В ИМЕТО НА НАРОДА гр.София 2015 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI—14 с-в в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Зорница Гладилова
При секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 8080 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „Р.” ЕООД твърди, че по силата на неформален договор извършил в полза на ответника ,Д.2.” АД СМР в ел.част на „Пристанище Д.”. Извършените работи били подробно описани по видове, количества и стойности и съответни приети от ответника с подписването на протокол акт обр.19 за установяване на извършването и заплащане на натуралните видове СМР. Цената на извършената работа била 56157.17 лв. с ДДС. Въз основа на протокола била издадена и фактура № **********/27.11.2009г. на стойност 56157.17 лв. с ДДС. До момента на исковата молба плащане от страна на ответника не било извършено. Дължимостта на сумата била потвърдена и от самия ответник, като вписана, налична и дължима в счетоводните регистри на последния.
Ищецът моли съда да осъди ответника „Д.2." АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление********* да му заплатисумата от 56157.17 лв. с ДДС, дължима по фактура № **********/27.11.2009г., ведно със обезщетение за забава в размер на 17227.89 лв., дължима върху главницата от 56157.17 лв. за периода от 25.11.2011г. до завеждането на иска/три години назад/ и мораторна лихва върху същата главница от завеждането на иска до окончателното изплащане. Ищецът претендира разноските по делото.
Ответникът „Д.2." АД оспорва иска. Твърди, че вземанията на ищеца са погасени по давност, тъй като падежът е настъпил на 30.04.2009 г., а исковата молба постъпила в съда на 25.11.2014 г. Твърди, че ищецът не изпълнил задължението си за издаване на данъчна фактура в срока предвиден в договора.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Представен е Протокол за установяване и заплащане на натурални видове СМР обр.19 от 30.04.2009г., подписан от представителите на инвеститора „Д.2.” АД и изпълнителя „Р." ЕООД, които установили, че към 30.04.2009 г. са извършили и подлежат на заплащане описаните в протокола строително-монтажни работи на обща стойност 46797.60 лв.
С писмо изх.№ 67/23.02.2012 г. „Р.” ЕООД поканило „Д.2.” АД да потвърди задължението си към него в размер 5615.17 лв. по фактура № **********/27.11.2009г. Върху писмото „Д.2.” АД е потвърдил това си задължение.
Представена е фактура № **********/27.11.2009 г., издадена от „Р.” ЕООД
към „Д.2.” АД на стойност 46797.60 лв. без ДДС и 56157.17 лв. с ДДС представляваща цена на извършени СМР по Протокол обр.19, която е подписана от двете представители на двете дружества.
Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.286 от ТЗичл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
По делото няма спор, че ответникът е възложил на ищеца да изработи твърдяните в исковата молба работи, както и че същите са изработени от ищеца и съответно приети от ответника.
Спорен е въпросът дали е изтекла давността на вземането на ищеца за цената на изработеното.
Съгласно чл,114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.114, ал.2 от ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Приемането на работата по договора за изработка е юридическият факт, от който възниква право за изпълнителя по договора да претендира заплащане на възнаграждението за изработеното. По силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД от същия момент започва да тече и погасителната давност за вземането на изпълнителя за възнаграждението по договора за изработка. Следователно от датата на приемането на работата 30.04.2009 г. е започнал да тече давностният срок, който съгласно чл.110 от ЗЗД е 5-годишен. Следователно към датата на подаване на исковата молба 25.11.2014 г. давностният срок, започнал да тече от 30.04.2009 г., когато е настъпила изискуемостта на вземането, е изтекъл и искът се явява неоснователен поради погасяване на правото на иск за вземането.
Относно възражението на ищеца, че с издаването и счетоводното записване на процесиите фактури в счетоводните регистри на ответника, същият е признал вземането, съдът намира, че е неоснователно. В подкрепа на това становище е постановеното по чл.290 от ГПК Решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., ТК. Счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието - длъжник счетоводство и извършените частични плащания на вземания по конкретни фактури /извън горната хипотеза на плащане на ДДС/ не са признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД за непогасената част от дълга. За да е налице признание на длъжника по см. на чл. 116, б. "а” ЗЗД, не е необходима специално предвидена от закона форма, но следва да има писмено изявление от страна на длъжника или събрани доказателства за негови устни изявления или конклудентни действия, от които да може ясно и без съмнение да се направи извода, че длъжникът признава вземането изцяло - и по основание, и по размер. Признанието е едностранно волеизявление, с което длъжникът по едно облигационно правоотношение заявява недвусмислено, че е задължен към кредитора, като признанието следва да има за конкретен предмет самото вземане. За да е налице признание на вземането по см. на чл. 116, б. "а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда, тъй като признаването на фактическия състав само по себе си не означава признаване на последиците от този фактически състав. Признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора. Записванията в аналитичните, съответно в синтетичните, счетоводни сметки са вътрешен акт на предприятието, като съдържащата се в тях информация е за нуждите единствено на предприятието и не е насочена към външните потребители. На базата на даденото в задължителната практика на ВКС разрешение относно понятието "признание” на вземането по см. на чл. 116, б. "а" ЗЗД, следва, че счетоводните записвания на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието - длъжник текущо счетоводство, тъй като не е адресирано до кредитора или негов представител /в изрично предвидените от закона случаи и до държавен орган/, не съставлява признание на осчетоводеното вземане, водещо до прекъсване на течението на погасителната давност. Отделно следва да се посочи, че счетоводното записване на задълженията на един търговец е вменено от закона негово задължение.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в производството - 3360 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р.” ЕООД срещу .Д.2.” АД обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.266, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.286 от ТЗ за сумата 56157.17 лв. /петдесет и шест хиляди сто петдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ с ДДС, дължима по фактура № **********/27.11.2009г. и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 17227.89 лв. /седемнадесет хиляди двеста двадесет и седем лева и осемдесет и девет стотинкни/ обезщетение за забава върху главницата от 56157.17 лв. за периода от 25.11.2011 г. до 25.11.2014 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Р.” ЕООД да заплати на „Д.2.” АД на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата 3360 лв. /три хиляди триста и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2- седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: