходимо да продължи да дава издръжка на детето си, която да се получава от неговата майка като законен представител. След промяна на тези обстоятелства евентуално би се променило и задължението на даващия издръжка родител. Така или иначе бащата също не отглежда детето лично, то е в повечето време при неговата майка в с.Чинтулово.

Тъй като по делото няма оплакване относно новия определен размер на издръжка – 180.00 лв, съдът намира, че той е приемлив и за двете страни.

С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да се присъди издръжка и за м. януари до 29.07.2020г. включително. Издръжката следва да е в размер на 180.00 лв. и следва да се заплаща от бащата – ответника Д.Х..

Тъй като в тази част мотивите на настоящия съдебен състав не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено. Решението следва да се отмени и в частта, с която ищецът е бил осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 140.00 лв. адвокатски хонорар и да се допълни в частта на дължимата държавна такса.

 

С оглед изхода на делото въззиваемият следва да бъде осъден да заплати допълнителна ДТ в полза на РС – Сливен в размер на 50.40лв., допълнително деловодни разноски за първа инстанция в размер на 200.00лв. – адвокатско възнаграждение, разноски за въззивна инстанция в размер на 250.00 лв. адвокатско възнаграждение и ДТ в полза на ОС – Сливен в размер на 31.60лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение 260084/17.09.2020 г. по гр.д. № 4922/2019г. в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Х.Д.Д., ЕГН **********,*** чрез неговия законен представител - майка му М.С.Г., ЕГН ********** - иск за заплащане на издръжка за периода м.януари 2020г. - 29.07.2020г.

 

КАКТО И В ЧАСТТА, с която Х.Д.Д., ЕГН **********,*** чрез неговия законен представител - майка му М.С.Г., ЕГН ********** е бил осъден да заплати на Д.Х.Д., ЕГН ********** *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 140.00 лв., като неправилно и незаконосъобразно.

 

 

Вместо това постанови :

 

 

ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Х.Д.Д., ЕГН **********,*** чрез неговия законен представител - майка му М.С.Г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180.00 лв. месечно за периода м.януари 2020г. - 29.07.2020г.

 

 

ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Х.Д.Д., ЕГН **********,*** чрез неговия законен представител - майка му М.С.Г., ЕГН ********** допълнителни деловодни разноски за първа инстанция в размер на 200.00 лв. адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Сливенския районен съд допълнителна държавна такса в размер на 50.40лв.

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Х.Д.Д., ЕГН **********,*** чрез неговия законен представител - майка му М.С.Г., ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 250.00 лв. адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд държавна такса в размер на 31.60лв.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.