№ 378
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение от 10.11.2020г, постановено по гр.д.№ 12345/2019г по описа на СГС, I ГО,
19 с-в, е осъдена Столична община да заплати на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД
на Ц. Г. Б. с ЕГН ********** сумата от 10 000 лв.–обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара на 06.09.2019 г. в гр. София, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлeн иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв.
като неоснователен. Осъдена е Столична община да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от
ЗА на адв. Ал.Г. сумата от 604, 62 лв. – адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. Осъден
е Ц. Г. Б. да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на Столична община сумата от 184, 62
лв. – разноски. Осъдена е Столична община да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по
сметка на СГС сумата от 496, 15лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета
на съда.
Решението е обжалвано от Столична община, представлявана от юрк. В.Н., в частта
му, с която е уважена исковата претенция за разликата от 5 000лв. до 10 000лв., ведно със
законната лихва върху нея. Сочи, че причиненото счупване е лека фрактура на метатарзална
кост—петата. Пострадалият е бил в отпуск по болест само 14 дни, възрастта му е била ниска
и е спомогнала за бързото му възстановяване.
Жалбата е била оспорена от Ц. Г. Б. като неоснователна. Депозирал е насрещна
въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за
разликата от 10 000лв. до 26 000лв., ведно със законната лихва върху сумата. Сочи, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер, не отговаря на
принципа на справедливост.
1
Ответната страна по насрещната жалба-Столична община е оспорила същата.
Изложила е доводи, че в процесната дупка, в която се твърди, че е попаднал ищеца, е
станала причина за увреждане на други ищци, представлявани от същия адвокат-Ал.Г., по
други дела. Поддържа, че не се полага възнаграждение по чл.38 от ЗАДв, тъй като адвокатът
получава резултатен хонорар, а и ищецът не е бил в затруднено материално положение.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията
си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в
обжалваната част.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстаницонния съд и тя е следната:
Ищецът по делото- Ц. Г. Б. е посочил в исковата молба, че на 6.09.2019г, около 12ч, в
гр.София, вървейки по десния тротоар на ул. „301”, в жк”Люлин”, с посока на движение от
бул. „Панчо Владигеров” към ул. „Г.Джагаров”, пред блок 380, е стъпил с левия си крак
накриво в необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара, получена от счупени
плочки, паднал и счупил метатарзална кост на левия си крак. Получил е оток, болка в
областта на травмата, засилваща се при движение, нарушена функция на левия долен
крайник. След инцидента бил закаран в МБАЛСАМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, където след
извършен преглед в спешния кабинет и след извършване на рентгенография, му е била
поставена диагноза „счупване на метатарзална кост” Кракът му бил имобилизиран с гипсова
имобилизация за 30 дни, както и му бил издаден болничен лист за 14 дни домашно лечение
от 6.09.2019г. Търпял е болки, страдания и ежедневен дискомфорт за период от около 3
месеца. Придвижвал се е с патерици поради затруднено движение. Имал е нужда от
постоянни грижи за ежедневното си обслужване. Преживял е силна уплаха, страх го е да
ходи по улиците, станал раздразнителен, изпитва безпокойствие, станал напрегнат. Сочи, че
Столична община не е изпълнила задълженията си да поддържа участъци от пътя, които са
нейна собственост. Претендирал е да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000лв.
за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
6.09.2019г до окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна по делото-Столична община, е оспорила исковата претенция като
неоснователна за сумата над 5 000лв.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция частично,
като е приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.3 и чл.8 от Закона за
пътищата, че ищецът е претърпял вреди в резултат от това неизпълнение, които са в
причинна връзка.
Спорен въпрос по делото пред въззивната инстанция е размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди.
От ангажираните по делото медицински документи и заключението по съдебно-
медицинската експертиза, изготвено от в.л. Р.Д., се установява, че
на Ц.Б. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на базата на пета
ходилна кост на лявото ходило – закрито. Налице е причинно-следствена връзка между
претърпяното увреждане и процесното събитие – падане вследствие стъпване в
необезопасена, несигнализирана дупка на тротоар. Посочено е, че обичайният период на
възстановяване е около 1,5 – 2 месеца. Обоснован е извод, че ищецът се е придвижвал с
патерици, без натоварване на крака за период от 25 – 30 дни, което е затруднило нормалното
ежедневие и е ползвал чужда помощ. Посочено е, че причинените болки и страдания са били
2
най-интензивни непосредствено след травмата, след поставяне на гипсова имобилизация, в
началото на раздвижването като за в бъдеще при натоварване и промени във времето може
да има оплаквания от болка и дискомфорт в мястото на счупването.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Й. Г. се
установява, че е дал показания, че знае за инцидента, който е претърпял ищеца на 6.09.2019г.
Бил е с него когато се е спънал с левия си крак на улицата пред бл.380 в посока към
Кооперативния пазар поради липсващи плочки от тротоара. Дупката е била около 50-60см и
с дълбочина около 1 педя. Ходили са до Пирогов, където направили снимка на крака на
пострадалия, гипсирали го. След инцидента пострадалият имал болки, накуцвал е, не е
можел да ходи, да се обслужва. Носил е гипса около един месец, а след това около 2-3
месеца се е възстановявал. Има болки в крака при разваляне на времето.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Фактическият състав на чл.49 включва следните елементи: вреди, причинени на
пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по
повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.
Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени
поради виновното поведение на изпълнителя.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
По делото се установява, че ищецът е счупил метатарзална пета кост на тротоар,
който е общинска собственост. Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата - задължението
за поддържане на тротоарите е на общината. При констатирано неизпълнение, за да се
освободи от отговорност, тя трябва да докаже, че е възложила изпълнението му на друг.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на
травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и причинените
на ищеца болки и страдания. Бил е на 25 години към датата на инцидента. Бил е с гипсиран
крак за около 1 месец. Имал е нужда от чужда помощ. Възстановяването му е продължило 1-
5м.-2 месеца. По делото не е доказано, че е настъпила промяна в психическото състояние на
ищеца- да е изпитвал на страх, уплаха, напрегнатост и раздразнение.
Изложените възражения от процесуалния представител на Столична община, че
относно процесното обрушаване на тротоарната настилка има множество други заведени
дела от същия адвокат за други лица, не са основание, което следва да се съобрази при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, при положение, че не се
оспорва настъпването на инцидента и дължимо обезщетение от 5 000лв., а и настъпването
на увреждането и връзката му с неизпълнение на задължение на ответника е въпрос на
3
доказване по всяко дело.
Поради това следва да се определи размер на обезщетението за неимуществени вреди
8 000 лева, ведно със законната лихва от 6.09.2019г. до окончателното изплащане.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е уважена исковата претенция за
разликата от 8 000лв. до 10 000лв., като се отхвърли същата за тази й част, ведно със
законната лихва. Следва да се потвърди решението му в частта му, с която е уважена
исковата претенция за разликата от 8 000лв. до 10 000лв., ведно със законната лихва, както и
в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 10 000лв. до 26 000лв.,
ведно със законната лихва.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден Ц. Г. Б. да
заплати на Столична община сумата от 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Следва да бъде осъдена Столична община да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. на
А.Г. сумата от 417.60 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдена Столична община да
заплати на адв.Ал.Г. на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата за разликата от 471.60лв. до
604.62лв.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдена Столична община за
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата за разликата от 472лв. до
496.15лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.11.2020г, постановено по гр.д.№ 12345/2019г по описа на
СГС, I ГО, 19 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдена Столична община да заплати на
основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД на Ц. Г. Б. с ЕГН ********** сумата за разликата
от 8 000лв. до 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане в
необезопасена дупка на тротоара на 06.09.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 06.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, в
частта му, с която е осъдена Столична община да заплати на адв.Ал.Г. на осн. чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв. сумата за разликата от 471.60лв. до 604.62лв, в частта му, с която е осъдена Столична
община за заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата за разликата от
472лв. до 496.15лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД на
Ц. Г. Б. с ЕГН ********** срещу Столична община за сумата за разликата от 8 000лв. до
10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане в необезопасена дупка
на тротоара на 06.09.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която исковата претенция е уважена за
разликата от 5 000лв. до 8 000лв. и в частта й, в която е отхвърлена за разликата от 10 000лв
до 26 000лв., ведно със законната лихва от 6.09.2019г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Ц. Г. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Столична община
4
сумата от 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. А.Г.
сумата от 417.60 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5