РЕШЕНИЕ
№260372/10.11.2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На дванадесети
октомври
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 2926 по описа на съда за
2020.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.С.Б.
– ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0000366/ 24.04.2020г. на и.д. Директора на Регионална Дирекция ”АА”-Варна, , с което
му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.
на основание чл.93”в” ал.12 пр.1 от ЗАвП .
В жалбата се навеждат множество доводи за допуснати нарушения
на процесуалните правила, а именно, че постановлението е издадено от
некомпетентен орган, че нарушението е описано неясно и противоречиво, че
дадената правна квалификация е некоректна, тъй като наименованието на
приложимия регламент не е било изписано в цялост, че липсват мотиви за това
дали случаят не е маловажен и др. Поради тези и други съображения се иска
постановлението да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание въз. Б. , редовно призован, не се явява , не се представлява. Постъпило е писмено становище, в което изцяло се
поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания и отново се излагат
съображения за некомпетентност на наказващия орган, за допуснати нарушения на
процесуалните правила , свързани с описание на нарушението от фактическа страна
и дадената му правна квалификация, за несъответствие между приетата за нарушена
материална норма и наложената санкция, за това че не е приложена разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, като изложените мотиви в постановлението са схематични и
формални и др.В заключение отново се иска отмяна на постановлението като
нищожно или незаконосъобразно.
Въззиваемата страна,
редовно призована , представлява се от
процесуален представител , който
счита жалбата за неоснователна и по същество пледира постановлението да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане
на юрисконсултстко възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
07.02.2020г. въз.Б. управлявал т.а. „Ман” от кат. N 3 с рег. № СА 22 70 СТ,
собственост на „Белииса Трейд” ЕООД, като извършвал
превоз за собствена сметка на хранителни стоки, по маршрут София
–Шумен-Добрич-Варна-София. Около 09.50ч. на
автомагистрала „Хемус”, на пътен възел „
Летище Варна” , той
бил спрян за проверка от служители на РД
„АА”, един от които св. К.К.. При нея се
установило, че товарния автомобил се управлява при условията на екипно
управление, като освен въз.Б., водач бил и И.К., който при спирането от
контролните органи почивал. Установило се още, че в
превозно средство имало монтиран
аналогов тахограф „ Siemens ”, тип модел
1324510015680100, сер. 02693665. При проверката св.К. установил, че въз.Б.,
който управлявал в момента, не бил сменил тахографския лист така, че данните за
управление да се изписват върху листа на водача, който управлява. Вместо това
данните се записвали върху листа с данните на И.К.. Поради това
св.К. съставил против въз.Б. акт
за нарушение , в който описал констатациите си и квалифицирал действията му
като нарушение на чл.34 § 4 изр. 2 от Регламент / ЕС/ 165/2014г. При личното предявяване на акта , както и в
срока по ч.44 ал.1 от ЗАНН въз.Б. не
направил и не депозирал възражения.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление №
23-0000366 / 24.04.2020г. , с което административно-наказващият орган възприел посочените в него фактически
констатации и правната квалификация на нарушението- по чл.34 § 4
изр. 2 от Регламент / ЕС/ 165/2014г.
.За него на въз. Б.
било наложено наказание „Глоба” в размер на 1 500лв. на основание чл.93”в” ал.12 пр.1 от ЗАвП. В постановлението били изложени мотиви за това, че в
случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.К. -
актосъставител, чиито показания
съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.От тях се установи, че
нарушението на въз. Б. е било
установено при проверката на място.Свидетелят поясни, че тахографа е имал две
отделни места, на които следвало да се поставят тахографските листове на
водачите при екипно управление. Листът на водача, който управлявал превозното
средство се поставял на едното място, където се отразявали съответните данни, а
листа на другия- на другото място, където се отразявало, че е в период на
разположение. В случая въпреки, че въз.Б. бил водач на товарния автомобил,
данните му се записвали върху тархографския лист на
другия водач от момента на размяната им в гр.Велико Търново.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства , които преценени в
тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление №
23-0000366 / 24.04.2020г. е издадено от компетентен орган- от и.д. Регионална Дирекция „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно Заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии,
в шест месечния преклузивен срок. Тази заповед, копие от която е
приложена по преписката, е издадена на основание чл.92 ал.2 от ЗАвП. Според тази норма наказателните постановления се
издават от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или от определени от него длъжностни лица.В случая са налице доказателства за
надлежно упълномощаване на Директор на регионална дирекция „Автомобилна
администрация” да издава наказателни постановления. Поради това и съдът намира,
че постановлението е издадено от компетентен орган . То е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочена е нарушената материално- правна норма,като и в
акта, и в постановлението изрично е посочено, че е нарушена разпоредба на
Регламент /ЕС/ № 165 /2014г.Обстоятелството, че не е изписано пълното заглавие
на регламента по никакъв начин не ограничава правото на санкционираното лице да
разбере кой е приложимия правен акт ,
което е видно от съдържанието и на жалбата и на писмените бележки, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни. Наказанието за извършеното нарушение е индивидуализирано. Нито при предявяване на акта, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в
които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. При
издаване на постановлението наказващият орган е изложил мотиви защо не приема
случаят за маловажен, като в ЗАНН не се съдържа изискване за вида и обема на
тези мотиви.Поради това и възраженията за това, че са схематични и формални, са
неоснователни.По никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е приел, че
въз. Б. е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.34 § 4 изр. 2 от Регламент / ЕС/ 165/2014г.Съгласно този текст когато на борда на
превозното средство, оборудвано с аналогов тахограф, има повече от един водач,
водачите нанасят необходимите изменения в тахографските листове така, че
съответната информация да бъде регистрирана в тахографския лист на водача,
който действително управлява превозното средство. От доказателствата по делото, а именно от
показанията на св.К. и приложените заповед и два броя тахографски листове, по
безспорен и категоричен начин се установява, че именно въз.Б. при извършената
проверка е бил водач на превозното средство, което е било снабдено с аналогов
тахограф, както и че данните от неговото управление са се записвали на листа на
И.К., който пък е бил на разположение. В този смисъл правилно е било прието,
че въззивникът
е
осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение на чл.34 §4 изр.2
от Регламент / ЕС/ 165/2014г. Именно в изпълнение на правните норми на
регламента, водачът следва да
осигури регистриране на съответната информация в тахографския лист на този, който действително управлява превозното
средство, което в случая не е било сторено от страна на въз.Б..
В тази връзка съдът
намира, че в хода на производството не са били допуснати твърдяните
в жалбата и писменото становище нарушения на процесуалните правила.
Обстоятелството, че нормата на регламента предвижда нанасяне на изменения на
тахографските листове, а в акта и постановлението е посочено, че въз.Божинов не
е сменил тахографския лист, не води до неточност или неяснота на нарушението, доколкото и фактическото
преместване на тахографския лист е изменение и следва да се направи именно за
да се осигури правилно и коректно отчитане на периодите на управление, почивка
и др.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства, съдът намира че
случаят не е маловажен.Въз.Б. е управлявал автомобила без да е сменил своя
тахографски лист, така че да се извършва запис върху него, а не върху този на
колегата му, с което съставът на нарушението е било осъществен.То
е формално по своя характер и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на вредни последици.В този смисъл съдът намира, че допуснатото от
въззивника нарушение не се отличава от останалите от своя вид, за да се приеме
че обществената му опасност е явно незначителна.
Правилно е била приложена
и санкционната норма.Именно чл.93 “в“ ал.12 пр.1 от ЗАвП
предвижда наказание за водач, който при екипно
управление не е поставил тахографския лист в правилното гнездо на тахографа, каквото нарушение в случая е налице.Правилно на
въз. Б. е била наложена „ глоба“ в размер на 1 500лв., който е бил императивно предвиден в закона към
момента на издаване на наказателното постановление. Към настоящият момент обаче, с ДВ бр.60
/2020г., са налице изменения на ЗАвП, влезли в сила
на 07.07.2020г. С тях
нормата на чл.93 „в“ ал.12 от ЗАвП е била изменена и предвиденото наказание е
„Глоба“ в размер на 500лв. С оглед на това и като съобрази разпоредбата на чл.3
ал.2 от ЗАНН, според която ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, се прилага тази, която е
по-благоприятна за нарушителя, съдът намира, че следва да измени наказателното
постановление и да намали размера на наложеното на въз.Б. наказание до
предвидения към момента размер от 500лв.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че не следва да присъжда юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН сочи, че в съдебните прозиводства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.Нормата на чл.143
от АПК пък предвижда, че страните имат право на разноски при отмяна на
обжалвания акт , при отхвърляне на оспорването или при оттегляне на
жалбата.Т.е. не е предвидена хипотеза, при която на страните следва да се
присъдят разноски при изменение на обжалваното постановление.Поради това съдът
намира, че не следва на РД „АА“ –Варна
да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 23-0000366/ 24.04.2020г. на
и.д. Директора на Регионална
Дирекция ”АА”-Варна, , с което на В.С.Б.
е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.
на основание чл.93”в” ал.12 пр.1 от ЗАвП .
Оставя без уважение искането
на РД „АА“-Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в
сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: