Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 28,09,2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №1976 по
описа на съда за 2020 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД вр.чл.327, ал.1 от ТЗ
Постъпила е искова
молба от „Б.с.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез
адв.С.М., против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***. В
молбата се твърди, че на 01,11,2019 г. между страните е сключен договор за наем
на 2 бр. МПС, срещу месечен наем в размер на 550,00 лева с ДДС. Сочи се, че за
периода, през който са ползвани МПС, са издадени фактури, по които има
неизплатен остатък в размер на 1611,08 лева с ДДС. Сочи се, че наетите
автомобили са върнати на наемодателя през м.април 2020 г., а въпреки
многобройните покани, ответникът не е заплатил дължимите суми. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 1611,08 лева с ДДС, представляваща неизплатена сума за наем на лек автомобил
***и лек автомобил ***, за което са издадени фактури №***г., №***г. и №***г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 47,86 лева лихва за забава /19,52 лева
по фактура №***г. за периода от 11,01,2020 г. до завеждане на ИМ, 15,17 лева по
фактура №***г. за периода от 11,02,2020 г. до завеждане на ИМ и 13,17 лева по
фактура №***г. за периода от 11,03,2020 г. до завеждане на ИМ/. Претендират се
разноски от настоящото производство, както и от производството по обезпечаване
на предявените в настоящото производство искове – по ч.гр.д.№1837/2020 г. на
ПлРС и образуваното възоснова на него изп.дело №205/2020 г. на ***. В с.з. проц.представител
на ищеца моли съда да уважи претенциите с оглед направеното признание.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че е погасил задължението
си в цялост и моли съда да прекрати производството. С молба от 21,08,2020 г.
ответникът, чрез процесуалния си представител, признава претенцията.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от представеното копие на договор за наем от 01,11,2019 г., сключен между ищеца
като наемодател, и ответника като наемател, бил сключен договор за наем на два
броя МПС, за срок от 12 месеца, при уговорена месечна наемна цена до 550,00
лева с включен ДДС.
От представената в заверено
копие фактура №*** г., се установява, че същата е издадена за наем на два броя
МПС /по лизингови договори №33609 и 33610/, срещу наемна цена от 505,55 лева с
ДДС.
От представената в
заверено копие фактура №*** г., се установява, че същата е издадена за наем на
два броя МПС /по лизингови договори №33609 и 33610/, срещу наемна цена от
505,55 лева с ДДС.
От представената в
заверено копие фактура №***г., се установява, че същата е издадена за наем на автомобили
***, срещу наемна цена от 505,54 лева с ДДС.
От представената в
заверено копие фактура №***г., се установява, че същата е издадена за наем на
автомобили *** по Договор от 2019 г., срещу наемна цена от 505,54 лева с ДДС.
От представената в
заверено копие фактура №***г., се установява, че същата е издадена за наем на
автомобили по договор, като същата е на стойност 600,00 лева с ДДС.
От представената
разпечатка от Интернет банкиране се установява, че фактура №********** е
платена на 12,12,2019 г.
От представената
разпечатка от Интернет банкиране се установява, че фактура №********** е
платена на 12,12,2019 г.
От представените в
заверено копие 2 броя Приемо-предавателни протоколи от 02,04,2020 г. между
страните се установява, че наемателят е върнал предоставените за ползване под
наем автомобили ***.
От писмо от ЧСИ С.***
от 03,08,2020 г. се установява, че по обезпечителна заповед, издадена по
гр.д.№1837/2020 г. на ПлРС, е образувано изп.д.№205/2020 г. по описа на ЧСИ,
което е със статус висящо, и по него има изготвено запорно съобщение и
съобщение до длъжника.
От представеното в
цялост гр.д.№1837/2020 г. на ПлРС се установява, че по същото е допуснато
обезпечение на бъдещ иск.
С
оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
При
наличието на валиден наемен договор между наемодател и наемател, и при
установено изпълнение на задължението на наемодателя да предаде МПС, за
наемателя остава задължението да плати наемната цена, каквито доказателства в
хода на съдебното дирене ответникът не е ангажирал, а именно върху него лежи
тежестта на доказване на това обстоятелство. Нещо повече, ответникът признава
изцяло претенцията.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.232, ал.2 вр.чл.79 и сл. от ЗЗД вр.чл.327, ал.1 от ТЗ, а
именно: между страните по делото съществува валидно облигационно отношение,
произтичащо от договор за наем на МПС от 01,11,2019 г., като ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати дължимата се наемна цена за процесния
период. Видно от издадените фактури и доказателствата за частичното им плащане,
съдът, на основание чл.162 от ГПК изчисли, че остава неизплатена сума в размер
на 1611,08 лева главница. С помощта на общодостъпен интернет калкулатор за
изчисляване на законна лихва, от страницата на calculator.bg
съдът
изчисли и дължимата лихва за забава: по фактура №1803/08,01,2020 г. - за
периода 11,01,2020 г. до подаване на ИМ – 28,05,2020 г. върху главница от
505,54 лева, лихвата е в размер на 19,52 лева; по фактура №1831/06,02,2020 г. -
за периода 11,02,2020 г. до подаване на ИМ – 28,05,2020 г. върху главница от
505,54 лева, лихвата е в размер на 15,17 лева; по фактура №***г. - за периода
11,03,2020 г. до подаване на ИМ – 28,05,2020 г. върху главница от 600,00 лева,
лихвата е в размер на 13,17 лева, или общо дължима лихва в размер на 47,86
лева.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът е направил
разноски по делото в общ размер на 860,75 лева /включително разноските в
производството по обезпечаване/, които ответникът следва да му заплати с оглед
изхода на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.327, ал.1 от ТЗ ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1611,08 лева с ДДС, представляваща неизплатена сума за
наем на лек автомобил ***и лек автомобил ***, за което са издадени фактури №***г.,
№***г. и №***г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 47,86 лева, представляващи
лихва за забава /19,52 лева по
фактура №***г. за периода от 11,01,2020 г. до завеждане на ИМ, 15,17 лева по
фактура №***г. за периода от 11,02,2020 г. до завеждане на ИМ и 13,17 лева по
фактура №***г. за периода от 11,03,2020 г. до завеждане на ИМ/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, направените деловодни разноски в общ размер
на 860,75 лева /включително разноските в производството по обезпечаване/.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: