Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №31

                       

                                             Гр . Видин 10.07.20020г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА десети юни

ПРЕЗ две хиляди и двадесета  ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.                          

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.

                                                                                                            2. Г. Й.

                                  

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           В.К.          И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.    ГР.Д. №   66           ПО ОПИСА

ЗА   2020 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на „Т….“ООД-гр.Г… чрез адв. И.А. против Решение №633 от 13.01.20г. по гр.д. №1442/19г. на ВРС. Иска от съда да отмени решението на ВРС  като неправилно и необосновано и отхвърли предявеният от ищеца иск по чл.226,ал.2 КТ като им присъди разноски за въззивната инстанция.Твърди,че трудовата книжка е непотърсена от работника и той не е бил открит,поради което не му е върната,за което работодателят няма вина.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба И.Б.Ц. *** чрез адв. И..И.. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като му присъди разноски за въззивната инстанция.Изтъква,че според КТ работодателят е длъжен да впише подлежащите на вписване обстоятелства в тр. Книжка и да я върне при прекратяване на тр. Правоотношение,което не е сторено.

От данните по делото и  във връзка с оплакванията  в жалбата съдът приема  за установено следното:

И.Б.Ц. е работил по трудово правоотношение при „Т…“ООД-гр.Г. на длъжност „шофьор-тежкотоварен автомобил“”.Със Заповед №68 от 01.06.2018г.  е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ.От представените пред първата инстанция доказателства е установено,че трудовата му книжка се е намирала при работодателя като не е върната на работника при прекратяването на тр. договор,нито след това.По искане на работника до Д“И….“-В… е извършена проверка,която е установила,че действително тр. книжка на И.Б.Ц. се намира в трудовото му досие в счетоводството на „Т…“ООД и същата не е оформена-не са вписани данни,касаещи заеманата длъжност,тр. възнаграждение,дата на постъпване на работа,дата и основание за прекратяване на тр. правоотношение.Едва след извършената проеврка тр. книжки са получени от работника на 06.03.2019г.

При тези данни ВРС е уважил иска по чл.226,ал.2 от КТ съобразно заключението на ВЛ по назначената счетоводна експертиза.

 Пред втората инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При тези данни съдът намира  въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Правилно първостепенният съд е възприел фактическата обстановка на база събрания доказателствен материал и е направил законосъобразни изводи.

Правилно е възприето от районния съд, че  работодателят е задържал тр. книжка на работника и тя му е върната едва на 06.03.2019г. ,а уволнението е от 01.06.2018г.Твърденията на жалбоподателя,че работникът не е потърсил трудовата си книжка и поради това тя не му е върната се опровергават от констатациите на Д“ИТ“-Видин,които са установили,че тр. книжка не е оформена според изискванията на КТ и не са нанесени необходимите данни.С други думи при прекратяване на тр. отношение с И.Б.Ц. работодателят не е изпълнил задължението си по чл.350,ал.1 КТ и към момента на проверката от Д“ИТ“-Видин,която е няколко месеца по-късно, трудовата му книжка все още не е била оформена по надлежния ред.Всичко това навежда на извода,че  работодателят не е изпълнил задълженията си за нанасяне на данните в тр. книжка и задължението да я върне при прекратяване на тр. отношение.Съдът не приема твърдението на жалбоподателя,че работникът с поведението си е станал причина да не може да му се връчи тр. книжка,тъй като видно от данните по делото той е поискал съдействие от Д“И…“-В. именно за да си получи тр. книжка,която се е намирала при работодателя.

През време на задържането на тр.книжка работникът не е могъл да се регистрира в Бюро по труда и несъмнено за него за настъпили вреди от неправомерното поведение на работодателя.Съдът счита,че е налице хипотезата на чл.226,ал.2 КТ и работодателят дължи обезщетяване вредите,които е причинил на работника.Обезщетението ,което се предвижда в чл.226,ал.3,изр. ІІ за хипотезата на чл.226,ал.2 е в размер на брутното му тр.възнаграждение от деня на прекратяване на тр. правоотношение до предаване на тр. книжка на работника.Размерът на обезщетението е изчислено от назначената пред ВРС счетоводна експертиза и присъдено от първоинстанционния съд.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят дължи на ответника по жалба  разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв.-адв. Възнаграждеие съобразно представен договор за правна защита.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №633 от 13.01.20г. по гр.д. №1442/19г. на Видински районен съд.

ОСЪЖДА „Т. М.“ООД-гр.Г.,ул.“М. Н.“№…,ЕИК… да заплати на И.Б.Ц. ***,ж.к.Б…,бл….,вх….,ет…,ап…. направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 300лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.