Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94
гр. Ботевград, 16.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 2605 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „А.“ ЕООД срещу К.П.К. е предявен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК 220, ал. 1 КТ, с който се цели
съдът да признае за установено, че ответникът дължи на „А.“ ЕООД сумата от 1394,00
лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от страна на
служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение с „А.“ ЕООД по Трудов договор № 843/18.01.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
5764/15.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2018/2017 г. по описа на РС – Ботевград.
В молбата се твърди, че ответникът е работил при ищеца
на длъжност „продавач консултант“ по трудов договор. Месечното му
възнаграждение възлизало в размер на 545 лв. С Молба от 08.05.2017 г.
ответникът оправил писмено предизвестие за напускане, като изрично упоменал, че
няма да спази срока на предизвестието. Ответникът продължил да работи до
15.05.2017 г., като на 16.05.2017 г. трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Уговореният срок на предизвестието
бил 90 дни. Претендира се обезщетение в горепосочения размер за неспазения срок
на предизвестие (82 дни) за периода от 16.05.2017 г. до 06.08.2017 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът поддържа доводите
и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно Трудов договор № 843/18.01.2016 г. отв. К.П.К.
е назначен на длъжност „Продавач – консултант“ при работодател „А.“ ЕООД. В
договора е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 545 лв.
В чл. 8 от договора е посочено, че срокът на предизвестие на прекратяване на
трудовото правоотношение еднакъв и за двете страни, а именно 90 дни.
Видно от Молба за напускане от 09.05.2017 г.
ответникът е заявил желанието си да бъде освободен от длъжност на основание чл.
326, ал. 1 КТ, като изрично е посочил, че няма да спази предизвестието.
Със Заповед № 01-16/16.05.2017 г. на работодателя
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал.
1 във вр. с чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ е прекратено,
считано от същата дата - 16.05.2017 г. Заповедта е връчена на ответника на
16.05.2017 г., видно от изричното отбелязване в документа, подписано от
служителя.
От платежен фиш за последния пълен отработен месец, а
именно м. април 2017 г.), ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в
размер на 639,10 лв., включващо основно и допълнително възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, наличие на трудово
правоотношение между него и ответника; едностранно прекратяване на ТПО по
инициатива на ответника; размер и период на обезщетението.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Обичайно срокът на предизвестието е 30 дни, като
страните могат да се възползват от правото си по чл. 326, ал. 2 КТ и да
уговорят по – дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В конкретния случай
страните са уговорили 90 дни срок на предизвестие.
Служителят е инициирал едностранно прекратяване на
трудовото си правоотношение на 09.05.2017 г., като на същата дата е подал съответната
молба до работодателя. Следователно, ако служителят бе спазил уговореното 90 –
дневно предизвестие, същият би следвало да работи до 07.08.2017 г. включително.
Ответникът обаче по своя воля е бил освободен още на 16.05.2017 г., т.е.
работил е още 6 дни след подаване на заявлението си за напускане. По описания
начин предизвестието се явява неспазено за 84 дни, а именно за периода от
16.05.2017 г. до 07.08.2017 г. включително. Ищецът обаче е поискал обезщетение
за малко по – кратък период, а именно от 16.05.2017 г. до 06.08.2017 г., като
произнасянето на съда следва да бъде в този период с оглед диспозитивното
начало.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ обезщетението се определя
на база брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на съответното
обезщетение. Видно от фиша за заплата за м. април 2017 г., ответникът е имал 18
отработени дни, за които е получил брутно трудово възнаграждение в размер на
639,10 лв., включващо основно и допълнително възнаграждение. Следва да се
отбележи, че на ищеца се полага обезщетение в по – голям размер от
претендирания. Това е така, защото ищецът е заявил претенцията си на база
изчисления върху основното месечно възнаграждение 545 лв., а обезщетението по
чл. 220, ал. 1 КТ се изчислява на
база брутното трудово възнаграждение, което в случая е 639,10 лв.
Въпреки това с оглед диспозитивното начало, съдът не може да присъди
обезщетение в по – голям размер от претендирания.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски в заповедното и в исковото производство има ищецът. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на същия сумата от 327,88 лв. (триста двадесет
и седем лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в исковото
производство, от които 27,88 лв. – държавна такса и 300,00 лв. (триста лева) –
адвокатски хонорар, както и сумата от 27,88 лв. (двадесет и седем лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в заповедното производство
за държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 220, ал. 1 КТ, от „А.“ ЕООД с ЕИК: *********против К.П.К.
с ЕГН: **********, че К.П.К. дължи на „А.“ ЕООД сумата от 1394,00 лв. (хиляда триста
деветдесет и четири лева), представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие от страна на служителя при прекратяване на трудовото му
правоотношение с „А.“ ЕООД по Трудов
договор № 843/18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед № 5764/15.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2018/2017 г. по описа на
РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.П.К. с ЕГН: **********
да заплати на „А.“ ЕООД с ЕИК: *********сумата от 327,88 лв. (триста двадесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща разноски в исковото производство, от които 27,88 лв. – държавна
такса и 300,00 лв. (триста лева) – адвокатски хонорар, както и сумата от 27,88 лв. (двадесет и седем лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в заповедното производство
за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на преписи на страните!
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :