Определение по дело №336/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, образувано по искане, обективирано в жалбата на Т. А. Ф., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], чрез пълномощник адв.Д. К. при ШАК, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-3394-000001/27.07.2024 г. на ВПД Началник група към ОД на МВР Добрич, РУ Албена, с която е наложено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171 т.1 б.б от ЗДвП.

Административната преписка е представена с придружително писмо на 22.08.2024 г.

Жалбата и съответно искането по чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК е депозирана в законоустановения 14-днвене срок за оспорване на процесната заповед, от надлежна страна, която е адресат на оспорената заповед и за която е налице правен интерес от оспорването й, поради което искането е допустимо. По същество е неоснователно по следните съображения:

С жалбата Т. А. Ф., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица] е оспорил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-3394-000001/27.07.2024 г. на ВПД Началник група към ОД на МВР Добрич, РУ Албена, с която е наложено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171 т.1 б.б от ЗДвП.

Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Според разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК, която е приложима в настоящата хипотеза, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 на чл.166 от АПК, а именно когато предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

При това положение в тежест на оспорващия е да докаже необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, поради наличие на предпоставките, предвидени в чл.166 ал.2 от АПК, а именно жалбоподателят следва да докаже, че предварителното изпълнение на акта би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси, равни или противопоставими на защитените такива по чл.60 ал.1 от АПК. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, с разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящия случай в жалбата до съда не се сочат никакви основания, съобразно посочените по горе законови критерии за спиране изпълнението на акта, като единствено е отправено бланкетно искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона, винаги сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В настоящия случай в жалбата до съда не се сочат никакви конкретни основания, съобразно посочените законови критерии за спиране изпълнението на акта. Налице е общо заявено искане, което не може да обоснове основателност на това искане. Изложените доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед не са относими към искането по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК. Липсва твърдение за наличие на нови факти и обстоятелства, настъпили след издаване на акта, в резултат на които предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, каквото е изискването, поставено от чл.166, ал.2, изр.второ от АПК.

Бланкетният характер на искането и липсата на доказателства за вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди, препятства съда в преценката му за неблагоприятните последици от изпълнението, а аргументи в тази насока не могат да се черпят от съображенията по съществото на спора, свързани с евентуалната незаконосъобразност на заповедта, които са неотносими към проверката на условията за обезпечаване на оспорването чрез спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ.

От така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП №24-3394-000001/27.07.2024 г. на ВПД Началник група към ОД на МВР Добрич, РУ Албена, поради което искането се явява неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.166 ал.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отхвърля искането, обективирано в жалбата на Т. А. Ф., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП №24-3394-000001/27.07.2024 г. на ВПД Началник група към ОД на МВР Добрич, РУ Албена.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Р България.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.