Определение по дело №121/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 745
Дата: 25 юли 2023 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова-Христова
Дело: 20237200700121
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  745  /25.07.2023 г.

 

Административен съд - Русе, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

             

                                                              СЪДИЯ: Диана КАЛОЯНОВА

                                                              

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 121 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано е по жалба на „Бинел ойл“ ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, офис 20А, п.к. 45; представлявано от Б.Т.Т., Н.Ц.Л. и Г.Б.Т., заедно и поотделно, срещу Решение № 12/24.02.2023 г. на и.д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден изцяло Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001/ 06.10.2022 г. Иска се от съда да отмени обжалваното решение, като в жалбата е посочено какво точно се претендира да съдържа диспозитива на съдебното решение. Направено е искане за присъждане на разноски. В проведеното по делото съдебно заседание на 14.06.2023 г. жалбоподателят е представил заявление, с което декларира факти и обстоятелства във връзка с първоначалната жалба и прави частично изменение на същата. В съдебно заседание жалбата се поддържа от управителя на дружеството и от надлежно упълномощения адв. Г..

Ответникът – директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна практика и обжалване“ (ДОДОП) Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. Е., представя писмено становище във връзка с направеното изменение на жалбата, иска прекратяване на производството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят „Бинел ойл“ ООД е сезирал директора на ТД на НАП Варна с Искане с вх. № 22534/30.09.2022 г., с което поради намаляване на обема на облагаемите доставки, на основание чл. 111г, ал. 3 от ППЗДДС иска частично освобождаване на предоставено обезпечение в пари в размер 14 000,00 лева. Предоставеното обезпечение е в общ размер 220 000,00 лева.

В тази връзка, на  03.10.2022 г. началник сектор при ТД на НАП Варна, с резолюция за извършване на проверка е възложил проверка по чл. 176в от ЗДДС. Проверката е приключила с Протокол № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г., изготвен от старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна. Установено е, че дружеството жалбоподател извършва търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и подобни продукти. Дружеството не е лицензиран складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и не извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС. Същото не е вписано в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС. По причина, че не попада в регистъра по чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС дружеството е задължено да предостави обезпечение при доставки на течни горива при условията по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС и затова е вписано в специалния регистър по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС във връзка с предоставени обезпечения. Към датата на съставяне на протокола са вписани пет заявления за вписване или промяна в регистъра по чл. 176в от ЗДДС с внесени парични обезпечения в общ размер 220 000,00 лева със срок до 31.01.2024 г. Данните са както следва:

 

данъчен период

общ размер на данъчните основи по чл. 176в от ЗДДС, лева

обезпечение (колона 2* 20%), лева

1

2

3

август 2023 г.

827 127.16

165 425.43

септември 2023 г.

1 049 086.43

209 817.28

 

На база посочените данни в протокола е направен извод, че предоставеното обезпечение в размер 220 000,00 лева е в размер, съответстващ на стойността на извършените облагаеми доставки на течни горива и няма основание поисканото частично освобождаване на обезпечение в пари в размер 14 000,00 лева да бъде уважено.

На 07.10.2022 г. по електронен път Протокол № П-03001822174620-073-001/ 06.10.2022 г. е връчен на жалбоподателя. Недоволен от постановения отказ, жалбоподателят е депозирал жалба-заявление, регистрирана в деловодството на ТД на НАП Варна с вх. № 45358/07.10.2022 г. (с вх. № Ю-241/19.10.2022 г. по регистъра на ДОДОП Варна). Оспорва се извода за липса на основание за частично освобождаване на обезпечението и се иска извършването на повторна проверка. В жалбата по същество се оспорва заключението в протокола, че не е налице основание за поисканото частично освобождаване на обезпечение в пари в размер 14 000,00 лева като са изложени подробни съображения.

По повод жалбата е възложена селекция, в хода на която е установено основание за частично освобождаване на обезпечение в размер 10 182,72 лева. Сумата е формирана по следния начин:

220 000 лева (общо обезпечение) – 209 817,28 лева (обезпечение за данъчен период  септември 2023 г.) = 10 182,72 лева.

 Така определената сума е възстановена на дружеството по декларираната от него банкова сметка ***.10.2022 г.

Във връзка с подадената жалба-заявление от дружеството вх. № Ю-241/19.10.2022 г. директорът на ДОДОП Варна е постановил Решение № 241/01.12.2022 г., с което е оставил без разглеждане същата. Според решаващия орган в процесния протокол органът по приходите е обективирал проведени процесуални действия и анализ на документи и регистри в Информационната система (ИС) на НАП и протоколът не съдържа диспозитивна/разпоредителна част. В решението е посочено още, че в ДОПК не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на протоколите за установяване на факти и обстоятелства. По тази причина липсва годен предмет на оспорване по административен ред. Като друга причина решаващият орган е посочил, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. Липсата на правен интерес е обоснована с Протокол № П-03001822190045-073-001/24.10.2022 г., в който са обективирани резултатите от проверка на органа по приходите, при която е установено, че претенцията на дружеството за допълнително частично освобождаване на предоставено обезпечение в пари е основателно и е възстановена сума в размер на 100 000,00 лева. 

Решение № 241/01.12.2022 г. на директора на ДОДОП Варна е обжалвано от „Бинел ойл“ ООД по съдебен ред, като е образувано адм. д. № 562/2022 г. на Административен съд – Русе. Посочено дело е приключило с Определение № 34/ 10.01.2023 г., с което е постановено следното:

„ОТМЕНЯ Решение № 241/01.12.2022 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП-София, в частта, в която е оставена без разглеждане жалба-заявление вх. №Ю-241/19.10.2022 г. по регистъра на Дирекция ОДОП-Варна, заведена с вх. №45358-3/07.10.2022 г. по регистъра на ТД на НАП-Варна, подадена от „Бинел Ойл“ ООД, със седалище: гр.Русе, срещу Протокол №П- 03001822174620-073-001/06.10.2022 г. на орган по приходите, в частта му за отказ за частично освобождаване на предоставено обезпечение в пари по чл.176в от ЗДДС за размера над 10 182,72 лв. до заявения от дружеството размер от 14 000 лева  в искане с вх. №22534/30.09.2022 г. по описа на ТД на НАП-Варна, подадено на „Бинел Ойл“ ООД, със седалище: гр.Русе.

            ИЗПРАЩА преписката  на директора на дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП-София за произнасяне по същество по жалбата, подадена от „Бинел Ойл“ ООД, със седалище: гр.Русе, срещу Протокол №П- 03001822174620-073-001/06.10.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта му за отказ за частично освобождаване на предоставено обезпечение в пари по чл.176в от ЗДДС за размера над 10 182,72 лв. до заявения от дружеството размер от 14 000 лева  в искане с вх. №22534/30.09.2022 г. по описа на ТД на НАП-Варна, подадено на „Бинел Ойл“ ООД, със седалище: гр.Русе.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „Бинел Ойл“ ООД, със седалище: гр.Русе, представлявано от управителя Б.Т.Т. срещу Решение № 241/01.12.2022 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП-София, в останалата част.

ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „Бинел Ойл“ ООД, ЕИК *********,  представлявано от управителя Б.Т.Т., със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Църковна независимост“ №3, офис 20А, сумата 50 лева – разноски по делото.

            Определението не подлежи на обжалване.“

         В изпълнение на цитираното Определение № 34/10.01.2023 г., директорът на ДОДОП Варна (по-точно лице, което надлежно изпълнява правомощията на директор) е постановил Решение по жалба срещу протокол за извършена проверка № 12/24.02.2023 г., с което потвърждава като законосъобразен обжалвания Протокол за проверка № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г. В мотивната част на решението е пресъздадена фактическата обстановка, установена в хода на проверката и обективирана в процесния протокол. Посочено е, че фактите не са спорни и същата фактическа обстановка е установена с Определение № 34/10.01.2023 г. Обобщени са претенциите на жалбоподателя и са изложени правни съображения в тази връзка, като са разгледани поотделно вписаните в регистъра по чл. 176в от ЗДДС пет заявления с внесени обезпечения в общ размер 220 000,00 лева със срок 31.01.2024 г. Направен е извод, че жалбоподателят неправилно декларира основанието за обезпеченията. Потвърдени са действията на органа по приходите, извършени в хода на проверката за анализ на данните за извършените от жалбоподателя облагаеми доставки на горива за данъчни периоди август и септември 2022 г. Посочено е още, че към датата на съставяне на обжалвания протокол – 06.10.2022 г. е налице основание за освобождаване на обезпечение в размер на 10 182,72 лева и не е налице основание за освобождаване на поисканото обезпечение в размер на 14 000,00 лева. Отбелязано е, че сумата 10 182,72 лева е преведена по банковата сметка на дружеството на 14.10.022 г. Решението е връчено на дружеството на 24.02.2023 г. по електронен път.

         В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, изцяло се оспорват констатациите на приходния орган в Решение № 12/24.02.2023 г. Сочи се, че то е постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми на ЗДДС, ППЗДДС и ДОПК, тъй като решаващият орган се е позовал на неотносими към спора правни норми. Твърди се, че неоснователно и неправомерно на дружеството е отказано възстановяване на сума в размер 3 817,28 лева, която сума представлява внесено парично обезпечение по чл. 176в от ЗДДС. Сочи се още, че е отказано изменение на обжалвания протокол в частта за сумата от 10 182,72 лева, независимо че в мотивите на решението е потвърдено, че същата подлежи на възстановяване и реално е възстановена в полза на дружеството. Излагат се доводи относно факта, че при частичното възстановяване на суми, предоставени като обезпечение не следва да се подава заявление по образец Приложение № 36 от ППЗДДС и се отбелязва факта, че при всички проведени досега процедури от дружеството не са подавали заявление. Оспорва се твърдението, че дружеството неправилно е декларирало основанията за извършените от него обезпечения като се сочат примери в тази връзка. Прави се възражение, че органа по приходите не е изследвал в пълнота наличната информация за сделките, в резултат на което закона е приложен неправилно. Петитума на жалбата включва следните искания:

Моля да отмените като неправилно и незаконосъобразно Решение № 12/24.02.2023 г. на и.д. директор на ДОДОП гр. Варна, с което е потвърден изцяло Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001 / 06.10.2022 г., с който на дружество ни е отказано частично възстановяване на обезпечение, заявено с искане вх. № 22534/30.09.2022 г. по регистъра на НАП, като вместо него постановите следното:

1.     За целите на частично освобождаване на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС, не е необходимо подаване на заявление по образец Приложение №36 от ППЗДДС, доколкото законодателя не предвижда специална форма на заявяване на процедурата, а само волеизявление на заинтересованото лице.

2.     Да приемете за установено, че към момента на съставяне на Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001 / 06.10.2022 г., са били налице основания за възстановяване на сумата 10182,72 лева. Това не е спорно, но не е направено с Решение № 12/24.02.2023 г. на и.д. директор на ДОДОП гр. Варна и протокола е потвърден изцяло.

3.     Да приемете за установено основанието за възстановяване на 3817,28 лева към 30.09.2022 г., представляващи внесено обезпечение в пари по чл.176в от ЗДДС на дружеството, като задължите НАП да възстанови сумата и впише промяната в регистъра по чл.176в, ал.10 от ЗДДС.

4.     Да осъдите НАП да заплати лихва за забава на възстановяването на сумата 10182,72 лева от 07.10.2022 до 14.10.2022, както и лихва за забава на възстановяване на сумата 3817,28 лева от 07.10.2022 до момента на окончателното й възстановяване.

5.     Претендираме направените по делото разноски.“

За насроченото за 12.04.2023 г. съдебно заседание е постъпила молба с вх. № 1487/11.04.2023 г. от процесуалния представител на жалбоподателя, с която жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана и се иска нейното отхвърляне.

В съдебно заседание на 12.04.2023 г. жалбоподателят представи за сведение писмо с изх. № М-24-36-15/2/11.04.2023 г. на заместник – изпълнителния директор на НАП. Писмото е отговор на отправено запитване от дружеството относно прилагане на чл. 176в, ал. 6 и ал. 16 от ЗДДС, в сила от 01.01.2023 г. Разгледани са различни хипотези относно необходимостта от предоставяне на обезпечение.

В същото съдебно заседание, във връзка с представените от жалбоподателя молби и след уточнение на обстоятелствата и поставените въпроси, по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице е посочило, че за отчетен период месец септември 2022 г. дължимото обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС е в размер на 205 537,81 лева, като резултат от приложена ставка 20% върху сумата от данъчните основи на получените течни горива от 1 027 689,07 лева, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС. Посочено е още, че към 30.09.2022 г. за „Бинел ойл“ ООД е налице основание за възстановяване (освобождаване) на обезпечение, като размерът на това недължимо обезпечение е 14 462,19 лева, получено като разлика между общия размер на предоставеното обезпечение от 220 000,00 лева и дължимото обезпечение в размер на 20% от данъчните основи на получените течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС през данъчен период септември 2022 г. (1 027 689,07*20% = 205 537,81 лева), но дружеството е поискало да му бъде възстановено обезпечение в по-малък размер – 14 000,00 лева. Вещото лице е изследвало необходимостта от предоставяне на обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период септември 2022 г. Сочи се в заключението, че през целия данъчен период септември 2022 г. за „Бинел ойл“ ООД всички покупки са по чл. 176в, ал. 1, т. З от ЗДДС, като във всеки Акцизен данъчен документ (АДД) дружеството е вписано като получател, освободило е стоката за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, физически е извело горивата от данъчните складове, като във всеки един от случаите покупката предшества продажбата, и е следвало да обезпечи данъчните основи на своите ПОКУПКИ. Когато на 02.09.2022 г. „Бинел ойл“ ООД закупува от „Ромпетрол България“ ЕАД с фактура № ********** дизелово гориво - 8 413 литра, размерът на данъчните основи на покупките вече превишава 25 000,00 лева за посочения данъчен период, поради което за дружеството възниква задължение за обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. З от ЗДДС.

Процесуалният представител на ответника не се е явил в съдебно заседание на 14.06.2023 г., но с молба – становище с вх. № 2497/13.06.2023 г. е поискал даване ход на делото и е поставил въпроси към експертизата, на които вещото лице е отговорило. В молбата се сочи, че заключението се оспорва изцяло и е предявено искане то да не бъде кредитирано от съда. Според ответника изводите на вещото лице „…не кореспондират със събраните и приети от съда доказателства, както и с действащата редакция на нормата към датата на издаване на спорния протокол.“ Изложени са конкретни причини защо не следва да се цени отговорът на експерта за размера на обезпечението, което може да бъде възстановено за данъчен период септември 2022 г. Изложено е и становище по съществото на спора, като се иска отхвърляне на жалбата по мотиви, подробно изложени в обжалваното решение и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 14.06.2023 г. жалбоподателя представи заявление, в което сочи, че във връзка с представеното в предходно съдебно заседание писмо с изх. № М-24-36-15/2/11.04.2023 г. на заместник – изпълнителния директор на НАП, дружеството е изпълнило посочената процедура, вследствие на което на същото на 24.04.2023 г. ответникът е  възстановил на друго основание цялата налична сума в пари по партидата на дружеството за обезпечение по чл. 176в от ЗДДС, като в тази сума се включва и претендираната с жалбата (непрецизно посочена като искова молба) сума в размер на 3 817,28 лева. Направено е изявление, че жалбоподателят,  на основание чл. 155, ал. 1, изречение първо от АПК оттегля искането си в частта по т. 3 от жалбата (съдът да задължи административния орган да възстанови сума в размер на 3817,28 лева и да впише промяната в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС). Също така по отношение на претендираната сума за лихва за забава по главницата в размер на 3 817,28 лева, във втората част на т. 4, е конкретизиран периода от 07.10.2022 г. (от когато според жалбоподателя се дължи вземането) до изплащането му на 24.04.2023 г., когато то е възстановено на друго основание. Към заявлението са представени искане за възстановяване на обезпечение по чл. 176в, ал. 16 от ЗДДС; заявление по Приложение № 36 от ППЗДДС и банково извлечение за постъпването на сумата по банковата сметка на дружеството.

Поради факта, че в съдебно заседание на 14.06.2023 г. ответника не взе участие нито лично, нито чрез процесуален представител, съдът отложи делото и предостави възможност на същия да вземе отношение, което той стори със Становище с вх. № 2883/05.07.2023 г. Посочено е, че според ответника производството по делото трябва да се прекрати. Ответникът счита, че претенцията за лихви е недопустима в настоящото производство, като е описана процедурата по предоставяне на обезпечението по чл. 176в от ЗДДС и чл. 111в от ППЗДДС. Изрично е подчертано значението на използвания от законодателя термин освобождаване на обезпечението, а не възстановяване. Направен е извод, че липсва правно основание за заплащането на лихви по отношение на обезпечението. Отново е предявено искане за присъждане на разноски.

         В отговор на становището на ответника е постъпило Становище с вх. № 3002/ 11.07.2023 г. от жалбоподателя чрез неговия процесуален представител. Твърди се в последното, че е налице правен интерес от обжалване на Решение № 12/24.02.2023 г., тъй като ако съдът установи неговата незаконосъобразност, в полза на дружеството ще бъдат присъдени лихви. Сочи се, че липса друга правна възможност за възстановяване на претендираните от дружеството суми, която празнота е преодоляна по инициатива на дружеството – направено е запитване и в отговор е постановено писмо с изх. № М-24-36-15/2/11.04.2023 г. на заместник – изпълнителния директор на НАП. Направено е позоваване на Определение № 34/10.01.2023 г., постановено по адм. д. № 562/2022 г., като в мотивната част е посочено, че “Протоколът (Протокол №П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г.) съдържа волеизявление за непризнаване на претендираното от дружеството право и така засяга пряко неговите права и интереси.” Претенцията за присъждане на лихви е обоснована със забавеното възстановяване на поисканото частично освобождаване на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС, предмет на проверката по процесния протокол. Сочи се, че приходната агенция очевидно не се е съобразила със законоустановения 7-дневен срок по чл. 111д, ал. 1 от ППЗДДС след като искането е подадено от дружеството на 30.09.2022 г., а сумите, подлежащи на връщане са преведени на 14.10.2022 г. (10 182,72 лева) и на 24.04.2023 г. (3 817,28 лева). Според жалбоподателя, видно от датите на паричните преводи е налице просрочено плащане след нормативно определения срок, което причинява не само лишаване от финансов ресурс, но и претърпени вреди от липсата му.

При така  установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Подадената жалба е недопустима поради липса на правен интерес, като съдът ще изложи причини в тази връзка поотделно за всяко от исканията в жалбата, както следва:

По т. 1  За целите на частично освобождаване на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС, не е необходимо подаване на заявление по образец Приложение №36 от ППЗДДС, доколкото законодателя не предвижда специална форма на заявяване на процедурата, а само волеизявление на заинтересованото лице.„

Искането съдът да се произнесе по този въпрос е недопустимо поради липса на правен интерес у жалбоподателя. Жалбоподателят, по негова инициатива, е изискал отговор от ЦУ на НАП как следва да процедира в различни хипотези относно предоставянето и освобождаването на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС. Такъв отговор е постановен с писмо с изх. № М-24-36-15/2/11.04.2023 г. на заместник – изпълнителния директор на НАП.

Отделно от това, в проведеното на 14.06.2023 г. управителят на дружеството е направил изрично изявление, че „Във връзка с представения в предходно съдебно заседание отговор от НАП № М-24-36-15/2 от 11.04.2023 г., изготвен от  зам. изпълнителен директор на НАП – Г. А., на поставен от нас въпрос, дружеството предяви искане на 13.04.2023 г. за възстановяване на суми представляваща обезпечение по чл. 176в по партидата ни в НАП. Обезпечението - едната част представлява парични суми, а другата част представлява банкова гаранция. С предявеното искане поискахме възстановяване на парична сума в размер на  39 817.28 лева. На 24.04.2023 г. НАП са ни превели сумата и съответно получих протокол за проверка, който не съм приложил, тъй като не е съотносим към делото. Реално парична сума по партидата ни в НАП няма към настоящия момент, т.е. възстановена е и процесната сума от 3 817.28 лева, но цялата парична сума е възстановена на друго основание, а не на това, което първоначално бяхме поискали.“ В този смисъл приложимата процедура за освобождаване на обезпечението е изяснена.

В съдебно заседание на 14.06.2023 г. като доказателство е представено именно попълнено Приложение № 36.

Съдът намира за необходимо изрично да посочи, че цитираното писмо с изх. № М-24-36-15/2/11.04.2023 г. на заместник – изпълнителния директор на НАП е представено по делото единствено и само от жалбоподателя, но не и от ответника, до когото това писмо също е адресирано. Неясно остава за настоящия съдебен състав защо ответника не е информирал съда не само своевременно, а въобще не е представено писмото във връзка с тази част от петитума на жалбата.

По т. 2   Да приемете за установено, че към момента на съставяне на Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001 / 06.10.2022 г., са били налице основания за възстановяване на сумата 10182,72 лева. Това не е спорно, но не е направено с Решение № 12/24.02.2023 г. на и.д. директор на ДОДОП гр. Варна и протокола е потвърден изцяло.“

Предявеното искане е недопустимо, тъй като предмет на оспорване не е сумата в размер на 10 182,72 лева (жалбоподателят е признал, че същата му е изплатена още на 14.10.2022 г.), а само остатъкът от общо заявената за освобождаване сума от 14 000,00 лева – сума в размер на 3 817,28 лева, която към момента на постановяване на обжалваното Решение № 12/24.02.2023 г. не е освободена от функцията по обезпечаване от органа по приходите.

По т. 3  Да приемете за установено основанието за възстановяване на 3817,28 лева към 30.09.2022 г., представляващи внесено обезпечение в пари по чл.176в от ЗДДС на дружеството, като задължите НАП да възстанови сумата и впише промяната в регистъра по чл.176в, ал.10 от ЗДДС.

Именно тази точка от жалбата е оттеглена във втората си част със заявлението, представено по делото в съдебно заседание на 14.06.2023 г. Съдът намира, че няма как да приеме за установено каквото и да е основание за възстановяване, тъй като то не е посочено в петитума на сезиращата го жалба.

И тук следва да се посочи, че доказателства за освобождаване на търсената сума от 3 817,28 лева на 24.04.2023 г. отново е представено единствено и само от жалбоподателя в съдебно заседание на 14.06.2023 г. – платежно нареждане за плащане от 24.04.2023 г. към бюджета с посочено основание „ЧАСТИЧНО ВЪЗСТАН.ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ЧЛ176 В ОТ ЗДДС.“. Решаващият орган отново е възприел позиция, че не е необходимо да информира съда да извършеното плащане.

По т. 4  Да осъдите НАП да заплати лихва за забава на възстановяването на сумата 10182,72 лева от 07.10.2022 до 14.10.2022, както и лихва за забава на възстановяване на сумата 3817,28 лева от 07.10.2022 до момента на окончателното й възстановяване.“

Във вече многократно цитираното заявление, представено в съдебно заседание, жалбоподателят е направил уточнение на тази претенция, като е формулирал същата по следния начин: „По отношение на претендираната сума за лихва за забава по главницата ив размер на 3817,28 лева, във втората част на т.4, конкретизираме периода от 07.10.2022г. от когато според нас се дължи вземането до изплащането му на 24.04.2023 г, когато ни е възстановено на друго основание.

Съдът счита, че искането за присъждане на обезщетение в настоящото производство е недопустимо.

Дължимото по чл. 176в обезпечение от посочените в нормата търговци може да бъде в пари (депозит по банкова сметка ***), банкова гаранция и държавни ценни книжа – процедурата е уредена в чл. 111в от ППЗДДС.

В конкретния случай значение има частта от обезпечението, внесена като паричен депозит от жалбоподателя. Паричния депозит не участва в стоковия оборот, той е гаранционен – обезпечава плащането на дължимите от търговеца публични държавни вземания в случай, че същите по някаква причина не бъдат заплатени. Върху обезпечението в пари не се начисляват лихви; същото няма характер на конкретно държавно вземане и по тази причина не участва в стопанския оборот, а е дължимо при определени условия. Съдът намира, че непрецизно в жалбата се използват понятията искова молба и възстановяване.

Следва да се посочи, че както нормата на чл. 176в от ЗДДС, така и тази на чл. 111г, ал. 3 от ППЗДДС използват понятието освобождаване на обезпечението, а не възстановяване. Освобождаването е понятие, което се отнася до случаите, в които е отпаднала необходимостта паричната сума да служи като гаранция. Този паричен депозит обаче не може да се разглежда на базата на гражданскоправни отношения, в които  върху него съответната институция би дължала лихви, иначе би се достигнало до неоснователно обогатяване по смисъла на Закона за задълженията и договорите. Напротив, както вече беше посочено, паричния депозит е на база административни отношения между търговеца и държавата и тези отношения изрично са уредени нормативно.

Съдът установява, че жалбоподателят не прави разлика между възстановяване (по-точно освобождаване) на обезпечение и възстановяването на недължимо платени суми по смисъла на Глава шестнадесета, Раздел І Прихващане и възстановяване. Именно поради това той счита, че приходната институция му дължи лихви за забава от нормативно установения срок за освобождаване на обезпечението, което схващане не отговаря на приложимото законодателство.

По т. 5  Претендираме направените по делото разноски.“  

При недопустимостта на жалбата поради липса на правен интерес, разноски в полза на жалбоподателя не се следват.

Наличието на правен интерес е  абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването, за която съдът следи служебно. Обжалването на индивидуален административен акт, какъвто по своя характер е решението на директора на ДОДОП Варна е допустимо единствено и само при наличие на правен интерес, характеризиращ се с три кумулативно съществуващи свойства на същия - пряк, личен и непосредствен за жалбоподателя. Правната доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът e пряк когато с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретния случай. Конституционния съд с TP № 21/26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи по силата на закона задължение на съда е да следи за наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, както в случая, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл.159, ал. 4 от АПК. От изложените причини по всяко от исканията, имплементирани в петитума на жалбата, с която е сезиран съда и впоследствие в заявлението, с което същата се изменя от жалбоподателя, не се установява засягане на неговите интереси: налични са указания от компетентен орган; възстановената сума в размер на 10 182,72 лева не е предмет на настоящото производство; претендираната сума 3 817,28 лева  е възстановена в пълен размер; претенцията за лихви е недопустима и разноски не се следват.

         При така изложените мотиви съдът установява, че „Бинел ойл“ ООД няма правен интерес от оспорването, поради което същото е недопустимо и производството по делото следва да се прекрати.

По делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено от ответника. Съдът счита, че в конкретния случай такова не трябва да се присъжда по следните причини: Видно от изложените факти и обстоятелства по делото налице е процесуална пасивност от страна на ответника, независимо дали същата е реализирана пряко от ответника или чрез неговия процесуален представител. Съдът намира, че представените писмени становища в хода на съдебното производство са бланкетни. Както вече беше посочено, ответникът е знаел за дадените указания на дружеството във връзка с отправено запитване от жалбоподателя, но не е намерил за необходимо да уведоми съда. Аналогично е положението с извършеното освобождаване на обезпечението (плащане по банковата сметка на 24.04.2023 г.), като при своевременното уведомяване на съда за този факт, съдът би отменил допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място, неявяването на ответника лично или чрез процесуален представител в съдебно заседание (всеки път без посочване на причина в представените молби-становища) води до това, че делото беше отложено за следващо съдебно заседание поради представеното от жалбоподателя заявление за изменение на първоначалната жалба до съда. Съдът оценява това поведение като незаинтересовано и препятстващо неговата работа, което от своя страна води до нарушаване на принципа за бързина и процесуална икономия, прокламиран в чл. 11 от АПК. По изложените причини съдът счита, че не следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

         Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Бинел ойл“ ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, офис 20А, п.к. 45; представлявано от Б.Т.Т., Н.Ц.Л. и Г.Б.Т., заедно и поотделно, срещу Решение № 12/24.02.2023 г. на и.д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с което е потвърден изцяло Протокол от проверка № П-03001822174620-073-001/06.10.2022 г.

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 121/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

         Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                     

                                                СЪДИЯ: