РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №……../…   2020г.

 

                                   Година 2020                            Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                двадесет и седми състав

На шестнадесети юни                                            Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1494 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на И.П.И., ЕГН **********, адрес: ***, против Наказателно постановление  № 460а-419/.........2019год. на Директор ОД на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. на основание чл.38, ал.1, ЗНССПЕЕН 112.

     С жалбата се сочи, че НП незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй наказващият орган не е проверил АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост съгласно чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, тъй като в самия него липсва съществен реквизит по чл. 42 ал. 1 т.4 от ЗАНН, а именно мотиви. В издаденото НП механично били преписани обстоятелствата от АУАН и не били събрани доказателства за вината . В НП липсвал съществен реквизит, посочен в чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗААН. В НП е вписан номера му, но не и датата, на която е издадено, като е вписано само 2019г. Съобразно чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗААН в НП било описано нарушението предвидено в чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112, но не било посочено коя законова разпоредба е нарушена. На следващо място било наложено наказание на основание чл. 38 ал. 1 от същия закон, което се налага за предаване чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, а според текста на нарушението възз. бил ползвал ЕЕН 112 не по предназначение, за което се налага наказание на основание чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112. В НП било вписано, че  нарушението е извършено за период от време, а е посочена само дата и час. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

     В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,  не се явява лично, а се представлява от процесуален представител –адв.П.В., който поддържа жалбата. По съществото на делото , адв.В. моли за отмяна на НП, на основанията посочени в жалбата.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в първото по делото съдебно заседание се представлява от ю.к. Л.-А., която оспорва жалбата. В последното по делото заседание не се явява и не изразява становище по делото.

 

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 07.08.2019г. възз. И.И. бил в дома си, на адрес: ***, заедно със съпругата си - св. С.Б.И.. В непосредствена близост до дома им се намирал хотел „Ниагара“. След 22.00 часа, същата вечер, от хотел „Ниагара" се чувала силна музика. Около 22.40 ч. възз.И. подал сигнал за музиката на дежурния телефон в Пето РУ –Варна. Сигналът бил приет от дежурния в РУ- св.Д.З.. Тъй като патрулните автомобили били заети с обслужване на друг сигнал, св.З. уверил възз., че когато се освободят те ще бъдат изпратени до хотела. Около 22.50ч. на място бил изпратен екип на Пето РУ, в състав св. Б.И. и св.Н.Г.. Понеже нямало още 23.00ч., те съставили единствено предупредителен протокол на собственика на хотела.  Въпреки намесата на органите на реда, музиката не била спряна. За това възз. телефонирал още няколко пъти в дежурната на Пето РУ и разговарял със св.З., който го уверявал, че ще вземе мерки и музиката ще бъде спряна. Около 23.30ч. св.З. отново изпратил екип на РУ на място, като едновременно с това телефонирал в дежурната на ОД на МВР-Варна и поискал съдействие от дежурния там, като го уведомил за възникналия казус и се консултирал с него относно възможността да се изземе музикалната техника от хотела. Междувременно полицейски екип в същия състав посетил хотела. При тях отишъл и възз., чиято самоличност била установена от полицията. Полицейските органи , предвид държанието на възз. /влязъл в конфликт със служителите от хотела/ преценили, че той е употребил алкохол. После възз. си тръгнал, а служителите на реда продължили да изпълняват служебните си задължения.

     Около 01.15ч. на 08.08.2019г. възз. подал сигнал за силна музика в хотел „Ниагара“ на единен тел.112. Сигналът бил приет от оператор и бил насочен към дежурната на Пето РУ-Варна. Около 01.30ч. възз. отново телефонирал на тел.112 със същото оплакване, от където му отговорили, че сигналът е предаден в полицията. Междувременно полицейският екип в състав свидетелите И. и Г. посетили хотела, но не констатирали силна музика. За случилото се в нощта на 07/08.08.2019г. служителите на реда изготвили докладна записка. Такава изготвил и дежурният на Пето РУ-Варна- св.З..

    Впоследствие, въз основа на изготвените докладни записки, на 04.09.2019г. св. З.Н., работещ на длъжността полицейски инспектор в Пето РУ-Варна съставил срещу възз. АУАН №134065. В него св.Н. посочил, че съставя АУАН срещу възз.И.„за това, че 08.08.2019год. в 01.30 часа в гр. Варна, кв. Виница ползвал ЕЕН 112 не по предназначение, като от мобилния си телефон подал сигнал за силна музика в хотел „Ниагара", гр. Варна, ул. „Цар Борис III" № 60, след като от служители на Пето РУ - Варна е установено, че на адреса няма силна музика и нарушители на нощната тишина.“     Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.28 ал.1 вр. ал.3 от ЗНССПЕЕН 112. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че няма възражения. Такива обаче постъпили в срока по чл.44 т ЗАНН.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. От правна страна АНО приел, че следва да наложи санкция на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.      

Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладни записки, справка от началника на Пето РУ-Варна, аудиозаписи от дежурната частна Пето РУ-Варна и от единен тел.112, съхранявани на дискове и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. З.Н., който  е  съставил АУАН.

Съдът кредитира и показанията на св.Д.З., приел сигналите на възз.. От тези показания съдът не кредитира частта, в която той сочи, че не е чувал музика докато е разговарял с възз. За да достигне до този извод /че в тази част не следва да се кредитират показанията му/, съдът прецени, че съобразно приобщените аудиозаписи на 07.08.2019г., около 23.30ч. св.З. е провел разговор с дежурния в ОД на МВР-Варна, като е потърсил съдействие по казуса. При излъгване на записа в с.з. стана ясно, че св.З. е чул музиката, че същата не е преустановена, въпреки намесата на полицията и че търси съдействие и консултация по въпроса дали биха могли да бъдат иззети музикалните инструменти и техниката.Абсолютно нелогично е ако  няма силна музика или ако тя е преустановена да се търси начин за изземване на музикална техника. Ето защо в тази част показанията на свидетеля не се кредитират. По идентичен начин стои въпросът и с показанията на св.И. и св.Г.. По делото бе установено, че няколкократно същите са посетили адреса на подадения сигнал в рамките на своето дежурство. Няма как, обаче, съдът да кредитира показанията им, че не е имало силна музика, тъй като от цитираното по-горе съдържание на аудиозаписа, изпратено от ОД на МВР-Варна, е видно точно обратното. Ето защо в тази им част показанията им не се кредитират от съда. В останалата част, като съответни на установената фактическа обстановка, съдът кредитира показанията на И. и Г..

Съдът кредитира и показанията на св.С.И., макар по делото да бе установено, че същата е съпруга на възз., поради което се подразбира съмнението в безпристрастността на нейните показания. Въпреки горното нейните показания по отношение на основните факти от предмета на доказване- кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни доказателства, както и с писмените такива и аудиозаписите.

 Овен горното съдът кредитира писмените и веществените  материали, и съхраняваните на тях аудиозаписи, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото. 

  Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

  Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл.32, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски инспектор, оправомощен съгласно заповед № 8121з-856/10.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи.

 АУАН е издаден в сроковете визирани в чл.34, ал.1 от ЗАНН.

По отношение на НП, съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства от въззиваемата страна, въпреки изричното разпореждане на съда, от които да е видно, че НП е издадено в сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН. И тава е така, тъй като в НП не е вписана дата на неговото издаване- задължителен реквизит, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН. Видно от справката на Началника на 05 РУ-Варна, НП било издадено на 18.11.2019г. и на същата дата било въведено в електронната система на Пето РУ. От друга страна от съдържанието на НП е видно, че същото не е издадено от началника на 05 РУ, а от директора на ОД на МВР-Варна. Отделно от това, въпреки разпореждането на съда от страна на АНО не бе ангажирана извадка от съответната система , в която е въведено НП, както и не бяха ангажирани доказателства, че същото е издадено на датата на въвеждането му в системата. При това положение и при положение, че АУАН е съставен на 04.09.2019г., а самото НП е връчено на възз. едва на 17.03.2020г., то безспорно не са налице доказателства, че е спазен 6-месечният срок за неговото издаване, течащ от датата на съставяне на АУАН.

  Съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на процесуалните правила – чл.40, и чл. 57, ал.1, т.2 и 5 от ЗАНН.Съобразно цитираните разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят.

    На първо място, АУАН поставил началото на АНП страда от пороци, които безспорно водят до отмяната на НП. От свидетелските показания на актосъставителя Н. се установява, че същия не е очевидец на нарушението, не е посещавал произшествието, с оглед на което АУАН се явява съставен от неочевидец, като вписания като свидетел по акта М.У., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.  

    Видно от обстоятелствената част на АУАН, там нарушението е описано по следния начин „ на 08.08.2019год. в 01.30 часа в гр. Варна, кв. Виница ползвал ЕЕН 112 не по предназначение, като от мобилния си телефон съм подал сигнал за силна музика в хотел „Ниагара", гр. Варна, ул. „Цар Борис III" № 60, след като от служители на Пето РУ - Варна е установено, че на адреса няма силна музика и нарушители на нощната тишина.“ Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.28, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 . Съгласно тези текстове на закона единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите / чл.3, ал.1/. Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. От съдържанието на АУАН е видно, че обвинението, поставило началото на АНП, е за ползването на ЕЕН 112 не по предназначение т.е. предявено е обвинение за нарушение на забраната визирана в първата хипотеза на нормата на чл.28, ал.1 от закона. Това фактическо обвинение е привнесено и в НП. В него обаче, АНО не е посочил приетата за нарушена норма на закона, а е обосновал санкцията си на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, който предвижда санкция от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за този който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Т.е. тази санкция е предвидена за нарушение на третата хипотеза на чл.28, ал.1, а именно за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Тъй като наказаният субект се защитава срещу предявените му факти, от така формулираното в НП фактическо и юридическо обвинение е неясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му –дали за това, че използва ЕЕН112 не по предназначение или за това, че предава по него неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. По този начин е нарушено правото на защита на наказания субект да разбере в какво точно нарушение е обвинен и да гради защита срещу него. От друга страна съдът е лишен от възможност да разбере за какво е ангажирана отговорността на възз., съответно да извърши преценка има ли допуснато нарушение или не. Волята на АНО не би могла да се гадае и предполага, или пък да се извлича по тълкувателен път от материалите по АНП, или от тези събрани в хода на с.з., тъй като с това се нарушава правото на защита на наказания субект. Нещо повече за възведеното от АНО в НП фактическо обвинение, законодателят е предвидил отделна санкция в разпоредбата на чл.37 от ЗНССПЕЕН 112, според който текст който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., но тъй като АНО не е посочил коя според него е нарушената разпоредба на закона, съдът не би могъл да предполага за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на въззивника.

  Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение  е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени  в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

В хода на АНП безспорно е допуснато от страна на АНО и нарушение на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, тъй като в НП не фигурира дата на неговото издаване, която е съществен реквизит на НП и е свързана със съблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както бе споменато по-горе справката изготвена от началника на Пето РУ-Варна не е в състояние да компенсира това нарушение, най-малко защото същият не е издател на НП. От друга страна и доказателства за издаването на НП на посочената в справката дата -18.11.2019г. не са приложени. Напротив приложени са такива, че АНП, включваща АУАН и проект на НП без дата и година на издаване са изпратени на Директора на ОД на МВР-Варна от началника на Пето РУ –Варна с писмо рг.№460р-1542/07.02.2020г. Така, че няма как да се приеме, че НП е издадено на 18.11.2019г. от Директора на ОД на МВР-Варна, при положение, че му е изпратено едва на 07.02.2020г. и то след като началника на Пето РУ е взел становище по направените възражения от възз., каквото правомощие няма, тъй като не той е наказващия орган в случая / в писмо до възз.  рег.№ 460р-10045/21.10.2019г., приложено по преписката началникът на  Пето РУ-Варна, сочи че след извършена проверка било установено, че АУАН е законосъобразен и по същия следвало да се издаде НП/.Видно от отбелязването върху самото писмо с което е изпратено НП до директора, то е получено на 10.02.2020г., на която дата е поставена резолюция „г-жа Йорданова“. Издаването на НП приключва с подписването му от страна на посочения като издател орган, а не с изготвянето и изпращането на проекти от некомпетентни да издават НП по тези текстове на закона лица.

Посочените по – горе нарушения са съществени, тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателят и са основание за отмяна на НП.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Допуснатите в хода на АНП множество процесуални нарушения, правещи неясни обстоятелствата на нарушението и датата на издаване на НП мотивираха съда да отмени НП.

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 460а-419/.........2019год. на Директор ОД на МВР Варна, с което на И.П.И., ЕГН **********, адрес: ***  е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. на основание чл.38, ал.1, ЗНССПЕЕН 112.

   

  Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                СЪДИЯ при РС- Варна: