РЕШЕНИЕ
№ 933
гр. Благоевград, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20231210102657 по описа за
2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Ц. Б. Й., ЕГН
**********, против „Ви ем дент – амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ-дентална“ ЕООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че между Ц. Б. Й. и търговско дружество „ВИ ЕМ ДЕНТ -
АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА
ПОМОЩ-ДЕНТАЛНА“ ЕООД (наричано по-надолу за краткост дентална клиника „ВИ ЕМ
ДЕНТ“ или Клиниката) са били налице договорни отношения за предоставени на дентални
услуги при проведено ортопедично лечение с тотална екстракция на наличните зъби и
поставяне на импланти и мостови конструкции на двете челюсти, в периода от периода от м.
Януари 2023 г. до края на м. Юли 2023 г.
Твърди се, че ищецът Ц. Й. посещава за първи път дентална клиника „ВИ ЕМ ДЕНТ“
през м. Ноември 2022 г., с цел поставяне на импланти на шестите зъби, които е загубила.
При направен преглед от ответното дружество предлагат на ищеца радикалното решение да
бъдат премахнати всичките й зъби, след което да се поставят импланти. Предложението е
направено, въпреки че пациентът е потърсил лекарската помощ единствено за запълване на
липсващите и зъби, имайки предвид, че екстракцията на всички налични зъби е радикален
подход при ортопедично лечение дори и с импланти, и би било наложително при липса на
адекватна алтернатива за ортопедично лечение.
Твърди се, че по никакъв начин от ответника не е взет предвид и фактът, че е било
извършено предхождащото лечение на зъбите на Ц. Й. в Немската дентална клиника - град
София, където са извадили част от зъбите й, а другата част, която не е било необходимо да се
1
вали е запазена, с изключение на шестите, за които именно се е обърнала за помощ към
ответното дружество.
Поддържа се, че от представените документи може да се установи състоянието на
ищеца непосредствено преди посещението при ответника и липсата на необходимост от
прилагане на предложеното лечение, като към момента на първоначално направения преглед
в Клиниката, Ц. Й. не е имала оплаквания, свързани с подвижност на наличните постоянни
зъби или проблеми с венците, или каквато и да е необходимост от премахване на зъбите й.
Навежда се, че независимо от това, доверявайки се на специалисти по дентална
медицина, без наличието на достатъчно яснота относно необходимостта от премахването на
всичките й зъби и заместването им с импланти, Ц. Й. решава да се подложи на
предложеното й лечение. Твърди се, че същата взема своето решение при липсата на каквато
и да е писмена документация, представено информирано съгласие и пр., от които може да се
запознае подробно и задълбочено с направените от зъболекаря препоръки, избор на лечение,
начин на прилагане и др., като устно й е дадена изрична гаранция, че в нито един момент в
периода на лечението няма да се наложи да ходи без зъби, на което ищеца е държала
изключително много.
Твърди се, че за предлаганите от дентална клиника „ВИ ЕМ ДЕНТ“ медицински
услуги е обявена устно общо възнаграждение за цялото лечение, в размер на 13 400
(тринадесет хиляди и четиристотин) лева, платимо на две части, съобразно определените
два етапа на лечение.
Твърди се, че в изпълнение на задължението си за плащане на уговореното
възнаграждение, от името на Ц. Й., е платена първата вноска за лечението или 8000 (осем
хиляди) лева, преведени на две вноски, както следва: - сума, в размер на 4000 (четири
хиляди) лева, видно от платежно нареждане от 05.01.2023 г.; - сума, в размер на 4000
(четири хиляди) лева, видно от платежно нареждане от 06.01.2023 г..
Твърди се, че едва след направеното плащане на ищеца е изготвен и предоставен от
ответното дружество писмен документ за лечението е описание на медицинските
процедурите, бланкетно изложение на условията за лечение, условия и начин на плащане,
фазите на лечение, медикаментите, които трябва да приема пациентът и инструкции. Видно
от писмения документ е, че са описани тип конструкция на горна и долна челюст, като в
изложените таблици и за горна, и за долна челюст се изброява „12 единици от цирконий,
фиксирани върху естествени зъби и/или импланти“ и „14 единици от цирконий, фиксирани
върху естествени зъби и/ти импланти “, т.е. в самия план за лечение, който е предоставен
на пациента за запознаване, едва след направеното плащане на близо 2/3 от дължимото
възнаграждение, не е уточнено конкретно какво ще бъде извършено. Освен типовете
конструкции, от плана за лечение се вижда размерът на дължимото възнаграждение и
начините за неговото плащане. Поддържа се, че на страница трета от документа, в
изброените интервенции на Първа фаза е записано „Екстракции (ако са необходими)“, което
е в пълна противоположност на предложеното от ответника и приложено лечение, тъй като
на пациента са извадени всички налични зъби въпреки, че това не е било наложително,
2
задължително или както се изразява той необходимо.
Твърди се, че след направеното плащане започва първата фаза от лечението, за която
ищцата е предупредена, че трае около седмица. Съобразявайки се с периода на плана за
лечение ищеца излязла в платен отпуск от 7 дни.
Твърди се, че първото посещение на Ц. Й. в дентална клиника „ВИ ЕМ ДЕНТ“ е на
06.01.2023 г. за премахване на всичките й зъби, с което стартира първият етап от лечението,
въпреки че в писмената документация, изготвена от ответника е записано, че това ще се
случи само ако е необходимо. Твърди се, че при посещението си пациентката изненадана
разбира, че следва да плати допълнителни 200 (двеста) лева за упойка при премахване на
наличните й зъби. Изненадва я фактът, че вече веднъж и е била обявена обща окончателна
цена за всички медицински услуги, и при вече наличните между страните отношения тя е
задължена да заплати допълнителна сума за интервенция, която е задължителна част от
процеса на работа. Твърди се, че до деня на интервенцията тази сума не е споменавана на
пациента, а и не е включена в общото възнаграждение.
Твърди се, че следващото посещение на ищеца е предвидено за 09.01.2023 г., за проба
на временни зъби, които трябва да й бъдат поставени, но непосредствено преди това разбира
от зъболекаря, че колкото по-късно се направи пробата, толкова по-добър резултат ще бъде
постигнат. С оглед наложилата се промяна, за която не е била наясно предварително, а едва в
хода на лечението и при вече започнала интервенция, посещава дентална клиника „ВИ ЕМ
ДЕНТ“ едва на 11.01.2023 г. за пробата. Навежда се, че тази непредвидена промяна в плана,
от своя страна създава неудобство за ищеца поради изтичане на отпуска, но след като
лечението е започнало, то тя е била принудена да продължи с манипулациите, като на
11.01.2023 г. Ц. Й. отива за проба на временните зъби.
Твърди се, че на 12.01.2023 г. Ц. Й. посетила Клиниката, за да й се поставят
временните конструкции, като се оказало, че същите са с изкривен център на горните предни
зъби. Това наложило посещение и на следващия ден за нова проба, за да може да се поставят
временни конструкции за понеделник, в който ден е следвало да е на работното си място в
приличен, обичаен и комфортен за нея вид - със зъби в устата. Повторният опит за
изработката на временните зъби също се оказал неуспешен. Навежда се, че усещаният
дискомфорт бил толкова огромен, че нетърпимото чувство принудило пациентката да свали
конструкциите и да посещава работното си място с маска и без зъби, както и сама да
потърси други специалисти за спешна изработка и поставяне на временните конструкции.
Няколко дни след това пациентката посещава дентална клиника „ВИ ЕМ ДЕНТ“ за махане
на конците.
Твърди се, че след изтичане на предвидения между двете фази на лечение срок
започва изпълнението и на втория етап от лечението. Отново прави впечатление, че в
представения план за лечение в описанието на Втори етап е използвана медицинска
терминология без допълнителна разбираема за пациента обосновка какво предстои да му се
случи.
3
Твърди се, че на 11.07.2023 г. от името на Ц. Й. е преведена в полза на ответника
сума, в размер на 5400 (пет хиляди и четиристотин) лева, съгласно платежно нареждане. В
средата на м. юли 2023 г. пациентката посетила дентална клиника „ВИ ЕМ ДЕНТ“ за
поставяне на постоянните мостови конструкции, с което е трябвало да завърши процесът на
лечението. Навежда се, че след поставянето на мостовите конструкции, е последвал огромен
дискомфорт за ищеца, което е наложило още няколко посещения за допълнителни корекции
на постоянните конструкции в Клиниката на ответника. Твърди се, че независимо от
извършените корекции и към момента няма положителна промяна в състоянието на ищеца,
като същата има оплаквания в обемното усещане на конструкциите спрямо бузите, устните и
езика. За пациента е налице дискомфорт в долната челюст, с усещане, че предните зъби и
задните опират във вътрешната част на бузите й и причиняват дразнене от вътрешната част,
от което получава удебеляване, а понякога и раздразнение на кожата. В горната челюст също
има дразнене, в дясната част. Усещането е, като че ли постоянно има в устата малки
бонбонки тик-так, което причинява неудобство при говорене. Това състояние накарало
ищцата да посети други специалисти в областта, за допълнителни мнения относно
преведеното лечение, като след направени няколко прегледа се установява, че за да бъде
поправена извършената услуга трябва да се поставят имплантите отново, т.е. да се повтори
същият процес, което било изключително сложно и рисково като изпълнение от медицинска
гледна точка, а от житейска било свързано с необходимост от отделяне на допълнително
време, средства, неудобства, болки и др.
Навежда се, че са налице съществени недостатъци при изпълнение на денталните
услуги от ответното дружество.
Навежда се, че в нарушение на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 86, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Закона
за здравето по време на цялото лечение е липсвала всякаква адекватна комуникация между
специалиста и пациента, което обуславя възможността последният да не може да разбере
правилно направените предложения и да вземе неинформирани и неправилни решения за
лечението си. Самата консултация е била само в едно посещение преди пристъпването към
хирургическата интервенция, а предоставеният от ответника писмен документ с описание на
лечението не дава никаква яснота относно диагнозата, необходимостта от лечение, в както
ще се състои то, какви са конкретните предписания на лекаря съобразно индивидуалността
на пациента. Твърди се, че първоначално желанието на пациентката е било за поставяне на
импланти само на местата на липсващите зъби, в крайна сметка й е обяснено, че това е
невъзможно и трябва да се пристъпи към тотална екстракция на наличните зъби и
заместването им с импланти, но без излагане на основателна причина за вземане на
лекарското решение при приложеното лечение.
Твърди се, че след предложеното и проведено на ищеца лечение въпреки наличието
на Диабет 2-ри тип, което е рисков фактор в денталната имплантология, като тази
информация не е споделена с пациента с цел вземане на информирано решение дали да се
подложи на лечението.
Твърди се, че видно от Рентгеновите снимки и ЗД графия, няма данни да е било
4
наложително цялостното премахване на постоянните зъби. Няма информация да са били
разглеждани алтернативи на проведеното лечение, въпреки първоначалното желание и
колебание на пациентката. Ситуацията, когато се налага екстракция на множество зъби с
ортопедични цели, трябва да е строго по медицински показания и е допустима при липса на
алтернативен подход при лечението, какъвто изобщо не е предложен на ищеца.
Навежда се, че за поставянето на имплантите също няма информация как е било
планирано цялостното лечение, за което пациентът да е уведомен предварително. При
допълнително направените прегледи от специалисти в областта и даване на становище,
обективирано в Експертно заключение на д-р К. М. И. от 16.10.2023 г., се установява че няма
данни да е било наложително цялостното премахване на постоянните зъби. Няма
информация същите, да са разглеждани и предлагани варианти за ортопедично лечение на
пациента, както и няма информация как е планирано цялостното лечение за поставяне на
имплантите.
Поддържа се, че според медицинските стандарти и практики, поставянето на зъбни
импланти трябва да се съобразява с наличната кост и всички анатомични особености на
челюстите, тъканите на съответния пациенти е необходимо подробно планиране на такава
процедура. Търси се оптимална позиция за тяхното поставяне в т.н. „зона на комфорт'“.
Необходимо е да се прецени натоварването и на костите и на дъвкателната мускулатура.
Среден срок, след който дентални импланти могат да бъдат натоварвани е 3 до 6 месеца,
наличие на вредни фактори или придружаващи заболявания могат да удължат този срок.
Навежда се, че от механична гледна точка като се вземат в предвид дъвкателните
сили и натоварвания, разположението на някои от имплантите в така наречената „опасна
зона“ и мостовите конструкции биха били подложени на нетипични и по- сериозни
натоварвания, които потенциално биха довелидо компрометиране на проведеното лечение.
Навежда се, че при оценка на позиционирането на зъбния имплант, се характеризират
зоните около обеззъбените места за поставяне на импланти като „комфортни“ и „опасни“
зони. Разграничаването на тези зони позволява идентифициране на места, където
позиционирането на импланта може да доведе до потенциален естетичен и механичен
компромис „опасни зони“ и области, където поставянето на зъбен имплант би било
оптимално за успех на възстановяването „зони на комфорт“. С адекватни размери на костите
и меките тъкани и букколингвални размери, правилни ъгли на позициониране на зъбните
импланти в апико-коронарната, медио- дисталната област, са важни фактори за осигуряване
на цялостна естетика и функционален успех около имплантите. При оценка на костите и
меките тьканни размери около имплантите, целта е да се получи хармоничен гингивален ръб
без големи промени във височината и запазване на контурите на меките тъкани. Целта по
време на хирургичната намеса е имплантите да се поставят в позиции, които позволяват
преливане към естествените тъкани.
Твърди се, че в случая при самото изпълнение на лечението се забелязва оголване под
мостовата конструкция на три от имплантите на долната челюст в областта на 33,36 и 43
зъби. Имплантът в областта на 33 зъб е видим на 3 мм над венечния ръб и прозира на още
5
3,5 мм под венечната лигавица, общо 6,5 мм под ръба на мостовата конструкция. Имплантът
в областта на 43 зъб е видим под мостовата конструкция медиално с 1,5 мм и букално 2мм.
Имплантът в областта на 36 зъб е видим под мостовата конструкция с 2 мм. Това е било
състоянието на съответните конструкции от момента на фиксирането им. Мостовите
конструкции са моделирани с видимо малки по форма зъби. Палатинално и лингвално
фронталните зъби на двете мостови конструкции са моделирани монолитно без ясно
отграничаване на отделните зъби. Налице е поставяне на имплантите извън линията на
комфорт и извивката на горната мостова конструкция извън дъвкателната линия, което
обуславя претоварване на подлежащите костни тъкани с възпалително-дегенеративни
усложнения, касаещи както челюстните кости и лигавица, така и интегритета на
ортопедичните конструкции.
Твърди се, че при преглед на пациентката е установено, че имплантите в областите на
33, 36, 43 зъби са видими под мостовата конструкция, Имплантът в областта на 33 зъб е
оголен на 3 мм над венечния ръб и прозира под венечната лигавица на още 3,5 мм.
Имплантът в зоната на 36 зъб е оголен на 2 мм над венечния ръб, 43 оголен 2мм букално и
1,5 мм лингвално. Имплантите в зоните на 33 и 43 зъби са поставени медиално извън
„комфортната“ зона на долната челюст. На горната челюст импланта в областта на 23 зъб е
видим на 1,5 мм и на 1,8 мм букално от билото на горна челюст и дъвкателната линия, 26
имплант е на 5,5 мм букално от билото на алвеоларния гребен на горна челюст. Цялата
захапка изглежда по-висока приблизително с 3 мм като по-плътен контакт има в областта на
13 и 43 зъб. Захапката вляво на горната мостова конструкция се разминава видимо с долната
в букална посока. Мостовата конструкция на долната челюст е моделирана със силно
наклонени дистални стени на 16 и 26 зъб и са видимо по-къси в медиодистална посока,
поради което пациентката има усещане за прибутване на долната челюст напред, което
съчетано с моделираните медиално зъби създава наличният дискомфорт при говор. От
механична гледна точка, като се вземат предвид дъвкателните сили и натоварвания,
разположението на някои от имплантите в така наречената „опасна зона“, каквото е
разположението избрано при ищеца, мостовите конструкции биха били подложени на
нетипични и по-сериозни натоварвания, които потенциално биха довели до компрометиране
на проведеното лечение.
Твърди се, че по отношение на естетичния вид на извършвата работа е налице
оголване под мостовата конструкция на три от имплантите на долната челюст в областта на
33.36,43 зъби. Имплантът в областта на 33 зъб е видим на 3 мм над венечния ръб и прозира
на още 3,5 мм под венечната лигавица, общо 6,5 мм под ръба на мостовата конструкция.
Импланта в областта на 43 зъб е видим под мостовата конструкция медиално с 1,5 мм и
букално 2 мм. Имплантът в областта на 36 зъб е видим под мостовата конструкция с 2 мм.
Фациалното поставяне на имплантите извън „линията на комфорт“ и извивката на горната
мостова конструкция извън дъвкателната линия от 13 до 26 зъби на горната челюст и
разположението на импланта на 33 и 43 зъби, респ. мостовата конструкция на долната
челюст от 33 до 43 зъби е възможно да доведе до претоварване на подлежащите костни
6
тъкани с възпалително-дегеративни усложнения, касаещи както челюстната лигавица, така и
интегритета на ортопедичните конструкции. Видно от ЗД томографията на челюстите,
имплантите в областта на 33 и 34 зъб са медиално наклонени и засягат костната пластина.
Имплатът в областта на 16 зъб предполагаемо има комуникация със синуса. На поставения в
областта на 26 зъб имплант се забелязват окръглени изменения с неустановен характер. В
областта на имплантите на 13, 33, 43, 36 и 46 се забелязват периодонтални изменения, за
които няма информация дали се дължат на неизвършено костно формиране или патологичен
процес. Мостовата конструкция на долната челюст е моделирана със силно наклонени
дистални стени на 16 и 26 зъб и са видимо по- къси в медио дистална посока, в следствие
пациентката има усещане за прибутване на долната челюст напред, което съчетано с
моделираните медиално зъби създава дискомфорта при говор, който има ищцата.
Прави се довод, че проведеното на Ц. Й. лечение в дентална клиника „ВИ ЕМ ДЕНТ“
е некачествено изпълнено и за нея са настъпили множество имуществени и неимуществени
вреди, освен това е извършено при неправилно и некоректно взети лекарски решения при
изпълнение на лечението. От изложеното по-горе става ясно, че ищеца не е била достатъчно
добре информирана за предложените услуги, както и че е липсвала цялостна комуникация
между лекуващия лекар и пациента като страни в правоотношението. Дори и да се приеме,
че формално е налице съгласие с проведеното лечение, следва да се отбележи, че
първоначалното желание на пациента е било поставяне на импланти само на липсващите й
зъби, без премахване на наличните й, като същата не е получила достатъчна яснота относно
необходимостта от премахване на всичките й зъби и тяхната цялостна замяна с импланти.
Това решение е продиктувано от направено от стоматолог предложение, без допълнителна
конкретика защо предлага този метод. Ответникът, от своя страна, се е съгласил да
извършите работата, в съответствие с добрите медицински практики и така, че работата да
бъде годна за предвиденото и предназначение, т.е. дължи качествено изпълнение по
отношение на вложените материали и труд, което в случая не е сторено.
Поддържа се, че във връзка с некачественото изпълнение, ищеца е направил писмено
възражение по отношение на качеството на изпълнените от името на „ВИ ЕМ ДЕНТ -
АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА
ПОМОЩ-ДЕНТАЛНА“ ЕООД дентални услуги, при проведеното ортопедично лечение, в
периода от м. Ноември 2022 г. до края на м. Юли 2023 г., като са изложени и подробно
описани отклоненията в качеството на предоставените услуги. Тъй като възможните
варианти за корекция на сегашното положение включват: Репозициониране на имплантите с
последващо изработване на нови мостови конструкции и/или изработването на снемаеми
протезни конструкции, което репозиционирането на имплантите е свързано с премахване на
вече поставените импланти, корекция на алвеоларната кост, където е необходимо и
поставяне на нови импланти, то се прави довод, че отклонението в работата за толкова
съществено, че ищеца е направил изявление за разваляне на сключения с „ВИ ЕМ ДЕНТ -
АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА
ПОМОЩ-ДЕНТАЛНА“ ЕООД Договор за дентални услуги и е предоставил срок за връщане
7
на платените суми, както следва: - Сума, в размер на 13 400 (тринадесет хиляди и
четиристотин) лева - цената на платените медицински услуги и сума, в размер на 200
(двеста) лева - цената на платена упойка, поставена при премахване на зъбите й.
Твърди се, че изявлението за разваляне на договора и поканата за възстановяване на
платените суми са изпратени на ответника чрез куриерска фирма ЕКОНТ, който е отказал
тяхното получаване, с оглед на което с настоящата искова молба прави отново изявление за
разваляне на Договор за дентални услуги, предоставени в периода м. Януари 2023 г. до края
на м. Юли 2023 г., като претендира връщане на всички платени по договора суми, описани
по-горе.
Твърди се, че с оглед запазване на добрите си взаимоотношения с Клиниката, ищеца е
дала няколко пъти възможност на Клиниката да поправи некачественото изпълнение, но
дори след няколко „корекции", извършени от тяхна страна, няма абсолютно никаква
положителна промяна в състоянието на пациента. Прави се довод, че очевидно
специалистите от тази клиника не са компетентни да поправят стореното. Именно заради
това и желанието на Ц. Й. е да й бъдат възстановени от ответника всички платени суми във
връзка с проведеното дентално лечение, за да може да ги използва за повторно лечение при
друг специалист.
Твърди се, че поради наличието на съществените недостатъци и отклонения при
изпълнение на денталните услуги от ответното дружество ищеца е претърпяла и
неимуществени вреди, изразяващи се в следното:
В резултат на подробно гореописаното некачествено изпълнение на договора за
дентални услуги, предоставени от „ВИ ЕМ ДЕНТ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА
ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ-ДЕНТАЛНА“ ЕООД на Ц. Й., в
периода от 06.01.2023 г. до настоящия момент, твърди се, че ищеца е претърпяла и
продължавала да търпи значителни неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
тревожност, потиснатост, притеснение, неспокойство, неудобство, срам, отрицателни
емоции, страдания, понесени от нея физически болки, отоци, фъфлене, огромен дискомфорт
в ежедневието и в общуването, обемно усещане на конструкциите спрямо бузите, социална
изолация и други. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на ответника, а именно: предоставяне на некачествени дентални услуги по повод
проведено ортопедично лечение с тотална екстракция на наличните зъби и поставяне на
импланти и мостови конструкции на двете челюсти.
Твърди се, че ищеца е принудена да търпи посочените по-горе неимуществени вреди
от началото на лечението до настоящия момент, като няма яснота в кой момент тези вреди
ще бъдат поправени.
Твърди се, че когато на 12.01.2023 г. ищеца посещава Клиниката, за да й поставят
временните зъби, се оказало, че същите били с изкривен център на горните предни зъби.
Ищеца споделяла, че в този момент я обзели силен страх и притеснение какво ще прави без
зъби, как ще ходи на работа и въобще как ще общува със семейството си, приятелите и
8
колегите си. След като и вторият опит за изработката на временните зъби в Клиниката също
се оказал неуспешен, чувството на притеснение, тревожност, потиснатост у г-жа Й. се
засилили. Твърди се, че заради небрежното изпълнение на задълженията от страна на
ответника, се наложило г-жа Й. да ходи навсякъде, вкл. на работа, на публични места, на
срещи с приятели, без зъби и с маска за дълъг период от време. Това й причинило
изключително неудобство, срам, притеснение в общуването с околните по време на работа.
Някои хора я заглеждали странно заради това, че стои с маска на работното си място, което я
потискало допълнително. Други я питали какво се е случило, та стои постоянно с маска.
Обстоятелството, че ищеца е претърпяла сериозни страдания вследствие на проведеното
неправилно дентално лечение, се извлича и от правилата на формалната житейска логика,
доколкото не подлежи на разумно съмнение обстоятелството, че изваждането на всичките й
зъби влече след себе си негативни психически преживявания вследствие на визирания
естетически недостатък, още повече, че става въпрос за жена, която ежедневно се среща и
общува с редица хора във връзка с професионалните й задължения и ангажименти. Това, че
се наложило да ходи с маска на работа, за да прикрие липсата на зъби, несъмнено е
допринесло за силни чувства на тревожност у нея. Твърди се, че ищеца не можела да се
храни и говори пълноценно, изпитвала страхотни болки.
Твърди се, че когато през м. Юли г-жа Й. посетила Клиниката за поставяне на
постоянните зъби и била с надеждата, че е дошъл краят на ужаса около поставянето на
временните конструкции, ищеца за пореден път останала силно разочарована. След
поставянето на постоянните мостови конструкции ищеца почувствала огромен дискомфорт,
тъй като постоянните зъби не били изработени качествено. Това наложило още няколко
посещения за допълнителни корекции, които обаче не дали абсолютно никакъв резултат.
Твърди се, че некачественото изпълнение на задълженията на лекуващия й лекар, от своя
страна, причинило и продължава да причинява на ищеца постоянни и непреодолими мъки,
страдания и негативни емоции, продължаващи и до днес. Към настоящия момент тя
изпитвала дискомфорт в долната челюст, има усещане, че предните и задните й зъби опират
във вътрешната част на бузите, което й причинява дразнене от вътрешната част, а понякога и
раздразнение на кожата. Твърди се, че ищеца изпитва огромно неудобство при говорене и
има усещането, като че ли има малки бонбонки «тик-так» постоянно в устата. Освен
физическите неудобства, които ищеца изпитва в резултат на противоправното поведение на
ответника, тя е потисната, притеснена и много неспокойна и стресирана. В резултат на
всичко, през което е преминала, към този момент ищеца рязко е ограничила своите социални
контакти, тъй като изпитва срам и неудобство при общуване. Мъките й продължават вече
почти една година, а тя все още е разтревожена дали ще може да поправи стореното от
ответното дружество, дали неудобствата, които изпитва към настоящия момент ще изчезнат
и дали ще може да се поправят изцяло нанесените й вреди.
Навежда се, че ищеца е силно стресирана и от факта, че трябва да търси друг
специалист, който да поправи стореното от ответното дружество, съответно е стресирана от
физически болки, неудобства, страдания и пр., през които й предстои да премине отново и
9
всичко това - по вина на ответното дружество.
Навежда се, че неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които
са предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Справедливостта не е абстрактно понятие. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят определени обективни критерии, свързани с
характера, тежестта и вида на нематериалните вреди, начина на настъпването им,
интензитета, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, прогноза за в бъдеще, както и икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за „спра-ведливост“ на съответния етап
от развитие на обществото в държавата. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време. Съдебната практика приема като критерий за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния случай.
Поддържа се, че при съобразяване на обективните критерии, свързани с проведеното
лечение и неговия период, продължителността на неблагоприятно отражение на лечението
върху здравословното и емоционално състояние на ищцата, както и фактът че дори към
днешна дата не е постигнат договорения резултат, включително това, че състоянието на
зъбите й в момента е в по-лошо състояние в сравнение с това при започване на лечението и
за да се поправят, доверителката ми следва да се обърне до друг специалист, който наново да
извърши съответните манипулации, както и обществено-икономическата обстановка в
страната към датата на увреждането, при съобразяване субективните критерии - възраст на
ищеца и понесените от нея нематериални вреди по вид и време, се прави довод, че
справедливият размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца Ц.
Й. възлиза на сумата от 5000 (пет хиляди) лева.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 13
600 (тринадесет хиляди и шестстотин) лева, представляваща връщане на платеното
възнаграждение по развален между страните договор, с правно основание на иска чл. 55, ал.
1, пред. 3-то от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.12.2023 г., до окончателното й изплащане.
Правят искане пред съда да осъди ответника да заплати на ищеца, обезщетение за
нанесените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки и страдания, в
10
размер на 5 000,00 (пет хиляди), лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2023 г., до окончателното й
изплащане, както и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва иска.
Навежда се, че ищеца е била пациент на ответника. Твърди се, че през месец ноември
2022г., пациентката за първи път се свързала с лечебното заведение и си записала час за
преглед при д-р Костадин М., като изрично изявила желание за консултация във връзка с
провеждане на имплантологично дентално лечение. Пациентката споделила, че научила за
клиниката от интернет, като искала консултация именно с д-р М., който съгласно
поместената информация в сайта е специалистът на лечебното заведение в областта на
денталната имплантология.
Твърди се, че срещата се е състояла на 23.11.2022г. със снемане на подробна анамнеза,
провеждане на обстоен дентален преглед и снемане на дентален статус. От снетата анамнеза
като рискови фактори за денталното здраве били отразени: тютюнопушене (10+ цигари
дневно), неинсулинозависим захарен диабет, хипофункция на щитовидната жлеза.
Твърди се, че от извършеното ренттенографско изследване и снет дентален статус при
пациентката Ц. Й. е било установено следното: влошено дентално здраве незадоволителна
орална хигиена, напреднали пародонтални изменения на зъби: 18, 17, 14,
13,12,11,21,22,23,24 (горна челюст), 48,45,44,43,42,41,31,32,33,34,38 (долна челюст) с
изразено отдръпване на венците и подвижност, липсващи зъбни единици на позиции 15- ти,
16-ти, 25-ти, 26-ти,27-ми, 28-ми (горна челюст), 47-ми, 46-ти, 35-ти, 36-ти, 37-ми, костна
загуба в горна челюст (дистално) в областта на 1-ви квадрант.
Навежда се, че пациентката изразила субективни оплаквания във връзка с наличното
хронично възпаление, като въпреки скорошно състоялото се лечение, продължавала да
изпитвала божа и повишена чувствителност при допир и контакт с топло и студено, лош дъх,
кървене от венеца при механично почистване на зъбите и чувство, че „зъбите й се местят“.
Изразила още субективни оплаквания, свързани с липсата на множество зъбни единици, като
споделила, че дъвкателната й способност била понастоящем силно затруднена поради
липсата на контакт между горна и долна челюсти и задържане на хранителни вещества
между зъбите. Изразила и съображения от естетичен характер, като споделила на д-р М., че
работи в музей и ежедневно й се налага да контактува с хора, като понастоящем намирам
външния вид на зъбите си за изключително смущаващ, избягва да се усмихва и да се храни в
присъствието на други хора и често прикрива устата си с уста, когато разговаря с колеги и
клиенти на работното си място.
Твърди се, че пред ищеца са били изложени алтернативни методи за лечение, както и
очакваните ползи, рискове и резултати от същите. Като констатирал множество зъбни
единици с напреднали пародонтални изменения, д-р М. обяснил подробно на г-жа Й., че не
може да се премине към каквото и да е протетично лечение преди възпалителният процес да
бъде овладян, за което предложил като първи вариант няколко месечно консервативно
11
лечение и след евентуален негов успех, преминаване към поставяне на дентални импланти
на мястото на липсващите зъбни единици (16-ти, 15-ти, 25-ти, 26-ти, 27-ми, 28-ми, 47-ми,
46-ти, 35-ти, 36-ти и 37-ми зъб) и съответно изработване и фиксиране на циркониеви
конструкции върху поставените импланти и вече излекуваните естествени зъби. Д-р М.
разяснил на пациентката, че последното е възможно, но само след овладяване на
съществуващото възпаление в областта на зъби 18, 17, 14, 13, 12, 11, 21, 22, 23, 24 (горна
челюст), 48, 45, 44, 43, 42, 41, 31, 32, 33, 34, 38 (долна челюст). Като втори вариант, д-р М.
предложил екстракция на описаните зъбни единици, спрямо които са констатирани
напреднали пародонтозни изменения и поставяне на заместващи дентални импланти, като за
периода на остеоинтеграцията на имплантите се изработят и поставят временни снемаеми
конструкции. Тъй като желанието на ищцата категорично било да не отлага по никакъв
начин възстановяване на дъвкателния апарат и с други думи казано „ да не стои без зъби “, с
категоричност отхвърлила варианта за провеждане на лечение с цел запазване на наличните
й зъби, което неминуемо би удължило денталното лечение.
Твърди се, че с оглед неуспешните до този момент опити за консервативно лечение,
изричното желание на пациентката било да се пристъпи към лечение чрез възстановяване на
дъвкателния апарат посредством екстракция на зъбните единици, поставяне на дентални
импланти и изработване и фиксиране на циркониеви мостови конструкции в горна и долна
челюст. Поради загуба на костно вещество в областта на горна челюст (дистално, 1-ви
квадрант), д-р М. запознал подробно пациентката и с обстоятелството, че за успешно
имплантологично лечение в тази област се налага и една допълнителна процедура по костна
аугментация (присаждане на костно вещество). Прави се довод, че пациентката е била
„изненадана“ от броя екстрахирани зъбни единици, както и че не й е била предоставена
информация какви обективни медицински причини налагат тяхното отстраняване.
Поддържа се, че д-р М. подробно запознал г-жа Й. с възможността за продължаване
на консервативно лечение на зъби 18,17,14,13,12,11,21,22,23,24 (горна челюст), 48,45,44,
43,42,41,31, 32, 33, 34,38. Твърди се, че ищеца категорично отхвърлила тази алтернатива с
довода, че вече е провеждала такова лечение неколкократно, но същото се увенчало с
неуспех и търсила решение „веднъж и завинаги“. В този смисъл екстракцията на зъбните
единици се състояла по изричното желание и настояване на ищцата, която не искала да
отлага протетичното лечение и час по-скоро да се сдобие с „ блестяща усмивка“.
Твърди се, че в съответствие с изричното желание на пациентката бил съставен план
за лечение, включващ като първи етап: екстракция на зъби 18, 17, 14, 13, 12, 11, 21, 22, 23,
24,48, 45, 44,43,42,41, 31, 32, 33, 34, 38 (хроничен пародонтит), костна аугментация в горна
челюст дистално, в областта на 1-ви квадрант и поставяне на дентални импланти на позиция
26-ти, 23-ти, 21-ви,11-ти, 13-ти, 16-ти в горна челюст и 33-ти, 43-ти, 46-ти и 36-ти в долна
челюст.
Като втори етап: вземане на дигитален отпечатък и поставяне на временни снемаеми
конструкции: горна челюст 16-26 зъби и долна челюст 36-46 зъби, корекция на оклузо-
артикулационните отношения между зъбите. Трети етап: фиксиране на дефинитивна
12
конструкция от цирконий : 12 единици от цирконий в горна челюст и 12 единици от
цирконий в долна челюст. На г-жа Й. било разяснено, че лечението може да включва повече
от едно провизорни посещения, според денталното състояние на пациента, с цел корекции
на временната/постоянната протеза, с оглед желанията на пациента и постигане на
максимално удобство, естетика и дъвкателна функционалност. На г-жа Й. също така било
разяснено подробно обстоятелството, че спазване на отлична орална хигиена и въздържане
от вредни навици (като тютюнопушене) е от изключителна важност за добрата интеграция
на имплантите и успехът от имплантологичното лечение. Г- жа Й. искала да съгласува със
своя съпруг финансовите параметри на така предложеното дентално лечение, поради което
от клиниката й представили копие от неокончателния план за лечение с отбелязване на
цените за всеки етап на лечението. Няколко дни по-късно пациентката се обадила в
клиниката и потвърдила, че приема така направената оферта, като в същия разговор
насрочила час за 06.01.2023г., когато следвало да се състои първият етап от лечението.
Твърди се, че в уречения ден и час, ищеца се явила в лечебното заведение, като след
окончателно съгласуване на плана за дентално лечение, попълване на медицински въпросник
и подписване на подробно информирано съгласие от страна на пациентката, д-р М.
пристъпил към екстракция на зъби 18,17,14,13,12,11,21,22,23,24 (горна челюст), 48,45, 44,
43, 42, 41, 31, 32, 33, 34, 38 (долна челюст) позиции 16-ти, 13-ти, 11-ти, 21-ви, 23-ти (горна
челюст) и 36-ти, 43-ти, 33-ти, 36-ти. Интервенцията е преминала успешно, без усложнения.
Поставени са шефове, назначена е медикаментозна терапия и на пациентката е планирано
следващо посещение в клиниката за снемане на отпечатък за изработване на временни
конструкции на 18.01.2023 г.
Ответникът оспорва пациентката да е имала насрочено посещение в клиниката за по-
ранна дата, както е изложено в исковата молба. Твърди се, че пациентката е била добре
запозната с обстоятелството, че е необходим период от минимум 10 дни, за да се възстановят
меките тъкани и венците след операцията, едва след което да бъде взет отпечатък. Д-р М.
подробно запознал ищеца, че доброто заздравяване на меките тъкани и венците е от
съществено значение за качеството на отпечатъка и респективно на изработените спрямо
същия временни конструкции. Първоначално предложената дата на ищцата за второ
посещение била през последната седмица на януари, но по нейно настояване и съображения,
че „не искала да бъде толкова дълго без зъби “ датата била изместена за предпоследната
седмица на януари.
Твърди се, че следващото посещение на г-жа Й. в ответното лечебно заведение се
състояло на 18.01.2023 г., когато е бил снет отпечатък за изработване на временни протези.
Конструкциите били изработени в най-кратък срок, още на следващия ден- 19.01.2023г.
Няколко дни по-късно пациентката се свързала с клиниката и съобщила, че намира за
неудобни изработените конструкции. В желанието си да бъдат максимално полезни на
пациента, от своя страна лекарите предложили да бъде взет нов отпечатък и да бъдат
съответно изработени нови временни конструкции.
Ответникът оспорва, че пациентката е посещавала клиниката на 12.01.2023 г., както и
13
да са й били поставяни временни конструкции с „изкривен център“.
Твърди се, че следващото посещение на пациентката се състояло на 23.01.2023г., като
новите временни конструкции са предадени на пациентката отново в най-кратък срок-
25.02.2023г. При извършената проба в клиниката тя одобрила новите протези, като заявила,
че ако изпита някакъв дискомфорт ще се свърже с клиниката за извършване на съответните
корекции. Такива се състояли на 03.02.2023г. и 27.02.2023г., когато одобрила окончателно
временните конструкции и след които посещения пациентката не е споделяла на когото и да
е медицински специалист в лечебното заведение за каквито и да е субективни оплаквания
във връзка с конструкциите. В този смисъл оспорваме изложеното в исковата молба ищцата
да е споделяла с когото-и да е било от лекуващите й дентални лекари в ответното лечебно
заведение за каквито и да е съображения свързани с недостатъци на временните
конструкции от естетичен или функционален характер в периода след 27.02.2023г.
Твърди се, че следващото посещение на г-жа Й. се състояло на 11.07.2023г., когато
съгласно изготвения план за лечение следвало да се премине към втория етап: разкриване на
имплантите и вземане на протетичен аналогов отпечатък върху вече разкритите импланти.
За целта било извършено рентгенографско изследване, от което да се установи състоянието
на меките тъкани и остеинтеграцията на поставените импланти.
Твърди се, че от така снетия отпечатък били изработени дигитални модели на
формата, дължината и големината на бъдещите циркониеви постоянни конструкции. В
съответствие с този дигитален модел лечебното заведение възложило на зъботехническа
лаборатория изработването на пластмасови проби, спрямо които пациентката да одобри
финално формата и големината на конструкциите, както и да оцени субективно комфорта си
с тях. Такива посещения се състояли на 12.07.2023г., 13.07.2023г., 14.07.2023г. и 17.07.2023г.,
в който период лечебното заведение стриктно извършвало необходимите корекции,
спазвайки обективните медицински показатели за функционалност и едновременно
отчитайки желанията на пациентката и изразените от същата субективни усещания за
комфорт. На посещението, състояло се на 17.07.2023г. г-жа Й. окончателно одобрила начина,
по който ще изглеждат и ще се усещат бъдещите циркониеви конструкции. Отново в
максимално кратък срок, постоянните конструкции били изработени и готови за фиксиране
още на 19.07.2023г., когато именно било следващото посещение на ищцата в клиниката и се
състояло окончателното т.нар „натоварване“ на имплантите чрез поставяне на постоянни
конструкции от цирконий- 12 единици в горна челюст и 12 единици в долна челюст. След
окончателното фиксиране на циркониевите конструкции, пациентката с категоричност
одобрила изработеното както от естетична, така и от функционална страна. Д-р Д., който
именно изпълнявал протетичния етап от лечението, приканил г-жа Й. да дойде пак в
клиниката, в случай, че след няколко дни „употреба“ на конструкциите и извършване на
ежедневни дейности като хранене и говорене, изпита какъвто и да е било дискомфорт.
Такова посещение се състояло 28.07.2023г., когато били предприети съвсем козметични
корекции по полиране на конструкцията. По време на това посещение пациентката одобрила
окончателно изработеното, сърдечно благодарила на екипа на клиниката за постигнатия
14
резултат и дори в знак на благодарност оставила „почерпка“.
Оспорва се изложеното в исковата молба, че след поставяне на постоянните
конструкции ищеца изпитвала „изключителен дискомфорт“. Твърди се, че ищеца е била
добре запозната с обстоятелството, че протетичното лечение може да наложи повече от едно
провизорни посещения, в рамките на които се нанасят необходимите корекции с оглед и
препи окончателното одобряване на конструкциите от пациента. Твърди се, че екипът на
лечебното заведение е реагирал своевременно на всички изразени от ищеца субективни
усещания за дискомфорт, като своевременно и качествено е извършвал необходимите
съответни корекции и напасвания, за да се осигури оптимален резултат от естетичен и
функционален характер, като същевременно бъдат отчетени и субективните усещания за
комфорт на пациента. Твърди се, че никой познат метод на денталната медицина в областта
на протетичното лечение не може да осигури на пациента идентичен комфорт като този на
естествените зъби, както и че всеки пациент преминава през т.нар „адаптационен период“, в
който се приспособява към разликите.
Ответникът отрича, че след състоялото се на 28.07.2023 г. посещение г-жа Й. да е
изразявала каквито и да е субективни оплаквания, свързани с лечението и такива да са
свеждани под каквато и да е форма до знанието на лекуващите й дентални лекари в
клиниката. Изрично се оспорват твърденията в исковата молба в тази посока, а именно че
ищеца е свеждала до знанието на лечебното заведение каквито и да е възражения във връзка
с проведеното лечение, да е твърдяла наличието на каквито и да е недостатъци, още по-
малко писмено. Изрично оспорва ответника и изложеното в исковата молба, че ищеца е
изпращала „ изявления за разваляне на договор и покана за възстановяване на суми“ до
лечебното заведение, както и същото да е отказвало получаването им. Не оспорва
ответника, че ищеца е заплатила изцяло извършеното в ответното дружество дентално
лечение.
Оспорва ответника на следващо място твърденията, че ищеца не е била добре и/или
подробно информирана за алтернативните методи на лечение, очакваните резултати и
съществуващи рискове, както и с етапите на планираното лечение. Видно от приложените
към самата искова молба доказателства, лечебното заведение е изготвило подробен план за
дентално лечение, който е съгласуван с ищцата. Твърди се, че наред с плана за лечение, г-жа
Й. е подписала и подробно писмено информирано съгласие, видно от съдържанието на което
е била запозната както с предимствата на имплантологичното лечение, така и с разумните
му алтернативи (дентален мост, частична/пълна протеза). Подробно е описан всеки етап от
денталното лечение, с изрично отбелязване, че описаните срокове са само прогнозни.
Изрично е поместено, че имплантологичното лечение би могло да наложи екстракция на
налични зъби, като техния брой зависи от индивидуалната преценка на лекаря и нуждите на
пациента. В конкретния случай, с оглед констатираните напреднали пародонтални
изменения, субективните оплаквания на пациентката и изричното й желание да се премине
не към запазване на естествени зъби, а към тяхното отстраняване. Подробно е била описана
възможността за необходимост от извършване на костна присадка и нейното
15
предназначение, очаквания дискомфорт, свързан с временните конструкции, както и
необходимостта от поддържане на отлична дентална хигиена в процеса на лечение и пълно
въздържание от тютюнопушене.
Ответникът оспорва на следващо място изложеното в исковата молба, че спрямо
пациентката Ц. Й. не са били налице данни, които да налагат „радикален“ подход, включващ
екстракция на зъби 18,17,14,13,12,11, 21, 22,23, 24 (горна челюст), 48,45,44,43,42,41, 31, 32,
33, 34, 38 (долна челюст). Твърди се, че спрямо пациентката са били налице медицински
показания за отстраняване на посочените зъбни единици, свързани с възпаление от
хроничен харакер, които с категоричност разкриват прогресивна пародонтоза, а именно: 1.
Прогресираща загуба на пародонтално свързана кост; 2.Задълбочаване на пародонталните
джобове; 3. Прогресиращо увеличаване на зъбната подвижност; 4. Прогресираща апикална
миграция (отдръпване) на венечния ръб и кореново оголване и 5. Загуба на зъби.
Твърди се от ответника, че пред пациентката са представени разумни алтернативи,
след което тя изрично и категорично е настояла да се пристъпи към този т.нар „радикален“
метод. Твърди се, че с категоричност са налице данни с пациента да са обсъждани
алтернативи на това лечение, като видно такива са били поместени и в подписаното от
пациента информирано съгласие.
Твърди се от ответника, че поставените в лечебното заведение импланти са били
съобразени с всички анатомични особености на челюстите и тъканите при ищцата, като
именно в тази връзка е предприета и костна аугментация.
Оспорва се от ответника твърдените на ищеца „недостатъци“ (в случай, че такива са
налице) на имплантите да се дължат на неправилното им поставяне. Твърди де от ответника,
че в случай, че такива са налице (оголване, подвижност и пр.) същите се дължат на
патологични процеси и/или други обективни фактори, върху които денталните лекари в
ответното лечебно заведение не биха могли да въздействат. Твърди се, че въпреки
препоръките да лекуващите й дентални лекари, пациентката е продължила да поддържа
незадоволителна дентална хигиена и не е преустановила тютюнопушенето, като сама е
допринесла за осуетяване на резултата от лечението. Твърди се, че след 28.07.2023 г.
пациентката не е посещавала лекуващите си дентални лекари в ответното лечебно
заведение, не им е съобщавала за какъвто и да е изпитван от същата дискомфорт. Твърди се,
че лечебното заведение няма никаква информация за денталното състояние на г-жа Й. в
периода след 28.07.2023 г., като видно от съдържанието на исковата молба пациентката е
посещавала други дентални лекари, които са извършили вмешателство в денталното
лечение.
Поддържа се, че в случай, че при пациентката са налице оголване, подвижност на
имплантите или възпаление на околните тъкани, същите се дължат на пародонтални
изменения, каквито при пациентката са били безспорно установени и преди започване на
лечението в ответното лечебно заведение. Твърди се, че същите са предизвикани от
незадоволителна орална хигиена, неспазване на препоръките на денталните лекари,
подлежащи хронични заболявалия, възпалителни процеси, вредни навици и други
16
субективни и обективни фактори, извън поведението на медицинските специалисти
работещи в ответното лечебно заведение.
Поддържа се, че между ответното лечебно заведение и ищеца е налице валидно
възникнала облигационна връзка. Страните са сключили ненаименован договор за дентална
услуга с предмет: екстракция на зъби: 18,17,14,13,12,11,21,22,23,24 (горна челюст), 48, 45,
44, 43, 42, 41, 31, 32, 33, 34, 38 (долна челюст), поставяне на дентални импланти на мястото
на зъби 16-ти, 13-ти, 11-ти, 21-ви, 23-ти, 46-ти, 43-ти, 33-ти, 36-ти вземане на дигитален
отпечатък и поставяне на временна мостова конструкция, корекция на оклузо-
артикулационните отношения между зъбите; фиксиране на дефинитивна конструкция от
цирконий в горна челюст и долна челюст срещу възнаграждение.
Съгласно трайната съдебна практика договорът за услуга ( в т.ч дентална) е
ненаименован договор, към който се прилагат правилата за договор за изработка (чл.258-
чл.269 от ЗЗД).
Фактическият състав на гражданската отговорност за вреди от договорно изпълнение
обхваща: поведение на длъжника по валидно облигационно отношение, противоправен
резултат (неизпълнение), причинно- следствена връзка между поведението на длъжника и
настъпилото неизпълнение (противоправния резултат) и причинно- следствена връзка между
неизпълнението и настъпилите вреди, а от субективна страна- вина, която в гражданското
право се разглежда като неполагане на дължимата грижа.
Ответникът прави възражение, че ищеца не е упражнила правата и задълженията си
по чл. 264 и чл. 265 от ЗЗД в преклузивния 6- месечен срок, а именно да уведоми ответната
страна за констатираните недостатъци веднага след откриването им, да иска поправка на
извършеното (чл.265, ал. 1, предл. първо), да иска обезщетение вместо изпълнение (да му
бъдат заплатени разходите за поправката по смисъла на чл. 265, ал. 1, предл. второ) или да
развали договора с изрично волеизявление, сведено до знанието на ответната страна (чл.
265, ал. 2 от ЗЗД).
Поддържа се, че противно на изложеното в исковата молба прави ответника изрично
възражение, че след посещението на ищеца на 19.07.2023 г., че същата не е свела до
знанието на ответното лечебно заведение каквито и да е субективни оплаквания и не е
релевирала наличие на недостатъци в изработеното. Прави възражение ответника, че ищеца
е приела работата по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, доколкото не е уведомила ответната
страна за наличие на недостатъци.
Навежда се, че не е спорно между страните, че същите са сключили ненаименован
договор за дентална услуга. Общият ред, уреждащ института на неизпълнението (чл.79 и
следв. от Закона за задълженията и договорите), намира само субсидиарно приложение към
договора за изработка, доколкото в чл. 265 от ЗЗД законодателят е уредил специални правила
за неизпълнението що се касае до договора за изработка. В чл. 265 от ЗЗД законодателят е
уредил алтернативно възможностите на кредитора при наличие на неточно изпълнение (в
две негови форми- отклонение от поръчката, т.е. престарано е нещо различно от уговореното
17
или изпълнение с недостатъци- некачествено изпълнение) и при наличие на пълно
неизпълнение (работата е изцяло негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение). В последния случай, когато е налице пълно неизпълнение, законодателят
урежда правото на кредитора да развали договора, в този случай обезщетение може да се
търси по общия ред - обезщетение при разваляне на договора, уредено в чл. 88 от Закона за
задълженията и договорите.
Поддържа се, че правото на кредитора да развали договора по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД е
потестативно материално право, което се упражнява извънсъдебно и то в преклузивния 6-
месечен срок, уреден в чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, който изключва общия 5-годишен давностен
срок, уреден в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Правото на кредитора да развали договора е
материалноправна предпоставка за възникване на неговото право по чл. 55, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД- да иска връщане на даденото на отпаднало основание. Тоест, за да възникне
правото по чл.55 от ЗЗД следва да е бил завършен фактическият състав на чл. 265, ал. 2 от
ЗЗД - кредиторът да е упражнил правовото си да развали договора, като отправи изрично
волеизявление до неизправния длъжник в срока по чл.265, ал. 3, като с оглед изричната
разпоредба на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД последиците на сключения договор да отпаднат с обратна
сила.
Ответникът прави възражение, че правото на ищеца да развали договора е погасено
като неупражнено в срока по чл.265, ал. 3 ЗЗД, с оглед на което последиците на сключеният
между страните договор не са отпаднали с обратна сила и за кредитора не е възникнало
правото да иска връщане на платената по силата на същия сума.
При евентуалност се прави възражение, че съществуващото между страните
облигационно отношение е било погасено на друго основание - с факта на изпълнението.
Твърди се, че ответното лечебно заведение е изправна страна по договора, в който
смисъл не е налице по-гореизложения елемент от фактическия състав на договорната
отговорност - фактът на неизпълнение. Твърди се, че ответното лечебно заведение е
изпълнило задължението си точно, като е престарало дължимото по сключения между
страните двустранен договор. Твърди се, че изложените в обстоятелствената част
субективни усещания при ищеца представляват обективни възможни последствия от всяко
едно протетично лечение, независимо от качеството на оказаната медицинска помощ.
Твърди се, че съдържанието на дължимата от страна на ответното лечебно заведение
предстация е за лично действие, а не за резултат. Твърди се, че с оглед достиженията на
медицинската наука резултатът от всяко протетично лечение зависи от редица индивидуални
особености на пациента и съвкупност от други обективни фактори. На 08.05.2020 г. са
обнародвани Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в
Република България. В т. Г са поместени специалните правила за добра медицинска
практика по протетична дентална медицина. Съгласно т. 5,7 от същите възможни нежелани
ефекти/последици/усложнения от протетично лечение са: 5.7. Свързани с адаптационния
период - например прехапване на меки тъкани, паранормални функции и др.
Твърди се, че всяко едно от субективните оплаквания на ищцата представлява
18
нормална, обичайна последица, която обективно е възможно да възникне вследствие на
всяко едно протетично лечение. Твърдим, че ищец е била подробно запозната с рисковете и
възможните усложнения, за което е подписала информирано съгласие. По силата на чл. 261,
ал.1 от ЗЗД ответното лечебно заведение е длъжно да изпълни работата, така че тя да бъде
годна за предвиденото в договора и обикновеното й предназначение. Твърди се, че ответното
лечебно заведение изцяло е изпълнило договорения между страните план за лечение, като
проведеното лечение е имало за цел да възстанови нарушената дъвкателна способност на
ищцата и да подобри естетичния вид на зъбите й. Твърдим, че ответното лечебно заведение е
престарало резултат, който изцяло е постигнал тези цели, като видно от съдържанието на
исковата молба ищцата не споделя да изпитва каквито и да е затруднения да се храни или да
говори, както и каквито и да е съображения от естетичен характер.
Прави се възражение, че волеизявлението за разваляне, направено от кредитора с
исковата молба е направено в отклонение на предпоставките по чл. 87, ал. 1 и ал. 2. Сочи се,
че доколкото ищеца не се е явила в лечебното заведение на преглед след 19.07.2023г., не е
свела до знанието на лекуващите си лекари за наличие на субективни оплаквания и в този
смисъл не е оказала необходимото съдействие на длъжника на изпълни задължението си, то
ищеца е в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Доколкото престацията на ответната страна е
задължение за лично действие - “fascere”, което не би могло да бъде изпълнено без
дължимото съдействие от страна на кредитора, ответното лечебно заведение е било
препятствано от самия кредитор да предприеме своевременни действия по нанасяне на
нужни корекции, провеждане на лечение и предотвратяване настъпването на
противоправния резултат. По силата на чл. 96 от ЗЗД, когато кредиторът е в забава рискът
преминава върху него - рискът от настъпване на обективни фактори, допринесли за
неизпълнението, извън волята и поведението на длъжника, каквито например развила се
инфекция/ протичащи физиологични процеси, които несвоевременно овладени биха довели
до противоправния резултат (неизпълнението).
Твърди се, че неизпълнението се дължи на съвкупност от обективен фактор -
случайно събитие и виновното поведение на ищеца - развиващи се обективни физиологични
процеси и бездействието на ищеца по тяхното своевременно овладяване, лоша дентална
хигиена, поддържане на вредни навици (тютюнопушене) и неспазване препоръките на
лекуващите лекари в ответното лечебно заведение. Твърдим, че описаните субективни
оплаквания на ищеца се дължат на промени, предизвикани от съществуващо преди
денталното лечение в ответното дружество хронично възпаление, което на фона на
установената лоша дентална хигиена и непреустановяването на вредни навици се е
задълбочило и не е било своевременно овладявно.
Твърди се, че ищеца не е потърсила своевременно медицинска помощ по повод
наличните й субективни оплаквания, което от своя страна е довело до несвоевременно
овладяване на протичащия физиологичен процес и настъпването на описаните от същата
вреди. Прави се довод, че в този смисъл длъжника следва да се освободи от отговорност по
смисъла на чл. 83 от ЗЗД, а в условията на евентуалност да се намали обезщетението.
19
Поддържа се, че настъпилите за ищеца вреди са били могли да бъдат предотвратени, в
случай, че същата е положила грижата на добър стопанин.
Навежда се, че неизпълнението се дължи на обективни причини, извън контрола на
длъжника - непреодолима сила - индивидуални анатомични особености при пациента и
обективно развиващи се физиологични процеси, които дори да са били предвидени от
длъжника, не биха могли да бъдат предотвратени. Твърди се, че ищеца е била запозната с
обективно съществуващата възможност от тяхното настъпване, видно от съдържанието на
подписаното от същата информирано съгласие.
Твърди се, че ответникът е положил дължимата грижа, като изцяло е спазил
протокола по имплантиране, функционално и естетично възстановяване на дъвкателния
апарат. Твърди се, че противоправния резултат се дължи на причини извън контрола на
длъжника и въпреки оказаната от същия качествена и своевременна дентална помощ.
Поддържа се, при евентуалност, че се касае за форма на частично, а не на пълно
неизпълнение. Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищеца не излага никакви
субективни оплаквания свързани с дъвкателната си способност и/или съображения от
естетичен характер. Ищеца излага съображения единствено относно чувство за „обемност“
на конструкциите. Навежда се, че ако са налице недостатъци в изработеното, то същите не са
толкова съществени, че работата да е изцяло негодна за нейното обикновено и договорно
предназначение, в който смисъл и възразява ответника за ищеца да е възникнало правото по
чл. 265, ал. 2 от ЗЗД.
Правим изрично възражение за липса на причинно-следствена връзка между
поведението на длъжника и противоправния резултат - неизпълнението, както и между
противоправния резултат и настъпилите вреди. Видно от обстоятелствената част на исковата
молба, ищеца е посещавал други дентални лекари, които намира ответника, че са извършили
вмешателство в изработеното (случайно събитие). Твърди се, че описаните в
обстоятелствената част на исковата молба имуществени и неимуществени вреди не се
намират в причинно-следствена връзка с неизпълнението.
Твърди се, че изложените от ищеца негативни емоции, срам, безпокойство и прочие
не биха могли да бъдат причинени от поведението на което и да е лице, работещо по
възложение на ответното лечебно заведение доколкото същата е изпитвала тези емоции и
преди започване на денталното си лечение при ответника. Твърди се, че при първоначалното
си посещение в ответното лечебно заведение ищеца е била с лошо дентално здраве,
множество липсващи зъбни единици и изключително влошено състояние на наличните
такива. Споделила е оплаквания за чувствителност, болка, лош дъх, притеснения от
естетичен характер, които я препятствали да общува пълноценно с хора. В този смисъл
твърди ответника, че изложените в исковата молба и търпени от ищеца негативни емоции,
свързани с функционални затруднения и естетичния вид на зъбите й са съществували преди
намесата на длъжника и именно те са провокирали сключването на договора за дентална
услуга. Прави се довод, че ответното лечебно заведение не би могло да причини същите,
като именно вследствие действията на длъжника денталното състояние на ищеца е било
20
подобрено - от множество липсващи зъбни единици и невъзможност за пълноценно хранене
и общуване, на ищеца е бил изцяло възстановен дъвкателния апарат. Действията на
длъжника в този смисъл са довели до подобряване на функционалността и естетичния вид
на зъбите на ищеца.
При евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за вреди.
Оспорва се кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на
института на непозволено увреждане по отношение поведението на служителите на
юридическото лице ответник. Оспорва ответника осъществяването на фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД. Ответникът не оспорва факта, че лечебното заведение ответник
е възложител на работа на лекарите в лечебното заведение. Всеки един от посочените
елементи трябва да е налице, като в своята съвкупност те пораждат спорното материално
субективно право. В настоящият случай се навежда, че не е налице противоправност на
деянието, тъй като доколкото към релевантния момент в областта на протетичната дентална
медицина утвърден и приет по реда на чл.6 и чл.ба от Закона за лечебните заведения,
действията на лекарите са били изцяло в съответствие с нормата на чл. 79, ал. 1 от Закона за
здравето, която повелява, че Медицинската помощ в Република България се осъществява
чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.
Навежда се, че действията на лекарите, работещи по възложение на ответното
лечебно заведение са се основавали изцяло на утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии, като същите са спазили стриктно предоставените от
производителя и утвърдените от денталната практика и медицинска наука протоколи за
имплантиране и протезиране.
Съгласно чл. 190, ал 1 от Закона за здравето, „Лицата, упражняващи медицинска
професия, имат право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална
квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика.“ Прави се довод, че екипа на
ответното лечебно заведение е упражнило правото си, като по никакъв начин не е
осъществило противоправни действия/бездействия, които да доведат до негативен за ищеца
резултат. Твърди се, че в ответното лечебно заведение ищецът е получил качествена,
достъпа, адекватна и своевременна дентална помощ.
Навежда се, че липсва пряка причинно следствена връзка между твърденият
противоправен резултат и действията/бездействията на медицинския екип на ответника.
Твърди се, че твърденият противоправен резултат е настъпил като последица от виновното
поведение на увредения, който е бездействал и не е положил дължимата грижа като пациент
и не е предприел никакви действия по предотвратяване на противоправния резултат, като
същевременно е препятствал и лекуващите му лекари да предприемат такива. Поддържа се,
че настъпилия противоправен резултат се дължи на причини, извън поведението на лекарите
в ответното лечебно заведение - обективни фактори (физиологични процеси в организма)
и/или съвкупност от обективни фактори и субективното поведение на ищцата- развило се
21
усложнение, което не е било своевременно овладяно, поради бездействието на самия ищец.
В условията на евентуалност се твърди, че ищеца е посещавала други дентални лекари,
чиито действия са предизвикалите настъпилите усложнения.
Поддържа се, че не е налице пряка причинно следствена връзка между твърденият
противоправен резултат и настъпилите за ищеца вреди. Описаните в обстоятелствената част
на исковата молба вреди не са в причинно-следствена връзка с твърдяното „некачествено
лечение“, тъй като същите представляват от една страна обичайни субективни усещания на
всеки пациент в адаптационния период, след извършено протетично лечение, а от друга
страна са съществували преди започване на денталното лечение - лошо дентално здраве,
дискомфорт от липсата на зъбни единици и пр.
Навежда се, че нито един от служителите на ответното дружество не е действал в
ущърб на пациента, като всеки един от тях се твърди, че е действал с максимална дължима
грижа, като са направили всичко за доброто денталното здраве на ищеца, полагайки
дължимата грижа. Твърди се, че лекарите в ответното заведение стриктно са спазили всички
специални алгоритми на добра имплантологична и добра протетична дентална практика,
поместени в Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в
Република България, Обн. - ДВ, бр. 41 от 08.05.2020 г.. По силата на чл. 80, ал.1 от Закона за
здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Навежда се, че пациентът е приет, извършен е обстоен дентален преглед, проведени
са разговори, снета е подробна анамнеза и зъбен статус, назначено е ренгенографско
изследване за диагностично уточняване. Протекъл процес по информиран избор и съгласие,
предложен е план за лечение в рамките на разумна алтернатива според желанието на
пациента, поставени са висококачествени дентални импланти, използвана е модерна
технология посредством снемане на дентален зъбен отпечатък, поставени са
висококачествени временни, а впоследствие и циркониеви конструкции. Дадени са
инструкции и предписания на пациента, назначена е антибактериална терапия, жабурене с
разтвор и указания за поддържане на добра дентална хигиена и избягване на вредни фактори
и навици. Лекарите в ответното лечебно заведение са откликвали незабавно на всяко
желание на пациентът да посети лечебното заведение за преглед и са извършвали всички
желани от същия корекции, с цел постигане на максимален комфорт. Предприети са всички
необходими действия за безпрепятственото следоперативно възстановяване на пациента,
правилна адаптация на поставените импланти и впоследствие за пълно възстановяване на
дъвкателния апарат с циркониеви конструкции, при спазване едновременно изискванията за
тяхната естетичност и фукционалност.
Оспорват се като настъпили твърдените за претърпени от ищеца неимуществени
вреди да са последица от противоправно увреждане. Описаните в обстоятелствената част
болки са нормална последица от инвазивна медицинска интервенция, която е била желана от
22
ищеца. В този смисъл работещите в ответното лечебно заведение са действали със
съгласието и съобразно желанието на ищеца, която е бил запозната с възможността от болка,
дискомфорт, необходимостта от период на възстановяване, през който период по
необходимост ищеца стои „без зъби“, необходимост от период на „адаптация“, за да свикне с
новите конструкции. Причината ищеца да търпи изложените в обстоятелствената част на
исковата молба негативи е не противоправно поведение от лице, действащо по възложение
на ответното заведение, а влошеното й дентално здраве - още преди започване на лечението,
ищеца е имала липсващи зъбни единици, хронично възпаление, дискомфорт и болка при
допир с топло и студено, затруднена дъвкателна способност. Прави се довод, че действията
на лекарите в ответното лечебно заведение не са предизвикали каквато и да е негативна
промяна в правната сфера на ищеца, доколкото същата е изпитвала тези субективни
оплаквания и преди започване на лечението си в ответното лечебно заведение.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, делегира процесуален представител,
взема становище по исковете.
Ответникът делегира процесуален представител, който изразява становище, като
оспорва исковете, представя доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Установява се от писмените доказателства, по което не се и спори от страните, че
между Ц. Б. Й. и търговско дружество „ВИ ЕМ ДЕНТ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА
ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ-ДЕНТАЛНА“
ЕООД са сключили договор за предоставяне на дентални услуги, за предоставяне на
дентални услуги при проведено ортопедично лечение с тотална екстракция на наличните
зъби и поставяне на импланти и мостови конструкции на двете челюсти, в периода от
периода от м. Януари 2023 г. до края на м. Юли 2023 г..
По делото не е спорно, че ищецът Ц. Й. посещава за първи път дентална клиника „ВИ
ЕМ ДЕНТ“ през м. Ноември 2022 г., с цел поставяне на импланти на шестите зъби, които е
загубила. Съгласно договора, за предлаганите от дентална клиника „ВИ ЕМ ДЕНТ“
медицински услуги е уговорено възнаграждение за цялото лечение, в размер на 13 400
(тринадесет хиляди и четиристотин) лева, платимо на две части, съобразно определените
два етапа на лечение.
Установява се, че в изпълнение на задължението си за плащане на уговореното
възнаграждение, от името на Ц. Й., е платена първата вноска за лечението или 8000 (осем
хиляди) лева, преведени на две вноски, както следва: - сума, в размер на 4000 (четири
хиляди) лева, видно от платежно нареждане от 05.01.2023 г.; - сума, в размер на 4000
(четири хиляди) лева, видно от платежно нареждане от 06.01.2023 г..
От представен и приет по делото писмен документ за лечението с описание на
медицинските процедурите, изложение на условията за лечение, условия и начин на
плащане, фазите на лечение, медикаментите, които трябва да приема пациентът и
23
инструкции, като са описани тип конструкция на горна и долна челюст, като в изложените
таблици и за горна, и за долна челюст се изброява „12 единици от цирконий, фиксирани
върху естествени зъби и/или импланти“ и „14 единици от цирконий, фиксирани върху
естествени зъби и/ти импланти “. Освен типовете конструкции, от плана за лечение се
вижда размерът на дължимото възнаграждение и начините за неговото плащане. Сочи се, че
в изброените интервенции на Първа фаза е записано „Екстракции (ако са необходими)“.
От писмените документи се установява, че първото посещение на Ц. Й. в дентална
клиника „ВИ ЕМ ДЕНТ“ е на 06.01.2023 г. за премахване на всичките й зъби, с което е
стартирал първият етап от лечението.
По делото не е спорно, че на 13.01.2023 г. Ц. Й. посетила Клиниката, като са
поставени временни конструкции.
Установява се от платежно нареждане, че на 11.07.2023 г. от името на Ц. Й. е
преведена в полза на ответника сума, в размер на 5400 (пет хиляди и четиристотин) лева.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
19.07.2023 г. на ищеца са поставени постоянните мостови конструкции от цирконий - 12
единици в горна челюст и 12 единици в долна челюст, с което е завършил процесът на
лечението.
Установява се от писмените доказателства, че Ц. Й. е дала информирано съгласие за
извършване на денталните услуги, посочени в договора за дентални услуги.
От заключението на приетата по делото СМЕ – протезист, се установява, че
състоянието на Ц. Й. е първично задоволително, с липсващи дъвкателни зъби, но налични
достатъчно такива за конвенционално протетично лечение. Липсващите зъби могат да
влошат дъвкателната функция, но не драстично. Налага се лечение, което да възстанови
дъвкателната функция, никакво друго, като то включва пародонтална терапия, но съвсем
базова, без сериозни намеси. Виталитет на зъби не се доказва само по рентгенография, но
ако се съди по нея витални са зъбите 11,12,13,18,21,22,23,25,28,41,42,43,45,48,31,32,33,34,35,
липсват зъби 15,16,26,46,47,36,37, като тяхната липса обаче не налага радикални методи на
лечение.
На базата на параклиничните изследвания, липсва смисъл зъбите, които са цели в
устата да бъдат екстрахирани. В случая има точно три корена, които трябва да бъдат
екстрахирани, като тези три корена не могат да бъдат видени в човешка уста, могат да бъдат
видени само на рентгенография и наистина трябва да бъдат извадени, но те нямат никакво
отношение към последвалото лечение, а всички останали зъби в устата не трябва да бъдат
вадени., тъй като има много други методи на лечение, с които да се възстанови функцията на
дадения пациент, както и превенцията за в бъдеще, без да се достигне до изваждане на тези
зъби.
В случая липсват дъвкателни зъби, не е нарушена естетиката. Има индикации за
конвенционално протетично лечение с неснемаеми мостови конструкции или частично
имплантатно лечение, като в никаквъв случай няма индикации за екстракция на всички зъби
24
и тотално имплантатно лечение. Предприетото при пациентът лечение няма никакво
предимство, тъй като от самото начало е неправилен. Не е било нужно екстрахирането на
всички зъби. Манипулациите са част от т.нар предпротетично лечение и включват всяка една
дентална специалност. Това са неснемаеми, безметални порцеланови конструкции. Обхващат
наличните имплантати и липсващите около тях зъби. Не отговарят на нуждите й, поради
понижената височина на захапката, неправилната позиция на челюстта, липсата на
дъвкателни контакти и разположението на конструкциите спрямо устната кухина. Не е
екзактно поставянето на толкова големи безметални конструкции. Има данни за травми. Има
данни за нефункционалност.
Всяко екзактно протетично лечение осигурява функция и комфорт. Какъвто и да е
дискомфортът, ако не отмине до 30-40 дни, лечението се преповтаря. Адаптационният
период включва усещане за чуждо тяло, неспокоен сън, повишено слюноотделяне, болка,
затруднено хранене, но за не повече от 40 дни и то при конвенционални цели протези. В
конкретния случай не би трябвало да продължи повече от 20 дни.
Сочи се, че ищеца няма собствени зъби, като и двете протетични конструкции не са
изпълнени от гледна точка на протетичната дентална медицина. Има счупване на едната,
има кървене около импланта долу ляво, в областта на кучешкия зъб. Дължи се на недобрата
остеоинтеграция, като се дължи на грешките в протетичната част от лечението. Само на
естетичният аспект от едно протетично лечение. В случая материалът е много качествен, но
не е подходящ за този вид конструкции. Прекалено големи са и крият риск от фрактура,
което се е и случило. Изработката от страна на зъботехника и режещия апарат е добра, но
зъботехнкът е изработил изцяло грешни и вредни конструкции по желание на денталния
лекар. Конструкциите са грешни и вредни поради липса на нормална оклузия, нормална
височина на оклузия и нормална позиция на челюстта, като конструкциите не отговарят на
денталните стандарти, като имплантат 33 трябва да бъде заменен обезателно. В случая
ищеца няма зъби, за да се извърши кореново лечение. В областта на имплантата, който се
налага да бъде заменен, цветът му чернее, това е причината от оптична гледна точка.
Първопричината е загубата на кост около имплантата. От гледна точка на протетичната
дентална медицина и двете конструкци трябва да се преправят, заедно със смяна позицията
на всички имплантати вляво.
Съдът кредитира заключението на вещото лица, като компетентно, обосновано и
логично.
От заключението на приетата по делото СМЕ – дентална имплантология, че
индикациите за провеждане на дентално имплантологично лечение са липсата на един или
повече зъби. При ищеца са били налични такива индикации видими от копие на
ортопантомография. Сочи се, абсолютните контраиндикации за провеждане на денталното
лечение са: Скорошен миокарден инфаркт, мозъчно-съдов инцидент, активна терапия на
раково заболяване, тежки психични заболявания, състояния в които не настъпва хемостаза,
като част от тях са с временен характер, като при ищеца не са налични абсолютни
контраиндикации за провеждане на дентално имплантологично лечение, като
25
компенсираният неинсулинозависим захарен диабет не е абсолютна контраиндикация.
Компенсираната хипофункция на щитовидната жлеза, не представлява абсолютна
контраиндикация за провеждане на дентално лечение. Според предоставените от ответника
документи - Медицински въпросник и Дентален статус от 23.11.2023 г. констатациите за
денталното здраве на ищеца са: Настоящи заболявания - Диабет тип 2 и Хашимото; И
поставена диагноза в амбулаторния лист “Periodontitis periapicalis chronica granulomatosa “ —
хроничен грануломатозен периапикален периодонтит. От оралния статус снет от Д-р К.М.
работещ в ответното дружество става ясно и че ищеца има липсващи зъби, кариес, зъби с
парадонтит и корени. Според приложените документи в ответното дружество на ищеца са
били извършени следните дентални дейности: Преглед, Консултация, Изготвяне план за
лечение, Екстракции на всички налични зъби, Синус лифт процедура, поствяне на 10 броя
дентални импланти, 6 в горна челюст и 4 в долна челюст, изработване на временни
снемаеми протетични конструкции и изработване на постоянни фиксирани върху
денталните импланти протетични конструкции.
Има данни на ищцата да е извършено „костно присаждане“ видимо ясно на
триизмерното рентгеново изследване извършено след лечението в областта на левия
максиларен синус.
Извършването на „костното присаждане“ (синус лифт) е направено поради избраният
от лекуващи лекар лечебен план с цел да осигури нужното костно вещество около
апикалната зона на денталния имплант който е избрал да постави в съответната област.
Поставените дентални импланти са конични титаниеви интраосални дентални
импланти на марката MSDI. Поставени са в областта на липсващите зъби: 16, 13,
11,21,23,26,36,33,43,46, като при извършен преглед на 12.11.2024 година, вещото лице не е
установило видими данни за наличие на възпалителн процес.
Сочи се, че има хирургична и протетична фаза в денталното лечение. Относно
протоколите за дентално имплантиране (поставянето на иденталните импланти) може да
бъде едноетапно и двуетапно. Може да бъде тип 1 (имедиатно имплантиране - веднага след
екстракцията на зъбите), тип 2 (4-8 седмици след екстракция) , тип 3 (12-16 седмици след
екстракция) и тип 4 (6 или повече месеца след екстракция).
Относно натоварването на денталните импланти то може да бъде: Имедиатно - до 1
седмици след поставянето на имплантите, Ранно - между 1 седмица след слагането на
имплантите и преди 2 месеца след слагането на имплантите, Конвенционално (наричано още
отложено) - от 3 до 6 месеца след поставянето на имплнтите и Късно - минали са повече от 6
месеца след имплантирането.
Имплантирането е имедиатно тип 1. Натоварването на имплантите е тип късно. От
периода на поставяне на имплантите 06.01.2023 до 19.07.23 когато са фиксирани
постоянните циркониеви конструкции са изминали повече от 6 месеца.
От периода на поставяне на имплантите 06.01.2023 до 19.07.23 когато са фиксирани
постоянните циркониеви конструкции са изминали повече от 6 месеца, като минималния
26
срок за фиксиране на дефинитивните конструкции е спазен.
Факторите, които обективно оказват влияние върху зъбните импланти в дългосрочен
план са общото състояние на пациента, локалното състояние на пациента, вредните навици
на пациента, позиционирането и вида на имплантите, личната хигиена, протезните
конструкции.
Поддържането на задоволителна дентална хигиена е фактор който обектвно оказва
влияние върху зъбните импланти в дългосрочен план.
Пушенето значително увеличва риска от неуспех на имплантологичното лечение,
риска от следоперативни инфекции, както и маргиналната костна загуба.
Наличието на инфекции/ в това число хронични такива/ в устната кухина е от
факторите, които обективно оказват влияние върху зъбните импланти в дългосрочен план.
В случая, от наличните документи става ясно, че при ищеца има няколко фактора,
които обективно могат да влияят върху успеха на имплантологично лечение в дългосрочен
план и това са: Диабет тип 2, (Когато диабета е неконтролиран - със стойности на гликиран
хемоглобин HbAlc над 6.5% рискът прогресивно се увеличава.), Тютюнопушене. От гледна
точка на възможността за поддържане на лична хигиена от ортопантомографията преди
лечението в ответната инсититуция се вижда, че има плак-ретентивни повърхности които
биха затруднили подържането на оптимална лична хигена.
Имплантите изискват поддържането на същото ниво на дентална хигена каквото е
необходимо и за естествените зъби.
Имплантите изискват поддържането на същото ниво на дентална хигена каквото е
необходимо и за естествените зъби, следователно не изискват поначало повишена дентална
хигена в сравнение с естествените зъби.
Констатациите на денталния лекар извършил консултацията за имплантологично
лечение в ответното дружество описват, че пациентката страда от Диабет тип 2, Хашимото,
Пуши 10 цигари на ден, има липсващи зъби, кариес, пародонтално компрометирани зъби, и
корени.
Периимплантитът е заболяване на тъканите около импланта - както на костта така и
на меките тъкани. Причините за неговото проявяване са многобройни, това са състояния
свързани с общото състояние на пациента, локалното състояние на пациента, вредните
навици на пациента, позиционирането и вида на имплантите, личната хигиена, протезните
конструкции и др. Периимплантитът може да доведе до загубата на денталния имплант, що
се касае до импланта. Периимплантитът може да окаже влияние както върху локалното така
и върху общото здравословно състояние.
Така нареченото, отхвърляне“ или „оголване“ на денталните импланти е възможна
последица на периимплантитът.
Протезирането може да се извърши и преди екстракциите и поставянето на
имплантите, както и след поставянето на имплантите. Относно протезирането след
27
имплантирането избрания метод от ответната инстутуция е с най-високи показатели на
биологична поносимост и физични качества на материала, естетика и функционалност.
Относно протезирането което е можело да се извърши преди екстракциите и
имплантирането съответно - когато ищеца е имала налични зъби, мога да кажа, че
предприетото протезиране НЯМА никакви предимства. Тоест съществуват няколко
алтернативни методи на имплантиране и протезиране с повече предимства от предприетия в
случая план на лечението на пациентката в ответната институция.
В случая не съществува имплантиран 16 зъб. Съществува поставен дентален имплант
в областа на лиспващия 16 зъб, където на сагиталния срез от триизмерното рентгенографско
изследване има видима комуникация със синуса. В допълнение, комуникацията на
денталните импланти със синуса, не винаги е негативен фактор.
Съдът кредитира заключението на вещото лица, като компетентно, обосновано и
логично.
От обясненията по реда на чл. 176 ГПК, дадени от ищеца се установява, че ищеца
няма личен дентален лекар, има клиника, където ходи, в която се лекува с повече колеги. Там
ходи от 2021 година, като клиниката е Немска Дентална Клиника – София.
Ищеца е ходила при различни лекари, но накрая се спряла на Немска Дентална
Клиника, където излекували всички проблеми. Ходила е при една зъболекарка на П., при
други зъболекари, отдавна е ходила на такива. Последното лечение, което е провела е в
Немска Дентална Клиника. Там била година и половина – две. Има ищеца личен
общопрактикуващ лекар? - д-р С. в „3-та градска“. За импланти ищеца гледала няколко
клиники, накрая отишла във „Ви Ем Дент“ за консултация и там й предложили всички зъби.
Освен д-р М., е посещавала лекари в Немската Дентална Клиника, но не помни имена. За
периода 2021 година – 2023 година, от 2022 година е във „Ви Ем Дент. През 2021 година е
била ищеца в Немската дентална клиника, от края на ноември 2022 година е във „Ви Ем
Дент“, където била на консултация. На 06.01.2023 година „Ви Ем Дент“ извадили зъбите на
ищеца, като й казали, че до два-три дена трябва да се направи проба за временни
конструкции. Не успели да се справят, след което ходила ищеца месец и половина без зъби и
направила в друга клиника – „Прима Дент“ зъбни протези. Това било средата на февруари –
края на февруари /21.02.2023 година. Вторият етап на лечение е във „Ви Ем Дент“ бил през
юли месец 2023 година, когато отишъл ищеца имплантите били много добре зараснали,
нямало никакъв проблем. Тръгнали да правят постоянните конструкции обаче се оказало, че
те не са удобни на ищеца и мислела ищеца, че проблемът е в конструкциите, но всъщност
проблемът е в имплантите. След това няма лечение, всичко трябвало да се извади и да се
прави на ново. От 2021 година, докато отишла ищеца в ответното дружество не е имала
проблеми и не е посещавала стоматолози. Проблемите се появили след „Ви Ем Дент“,
където отишла за да й сложат отзад импланти. Зъбите й били оправени просто имала
липсващи зъби, където трябвало да се сложат импланти. Зъбите, които имала нямали
проблем, имала проблем с липсващи зъби, на които трябвало да се сложат импланти и за
това отишла във „Ви Ем Дент“. Зъбите били здрави, не е имала проблем с венци. Зъбите не
28
са й паднали, ответното дружество ги извадило.
С показанията на свидетеля Й. се установява, че е съпруг на Ц. Й. от 1990 година.
Около ноември 2022 година съпругата го завела на преглед преглед във „Ви Ем Дент“, като
няколко седмици преди това тя е ходила без него. Обяснили на свидетеля , че най-доброто за
лечение за него е да му махнат зъбите и да му сложат протези, същото са й казали това и на
нея, няколко седмици преди него. Сочи се, че свидетеля има страх от инжекции, от кучета, от
високо и за това решили ищеца да бъде първа. Интервенцията й била планирана на
06.01.2023 година, това било петък, точно след празниците. Свидетелят бил малко
скептичен относно избора, но все пак при положение, че това е лекарско решение се довери,
че всичко ще мине наред. Преди интервенцията питал момичето на рецепцията ако има
някакъв проблем дали може да звънят, тя му предоставила телефон и казала, че може
денонощно да звънят. Първият опит да се свържат бил в петък вечерта, в 03.00 часа през
нощта след интервенцията. Това било някъде 7-8 часа след интервенцията. Ищеца се
обезболявал, изпитвала болки най-вероятно от махането на зъбите. Рецептата на
обезболяващото лекарство пишело, че трябва да се взима на 6 часа, а при ищеца пристъпите
започвали на 3 часа. Звънял няколко пъти на телефона, но никой не се обадил. Звъннал на
бърза помощ и хората по телефона го консултирали, че може да го взимат, но трябва
консултация от лекар.
На втория-третия ден това се разреди, но все пак не било спрямо предписанията на
лекарствата. След това другата седмица трябвало да отидат за временните протези. Сочи
свидетеля, че ответното дружество два пъти несъумяли да направят временни протези,
такива, които да са удобни. По договор било описано, че трябва да има временни протези, но
те не съумяли да го направят, както трябва. Наложило се свидетеля и ищеца да търсят
отделно човек, на техни разноски, който да сложи удобни временни протези, като не си
спомня какво станало със сложените, първите може би останали в клиниката, защото те нито
били здравословни, нито били естетически, те се разминавали зъбите на първите. На
вторите, може би имало някакво подобрение, но пак не били естетически и здравословни.
Но две-три седмици проучвали къде могат да направят временни протези и реално
съпругата му имала временни протези някъде месеца и половина след интервенцията. Това
се получило към края на февруари месец. Временните протези не ги сложили в клиниката. В
клиниката даже питали къде са ги направили, за да могат те да си пращат техните пациенти
при тези хора, които те са намерили, за да им правят и те временните протези. В клиниката
правят временни протези, но не можали да ги направят. Цялото лечение започнало ноември
2022 година и завършило юли месец 2023 година. С временните протези се справили, както
можали, но те не се справили и с крайните зъби. Ищеца не е искала импланти, просто искала
да допълни зъбите, за да е по-здравословно, тъй като човек дъвче със задните зъби, а
предните са просто за отхапване.
Сочи се, че на ищеца махнали зъбите и сложили импланти, тъй като това е било
решението на проблема. Проблема не се решил, защото имплантите са сложени зле. Върху
тези импланти не могат да се сложат истинските зъби както трябва. Проблемът е в самите
29
импланти, че не са сложени добре. То и сега бузата на ищеца се драска от имплантите. Друга
интервенция след импланта не е правена. Не е правена корекция на импланта. Те не се
справилис временните зъби, не се справили и с постоянните, над половината импланти
трябвало да се коригират, как да имат доверие на тази клиника, за да подобрят състоянието.
Сочи се, ищеца имала болка, като лекарите казали, че като се сложат крайните зъби нещата
вече ще се оправят. Проблемът бил с временните конструкции. В клиниката сложили,
средата на юли месец 2023 г., това е по договор. След като й сложили тези зъби, тя ходила в
клиниката, за да каже, че нещо не е наред. Искал е ответника да направят корекция, но
ищеца не се доверил. Лекарят, който слага крайните казал, че нищо повече не може да
направи заради лошо сложените импланти. Проблемът идва от имплантите, че са зле
сложени. Във „Ви Ем Дент“ Лекарят, който сложил крайните зъби работи в клиниката и той
й е казал, че проблема е от имплантите. Имплантите ги сложили други двама лекари от
същата клиника. Сочи се, че ответника предложил, че за да има ищеца и свидетеля добри
зъби, трябва да се махнат и трябва да се сложат нови зъби. За да са естетически и
здравословни трябва да се махнат зъбите и да се сложат нови зъби. Лечението, което
предложи клиника и на двамата е било едно и също да се махнат естествените зъби и да се
сложат нови зъби. Сочи свидетеля, че ищеца направила рекламация юли-август 2023 г.,
когато е отишла на място в клиниката и е искала да й върнат парите, за да намери друго
място, което да й поправи щетата. Те са отказали.
С показанията свидетеля Б. установява, че в началото на 2023 години, на 06 януари,
Ц. отишла в клиника „Ви Ем Дент“, за да й махнат всички зъби, за да бъдат поставени
импланти на тяхно място. Трябвало да бъдат премахнати всичките й зъби, доколкото знае
това е по препоръка на самата клиника, което го знае свидетеля от сестра си - ищец. В
постоянен контакт е с нея и споделят всякакви неща. Виждал е резултата от това което се
случило. Махнали зъбите на ищеца, сложили й имплантите. Имало период, в който ищеца
носела временен мост, което силно казано е временен мост. Сложили го във „Ви Ем Дент“.
Този временен мост създавал изключително неудобство. Мостът изглеждал като направен по
трудово обучение, като от карнавален магазин, буквално. Видимо бил извънгабаритен.
Издувал устата неестетически. Временният мост създавал изключително неудобство по
отношение на това ищеца да се храни като хората. Имало големи периоди, в които го
сваляли, защото не може да го търпи в устата. Ищеца работи с много хора и по отношение
на работата й създавало също много голямо неудобство, защото тя комуникира почти през
целия ден с хора по отношение на работата си. Имали са не едно семейно празненство, на
които тя идвала с маска, защото не носела временният мост заради това че не може да го
търпи в устата, защото има неудобство и не може да се храни с него. Сочи се, че ищеца
изпаднала в депресия постфактум от временния мост. След временния мост сложили
импланти, горе-долу 6 месеца след това. Имплантите не решили проблема, задълбочили
проблема. След имплантите не са поставяли нищо, те са постоянни. Ограничила свидетеля
контактите с хората доста заради това. В службата взимала дълги отпуски, защото не
можела да говори нормално. Тя ходела без зъби, с временен мост направен от друга клиника.
Не се чувствала добре, тя още не се чувствала добре. На моменти е в в депресия. В
30
семейството още се карат. Преди лечението не е имала затруднения с дъвченето. Не се е
оплаквала да има болки със зъбите.
С показанията свидетеля М. установява, че познава госпожа Ц. Й., пациент е на
ответника и защото я е преглеждал и защото я е лекувал. При първоначалния преглед на
пациент бил снет статус, била разпитана за придружаващите й заболявания. Сочи се, че
ищеца имала проблеми с щитовидната жлеза и имала диабет, тези проблеми са известни
вследствие на първоначалния разпит на пациентката в следствие на, тъй наречената
анамнеза, която се свежда по данни на пациента и тези неща са отбелязани в документите,
които тя е разписала. На въпросната пациента й били обяснени вариантите на лечение – два
типа. Едното лечение е консервативно лечение, целящо запазване на естествените зъби в
максимална възможна степен и хирургично лечение, което се свежда до премахване на
зъбите. По време на прегледа й е обяснено, й било обяснено, че ако се оставят зъби и се
лекуват консервативно това ще доведе до естетически несъответствия, т.е. едната част,
където са имплантите, ще има разлика в Ц. спрямо естествените зъби, в резултат на което
ищеца се съгласила, и щяло да е свързано с повече на брой посещения, защото нейните зъби
трябвало да бъдат, които така или иначе били увредени, трябвало да бъдат умъртвени, което
допълнително щяло да отнеме повече време и да е свързано с повече посещения. Обяснили
на пациентката, че разликата в Ц. между изкуствените зъби, които са върху имплантите и
изкуствените зъби, които са върху естествени зъби се дължи на разлика в дебелината на
материала. Върху импланта материалът е с по-голяма дебелина, което води до различно
пречупване на светлина и ще има забележима разлика. Пациентката избрала хирургично
лечение, което представлявало пълно отстраняване на всичките й зъби и поставяне на
импланти в двете челюсти.
Има медицинска документация за всичко, което са извършили. Има нейно съгласие в
писмен вид за всички интервенции. На всеки пациент се дава информирано съгласие. Той
дава съгласие за интервенция.
Сочи се, че на пациент няма как му премахнат зъбите без това той да е съгласен с
това нещо. Човекът предварително е информиран и той предварително се е съгласил,
клиниката няма как да предприеме каквато и да било процедура без той да е съгласен. Сочи
се, че изричното желание на пациентката Й. било точно това, което изрично й било
предоставено като лечение. Не си спомня свидетеля датата, на която се е състояла
интервенцията по екстракция на зъби и поставяне на импланти, но била или ноември или
декември, или януари – зимно време някъде. Със сигурност пациентката е посещавала
клиниката за контролен преглед. Оздравителния процес минал абсолютно нормално.
Оздравяването било много добре при пациентката, тя не е имала никакви оплаквания.
Сочи се, че преди да сложат импланти не са слагали временен мост. Временен мост се
слага ако има изпилени зъби. Като са премахнали всички зъби няма как да сложат временен
мост, има как да сложат временен мост върху имплантите. Сочи се , че клиниката не е
сложила временен мост върху имплантите, а направили временни протези, което е различно,
едното може да се свали, другото не може. Протезата може да се свали, а моста не може. Не
31
може временната протеза да е със стърчащи железа. Временната протеза може да има
метални елементи, когато е свързана с естествени зъби, когато няма естествени зъби може да
е с траверса върху импланти, но ответника такива неща не правят. Възможно е временните
протези да затрудняват дъвкателните процеси, да създават неудобство като нараняват
тъкани. Временните протези по принцип са неудобни за пациентите. Правят го максимално
да е минимизирано това неудобство, като ги подплатявт с един материал, който е смесица
между пластмаса и силикон, за да предава по-меко дъвкателното натоварване, за да дразни
по-малко, но въпреки всичко. Протезите ако са удобни хората няма да си слагат импланти и
да се правят мостове. те по принцип са неудобни. Не е имало никакви оплаквания от
пациентката.
Сочи се, че това което е стигнало до свидетеля е, че въпросната госпожа имала
оплаквания от временните зъби, т.е. временните протези /временните зъби/. Тя имала
временна протеза, което е стандартен лечебен подход. Достигнала е до свидетеля
информация, че пациентката е имала оплаквания от временната протеза, но това е
абсолютно нормално да е така. Правени са й необходимите корекции. Абсолютно стандартно
е човек, след като му сложат протезите, някъде нещо да го убива и да се налагат
допълнителни корекции.
При първоначалния преглед пациентката се оплаквала от невъзможността за хранене
и естетичния вид на зъбите си - не й харесвала усмивката, която има. Временната протеза
била изготвена обикновено някъде две седмици до месец след хирургичния етап, за да може
да има свиване на венците и за да е максимално точна временната конструкция. Под точна
максимално малко да убива, защото ако се направи веднага след самата хирургия има
свиване на венците и става още по-неточна и още по-неудобна. На подобен тип лечение, ако
работата на хората не е свързана с физически да се показват някъде ги молят поне две
седмици да изчакат, т.е. две седмици след интервенция да не им се правят временни зъби.
Това изчакване го налага оздравителния процес. Не си спомня свидетеля какво се е случило
след изработването на временните протези, защото неговата работа е свързана с
хирургичния етап /с първия/. Следващия етап го продължил д-р Десислав Д.. Спомням си
пациентката да е посещавала клиниката придружена от своя адвокат.
Пациентката не е правила рекламация за извършеното лечение. Помни свидетеля, че
пациентката, когато й сложили зъбите била толкова щастлива, че дала бонбони. Имало
момент, когато пациентката поискала да върне ответника парите. Пациентката и адвокатката
/сочи адвокат Д./ били при свидетеля и адвокатът присъствал по време на прегледа на Ц. Й..
По оплаквания, доколкото помня на Ц. Й., тя тогава казала, че има някакви затруднения да
се храни, от дясната страна, като от клиниката предложили да направят нова конструкция, да
й подобрят състоянието, но тя не желаела да правят каквото и да било. Това било есента на
2023 г.. Адвокатът участвал в комуникацията частично.
С показанията свидетеля Д. установява, че познава ищеца от нейното посещение в
клиника „Ви Ем Дент“, където работи. Годината била 2023 година, някъде януари месец,
постъпила за цялостна рехабилитация в клиниката, като д-р М. извършил хирургичната
32
манипулация по поставянето на имплантите и след това той продължил с възстановителната
част, която включва временни конструкции – протези и след това постоянни конструкции
изработени от циркониев диоксид. Временните конструкции били изработени от свидетеля
като клинична част, лабораторно са изготвени в лаборатория. Лабораторията е собственост
на практиката, с техни зъботехници и били направени някъде две седмици след
хирургичната манипулация, за да може да се даде време на тъканите да зараснат, поне
първично, тъй като пациентката е изявила желание да носи такива временни конструкции, за
да може да извършва нормалната си дейност през периода на лечение, което е
приблизително 6 месеца. Има такова нещо като биологично време, в което се изисква всеки
един имплант да бъде вкостен. Това нещо изисква време, костта е материал, който бавно
расте, не е като меките тъкани и от 4 до 6 месеца срок се дава на имплантите да бъдат
вкостени, след което вече може да се натоварят по показания, както и са направили във
въпросния случай. В практиката на клиниката е било нещо обичайно пациентите да носят
временни конструкции, тъй като много от пациентите изявяват желание да носят протези,
друг е въпросът дали знаят, че тези протези водят до някакъв дискомфорт, тъй като те са
изцяло подвижни протези. Доста често нямат възможност за задръжка на тези протези, има
нужда от поправка на тези протези и също така има нужда някои пъти да се лепят с „Корега“
или някакво друго дентално лепило. При положение, че стъпките при клиниката са доста
ясно изразени един път със сигурност е била за първичен отпечатък, вторичен - второ
посещение, трето за издаване на протези, преработвали едната протеза поне, защото
срединната линия не била правилно изработена от зъботехниците, до тук са 4, след което
след издаване на протезите видял свидетеля пациентката чак, когато било време за
разкриване на имплантите, след като те са вкостени. С рентгенова снимка. Разкриване на
имплантите това е дейността, когато имплантите са вкопани вътре в костта с меки тъкани
отгоре, след което тези импланти, за да се използват, трябва да ги разкрият, да открият тази
мека тъкан и да сложат защитни гингивоформери – едни метални като пънчета, които
оформят профила на венеца, за да не може да не зарасне той върху имплантите и да може да
поставят конструкцията отгоре. Показал е свидетеля временните конструкции на
пациентката, тя ги е видяла и са стигнали до консенсус, че това са зъбите, с които тя ще си
тръгне и ще използва, вече са били по-малко от 6 месеца, тъй като е било две седмици
някъде след манипулацията. Някъде юни месец, същата година, направили прегледа с
рентгенова снимка с разкриването, с взимането на отпечатъци - взима се мярка в горната и
долната челюст и на базата на поставените импланти и взетия отпечатък от тях това нещо
отива в лаборатория и оттам нататък се изготвят проекти на бъдещите зъби, който проект се
изработва от пластмаса. Тази пластмаса не е за носене, тя е по-скоро, за да може пациента да
придобие представа каква конструкция ще му се направи накрая, за да може да направи
промени до момента, в който пациентът може спокойно да затвори уста и всичко да
изглежда добре. Няколко проекта били правени, даже единия проект, последния, го били
оставили в устата за известен период от време, по принцип така процедират особено когато
пациентите все пак могат да ги посещават повече пъти и не са пациенти от чужбина и не ги
притиска времето, така че пациентката била с този проект няколко дни. След което при
33
одобрен проект или някакви минимални корекции тази конструкция се дава на
лабораторията да се изрежи от цирконии и след това да се постави. Сочи се, че пациентката
изрично одобрила проекта, съгласно който да бъдат изработени постоянните й конструкции.
Впоследствие изработили конструкцията от циркониев диоксид, поставили конструкцията.
Има довършителни работи по конструкцията от гледна точка на напасване на контактите на
захапката. Това са детайли повече от професионален аспект и също така е направен
контролен преглед една-две седмици след поставянето на конструкцията. Видял свидетеля
пациентката юли месец 2023 година. Осъществил контролен преглед, имало нужда да
отстрани блокаж при захапка. Блокаж при захапка е, когато при движение на челюстта, при
затваряне трябва да се освободи, защото при странично движение се изнася челюстта и
трябва да се освободи този блокаж, за да може затвори нормално. Освободил свидетеля този
блокаж, пациентката одобрила това, което е изработил, даже се уговорили, че ако има нещо
последващо като субективни усещания, нещо което има нужда да се оправи да звънне, да
запише час и да се видят. Оттам нататък свидетелят не е виждал пациентката. До неговото
знание не е достигало, че пациентката има някакви оплаквания. Разбрал за такива съвсем
наскоро, когато стана въпрос за въпросното дело.
Сочи се, че още в началото на лечението, преди изобщо да се стартира каквото и да е,
се дават документи, няколко на брой, които пациентът подписва. Хирургията не я
извършвам свидетеля. В неговата част всичко е написано в имплантологичното съгласие
какво включва имплантологичното лечение. Самото съгласие, което подписва е упоменато
вида на лечението и какво с се извършва. След лечението винаги се издават документи –
паспорт – имплантологичен на пациента, това е обща практика. Там е отбелязан вида на
имплантите и на кое място са поставени. Свидетеля е лекар, който извършва портетичната
манипулация. При него се финализира лечението. При финала на лечението дават няколко
неща. Едното е имплантологичния паспорт, който всеки един пациент трябва да може да го
има и ищеца го имал, защото при желание може да отиде при друг лекар и да си завърши
лечението там. Дават препоръки за поддръжка на конструкциите относно поддържане на
орална хигиена, контролни визити. Цялстния план на лечение се прави от д-р М., свидетеля
не участва в планировката на лечението, той на втория етап
Сочи свидетеля, че няма как да стърчи метална пластина от импланта или от
временна протеза или от временен мост, трябва да е в резултат на някакъв процес, който да
се е случил. При отдръпване на венец може да има, но за целта са тези въпросни контролни
визити, на които на 6 месеца пациентът трябва да почиства професионално и ако има такова
нещо то може да бъде отстранено като проблем. То е изцяло козметичен. След приключване
на лечението пациентката направила контролна визита. Винаги казват на пациентите да
пробват да се хранят, да говорят. Оправил свидетеля блокажа, който пациентката имала при
затварянето. Това е последния път, в който видял ищцата. Свидетеля си спомня, че ищеца
изразила благодарност към клиниката, защото хубавите неща се помнят, като и почерпила
клиниката за лечението.
Съдът кредитира показанията на разпитанитe свидетели. Същите са дадени
34
добросъвестно, логични са и последователни, не противоречат на писмените доказателства
и другите доказателства по делото.
В исковата молба, на лист седми е направено изявление от ищеца за разваляне на
договор за дентални услуги, предоставени в периода от м. януари 2023 г. до м. юли 2023 г..
Изявлението за разваляне е достигнало до другата страна по договора – ответника „Ви ем
дент – амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална“
ЕООД, ЕИК *********, на 22.01.2024 г., на която дата е връчено съобщението за препис от
исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска за връщане на платеното възнаграждение по развален между страните
договор, съдът намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, спорното
материално право да се иска връщане на вземане от трето лице, което го е получило при
отпаднало основание, намира своята правна квалификация в чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, който е получил нещо при
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъде основателна
претенцията, ищецът следва да докаже, че е платил на ответника сума на основание, което
впоследствие е отпаднало – в случая е развален договора, на основание който е платена
сумата.
В настоящия случай се установява несъмнено от представените писмени
доказателства, че е налице договор за дентални услуги, по силата на който ищеца е заплатил
сумата в размер на 13 400 лв.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане
на основанието. Съгласно задължителната и трайноустановена практика, обективирана в
ППВС № 1/1979г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената
сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение.
Нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите от
съконтрахентите договорни задължения. При неизпълнение на задълженията на едната
страна поради причина, за която отговаря, изправната страна има право да претендира
реално изпълнение, обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали
договора. Развалянето е крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните
правоотношение. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на
сключения договор.
Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права
върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред – чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежат на извънсъдебно
разваляне.
35
Нормалното развитие на правоотношението и целеният с договора резултат е в
интерес на гражданския, респективно търговския оборот, поради което нормата на чл. 87, ал.
1 ЗЗД предвижда, че развалянето е допустимо, ако длъжникът не изпълни задължението си
след предоставения от изправната страна срок.
Когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият случай,
предупреждението трябва да се направи също в писмена форма.
Предизвестие за разваляне не е необходимо при безполезност на престацията, или ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или ако задължението е трябвало
да се изпълни непременно в уговореното време – чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение задълженията на
длъжника по един двустранен договор, кредиторът може да го развали, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята
договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се
направи писмено.
В тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до
длъжника с предупреждение за разваляне на договора и, че тя е достигнала до знанието му.
По настоящото дело не са представени доказателства, от които да се установи, че
ищецът – заявител е отправил писмена покана до длъжника-ответник със съдържанието по
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, респективно да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им
отношения преди подаване на исковата молба.
Такава покана до длъжника-ответник по настоящето дело, е направена в исковата
молба, на лист седми - изявление от ищеца за разваляне на договор за дентални услуги,
предоставени в периода от м. януари 2023 г. до м. юли 2023 г., което изявление за разваляне
е достигнало до другата страна по договора – ответника „Ви ем дент – амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална“ ЕООД, ЕИК *********,
на 22.01.2024 г., на която дата е връчено съобщението и препис от исковата молба.
Настоящият докладчик намира, че е възможно договорът да бъде развален с връчване
на препис от исковата молба на ответника, независимо че е налице противоречива съдебна
практика.
Според едното становище в практиката, обективираното в исковата молба изявление
за разваляне на договора не следва да се счита като изявление до кредитора по смисъла на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е отправено до насрещната страна по договора като адресат на
изявлението, а до съда.
Другото разбиране е в смисъл, че в исковата молба, с която се претендират
последиците от развалянето на договора, имплицитно се съдържа предупреждение и
волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на другата
страна. В решение № 286/26.02.1996г. по гр. дело № 1294/1995г. на ВС на РБ, V г. о. са
изложени съображения, че исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за
разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са
36
налице останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните
последици, настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора. Това
становище е застъпено и в В решение № 178/ 12.11.2010 г. по т. дело № 60/ 2010 г. на ВКС,
ТК.
Настоящият съдебен състав приема за правилно второто становище. Едностранното
разваляне на договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния
съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля договора. По своята правна
същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно
потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е
необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е
дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна
покана или е заявено в исковата молба. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до
съда, не може да обоснове извод, че същата не се отнася до ответника.
Когато ищецът е направил искане за разваляне на договора от съда поради
неизпълнение на задълженията на ответника, волята за разваляне на възникналото между
страните правоотношение е точно и ясно изразена.
С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на
ищеца за разваляне на договора, поради което при наличие на останалите предпоставки по
чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба
на ответника.
По направеното от ответника възражение за погасяване правото да се развали
договора поради отклонение от поръчката – чл. 265, ал. 3 ЗЗД, съдът намира за
неоснователно.
По дефиниция, в разпоредбата на чл. 87, ал. 5 ЗЗД е предвидено, че правото да се
разваля договорът се погасява с петгодишна давност. Според създадената задължителна
практика, обективирана в решение № 21/30.06.2015 г. по т. д. № 1107/2012 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 233/21.12.2013
г. по т. д. № 514/2012 г. на ВКС, I т. о., правото да се развали двустранен договор е
преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и
възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87,
ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до
длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с
искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за
развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при
виновно неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се
отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се
извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
37
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право,
което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния
длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на
правото е насочено към правна промяна - прекратяване на облигационната връзка.
Необходимо е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от
закона право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на
насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от
друга страна - получаване на уведомлението от неговия адресат - длъжника, което има
значение за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае
самото субективно право на разваляне на двустранен договор - кой е негов титуляр, при
какви предпоставки може да се упражни, как /форма, ред/ може да се упражни и в какъв
срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
Последиците от развалянето на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а именно отпадане с
обратна сила на договорната връзка, настъпват в различен момент при различните способи
за упражняване на правото. В общия случай развалянето се извършва извънсъдебно, на
основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД и прекратителното действие настъпва от момента на получаване
на предупреждението от длъжника и изтичане на дадения срок.
В хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато не се изисква срок, договорът се смята
развален от момента, в който уведомлението достигне до длъжника. При съдебно разваляне
на договорите, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 89, изр. 2 ЗЗД, същото настъпва от
влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава искът – така решение № 76/
13.07.2017 г. по т. д. № 1037/ 2016 г. на ВКС, I т.о., ТК..
Като част от уредбата на самото субективно преобразуващо право нормата на чл. 87,
ал. 5 ЗЗД визира срока, в който следва да се упражни от кредитора това право, т. е. в който е
необходимо кредиторът да отправи едностранното изявление до неизправния съконтрахент.
Моментът, в който същото това волеизявление достигне до длъжника няма отношение към
самото упражняване на правото на кредитора за разваляне на договорната връзка, а както
вече беше посочено е релевантно за настъпване на правните последици на волеизявлението
за разваляне. Поради което и фактът на получаване на волеизявлението не е обхванат от
хипотезиса на правната норма на чл. 87, ал. 5 ЗЗД. Получаването от длъжника на
едностранното изявление на кредитора за разваляне на договора след изтичане на
петгодишния срок, в който изправната страна е могла да иска изпълнение на вземането си
или разваляне на договора, не погасява по давност правото на кредитора по чл. 87, ал. 1-3
ЗЗД, ако той е отправил изявлението за разваляне в този срок. Основание за това е изводима
от правната характеристика на погасителната давност като способ за отнемане от кредитора
на възможността да иска принудително осъществяване на своето субективно право, поради
това, че то не е било упражнено в определен от закона срок.
Следователно от значение за спазване на срока по чл. 87, ал. 5 ЗЗД е в кой момент
38
кредиторът е изявил спрямо длъжника воля за разваляне на договора - отправяне на
извънсъдебното изявление или подаване на исковата молба при съдебно разваляне.
При сключен в писмена форма договор, предупреждението, на основание чл. 87, ал.
1, изр. 2 ЗЗД също следва да се направи писмено. То може да се отправи по пощата, чрез
нотариална покана или с исковата молба.
Съгласно чл. 72, ал. 4 ЗЗД, който намира приложение в случаите на извънсъдебно
разваляне на договорната връзка, писмените изявления и съобщения, от каквото и да било
естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с
радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.
Правото на кредитора да развали един двустранен договор следва да се счете за
упражнено в срока по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, ако изявлението му относно развалянето бъде
отправено до неизправния длъжник в рамките на този срок посредством подаване на
исковата молба при съдебно разваляне, какъвто е в настоящия случай.
От друга страна, безспорно се установи, че между страните е сключен договор за
дентални услуги, който по правната си същност е договор за изработка. В този смисъл е
релевирано възражение от ответника за погасяване правото да се развали договора поради
отклонение от поръчката – чл. 265, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора, като съгласно ал. 3 тия
права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години.
Тук е предвиден специален срок за погасяване на правото да се развали договор за
услуга, който дерогира приложението на общия срок по 87, ал. 5 ЗЗД.
В настоящия случай, е приложим специалния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Началото на
срока е от падежа, в случая от приемане на работата. Приемането на изработената вещ по
договор за дентални изработка обхваща два момента: фактическото получаване на
изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното, т.
е. приемане има, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното
или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съответстваща на
договора. В случай, че възложителят получи работата без резерви и влезе във фактическа
власт на изработената вещ, предполага се, че същият я е приел.
По делото се установи несъмнено от писмените доказателства, преценени с гласните
такива и заключението на СМЕ, че на 19.07.2023 г. на ищеца са поставени постоянните
мостови конструкции от цирконий - 12 единици в горна челюст и 12 единици в долна
челюст, с което е завършил процесът на лечението, предвиден в договора за дентални
услуги. От показанията на свидетеля М. и Д. се установи, че ищеца приел работата без
резерви, като резервите са настъпили на по късен етап. Ето защо, с факта на завършване на
процеса на лечение на 19.07.2023 г. и приемане на работата - поставени постоянните
мостови конструкции от цирконий - 12 единици в горна челюст и 12 единици в долна
39
челюст, поръчващият – настоящ ищец, е изразил мълчаливо съгласието си за запазване на
облигационната връзка, е обусловило началото на срока за реализиране на правото да се
развали договора.
Изявлението за разваляне е направено в исковата молба, предявена пред съда на
01.12.2023 г., поради което правото за разваляне на договора за дентални услуги е
реализирано в шестмесечния срок и не е погасено.
Установи се по делото от гласните доказателства, че след приемането на работата,
ищецът е заявил претенция за възстановяване на платената сума по договора за дентални
услуги, тъй като е налице поставяне на имплантите извън линията на комфорт и извивката
на горната мостова конструкция извън дъвкателната линия, което обуславя претоварване на
подлежащите костни тъкани с възпалително-дегенеративни усложнения, касаещи
интегритета на ортопедичните конструкции.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 3/1973 г. на Пленума на ВС,
основен принцип на облигационното право на Република България е изпълнението на
поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са
преследвали със сключването на договора - чл. 87 ЗЗД. В постановлението е разяснено, че
при спорове във връзка с неизпълнение на договорите следва да се изхожда от
възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите,
когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на
договореното. В този смисъл развалянето на договор е само изключение, до което се стига
при установяване на такова неизпълнение на поетите по него задължения, че целеният от
страните резултат категорично да не може да бъде постигнат.
Прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между
изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и
характера на задължението. Преценката за това кога неизпълнението на договор за дентални
услуги е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в
светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст,
здравословно състояние, липсващи зъби, нужда от екстракция на всички налични зъби при
ортопедично лечение, алтернатива за ортопедично лечение, необходимост от премахването
на всичките зъби и заместването им с импланти. При изпълнението на договор за дентални
услуги – екстракцията на зъбите и поетото задължение за заместването им с импланти от
страна на длъжника-клиниката не може да се поставя като единствен и основен елемент,
обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от
посочените по-горе обстоятелства за конкретния пациент може да доведе до извод за това, че
неизпълнението не е незначително. Нуждата от екстракция на зъбите и заместването им с
импланти следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по
договора, а и с уговореното между страните в него.
Преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с
интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на
последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от
40
обективните дадености. Когато задължението се състои в екстракция на зъби и поставяне на
импланти, преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извърши на основата на това дали при
екстракцията на зъбите и заместването им с импланти е допуснато такова отклонение от
договореното между страните, че то не може да удовлетвори нуждите на кредитора. При
това следва да се има предвид дали допуснатите отклонения са отстраними или не.
Безспорно се установи, че между страните е сключен договор за дентални услуги,
който по същността си е договор за изработка. Преценката за това дали частичното
неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши
не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част
от задължението на длъжника, а от обективните дадености. След като задължението е за
екстракция на зъби и заместването им с импланти, преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да
се извърши на основата на това дали при екстракцията на зъбите и поставянето на
имплантите й е допуснато такова отклонение от договореното между страните, че то не
може да удовлетвори нуждите на кредитора.
Установи се както от заключението на вещото лице А. – състоянието на Ц. Й. е
първично задоволително, с липсващи дъвкателни зъби, но налични достатъчно такива за
конвенционално протетично лечение. Липсващите зъби могат да влошат дъвкателната
функция, но не драстично. Налага се лечение, което да възстанови дъвкателната функция,
никакво друго, като то включва пародонтална терапия, но съвсем базова, без сериозни
намеси. Виталитет на зъби не се доказва само по рентгенография, но ако се съди по нея
витални са зъбите 11,12,13,18,21,22,23,25,28,41,42,43,45,48,31,32,33,34,35, липсват зъби
15,16,26,46,47,36,37, като тяхната липса обаче не налага радикални методи на лечение, така
и от заключението на вещото лице Найдено - поставените дентални импланти са конични
титаниеви интраосални дентални импланти на марката MSDI, поставени са в областта на
липсващите зъби: 16, 13, 11,21,23,26,36,33,43,46, като при извършен преглед на 12.11.2024
година, вещото лице не е установило видими данни за наличие на възпалителн процес.
Предвид изложеното се налага изводът, че неизпълнената част от задължението е
незначителна с оглед интереса на кредитора, поради който той няма право да развали
договора.
За пълнота следва да се отбележи, че субективната представа на кредитора за
безполезност на изпълнението не е достатъчна за разваляне на договора в хипотезата на чл.
87, ал. 2 ЗЗД, а е необходимо да се предпостави от конкретна причина за отпаднал интерес от
същото. Такава обективна причина би могла да бъде свързана с новонастъпили в периода на
забавата на длъжника факти, които изхождайки от целта на сключения договор водят до
извод за неосъществяване на желания от страните резултат. Продължителността на забавата
сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е
станало безполезно, а напротив – в негова тежест е да докаже отпадането на интереса му
поради забавата на изпълнението. С оглед на това следва да се приеме, че преценката за
наличието на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД е конкретна за всеки отделен случай, но
винаги предполага доказването на отпадналия интерес от изпълнението. В случая ищецът не
41
установи отпаднал интерес от изпълнението, следователно не е налице фактическия състав
на разваляне на договора за дентални услуги, поради което възражението за разваляне на
договора, е неоснователно.
След като договорът не е развален, то не е налице отпадане на основанието, на което
ответникът е получил процесната сума, поради което кондикционният иск следва да бъде
отхвърлен.
По иска за обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, причинени от деликт, съдът намира следното:
По правната си същност, това е спорното материално право на увредения да иска
обезщетение за вредите – имуществени и неимуществени, от възложителят, който зле е
избрал или зле е надзиравал изпълнителя при възлагане на работа, която правна
квалификация е чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
По втория иск, отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от екстракция на зъби и
поставени импланти, които са некачествени и създават дискомфорт, следствие на лекарска
грешка – нарушени медицински стандарти и практики при поставянето на зъбни импланти.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, той следва да докаже
факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и
фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на
делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и
главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя
не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното
лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При
това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът „възложил“, който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание,
че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който
отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът
или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се
намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е
отговорност пред пострадалите трети лица.
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага
извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди
виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна
функция.
За да възникне притезателното право на увредения срещу ответника за обезвреждане
42
на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или
по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата -
аргумент чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или
при повод на изпълнение на възложената работа от ответника чрез своето действие или
бездействие.
В конкретната хипотеза, ищецът основава иска си като твърди наличие на допусната
лекарска грешка от лекари в ответната болница, в пряка причинна връзка с екстракцията на
зъбите и заместването им с импланти, от която неправилна екстракция и некачествено
поставяне на импланти ищеца е претърпел неимуществени вреди, които ще следва да бъдат
обезщетени от ответника, но както се посочи по-горе, което се установи и от писмените
доказателства, че облигационното правоотношение е възникнало от договор – сключен
договор за дентални услуги, а не на извъндоговорно основание - деликт. Твърденията на
ищеца – увреден, за наличие на право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата и противоправно поведение при или при повод на изпълнение на
възложената работа от ответника чрез своето действие или бездействие, се конкурира с
договорното основание, което от своя страна изключва право на вземане на извъндоговорно
основание – деликт.
Ето защо, не е необходимо изследването наличието на другите предпоставки на
отговорността на чл. 49 ЗЗД, което обуславя неоснователност на иска.
Неоснователността на главния иск, обуславя неоснователност на евентуалния иск за
лихви, поради което и той е неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, заявеното своевременно искане от ответника и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски за възнаграждение за адвокат и за депозит за вещо лице.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. Б. Й., ЕГН **********, против „Ви ем дент – амбулатория
за индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална“ ЕООД, ЕИК
*********, да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 13 600 (тринадесет
хиляди и шестстотин) лева, представляваща връщане на платеното възнаграждение по
развален между страните договор, с правно основание на иска чл. 55, ал. 1, пред. 3-то от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.12.2023 г., до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
43
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ц. Б. Й., ЕГН **********, против „Ви ем дент –
амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална“ ЕООД,
ЕИК *********, да осъди ответника да заплати на ищеца, обезщетение за нанесените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки и страдания, с правно основание
чл. 45 ЗЗД, в размер на 5 000,00 (пет хиляди), лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2023 г., до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц. Б. Й., ЕГН **********, да заплати на „Ви ем дент – амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата в размер на 4200.00 лв. (четири хиляди и двеста лева), представляващи разноски за
възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Ц. Б. Й., ЕГН **********, да заплати на „Ви ем дент – амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата в размер на 600.00 лв. (шесттотин лева), представляващи разноски за възнаграждение
за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
44