Р Е Ш Е Н И Е
№ /04.03. 2021 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
25.01. 2021година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Антонина Николова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 359 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба ,предявена от Н.О.А., ЕГН **********
и В.А.А., ЕГН ********** *** против: „Д.“АД гр. С., ул. “*** с правно
основание: чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ, като в хода на размяна на книжа
производството по делото по отношение на ищцата Н.О.А. е прекратено, поради
оттегляне на иска.
Ищцата В.А.А.,
ЕГН ********** *** посочва в исковата
молба, че е наследник на починалия, вследствие на ПТП М.О.А., на 19 години. Изложени са обстоятелства, че на
14.07.2019 г., около 19:00 часа, по път III - 667, в района на с. П., се е
движил л.а. марка „Ауди“ модел „А 3“ с peг. № СТ 4608 ВТ, управляван от водача Е.О.М.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол върху
управление на автомобила, напуснал платното за движение от дясно, преобърнал се
в отводнителната канавка и се блъснал в редица препятствия. В резултат на удара
е загинал М.А..
По случая е образувано ДП № 375 ЗМ - 248 г. по описа на
РУ - Ч., пр.пр. № 4803/2019 г. по описа на ОП С.З., което към настоящия момент
не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на
произшествието са допуснатите от водача на л.а. Е.О.М. нарушения на правилата
за движение по пътищата. Посочва се, че в случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на виновния водач Е.М. и настъпилите общественоопасни
последици - смъртта на М.О.А..
За увреждащия л.а. “Ауди А 3” с peг. № СТ 4608 ВТ,
управляван от Е.М. има сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, з.п. № BG/06/118003536164/20.12.2018 г., със срок на
валидност една година, считано от 20.12.2018 г. до 19.12.2019 г. с „Д.“ АД, гр.
С.. Изложено е, че по силата на този договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС,
съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лева за всяко събитие, която сума
представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила претенция за изплащане на обезщетение пред „Д.“ АД, гр.С., като са
представени всички документи, с които разполага, получена от застрахователя на
25.07.2019 г. По случая е заведена щета № 43072951900195г., по която застрахователят
в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Ищцата счита,
че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на „Д.“ АД, гр. С.
за причинените й неимуществени вреди.
В.А.А. посочва, че е баба на загиналия. Семейството е
живяло съвместно, в едно домакинство, всички са били много близки и взаимно са
си помагали. Починалият е бил момче на 19 години, младеж в началото на жизнения
си път, в работоспособна възраст, бил е деен, активен, в добро здравословно
състояние. Смъртта му е довела до неизмерима и непреходна скръб в семейството.
Между М. и ищцата са съществували отношения на изключителна близост, обич,
уважение, взаимна привързаност и подкрепа. В. като баба на загиналото момче е
помагала в грижите за него от раждането му, била е всеотдайна и много любяща
баба, много свързана с първородния си внук. Загубата на М. се отразявала
изключително негативно на психиката на ищцата, същата била съсипани от мъка,
променено е и здравословното й състояние. Покосен е един живот, който едва е
започнал, прекършени са всички мечти и надежди на семейството, свързани с
детето М.. Изложено е, че моралните страД. на ищцата, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа загуба ще я съпътства през остатъка от живота й.Заявено
е, че причинените болки и страД. на ищцата следва да бъдат компенсирани.
Наведени са твърдения, че вредите на ищцата са в резултат
на виновното поведение на водача Е.О.М., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото.Посочено е, че претендираните суми са съобразени
от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки и страД. от причинената смърт на внука на ищцата, а от друга страна с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
Моли, съда да постанови решение, с което да приеме, че
предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника
„ДЗИ-Общо застраховане“ АД, гр. С. да заплати на В.А.А. обезщетение в размер на
25 500 лева, частичен иск от 60000лева, за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на М.О.А.. Претендира се законна лихва върху сумата, считано от 21.07.2019 г.-датата
на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Претендират се направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено
ДДС, тъй като пълномощникът на ищцата е регистрирана по ЗДДС.
Ответникът „Д.“АД гр. С., ул. “*** оспорва изцяло по
основание и размер предявените искове за обезщетение на неимуществените
вреди.Не оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахованият в ДЗИ водач, както и наличието на причинно-следствена връзка
между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва правото на ищцата да
получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, за неимуществени вреди, в качеството й на баба
на починало в резултат на ПТП лице. Оспорва наличието на близки отношения между ищцата
и починалия, които да обуславят присъждането на застрахователно обезщетение. Взето е становище относно кръга
на лицата легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък.
Счита се, че ищцата и починалото лице са били в родствена
връзка, която предполага близост и отношения на привързаност и обич, но тази
родствена връзка трябва да се характеризира с изключителност, която излиза
извън рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между между
баба и внук, за да се обоснове правото им да получат обезщетение. Според ответника, разширяването
на кръга на лицата с Тълкувателното решение не означава автоматично право на
близките родственици да получат застрахователно обезщетение за вредите от
загубата на близък. Отбелязано е, че ВКС изрично посочва, че лицата, извън посочените в двете
постановления на ВС, имат право на обезщетение само по изключение и то само,
когато е създадена приживе с починалото лице особена, дълбока и трайна
емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между
близки, която силна връзка е обусловила морални болки и страД. с по - голям
интензитет и продължителност от обичайните такива.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.45
от ЗЗД.
В хода на производството се установява
следното:Безспорно се установява, че на 14.07.2019 г., около 19.00 ч., по път
Ш-667, в района на с. П. се е движил лек автомобил марка „Ауди А-3“, с per.
№ СТ 4608 ВТ,
управляван от водача Е.О.М., който нарушил правилата за движене по пътищата,
загубил контрол върху автомобила, вследствие на което автомобила напуснал
пътното платно, обърнал се в канавка и се блъснал в редица препятствия.
Вследствие на настъпилото ПТП е настъпила смъртта на М.О.А..
По случая
е образувано досъдебно производство № 375-3M-248 по описа на РУ-гр. Ч., пр.пр. №
4803/2019 г. по описа на ОП - гр. С.З..Ответникът по делото не оспорва следните
обстоятелства: наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования
в „Д.“ АД водач, както и наличието на причинно - следствена връзка между
неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. За увреждащия л.а. „Ауди
А-3“, с per. № СТ 4608 ВТ, управляван от виновния водач Е.О.М., има валидна към датата
на ПТП застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество,
чиято валидност не е спорна по делото. Налице е застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество и валидна
към датата на процесното произшествие, покриваща отговорността на деликвента Е.О.М.
за причинените от него на трети лица неимуществени вреди.
В хода на
производството са събрани гласни доказателства.От показанията на св. М. се
установява, че отдавна и отблизо познава семейство, тъй като от 30 години са
съседи с ищцата, оттогава двете се познават. Свидетелката разказва за това как
се е стекъл живота на ищцата В. и нейния внук М.. М. бил оставен при баба си
още от 4- годишен, тъй като родителите му заминали да работят и живеят в Д..
Родителите са си идвали веднъж в годината, през цялото останало време М. е
живеел с баба си В., тя го е гледала, тя се е грижила да е облечен, нахранен,
да е отишъл на училище, да му купи дрешки, да е чист и изпран. Според
свидетелката, бабата добре се е справила с възпитанието му. От показанията на М.
се установява как се е отразила смъртта на М. върху психиката на бабата - като
е разбрала за смъртта му, тя е припаднала и изключително тежко продължава да
преживява загубата му. От
показанията на свидетелката Н. А. се потвърждават данните, събрани от
показанията на М.. Тя потвърждава, че майката и бащата на М. са заминали в
чужбина, а той е останал с баба си и с нея е живеел. Родителите са се връщали в
България за по един месец в годината,през останалото време В. - бабата се е
грижила за него. Двамата много се разбирали, помагали си, бабата само за М. се
е грижила. След смъртта на внука си, В. всеки ден плаче, според думите на
свидетелката. Всеки ден вижда бабата да отива на гробищата.
Безспорно е ,
че ищцата В. и нейния внук М. много са се разбирали, те двамата са споделяли
живота си, били в близки отношения. М. бил израснал и отгледан от баба си.
Събрани като гласни доказателства по делото са и
показанията на майката на М.-свидетелката А..Същата установява,че бабата В. не
се е грижила добре за сина й.От друга страна действително е видно ,че
свидетелката А. не е наясно относно важни детайли от живота на М.-на колко
години е бил ,когато са заминали за Д. ,как е името на училището,в което е учил
сина й.
При
съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема,че действително
ищцата В. е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди в резултат от
смъртта на внука си. Същата е активно материално легитимирана по предявените
искове по чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответното дружество,че пострадалата не е
активно легитимирана да предяви настоящия иск.С постановяването на Тълкувателно
решение №1 от 21.06.2018г. по тьлк. д. № 1/2016г. на Върховен касационен съд,
ОСНГТК е разширен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Това са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.V.1961r. и Постановление №5 от 24.Х1.1969г.
на Пленума на Върховния съд, и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страД., които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
По отношение
на размера на предявения иск за компенсиране на претърпените болки и страД.,
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да
бъде определено по справедливост от съда. Съгласно практиката на ВКС
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следва да се
направи след анализ на всички факти и обстоятелства,които имат значение по
делото. Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и
то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за
размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди при причиняване на смърт наред с обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният
резултат, в това число поведението на деликвента по време както на ПТП, така и
непосредствено след него, от значение са и възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ
обезщетението.
С оглед конкретните установени по делото
обстоятелства, така описаните връзки, които са имали помежду си ищцата и
починалия й внук се установяват като трайни и дълбоки, характеризиращи се с
взаимна обич, близост и подкрепа.
Съдът намира,че
за справедливо обезщетяване на причинените болки и страД. на ищцата следва да
бъде определена сумата от 25 500 лв. ведно със законната лихва , считано
от 21.07.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр.
с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетението за
неимуществени вреди.
Водим от
изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.“АД
гр. С., ул. “*** да заплати на В.А.А.,
ЕГН ********** *** , сумата от 25 500
лв. (двадесет и пет хиляди и петстотин лева), частичен иск от 60000лева ,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страД.,
вследствие на ПТП, настъпило на 14.07.2019 г. ,в резултат на което е загинал
внука й М.О.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2019
г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА „Д.“АД
гр. С., ул. “*** да заплати на адв. П.К.
САК в качеството на пълномощник на В.А.А., ЕГН ********** сумата
1554лв. с вкл.ДДС -адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред АС – гр.Пловдив в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за
неговото постановяване с приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
