РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Силистра, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900113 по описа за 2021 година
Ищецът – Д. Т. КР., ЕГН **********, Акт за раждане № 0244/27.05.2016г., съставен
в гр. Тутракан, общ. Тутракан, обл. Силистра, адрес: гр. Силистра, общ. Силистра, обл.
Силистра, ул. "Ген. Заимов" 13, представлявана от своята майка и законен представител И.
ИВ. КР. , ЕГН **********, адрес: гр. Силистра, общ. Силистра, обл. Силистра, ул. "Ген.
Заимов" 13, чрез пълномощника си адв. К.Л. от АК - гр.Силистра, адрес - гр. Силистра,
ул.”Драгоман” №11, вх. Б, ет.1,ап.2, тел. **********, с адрес за получаване на
кореспонденция - гр. Силистра, ул.”Драгоман”, № 11, вх. Б, ет. 1, ап. 2, тел. **********,
желае съда да осъди ответника –
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Д. Т. КР., ЕГН
**********, адрес: гр. Силистра, общ. Силистра, обл. Силистра, ул. "Ген. Заимов" 13,
представлявана от своята майка и законен представител И. ИВ. КР., ЕГН **********, сумата
от 120 000 / сто и двадесет хиляди / лева, представляваща дължимото й обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й Георги Теодоров Крумов, ЕГН
**********, починал в ПТП, причинено на 24.10.2020г. около 16.50ч. по път 1-7 километър
20+740, път Силистра-Алфатар, от водача на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с peг. номер ТХ
5704 ХМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите със срок на действие 11.10.2020г. до 10.10.2021г.
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Д. Т. КР.,
ЕГН **********, адрес: гр. Силистра, общ. Силистра, обл. Силистра, ул. "Ген. Заимов" 13,
представлявана от своята майка и законен представител ИСКР. ИВ. КР. , ЕГН **********,
законната лихва върху сумата от 120 000 ( сто и двадесет хиляди ) лева, считано от датата на
деликта / 24.10.2020г. / до окончателното й изплащане .
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат К.Н. Л., ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата като прилага и удостоверение за банковата сметка.
1
Ответникът – „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ, област София (столица), Община: Столична,
населено място: София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 89Б, в срок представя
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и
размер. Ответникът оспорва наличието на особено близка връзка между починалия при ПТП
Ги Т К и ищцата считайки, че отношенията между тях са били традиционно семейни, но не
и изключителни. Оспорва размера на претенцията, като завишен считайки, че отговорността
на застрахователя следва да бъде лимитирана до размера по чл. 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на
КЗ. Оспорва претенцията за лихви, както и началния момент, от който такива се
претендират.
В срок ищеца е представил допълнителна искова молба, с която допълва и пояснява
първоначалната.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от
фактическа страна:
При ПТП, настъпило на 24.10.2020г. около 16.50ч. по път 1-7 километър 20+740, път
Силистра-Алфатар, между л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с peг. номер ТХ 5704 ХМ, управляван
от Т Г К, от гр. Силистра и т.а. „Мерцедес“, модел „Actrus“ с турски peг. номер 31 DY 315, е
починал Г Т К, ЕГН **********, брат на ищцата, за което е образувано ДП № 6518 ЗМ -
149/2020г. по описа на ОДМВР-Силистра, пр. пр. № 1007/2020г. по описа на ОП- Силистра.
Лекият автомобил „Форд“, модел „Фокус“ с peг. номер ТХ 5704 ХМ се е движел в посока от
гр. Силистра към гр. Алфатар, а т.а. „Мерцедес“, модел „Actrus“ с турски peг. номер 31 DY
315 се е движел в посока от гр. Алфатар към гр. Силистра. Установено е, че причината за
ПТП е, че водачът на л.а. е напуснал своята пътна лента за движение и е навлязъл в платното
за насрещно движение където се е движил т.а. „Мерцедес“, в резултат на което е последвал
сблъсък между двете МПС. Г Т К, ЕГН ********** е пътувал на задната седалка, зад
шофьора в лекият автомобил, като в следствие на ПТП е починал на място. Наказателното
производство е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 06.04.2021г. на
основание чл. 24,ал. 1,т. 4 от НПК, поради това, че извършителят на престъплението, а
именно водачът на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с peг. номер ТХ 5704 ХМ е починал.
Между страните не е спорно, че към датата на произшествието /24.10.2020г. / МПС с
ДКН ТХ 5704 ХМ е имало активна / за периода от 11.10.2020г. до 10.10.2021г. / застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, което е видно и от приложената към исковата молба разпечатка от интернет-
сайта на Гаранционния фонд.
По реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, ищцата предявила претенцията си пред „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, в общ размер на 120 000 / сто и двадесет хиляди /
лева, както и законната лихва върху тази сумата считано от датата на настъпване на ПТП до
изплащането й. Видно от представените книжа застрахователната претенция е получена на
22.04.2021г. и е заведена под щета № 43072952100093. С писмо от 04.06.2021г. ответникът е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение, което мотивирало предявяването на
настоящите искови претенции.
Изложеното до тук не се оспорва от страните.
От свидетелските показания събрани в хода на процеса се установяват следните
релевантни факти и обстоятелства:
Ищцата била по – малка сестра на загиналия при процесното ПТП Г К. Живеели в едно
домакинство, а разликата във възрастта им била две години. Всички свидетели са
единодушни, че именно поради малката разлика във възрастта отношенията между децата
били изключително близки и емоционални, а също и предвид това, че те прекарвали почти
цялото си време заедно. Тези обстоятелства се потвърждават, както от свидетелите –
роднини на децата, така и от свидетеля К – учителка в детската градина на Д. И двете групи
2
свидетели имащи преки впечатления от съвместния живот на Д е Г, както в домашна среда,
така и в сборната група в специализираното детско заведение единодушно потвърждават
наличието на изключително близка емоционална връзка съществувала между децата.
Всички свидетелски показания са почти идентични и по отношение на промените настъпили
в емоционалното състояние на Д след внезапната и неочаквана смъртта на нейния брат. От
свидетелските показания се установява и рязката промяна настъпила в детството на ищцата
след трагичния инцидент довел до загубата. Д променила отношението си към всичко и
всички около нея станала неконтактна, усамотена и вглъбена в себе си проявявайки чести
емоционални изблици и спохождана от нощни кошмари по време на сън. Въпреки топлотата
и грижите на близките й детето Д все още не е преодоляла психическите последици от
загубата на братчето си.
От правна страна:
Съдът намира предявените искове за допустими за разглеждане. Иисковете са с правно
основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 497 от КЗ. Разгледани по същество съдът намира
исковите претенции за частично основателни.
Между страните няма спор относно обстоятелствата около смъртта на брата на ищцата
– Георги Крумов настъпила вследствие ПТП. Липсва спор и относно принципната
отговорност на ответника в качеството му на търговско дружество осъществяващо
застрахователна дейност да репарира щетите претърпени от трети лица настъпили
вследствие ПТП в което е участвало МПС застраховано при ответника.
Спорът между страните се свежда до възражението за липса на изключение създало
особено близка емоционална връзка между ищцата и починалия в следствие ПТП неин брат
по смисъла на чл. 493а, ал. 4 от КЗ. Процесуалният представител на ответника приема, че
такава изключителна емоционална връзка между ищцата и нейният брат Г не е
съществувала, което я поставя извън определения от законодателя кръг от лица подлежащи
на обезщетение по настоящия ред. В този смисъл ответникът приема, че претенциите са
изцяло неоснователни позовавайки се на довода, че липсват доказателства първо за
изключителна близост между децата и второ за преживени от Дболки и страдания
надхвърлящи тези при загубата на близък човек от същата родствена връзка. Като основен
довод в тази насока се изтъква крехката детска възраст на ищцата и в тази връзка липсата на
дългогодишни отношения между децата. Допълнително представителят на ответника
изтъква, че такива душевни травми се преодоляват много по – лесно в ранна детска възраст,
което според него обуславя ако не пълна неоснователност на претенциите за обезщетение то
поне присъждане на обезпечение в значително намален спрямо претендирания размер. В
условията на евентуалност ответникът счита, че неговата отговорност, като застраховател
следва да се сведе до сумата от 5000 лв. предвидена като размер в § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД
на КЗ.
Съдът не споделя ответниковите възражения, като приема, че са налице всички
елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във
формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента, който реално е починал в следствие ПТП. Налице е валидно застрахователно
правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от
КЗ.
Съдът не кредитира ответниковото възражение за липса на особено силна
/изключителна/ емоционална връзка съществувала между ищцата и загиналия при ПТП неин
брат – Г. От събраните свидетелски показания в тяхната пълнота по несъмнен начин се
установиха изключителната близост между двете деца, които са били на близка възраст, а
начинът им на живот е обусловил почти непрекъсната им ежедневна близост. Съдът не
възприема и ответниковия довод според, който в такава ранна детска възраст не би могла да
възникне такава изключителна духовна близост между двете деца. Напротив именно в
ранната детска възраст според принципите на психологията човешките възприятия за
околната среда и в частност за отношенията между хората /в случая между брата и сестрата/
3
се формират приоритетно на интуитивна и психосоматична основа. Именно чувствата и в по
малка степен разумът мотивират детските постъпки и формират детското отношение към
окръжаващия ги свят и именно другото дете на почти същата възраст живяло в същото
домакинство се нарежда в емоционално отношение наред с родителите в духовния свят на
едно малко дете, каквото е ищцата Д.
По тези съображения съдът не кредитира възраженията но ответника, като приема, че
действително между ищцата и покойния й брат Г е съществувала изключително силна
емоционална връзка, която обуславя изключението предвидено от законодателя в
хипотезата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, и нарежда ищцата в кръга от лица подлежащи на
обезщетение за преживени неимуществени вреди по общия ред, което мотивира съда да не
се съобрази и с разпоредбата на § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата
конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на
ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и
страдания, стрес и свързаните с тях промени в начина на живот и в ежедневието.
Обстоятелството, че се касае за малко дете с крехка и ранима детска психика обуславящо
възможността за трайни травми в детското съзнание свързани със загубата на братчето Г
мотивира съда съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД, принцип на справедливостта да
присъди обезщетение в пълния претендиран размер от 120 000 лв.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на процесуалният представител на ищеца сумата от 3930лв. /три хиляди
деветстотин и тридесет/ лева адвокатско възнаграждение определено съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и уважената
част от исковите претенции.
Съдът намира за основателно ответниковото възражение за началния момент от който
следва д а се начислява лихвата – предмет на акцесорната ищцова претенция. Съобразно
петитума на исковата молба лихвата се претендира от деня на деликта – а именно от
24.10.2020г. Определянето на началния момент на дължимата в настоящата хипотеза лихва
върху определената, като главница сума за обезщетение е регламентирано в чл. 497 от КЗ.
Ето защо и предвид установеното по делото и разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
съдът приема, че лихвата върху сумата на определеното обезщетение в случая е дължима от
22.07.2021г. Претенцията за лихва от по ранна дата следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Ответникът следва да понесе и разноските за дължимата държавна деловодна такса
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, в общ размер на 4800 /четири хиляди и
осемстотин/ лева определена съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК,
Водим от гореизложените съображения съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление БЪЛГАРИЯ, област София (столица), Община: Столична, населено
място: София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 89Б, да заплати на Д. Т. КР., ЕГН
**********, адрес: гр. Силистра, общ. Силистра, обл. Силистра, ул. "Ген. Заимов" 13,
представлявана от своята майка и законен представител И. И. Р., ЕГН **********, сумата от
120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща дължимото й обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й Г Т К, ЕГН **********, починал
в ПТП, причинено на 24.10.2020г. около 16.50ч. по път 1-7 километър 20+740, път
Силистра-Алфатар, от водача на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с peг. номер ТХ 5704 ХМ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите със срок на действие 11.10.2020г. до 10.10.2021г. ведно със законната
лихва върху сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, считано от 22.07.2021г. до
окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление БЪЛГАРИЯ, област София (столица), Община: Столична, населено
място: София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 89Б, да заплати на процесуалният
представител на ищцата адв. К.Л. от АК – Силистра, сумата от 4800 /четири хиляди и
осемстотин/ лева адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5