Решение по дело №2491/2020 на Окръжен съд - Пловдив

      Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е     №  260539

 

15.12.2020г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VI  граждански състав

На  01.12.2020г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА      

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                                      ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар: Елена Димова

като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 2491 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.И.И., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат И.И., срещу Решение № 2692 от 29.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 556 по описа за 2020 г. на ПРС, III гр.с., с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД против ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,  за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 250 лв., претендирана частично от сумата в размер на  24999,99 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на противоправното поведение на служител на ответника по образуване на две граждански дела срещу ищцата - ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с., както и исково производство по гр.д. № 16544 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., които имат за предмет незаплатени от ищцата суми във връзка с доставка на топлинна енергия в обект за потребление, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и А.И.И. е осъдена да  заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: **** сумата от 100 лв.– разноски в първоинстанционното  производство за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се релевират оплаквания, че решението е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено при грубо и драстично нарушение на закона, справедливостта и съдопроизводствените правила и правота на защита на увредената ищца. Възразява се за неспазването на чл.235, ал.3 от ГПК. На осн.чл.143, ал.1, във вр. с чл.146, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите се моли да се прогласи наличието на неравноправна клауза по отношение на ответното дружество. Излага доводи за системен тормоз от страна на П. П. /служител при ответника/ и се позовава на представените по делото медицински документи, както и на събраните гласни доказателства за провежданите многобройни лечения в следствие действията на посоченото лице. Поддържа, че районният съд е постановил решението си без да вземе предвид представените многобройни официални доказателства за болната по рождение дъщеря на ищцата, която последната възрастна жена е принудена да гледа. Посочва, че същевременно е била принудена да търпи над себе си постоянния терор и психически тормоз от лицето П. П., действащ като юрисконсулт на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск, както и на осн.чл.143, ал.1, във вр. с чл.146, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите да се прогласи наличието на неравноправна клауза в отношенията й с „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Претендира разноските по делото и законна лихва от предявяване на иска.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, чрез пълномощника по делото юрисконсулт П. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат съображения за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Моли да се отхвърли изцяло въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК  съдът  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо  и  при постановяването  му  не е  било  допуснато  нарушение  на императивни  материалноправни  норми.  Предвид  горното  и  съгласно  разпоредбата  на  чл.269, изр.2  от  ГПК  следва  да  бъде проверена  правилността  на  решението  по  изложените  във въззивната  жалба  доводи.

Първоинстанционното производство е образувано по осъдителен иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от А.И. *** Топлофикация“ ЕАД, за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 250 лева, претендирана частично предявен от сумата 24 999, 99 лева, представляващо обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на противоправно поведение от служител на ответното дружество.

Ищцата твърди, че юрисконсулт П. П. като служител на ответното дружество е осъществил противоправното поведение, представляващо неоснователно завеждане на заповедно производство по ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с., както и исково производство по гр.д. № 16544 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., въз основа на неравноправна клауза, нищожна на осн.чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, без ищцата да ползва услугите на ЕВН и без да обитава имота, за който за продължителен период от време са й били начислявани технологични загуби от сградната инсталация на ЕВН и лихви за забава, в общ размер на пенсията й. Ищцата твърди, че с тези действия - непозволено, преднамерено и неправомерно, са й причинени сериозни, тежки и трайни вреди имащи неимуществен /в частност - психотравматичен характер/ - силни притеснения, тревоги и психически стрес, емоционални сътресения, подтик за самоубийство. С тези обстоятелства ищцата обосновава предявяването на осъдителния иск за ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество по реда на чл.49 ЗЗД и присъждането на претендираната сума.

С отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, изцяло е оспорил предявения иск по съображения, че от страна на дружеството не са извършвани противоправни действия или бездействия, които да накърняват законните права и интереси на ищцата. Поддържа се, че отношенията между страните се уреждали на базата на публично известни общи условия, като ищцата била клиент на топлоснабдителното дружество по отношение на обект за потребление, находящ се в гр. ****, за който е била начислявана топлинна енергия. Тъй като ищцата не заплащала дължимата топлина енергия, било инициирано заповедно производство – ч.гр.д. № 11220 /2019 г. на РС Пловдив. Според ответника с депозирането на заявлението и исковата молба по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е осъществил едно свое признато от закона право за принудително събиране на вземането си съгласно чл.154 Закона за енергетиката. Поддържа, че не е нарушил законова норма, поради което и поведението му не е противоправно, а не била налице и вина по отношение на здравословните проблеми на ищцата. Оспорва осъществяването на фактическия състав на деликтната отговорност и намира предявения иск за неоснователен.   

С обжалваното решение районният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че  между страните са образувани две дела - заповедно производство по ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с., както и исково производство по гр.д. № 16544 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., които имат за предмет незаплатени от ищцата суми във връзка с доставка на топлинна енергия в обект за потребление, находящ се в гр. ****, които са образувани от юрисконсулт П. П.като пълномощник на ответното дружество. От правна страна районният съд е достигнал до извода, че ответното дружество в качеството си на топлоснабдително предприятие на територията на гр. ****, законосъобразно и добросъвестно е упражнило едно свое право като е отправило до съда искане да разреши правен имуществен спор. Според районния съд депозирането на заявление по чл.410 ГПК и предявяване на иск за установяване на вземането, не представляват противоправни действия, а напротив – същите са  законосъобразни, поради което не е налице основание за ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество като възложител на работата. По тези съображения и след като е формирал извод, че установеното по делото влошено здравословно и материално състояние на ищцата, грижите й за болната си дъщеря от години и претърпените от тях негативни вреди не биха могли да се възложат в тежест на ответника, който е упражнил законосъобразно едно свое право, районният съд е отхвърлил предявения иск.

Въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка установена от районния съд, която се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, както и формираните правни изводи от районния съд, поради което на основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния акт. В допълнение на същите и предвид оплакванията във въззивната жалба съдът намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.

Конституционно право на всички граждани е да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално или процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия /в този смисъл практиката на ВКС - решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., ІV ГО, решение № 257/14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г., ІV ГО, решение № 1347/18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г., ІІ ГО и др. /.

В случая е безспорно установено образуването на заповедно производство по ч.гр.д. № 11220/ 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с. и гр.д. № 16544/2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., инициирани от ответното дружество, чрез пълномощника си юрисконсулт П. П.  На настоящият съдебен състав е служебно известно, че с влязло в сила Решение №2642 от 27.07.2020г., постановено по гр.д. №16544/2019г. по описа на Районен съд-  Пловдив, ІІІ  гр.с.,  е  признато  за  установено,  че А.И. *** Топлофикация”  ЕАД, сумата от 229,04 лв., представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода   01.11.2017г.- 30.09.2018г. за обект на потребление,  находящ  се  в  гр. ****; сумата от 28,45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.01.2018г.-03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване на заявлението в съда- 04.07.2019г., за които  суми е издадена заповед за изпълнение на  парично  задължение  по чл. 410 от ГПК  по ч. гр. д. №11220/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІV гр. с. Това решение е потвърдено с Решение от 19.11.2020г. постановено по възз.гр.д №2282/2020г. по описа на ПдОС, VII с.

Въззивният съд намира, че завеждайки гореописаните производства служителят на ответника е упражнил процесуалното му право да претендира вземането за незаплатена цена за доставена топлинна енергия, което не съставлява недобросъвестно поведение или злоупотреба с право. За да се приеме наличието на злоупотреба с право при упражняването на процесуално право чрез предявяване на иск или чрез искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е необходимо ищецът по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД да докаже, че ответникът, респективно неговият служител, е действал недобросъвестно и е съзнавал, че претендираното материално право не съществува, но въпреки това е сезирал съда с искане за защита, като е целял единствено да увреди насрещната страна. В този случай, злоупотребилият с процесуалното право ще отговаря спрямо насрещната страна за вредите, които същата е претърпяла от това действие. В случая злоупотреба с право не се установява, поради което съдът намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба за противоправни действия от страна на служителя на ответното дружество при иницииране на заповедното и исковото производство.

По делото се установява от представените медицински документи за заболяванията на жалбоподателката - хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, както и че дъщеря й има първа група инвалидност, 100 % загубена работоспособност. Установяването на посочените заболявания обаче не обосновава ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, доколкото не се установява противоправно поведение от страна на служител на ответника при упражняването на процесуалните му права. С оглед на това неоснователно се възразява, че районният съд не е взел предвид заболяванията на ищцата за уважаване на исковата претенция, както и неоснователно се настоява за нарушение на чл.235, ал.3 от ГПК. В първоинстанционното производство не са  събирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели за провеждани многобройни лечения от ищцата в следствие действията на посоченото лице, поради което жалбоподателката неоснователно се позовава на такива по делото.

Ирелевантно е възражението за неравноправни клаузи на осн.чл.143, ал.1, във вр. с чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП и съдът не дължи произнасяне по него, тъй като договорното основание за начисляването на доставяната до обекта на ищеца топлинна енергия, е извън предмета на производството,  а същото е било разгледано по гр.д. №16544/2019г. по описа на Районен съд-  Пловдив, ІІІ  гр.с., в което е установено задължението на А.И. *** Топлофикация”  ЕАД за незаплатена цена за доставена топлинна енергия.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради което постановеното в идентичен смисъл решение на РС  - Пловдив следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд намира, че на осн.чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като делото не се  отличава с правна и фактическа сложност, както и  въззивното производство е преминало без събиране на доказателства и необходимост от участие в процесуално – следствени действия. 

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 2692 от 29.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 556 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив, III гр.с.

ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: **** сумата в размер на 100 лева /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                       2.