Решение по дело №183/2017 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…126

гр. С., 27.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 183 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила решение по делото е допусната делба между Г.А.Ш., Р.И.В., А.И.М., Н.Н.В., И.Б.В. и Й.Б.В., на следните недвижими имоти, находящи се в с. Г., Община С., Софийска област: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 15285.8.139.1 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, със застроена площ от 98 кв. м. и ЕДНОЕТАЖНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15285.8.139.2 по одобрените КККР на селото, със застроена площ от 34 кв. м., построени в поземлен имот – общинска собственост, с идентификатор 15285.8.139 по одобрените КККР на селото, целият с площ 804 кв. м., ведно с правото на строеж върху описания поземлен имот, при дялове на съделителите от така допуснатите до делба недвижими имоти: 54/108 идеални части за Г.Ш., по 21/108 идеални части за Р.В. и за А.М. и по 4/108 идеални части – за Н.В., за И.В. и за Й.В..

В първото по делото заседание във фазата по извършване на делбата, проведено на 02.04.2018 г., e прието и поставено за разглеждане искането на съделителя Г.А.Ш. допуснатите до делба имоти да бъдат поставени в негов дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

В същото съдебно заседание са приети и поставени за разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК искове на съделителя Г.А.Ш. срещу съделителите Р.И.В. и А.И.М. за заплащане от всяка от тях поотделно на по 6427,94 лв., представляващи части, съответни на дяловете на ответниците по тези искове в съсобствеността върху допуснатия до делба жилищен имот, от сумата, с която се е увеличила стойността му вследствие на дейности, подробно описани в писмена молба, представена в това съдебно заседание и извършени от ищеца в периода 2000 – 2001 г. без знание и без изрично противопоставяне от страна на ответниците по исковете.

Съделителите А.М. и Р.В. не предявяват искания за поставяне на допуснатите до делба недвижими имоти в техен дял. Пълномощникът им адв. Здравко Теофанов заявява, че от тяхно име оспорва предявените срещу тях искове по реда на чл. 346 от ГПК и в тази връзка твърди, че сочените от ищеца Г.Ш. подобрения са извършени не от него в твърдяния период, а преди това – приживе от наследодателите му. В хода на устните състезания пълномощникът на съделителите Р.В. и А.М. сочи, че не възразява делбените имоти да бъдат поставени в дял на съделителя Г.Ш. ако са налице законоустановените предпоставки за това, като в противен случай счита, че делбата им следва да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан.

Съделителите Н.В., И.В. и Й.В. не предявяват искания за поставяне на допуснатите до делба недвижими имоти в техен дял и чрез пълномощника им адв. Р. Костова заявяват, че не оспорват искането на съделителя Г.Ш. за поставяне на имотите в негов дял.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото в с. з. на 09.07.2018 г. заключение на в. л. инж. К.М. по назначената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, депозирано по делото на 21.05.2018 г. – основно заключение по СТЕ, се установява, че жилищната сграда с идентификатор 15285.8.139.1 по КККР на с. Г., Община С., е с два етажа, но етажите не представляват самостоятелни обекти, тъй като първият етаж е полуподземен с малка етажна височина, а на втория етаж няма оборудвана кухня и санитарен възел. При спазване на строителните правила и нормативи, в сградата не е възможно да се обособят самостоятелни обекти без значителни преустройства и без затруднения, по-големи от обикновените, поради което тя е неподеляема. Сградата с идентификатор 15285.8.139.2 по КККР на с. Г. представлява селскостопанска сграда за отглеждане на животни /плевня/ на два етажа, със застроена площ 34 кв. м. и също е неподеляема.

Според същото заключение основната част от жилищната сграда с идентификатор 15285.8.139.1 е масивна, двуетажна, с дървени гредореди като подови конструкции между вкопания етаж и жилищния етаж и между жилищния етаж и тавана. Таванът представлява неразпределено подпокривно пространство и не е използваем. Тази основна част от сградата /основна сграда/ е със застроена площ 59 кв. м., с разгъната застроена площ /РЗП/ 118 кв. м. и е построена през 1960 г.

Впоследствие – около 1989-1990 г. – от северозапад /към улицата/ към основната сграда е изградена пристройка към нея на един етаж, състояща се от баня и преддверие с площ 11 кв. м. Пристройката е масивна, със стени от тухлена зидария и стоманобетонова плоча под наклон за таванска и покривна конструкция. Стените й са измазани, подовата й настилка е теракот, а стените в банята са с фаянс.

През 2000-2001 г. към сградата е направена и пристройка за гараж от югозапад и втори етаж над банята и над гаража, като застроената площ на приземно ниво е 28 кв. м., на втория етаж е 39 кв. м. или общата разгъната площ е 67 кв. м. Пристройката за гараж на приземния етаж и за стаи над банята и гаража е масивна, със стоманобетонна скелетна конструкция и стоманобетонови плочи между двата етажа и над първия етаж. Същата е изградена в груб строеж, монтирани са прозорци и врати: на гаража – двойна метална гаражна врата и метални прозорци, а на стаите на първия етаж – дървени двукатни прозорци с единично остъкляване и таблени врати. При изграждането на пристройката е премахната старата четирискатна дървена покривна конструкция и е изградена нова двускатна покривна конструкция, която е обща за старата жилищна сграда и за новата пристройка. В подпокривното пространство са монтирани 3 бр. дървени двукатни прозорци. Пристройката има една стая и коридор. Направена е частична електрическа инсталация за стаята на етажа и в гаража, като са инсталирани само кабели за осветление.

Според това заключение селскостопанската сграда с идентификатор 15285.8.139.2 е паянтова, едноетажна, със стени от плет, измазани с глина и е построена по време на строителството на старата жилищна сграда /т. е. около 1960 г./.

Според същото заключение пазарната стойност на жилищната сграда е 63439 лв., или закръглено – 63500 лв. и е формирана като сбор от стойността на старата жилищна сграда /30065 лв./, пристройката за баня /4970 лв./ и пристройката за гараж и за помещения над банята и гаража /28404 лв./. Пазарната оценка на пристройката за гараж и за помещения над банята и над гаража е извършена чрез остойностяване на извършените строително-монтажни работи за изграждането й, които представляват подобрения на допуснатата до делба жилищна сграда в нейната цялост и с тази сума – 28404 лв. след отчитане на амортизацията – увеличават нейната стойност, тъй като чрез тях са изградени нов допълнителен обем към жилищната сграда и нова покривна конструкция над старата жилищна сграда, с което се е увеличила експлоатационната й годност. Допуснатата до делба селскостопанска сграда е с ниска стойност и изтичаща експлоатационна годност, като пазарната й стойност, ведно с правото на строеж е 1000 лв. Така според това основно заключение по СТЕ, общата пазарна стойност на допуснатите до делба сгради е 64500 лв.

При обсъждането на това заключение в с. з. на 28.05.2018 г. в. л. М. разяснява, че е формирала своя извод, че къщата в сегашния й обем е построена на три етапа, въз основа на нейни лични наблюдения при извършения оглед за целите на изготвяне на експертизата, тъй като тези етапи са видимо разграничими, макар и в случая от експертна гледна точка те да не могат да бъдат отнесени към конкретни периоди от време. Сочи също така, че сведенията за времевите периоди на изграждане на съответните етапи, които е посочила в заключението си, е получила от собствениците на къщата. Заключението не е прието в това съдебно заседание, а в следващото, проведено на 09.07.2018 г. поради уважено искане на пълномощника на съделителите Р.В. и А.М. за допълването му относно пазарната цена на правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 15285.8.139 по КККР на с. Г..

С допълнение към СТЕ, депозирано по делото на 02.07.2018 г. и прието в с. з. на 09.07.2018 г. вещото лице М. посочва, че данъчната оценка на правото на строеж върху поземления имот е 2844 лв. В това съдебно заседание вещото лице разяснява, че посочената стойност е данъчна оценка на правото на строеж върху застроената площ на съществуващата сграда и че не може да посочи каква е пазарната стойност на правото на строеж върху целия поземлен имот с площ 804 кв. м.

Установява се от писмени доказателства, събрани в първата фаза на делбеното производство, че общите наследодатели на страните, а именно А. Г.Ш. и Й. М. Ш.са починали съответно на 18.02.1998 г. и на 17.02.2000 г., както и че техни деца са съделителят Г.Ш. и И. В. – наследодател на съделителите-ответници, починала на 02.03.2011 г.

Не е спорно между страните, а и се установява от показанията на свидетеля И. Джамбазки /непосредствен съсед на имота, в който са построени делбените сгради/, че до смъртта на А. Ш. и на Й. Ш. синът им – съделителят Г.Ш. живеел в допуснатата до делба жилищна сграда, а сестра му И. В. била омъжена и не живеела там.

Установява се от показанията на свидетелите И. Джамбазки и Райчо Ш. /първи братовчед на съделителя Г.Ш. и на И. В./, че докато родителите на Г.Ш. били живи, той изградил единствено пристройка към жилищната сграда от север-северозапад, която служела за баня. Около месец-два след смъртта на Й. Ш. през 2000 г. той започнал да строи гараж, пристроен до къщата, след което надстроил гаража и банята с допълнителни помещения и преустроил покрива на цялата къща с пристройките, като за тази цел предишният четирискатен покрив на старата къща бил премахнат, над втория й етаж бил иззидан еднометров тухлен надзид и върху него бил изграден нов двускатен покрив, който покривал и новоизградените помещения над банята и гаража. Тези дейности били извършвани от майстори, чиито възнаграждения били заплащани от съделителя Г.Ш., като той закупувал и материалите за строежа. За някои конкретни дейности съделителят Г.Ш. бил подпомаган и от свои съседи и роднини, сред които свидетелите Джамбазки и Ш..

Съдът намира, че за посочените обстоятелства показанията на свидетелите И. Джамбазки и Райчо Ш. са логични, последователни, взаимнодопълващи се и възпроизвеждащи техни непосредствени възприятия за сочените от тях пред съда обстоятелства.

Неоснователни са доводите на пълномощника на съделителите Р.В. и А.М., изложени в писмените му бележки, че показанията на свидетелите Джамбазки и Ш. са противоречиви относно времето на изграждане на пристройката за гараж и на помещенията над гаража и банята, както и че те противоречат на показанията на разпитания по искане на тези съделители свидетел Венцислав Кацарски и на представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от съделителя Г.Ш. на 20.03.2000 г.

В тази връзка следва да се отбележи, че св. И. Джамбазки ясно заявява в показанията си пред съда, че приживе на А. и Йорданка Шуманови синът им Г.Ш. изградил пристройка към старата къща за баня, като след смъртта им пристроил към нея и гараж, за чието изграждане А. Ш. не помагал, защото по това време вече бил починал, а след изграждане на гаража Г.Ш. изградил помещения над него и над вече съществуващата баня, като преустроил целия покрив на къщата. В този смисъл изявленията на св. Джамбазки, че Г.Ш. плащал за тези работи, тъй като вече бил „в контра” с родителите; че баща му А. Ш. започнал да употребява много алкохол и че между бащата и сина имало скандали, биха могли да обосноват извод, че пристрояването на гаража и на надстрояването на гаража и банята са осъществени приживе на А. и Йорданка Шуманови, само ако бъдат тълкувани изолирано от общия контекст на показанията на този свидетел. Част от самите тези изявления са за факти без правно значение по делото – за особения характер на А. Ш., за това че в края на живота си той започнал да злоупотребява с алкохол и за скандали в отношенията му със сина му Г.. Соченото пък от свидетеля Джамбазки обстоятелство, че Г.Ш. плащал „за тези работи”, тъй като бил вече „в контра” с родителите, не може да се отнесе пряко и единствено към дейностите по изграждане на гаража и последвалото го надстрояване, нито обосновава кога тези дейности за завършени в груб строеж, доколкото това изявление непосредствено следва показанията на свидетеля за всички строителни работи, извършени от Г.Ш. в имота, в това число и за пристройката за баня, изградена докато родителите му били живи. В следващо свое изявление свидетелят Джамбазки ясно посочва, че А. Ш. не е помагал на новата пристройка и то не поради немощ или заради лоши отношения със сина му, а защото тогава вече не е бил жив. Не следва част от едно-единствено изречение, при това - представляваща не възприятие на св. Джамбазки за факт, а негово съждение по въпроса защо Г.Ш. е осигурявал средствата за изграждане на пристройките на жилищната сграда, да дискредитира останалата част от показанията му за времето на извършване по-специално на пристройката за гараж и на пристрояванията над гаража и над банята, за естеството на извършваните дейности и за това кой ги е финансирал.

За тези обстоятелства показанията на св. Джамбазки изцяло кореспондират с доста по-конкретните за същите обстоятелства показания на св. Райчо Ш.. Техният прочит сочи на преки наблюдения у св. Ш. за естеството на отделните видове работи по пристрояването на жилищната сграда с гараж, по изграждането на надстройка над гаража и над банята и по преработката на покрива на цялата сграда, което кореспондира с изявлението на св. Ш., че независимо от това, че последният е живял в София, той всяка събота и неделя е посещавал родителите си в с. Г. и е помагал на Г.Ш. при редица конкретни строителни дейности. Също така следва да се посочи, че св. Ш. ясно, еднозначно, недвусмислено и последователно отнася започването на строителството на гаража към пролетта на 2000 г., като го свързва с обективното обстоятелство, че майката на Г.Ш. е починала през 2000 г. /на 17.02.2000 г. според представеното в първата фаза на делбеното производство удостоверение за наследници/ и че Г.Ш. е започнал изграждането на гаража след като изчакал да преминат обичайните дни на траур. И не на последно място, родствената връзка на св. Райчо Ш. със съделителя Г.Ш. /двамата са първи братовчеди/ не е основание за дискредитиране на показанията му, тъй като свидетелят е първи братовчед и на майката на съделителите Р.В. и А.М., а по делото не се установяват конкретни данни за заинтересуваност на свидетеля в полза на Г.Ш. или във вреда на Р.В. или А.М..

На следващо място, съдът не приема, че показанията на свидетелите И. Джамбазки и Райчо Ш. следва да бъдат дискредитирани поради тяхно противоречие с декларацията по чл. 14 и чл. 27 от ЗМДТ и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, подадена от Г.Ш. и заведена в Данъчна служба – С. с вх. № Н-949/30.03.2000 г. Преди всичко, следва да се посочи, че съпоставени с основното заключение по СТЕ, данните в декларацията за постройките в имота са доста неточни и неясни. Така например, дори да се приеме, че несъответствието относно застроената площ на построената през 1960 г. жилищна сграда между декларацията /54 кв. м./ и експертното заключение /59 кв. м./ е несъществено, е очевидно, че в декларацията сградата е посочена като едноетажна, а според заключението тя е двуетажна като първият от етажите й е полуподземен, а не е мазе. Освен това, наред с тази сграда, посочена в декларацията като „къща (жилище)”, като обект 2 в нея е посочено „жилище” построено през 1989 г. на 2 етажа с обща РЗП 52 кв. м., от които 21 кв. м. РЗП на този обект, 21 кв. м. на мазе към него и 10 кв. м. на таван към същия. От своя страна свидетелят Райчо Ш. сочи, че през 1989 г. съделителят Г.Ш. действително е изградил пристройка към къщата за баня, но според заключението по СТЕ тази пристройка е със застроена площ 11 кв. м. и няма мазе, като на първия етаж се състои от преддверие и баня, а помещенията на втория етаж над банята и над гаража видимо са изградени впоследствие. И в допълнение, в тази декларация Г.Ш. не е посочил като самостоятелен обект допуснатата до делба селскостопанска сграда въпреки възможността за това съгласно образеца на декларацията и въпреки че тази сграда безспорно е съществувала в имота към датата на подаване на декларацията, а съществува и понастоящем.

Всички тези обстоятелства налагат извода, че данните в декларацията по ЗМДТ, подадена от Г.Ш. през 2000 г. не са надежден източник на сведения за броя, вида, площта и етажността на построените в имота сгради, нито следва да се ценят като извънсъдебно признание на подателя й за такива факти, а може да служи единствено като приблизителен ориентир за извършеното строителство в имота към датата на подаването й. Именно по такъв начин възприемана, декларацията в действителност не противоречи на показанията на свидетелите И. Джамбазки и Райчо Ш., а кореспондира с тях за обстоятелствата, че докато съпрузите А. Ш. и Й. Ш. са били живи, освен построената от тях през 1960 г. жилищна сграда, в периода 1989-1990 г. съделителят Г.Ш. е изградил пристройка към тази сграда, служеща за баня, която /както ще се посочи по-долу/ не е предмет на облигационните му претенции срещу съделителите Р.В. и А.М. в настоящата фаза на делбеното производство. По същите съображения, в обсъжданата декларация Г.Ш. не е декларирал гараж, а това кореспондира с категоричните показания на св. Райчо Ш., че изграждането на гаража е започнало около м. април-май 2000 г. /т. е. след датата на подаването й/, както и с основното заключение по СТЕ и разясненията по него от вещото лице пред съда, че изграждането на гаража и на стаи над гаража и над банята в груб строеж, както и преустройството на покривната конструкция на цялата сграда представляват дейности, които видимо се отличават по време на извършването им от предходните два етапа на такива дейности /построяването на къщата и пристрояването й с баня/, макар и по експертен път да не може да се определи годината на осъществяването на всеки от тези етапи. Нещо повече, определяйки такива етапи на изграждане на делбената жилищна сграда, понастоящем представляваща основна сграда с две пристройки, основното заключение по СТЕ сочи такива техни застроени площи /59 кв. м. на основната сграда; 11 кв. м. – на пристройката за баня с преддверие; 28 кв. м. – на пристройката, на чийто приземно ниво е гаражът/, които не са оспорени от страните и чийто сбор от 98 кв. м. напълно съответства на застроената площ на жилищната сграда, посочена в скицата на поземления имот с идентификатор 15285.8.139 по КККР на с. Г., издадена от СГКК – Софийска област на 02.11.2016 г. /л. 7 от делото/.

Що се отнася до довода за противоречие между показанията на свидетелите И. Джамбазки и Райчо Ш. от една страна и показанията на св. Венцислав Кацарски – от друга, такова противоречие формално и привидно е налице, но съдът не основава фактическите си изводи на показанията на св. Кацарски, тъй като те са до голяма степен неконкретни. Този свидетел сочи, че в периода 1990-1993 г. бил съученик на Б. В. /починал през 2016 г., брат на съделителките Р.В. и А.М./, откогато двамата били близки приятели. Приживе Б. В. посещавал на гости дома на св. Кацарски в с. Г., както и св. Кацарски гостувал на Б. В. ***. При посещенията си в с. Г. Б. В. споменавал на св. Кацарски, че идва при баба си и дядо си /А. и Йорданка Шуманови/, а св. Кацарски го виждал пред дома им, където живеел и Г.Ш., но сочи, че не е влизал в къщата, а я е виждал само отвън и според него тя изглеждала по един и същи начин откакто се запознали с Б. В. до настоящия момент. Всички тези обстоятелства обосновават извод, че св. Кацарски има само бегли и повърхностни наблюдения за състоянието на процесната жилищна сграда, което е обяснимо с факта, че той дори не е влизал в нея, а виждал Б. В. само вън от тази къща и то по време на такива посещения на В., които били свързани предимно с гостуванията му на свидетеля. Напълно обяснимо е поради това вниманието на св. Кацарски да не е било насочено към външния вид на сградата. Освен това, при положение, че една от пристройките към къщата е съществувала към 1990 г., цялостният външен вид на сградата откъм улицата впоследствие не е бил съществено променен поради изграждането на още една пристройка към нея /за гараж/, а промяната в покривната й конструкция не е факт, който по необходимост е следвало да бъде забелязан от св. Кацарски с оглед изложения от него повърхностен подход при наблюденията му относно тази къща. За пълнота следва да се отбележи и това, че пред съда св. Кацарски най-общо заявява, че от 1990 г. до настоящия момент къщата изглеждала по един и същи начин, което в общи линии е вярно за основната сграда, без обаче от тези показания да се установява, че в същия период към нея не са изграждани второстепенни постройки. По тези съображения съдът намира, че показанията на св. Венцислав Кацарски в действителност не опровергават далеч по-конкретните показания на свидетелите И. Джамбазки и Райчо Ш..

При така установените факти, правните изводи на съда са следните: 

Относно способа за извършване на делбата.

Допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми и следва да бъдат поставени в дял на съделителя Г.Ш., който е единственият съделител с възлагателна претенция и по отношение на него са налице всички визирани в чл. 349, ал. 2 от ГПК предпоставки за извършване на делбата по този способ.

Допуснатата до делба сграда на основното застрояване в общинския поземлен имот 15285.8.139 по КККР на с. Г., Община С. е двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 15285.8.139.1, поради което безспорно представлява жилище по смисъла на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Допуснатата до делба селскостопанска сграда с идентификатор 15285.8.139.2, построена в същия имот, е сграда на допълващото застрояване с обслужващо предназначение по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, поради което способът за извършване на делбата й следва да бъде същият, какъвто съдът определи за жилището, а именно – чрез поставянето й в дял на съделителя Г.Ш..

Съсобствеността между съделителите по делото е възникнала по наследство от общите им наследодатели А. Г.Ш., починал на 18.02.1998 г. и Йорданка Михайлова Шуманова, починала на 17.02.2000 г. Обстоятелството, че съделителите Р.В., А.М., Н.В., И.В. и Й.В. не са преки наследници на посочените общи наследодатели, а черпят правата си от наследствени трансмисии, осъществени след смъртта на общите наследодатели, не променя юридическия факт, от който възниква съсобствеността, а именно – наследяване, след като всеки наследник придобива правата на своя пряк наследодател на основанието, на което те са преминали в неговото имущество.

По категоричен начин се установява, че съделителят Г.Ш. е живял в процесното жилище както към момента на откриване на наследството на общия наследодател А. Ш. през 1998 г., така и към момента на откриване на наследството на общата наследодателка Й. Ш. през 2000 г. Поради това и по арг. от т. 9 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за този съделител е налице условието по чл. 349, ал. 2 от ГПК да е живял в имота към момента на откриване на наследството. 

Установява се от представеното в настоящата фаза на делбеното производство и неоспорено удостоверение изх. № УД031/23.01.2018 г., издадено от Община С., отдел „Местни данъци и такси”, че съделителят Г.Ш. няма друго жилище.

Предвид поставянето на допуснатите до делба недвижими имоти в дял на съделителя Г.Ш. и липсата на други допуснати до делба имоти, същият следва да уравни в пари дяловете на останалите съделители от допуснатия до делба имот съобразно дяловете им в съсобствеността. С оглед основното заключение по СТЕ съдът приема, че действителната пазарна цена на имота е 64500 лв. /63500 лв. на жилищната сграда и 1000 лв. на селскостопанската сграда/. Ето защо съдът следва да постанови съделителят Г.Ш. в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете им следните суми: на съделителите Р.В. и А.М. – по 12541,67 лв., а на съделителите Н.В., И.В. и Й.В. – по 2388,89 лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.

 Неоснователно е искането на съделителите Р.В. и А.М. за включване в пазарната цена на делбените имоти на пазарната оценка на правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 15285.8.139. Безспорно е, че правото на строеж е имуществено право и като всяко такова право то защитава определено материално благо. В случая обаче това право е реализирано с построяването на две сгради в поземления имот, който понастоящем е общинска собственост. В този смисъл то е трансформирано в право на собственост върху сгради, построени в чужд имот /чл. 63, ал. 1 от ЗС/ и с построяването им те материализират благото, защитавано от това право. Поради това към настоящия момент тяхната пазарна цена е единственият възможен паричен еквивалент на стойността на материалното благо, защитавано от правото на строеж върху чужд имот, независимо че от формално-юридически съображения в решението по допускане на делбата е посочено и това право като принадлежност към правото на собственост върху постройките – най-вече за да е ясно, че е налице юридическо основание за построяването им в чужд имот. Затова правото на строеж върху поземления имот не може да има към настоящия момент самостоятелна пазарна цена, която да бъде добавена към пазарната цена на сградите. Не следва като такава да бъде възприемана и посочената от вещото лице М. в допълнението към СТЕ, тъй като това е данъчна оценка на правото на строеж, която се използва за данъчни цели, а дори и тази данъчна оценка не е определена въз основа на цялата площ на общинския поземлен имот, а и съобразно използваната методика по ЗМДТ не може да бъде определена по такъв начин. Нещо повече, би представлявало неоправдан компромис с принципа за извършване на делбата на оценими имуществени права според действителната им пазарна стойност, ако съдът включи в паричната оценка на имуществената делбена общност право, което самостоятелно няма пазарна стойност, но с оглед площта на сградата би могло да има данъчна оценка 2844 лв. според допълнението към СТЕ. При такъв начин на процедиране не би могъл да получи разумен отговор и иначе елементарният въпрос защо всички обекти в имуществената общност да не бъдат оценени при извършване на делбата с данъчните им оценки. И на последно място – искането на пълномощника на съделителите Р.В. и А.М. за отделна оценка на правото на строеж върху поземления имот и включването й в общата оценка на делбените сгради, не може да бъде обосновано и с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗС, съгласно която правото на строеж не се погасява при погиване на постройката или част от нея. Към датата на приключване на устните състезания в настоящата фаза на делбеното производство сградите съществуват и – както вече се посочи – към този момент те са единственият материален израз на правото на строеж върху общинския поземлен имот, поради което хипотетични предположения за евентуалното им бъдещо погиване не биха могли да имат нищо общо с оценката на това право.   

 Относно исковете, предявени по реда на чл. 346 от ГПК от Г.Ш. срещу Р.В. и А.М..

С оглед изложените от съделителя Ш. – ищец по тези искове обстоятелства в представената от пълномощника му в с. з. на 02.04.2018 г. писмена молба, с която те са предявени, както и предвид уточненията от пълномощника му в същото съдебно заседание – че той е извършил твърдяните дейности без знанието и противопоставянето на ответниците по тези искове, т. е. без съгласието им, както и при липсата на каквито и да било твърдения да ги е извършил като владелец изключително за себе си на жилищната сграда, съдът намира, че исковете са с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

Исковете са частично основателни.

Преди всичко следва да се отбележи, че в основанието на исковете не попадат дейности по изграждане на пристройка за баня към жилищната сграда. Действително, в титулната част на молбата, с която тези искове са предявени, банята фигурира като част от пристройката, но с оглед особеностите на конкретния случай – изграждане на пристройка за гараж и на помещения над този гараж и над вече съществуващата пристройка за баня, посочването на банята в тази част на молбата има значение най-вече за индивидуализацията на пристройката чрез частите и помещенията, от които тя се състои след завършването й в груб строеж, т. е. понастоящем, още повече, че сред конкретните дейности, посочени в табличен вид в молбата не се откриват никакви специфични дейности по обзавеждане на баня /напр. облицовка на под и стени съответно с теракот и фаянс и прочие/.

Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в молбата застроената площ на пристройката е посочена като 38 кв. м., което с оглед твърденията за времето на извършване на дейностите по изграждането й /2000-2001 г./ и с оглед основното заключение по СТЕ за дейностите, извършени по това време, според което приблизително такава е площта на помещенията над гаража и над банята, сочи, че ищецът е основал исковете си на изграждане на пристройка към основната сграда за гараж, на помещения над гаража и над вече съществуващата пристройка за баня и завършването на така изградената нова пристройка в груб строеж.

Както вече се посочи, установява се детайлната и съвкупната преценка на показанията на свидетелите И. Джамбазки и Райчо Ш. и на основното заключение по СТЕ, че в периода 2000 – 2001 г. съделителят Г.Ш. със свои средства е изградил пристройка за гараж със застроена площ 28 кв. м. към съществуващи дотогава жилищна сграда и нейна пристройка за баня /чиято ЗП е 11 кв. м./, изградил е помещения над гаража и банята с обща тяхна площ 39 кв. м., премахнал е съществуващата четирискатна покривна конструкция на старата жилищна сграда и е изградил нова двускатна покривна конструкция – обща за старата жилищна сграда и за новите помещения над гаража и банята.

От неоспореното в тази му част основно заключение по СТЕ се установява, че разходите за извършените дейности са на обща стойност 34846 лв. /сбор от редовете в колона 6 „Стойност“ на таблицата по т. 2.d от заключението – л. 147-148 от делото/. Тези дейности са довели до повишаване на пазарната стойност на допуснатата до делба жилищна сграда, тъй като представляват изграждане на нов допълнителен обем към нея и изграждане на нова покривна конструкция на старата жилищна сграда, с което се увеличава експлоатационната й годност. След приспадане на сумите за амортизация на материалите за тези дейности вследствие овехтяването им увеличението на пазарната стойност на жилищната сграда към датата на изготвяне на заключението възлиза на 28404 лв.

Не е опровергано от никакви доказателства твърдението на съделителя Г.Ш., че същият е извършил горепосочените дейности без изрично съгласие на останалите съсобственици на имота.

Извършвайки тези дейности в жилищната сграда, съделителят Г.Ш. е водил без пълномощие чужда работа, но и в свой интерес, тъй като също е съсобственик на имота. Затова съгласно чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД ответниците по исковете отговарят спрямо него до размера на обогатяването им, т. е. за по-малката сума измежду разходите за тези дейности и увеличението на стойността на имота, което е резултат от тях, съобразно дяловете им в съсобствеността върху сградата.

В случая увеличението на стойността на жилищната сграда е 28404 лв. и е по-малко от разходите за дейностите, въз основа на които то е постигнато. Ето защо съобразно дяловете им в съсобствеността съделителите Р.В. и А.М. – ответници по исковете, следва на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД да заплатят на съделителя-ищец Г.Ш. части от тази сума, съответни на дяловете им от по 21/108 идеални части в съсобствеността върху сградата, а именно – по 5523 лв. До тези размери исковете са основателни, а за разликите над тях до пълните им размери, същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските.

Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството съобразно стойността на дела си в съсобствеността /чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Основа за определяне на дължимите от съделителите държавни такси на това основание е действителната пазарна цена на допуснатите до делба сгради, която съгласно заключението на вещото лице е общо 64500 лв. /63500 лв. за жилищната сграда + 1000 лв. за селскостопанската сграда/.

Съделителят Г.Ш. претендира разноски относно исковете, предявени по реда на по чл. 346 от ГПК. Поради това и с оглед изхода на делото по тях, всяка от съделителките Р.В. и А.М. следва да бъде осъдена да заплати на Г.Ш. по 269,52 лв. Всяка от тези суми представлява сбор от сумата 220,92 лв., представляваща част от внесената от Г.Ш. държавна такса по тези искове, съразмерна с уважените им части и от сумата 48,60 лв., представляваща част от внесения депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ, като последната е определена в съответствие на дяловете на съделителките Р.В. и А.М. в съсобствеността, тъй като експертизата е имала и типичните за втората фаза на делбата задачи, а не само задачи, свързани с присъединените искове.

Съделителят Г.Ш. не претендира разноски срещу съделителите Н.В., И.В. и Й.В., поради което такива не му се присъждат.

Разноски на съделителите за платени адвокатски възнаграждения не следва да се присъждат. Във връзка с основния въпрос в делбеното производство – ликвидирането на съсобствеността, страните заплащат разноски съобразно дяловете си в съсобствеността съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, като тази разпоредба касае разноските, вносими по сметка на съда – за държавни такси, депозити за възнаграждения на вещи лица и свидетели и други, а разноските за платени адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие по този въпрос остават в тежест на страните, така както са ги направили. Действително, в изречение второ на чл. 355 от ГПК е предвидено отговорността за разноските по присъединените искове в делбеното производство да се разпределя по реда на чл. 78 от ГПК, а тази разпоредба касае и разноските за адвокатско възнаграждение, но в представените договори за правна защита и съдействие не са уговорени отделни възнаграждения за правна защита и съдействие по исковете, предявени по реда на чл. 346 от ГПК. Поради това за съда е невъзможно да определи разноските за адвокатски възнаграждения по тези искове в съответствие с чл. 78 от ГПК. 

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.А.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, следните недвижими имоти, находящи се в с. Г., Община С., Софийска област: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 15285.8.139.1 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, със застроена площ 98 кв. м. и ЕДНОЕТАЖНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15285.8.139.2 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, със застроена площ 34 кв. м., построени в поземлен имот – общинска собственост, с идентификатор 15285.8.139 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, целият с площ 804 кв. м., ведно с правото на строеж върху описания поземлен имот.

ПОСТАНОВЯВА Г.А.Ш., ЕГН **********, да уравни в пари дяловете на Р.И.В., ЕГН **********, А.И.М., ЕГН **********, Н.Н.В., ЕГН **********, И.Б.В., ЕГН ********** и Й.Б.В., ЕГН ********** в съсобствеността върху поставените в негов дял с настоящото решение недвижими имоти, като в шестмесечен срок от влизане в сила на това решение им заплати, както следва: на Р.И.В. – сумата  12541,67 лв., на А.И.М. – сумата 12541,67 лв., на Н.Н.В. – сумата 2388,89 лв., на И.Б.В. – сумата 2388,89 лв. и на Й.Б.В. – сумата 2388,89 лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, Р.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.А.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 5523,00 лв., представляваща част, съразмерна на дела й в съсобствеността, от увеличение на стойността на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 15285.8.139.1 по КККР на с. Г., Община С. с 28404 лв. вследствие извършени без нейно съгласие от Г.А.Ш. в периода 2000 г. – 2001 г. разноски за изграждане на пристройка към сградата за гараж със застроена площ на пристройката на приземно ниво 28 кв. м., за изграждане на помещения над гаража и над съществуваща пристройка за баня с обща площ 39 кв. м., както и за завършване на новоизградената пристройка в груб строеж, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 6427,94 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, А.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.А.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 5523,00 лв., представляваща част, съразмерна на дела й в съсобствеността, от увеличение на стойността на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 15285.8.139.1 по КККР на с. Г., Община С. с 28404 лв. вследствие извършени без нейно съгласие от Г.А.Ш. в периода 2000 г. – 2001 г. разноски за изграждане на пристройка към сградата за гараж със застроена площ на пристройката на приземно ниво 28 кв. м., за изграждане на помещения над гаража и над съществуваща пристройка за баня с обща площ 39 кв. м., както и за завършване на новоизградената пристройка в груб строеж, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 6427,94 лв.

ОСЪЖДА Г.А.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.ския районен съд сумата 1290,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху стойността на дела му в съсобствеността.

ОСЪЖДА Р.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.ския районен съд сумата 501,67 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху стойността на дела й в съсобствеността.

ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.ския районен съд сумата 501,67 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху стойността на дела й в съсобствеността.

ОСЪЖДА Н.Н.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.ския районен съд сумата 95,56 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху стойността на дела й в съсобствеността.

ОСЪЖДА И.Б.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.ския районен съд сумата 95,56 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху стойността на дела му в съсобствеността.

ОСЪЖДА Й.Б.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.ския районен съд сумата 95,56 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху стойността на дела й в съсобствеността.

ОСЪЖДА Р.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.А.Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата 269,52 лв. за разноски за внесена държавна такса по иска по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ.

ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.А.Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата 269,52 лв. за разноски за внесена държавна такса по иска по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ.

След влизане на решението в сила, за присъдените в полза на С.ския районен съд суми да се издадат изпълнителни листове, в случай че сумите не бъдат внесени доброволно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: