№ 475
гр. Варна, 19.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000378 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 - ро ГПК,
образувано по частна жалба на „Юробанк България“ АД – гр. София, ЕИК
*********, представлявано по пълномощие от юрк. К.Х., срещу определение
№ 1468/13.04.2022г., постановено по в. ч. т. д. № 611/2022г. по описа на
Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което производството по
делото е прекратено поради липса на правен интерес.
Доводите за неправилност на определението се свеждат до такива за
основателност на частната жалба, производството по която е прекратено,
насочена срещу протоколно определение от 02.11.2021г. по гр. дело №
2383/2020г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставено без уважение
възражението на „Юробанк България“ АД за местна неподсъдност на спора и
за изпращане на делото на Районен съд– София. Направени са оплаквания за
неправилност на извода на окръжния съд за отпадане на правния интерес от
обжалване поради стабилизиране на местната подсъдност на сезирания ВРС
със съдебен акт по друго дело. Според въззивника няма разпоредба, която да
регламентира, че при разделяне на исковете извършените процесуални
действия запазват действието си и по отделеното дело.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт с преграждащ характер, при наличие на правен
1
интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Процесуалният представител на насрещната страна В. Е. К. – адв. С.С., е
подал отговор в срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, в който е изразено становище
за неоснователност на жалбата.
Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка
с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна, и
провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по
следните съображенията:
Производството по прекратеното с обжалваното определение в. ч. т. д.
№ 611/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, е
образувано по частна жалба срещу протоколно определение от открито
съдебно заседание, проведено на 02.11.2021 г. по гр. дело № 2383/2020г. по
описа на Районен съд - Варна, с което е оставено без уважение възражението
на жалбоподателя „Юробанк България“ АД – гр. София за местна
неподсъдност на спора на сезирания съд и за изпращане на делото на Районен
съд– София.
За да постанови прекратяване на производството по частната жалба
въззивният съд е приел, че с определение №4339/05.12.2018г., постановено по
в. т. д. № 1810/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, е отменено
протоколно определение от 16.10.2018г., с което производството по делото е
прекратено поради отвод за местна компетентност и производството по
делото е върнато за разглеждане на Районен съд – Варна; в мотивите на
въззивното определение е прието, че ищецът В.К. има качеството на
потребител по предявените искове за нищожност на клаузите на договора за
ипотечен кредит № 115/05.12.2006г., поради което е приложима разпоредбата
на чл. 113 от ГПК, на която същият се е позовал. Съобразено е също, че по гр.
дело №4872/2018г. първоинстанционно решение № 4982/18.11.2019г. е
постановено само по втората група искове за нищожност на клаузите на
договора за ипотека, обективиран в нотариален акт № 21/07.12.2006г., нот.
дело № 874/2006г. Постъпването на молба за допълване по чл. 250 от ГПК от
ищеца В.К. и непроизнасянето по исковете за нищожност на клаузите на
договора за кредит с решение № 4982/18.11.2019г. е предпоставило разделяне
на производството по тях и образуване на гр. дело № 2283/2020г. по описа на
Районен съд - Варна.
2
Въз основа на тези факти и обстоятелства въззивният съд е приел, че
местната подсъдност по предявените искове за нищожност на клаузите на
договора за ипотечен кредит пред Районен съд - гр. Варна е стабилизирана с
влязлото в сила определение № 4339/05.12.2018г., постановено по в. т. д.
№1810/2018г. на Окръжен съд - Варна, а въпросът за това кой съд е местно
компетентен да разгледа и двете групи искове е решен и не подлежи на
преразглеждане. Според решаващия състав на ВОС стабилизираната местна
подсъдност е основание да се отрече правният интерес на „Юробанк
България“ АД за обжалване на протоколното определение от 02.11.2021г. по
гр. д. № 2383/2020г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение
направеното от банката ново възражение за местна неподсъдност на спора по
отделеното дело.
Определението е неправилно.
Въз основа на правилно установени факти и обстоятелства и правилен
извод за стабилизиране на подсъдността по висящите искове, предмет на
производството по гр. дело № 2383/2020г. по описа на Районен съд – Варна,
по силата на влязлото в сила определение № 4339/05.12.2018г. по в. т. д. №
1810/2018г. на Окръжен съд – Варна, съдебният състав е постановил
неправилен резултат – прекратяване на производството по частна жалба вх. №
302638/23.11.2021г.
Частната жалба е защитно правно средство в гражданския процес срещу
незаконосъобразен съдебен акт - определение или разпореждане, който не
влязъл в сила и подлежи на самостоятелно обжалване по реда на
инстанционния контрол.
С обжалваното с частна жалба вх. № 302638/23.11.2021г. протоколно
определение е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника
„Юробанк България“ АД за местна неподсъдност на спора на Районен съд -
Варна, при което правото на обжалване е породено в полза на страната,
направил възражението, по силата на чл. 121 ГПК. Частната жалба е
допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
чието обжалвано е изрично предвидено в закона – чл 212 ГПК. Интересът от
обжалването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
частната въззивна жалба е налице, тъй като със съдебния акт на
първоинстанционния съд е отречена основателността на претендираното от
3
нея процесуално положение във връзка с местната компетентност на
сезирания съд, т. е. подлежищото на обжалване определение не е в интерес на
обжалващата страна.
Наличието на съдебен акт по своевременно релевирано възражение по
чл. 119, ал. 3 ГПК лишава ответника от правото да възразява отново срещу
местната компетентност на сезирания от ищеца съд, тъй като подсъдността
като предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск е
стабилизирана. Определението по в. т. д. № 1810/2018г. на Окръжен съд –
Варна, постановено по частна жалба срещу съдебен акт във връзка с
подсъдността по първоначално образуваното гр. д. № 4872/2018г. по описа на
ВРС, ГО, 31 – ви състав, което е влязло в сила много преди произнасяне на
ВРС по същество по подновено в производството по отделеното дело
възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания съд, обусловя
недопустимост на определението, с който районният съд се произнася отново
по основателността на възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК, при липса на
процесуалната възможност за това след като местната подсъдност е
стабилизирана, а не недопустимост на частната жалба. Право на жалба не е
обусловено от допустимостта на обжалвания съдебен акт, а последната е
предмет на задължителна проверка от въззивния съд – чл. 269 вр. чл. 279
ГПК.
Поради противоречивите правните изводи на двете съдебни инстанции
относно допустимостта на частна жалба вх. № 302638/23.11.2021г. на
„Юробанк България“ АД обжалваното определение следва да се отмени и
делото да се върне на окръжния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І- ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1468/13.04.2022г., постановено по в. ч. т. д.
№ 611/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, и
4
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5