Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 08.11.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в
публичното съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
при
участието на секретаря Д.Ш., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10725 по описа за
Предявен е иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът
– М.Д.Д., твърди, че ответницата е длъжник по договор за заем, сключен в
нотариална форма, за сумата от 56 500 евро. За обезпечаване на вземането
му е учредена договорна ипотека върху 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ се в
гр. С., ул. „Д.М.”” № 16, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда,
с площ от
Ответницата
– Д.Т.Д., е депозирала в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който заявява,
че на 19.12.2007 г. е сключила с ищеца договор за заем за сумата от 56 500
евро. За обезпечаване на дълга й е учредена договорна ипотека върху 1/2 ид. ч.
от притежавания от нея недвижим имот. В нотариалния акт е посочен погасителния
план за връщане на предоставения заем. Твърди, че е платила първата погасителна
вноска в размер на 805 евро, чрез извършване на банков превод в „Банка ДСК”
ЕАД. С оглед на това посочената сума следва да се приспадне от заявената от
ищеца като дължима, като размерът на дълга й възлиза на 40 815 евро.
Излага съображения, че договорната ипотека е учредена върху съсобствен недвижим
имот, като не е взето съгласието на другия съсобственик. Твърди, че поради
тежкото й финансово състояние се е съгласила да вземе на заем от Т.А.Б. сумата
от 45 000 лв. и да върне сумата от 61 666 евро, при уговорен лихвен
процент от 3 % на месец. Сумата от 29 039 лв. съставлява вноски за първата
година, ведно с лихви и неустойки. Целта на втория заем е била да се погаси
първия. За обезпечаване на втория заем е учредена договорна ипотека върху целия
недвижим имот. Счита, че ищецът не е разполагал с възможност да предоставя
такива големи суми на физически лица с лихва от 3 % месечно. Твърди, че не е
получила по законния ред отправената до нея покана, поради което не се е явила
пред нотариуса. Твърди, че на 01.07.2011 г. ищецът е сключил договор за цесия,
с което е придобил вземането на другия заемодател. В първото редовно съдебно
заседание пълномощникът на ответницата е заявил, че същата е получила сумата от
50 000 лв., а не 56 000 евро, като е уговорена лихва в размер на 3 %
месечно. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт № 170, том VІІ, рег. № 35638,
дело № 1288/2007 г. се установява, че ищецът предоставя на ответницата сумата
от 56 500 евро, със срок за погасяване до 19.12.2010 г., като страните са
уговорили погасителен план – по 875 евро ежемесечно и 25 875 евро –
последна погасителна вноска. Страните са се съгласили, че сумите са дължими по
курса на БНБ за деня на плащането. В случай, че заемът не бъде изплатен в
уговорения между страните срок, длъжникът дължи на заемателя законната лихва. В
нотариалния акт ответницата е декларирала, че е получила изцяло заетата сумата,
като договорът служи и за разписка за извършеното плащане. В т.3 от нотариалния
акт страните са се съгласили, че неплащането на отпуснатия заем в срок, прави
изискуемо вземането, като заемодателят има право да събере главницата, заедно с
разноските и неустойката чрез продажбата на ипотекирания имот по съответния
ред. За обезпечаване на вземането е учредена договорна ипотека върху 1/2 ид. ч.
от описания в исковата молба имот.
Съгласно разписка от 29.05.2009 г. с нотариална заверка на подписите
ищецът е получил от ответницата сумата от 29 093 лв. по договор заем от
19.12.2007 г., сключен с нотариален акт № 170, том VІІ, № 35638, дело №
1288/2007 г. за учредяване на договорна ипотека.
По делото е представена операционна бележка от 21.01.2008 г. относно
извършен банков превод от ответницата в полза на ищеца за сумата от 1 720
лв., равностойност на 875 евро. В същата обаче не се съдържат данни относно
основанието за извършеното плащане.
С нотариална покана от 12.01.2010 г. ищецът е напомнил на ответницата,
че дължи сумата от 41 620 евро по договор за заем, както и законната лихва
върху сумата от 19.06.2009 г. – датата на задължението за заплащане на дължима
вноска по погасителния план. Отправена е покана ответницата да се яви в
кантората на нотариус С. Т., с посочен адрес,
на 29.01.2010 г., в 11.00 часа. Върху нотариалната покана е удостоверено на
26.01.2010 г., че на входната врата на ответницата е залепено уведомление, като
същата не я е потърсила в срок. Съгласно констативен протокол от 29.01.2010 г.,
съставен от нотариус С. Т., ищецът се е явил, но ответницата не се е явила и не
е изпратила представител.
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, постановена по гр. д. № 5148/2010 г. по описа на СРС, І ГО, 51
състав е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от 41 620
евро, дължима съгласно договор за паричен заем от 19.12.20007 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.02.2010 г. до окончателното изплащане. За
посочената сума е издаден на 27.04.2010 г. изпълнителен лист.
На 31.08.2010 г. Т.А.Б. е депозирал пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Д.Т.Д. за сумата от 61 640 евро
– предоставен заем, въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 062, том ІІ, рег. № 14212, дело № 250/2009 г. на нотариус Б.Я..
На 01.07.2011 г. между Т.А.Б. и М.Д. Д. е сключен договор за цесия, по
силата на който Т.Б. прехвърля на ищеца вземането си, произтичащо от договор за
паричен заем от 29.05.2009 г., сключен с ответницата, удостоверен в нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 62, н. д. № 250/2009 г., съставен от
нотариус Б.Я.. Стойността на прехвърленото вземане възлиза на 61 640 евро.
От заключението на вещото лице И.П. по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че при главница в размер на 25 000 евро и
месечна възнаградителна лихва от 3, 5 % при 36 месечни вноски, общият размер на
лихвата възлиза на 31 500 евро. Общият размер на дълга е в размер на
56 500 евро. Вещото лице е направило изчисленията по поставената от
ответницата задача. В случай, че изчисленията се направят съобразно фиксирания
курс на БНБ за едно евро, то ще е налице разлика в сумите.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК въз основа на документ, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, като в случая разпореждането за незабавно изпълнение е
отменено от въззивния съд. Видът на търсената защита, както и изложените
фактически обстоятелства от ищеца, сочат на приложимост на установения в
нормата на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК процесуален ред. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.417, т.3 ГПК.
Съгласно ангажирания по делото нотариален акт от
19.12.2007 г. страните в производството са обвързани от облигационна връзка,
възникнала въз основа на договор за заем, по силата на който ответницата се е
задължила да върне на ищеца заетата сума в размер на 56 500 евро до 19.12.2010
г. Тъй като договорът за заем е реален по своя характер, елемент от фактическия
състав е предаването на вещта, респ. на парите. В случая сумата от 56 500
евро е предадена от ищеца на ответницата – обстоятелство, удостоверено в
представения по делото нотариален акт, който страните са се съгласили да служи
като разписка за извършеното плащане. С изплащането на тази сума е завършен
фактическият състав и съответно договорът за заем се счита сключен.
С писмения отговор ответницата е признала получаването на
тази сума. Също така представения нотариален акт не е оспорен от нея в срока по чл.131 ГПК. В
проведеното на 27.06.2012 г. първо редовно съдебно заседание е предоставена
възможност на процесуалния представител на ответницата в едномесечен срок да
формулира доказателствени искания в подкрепа на релевираните по делото
възражения от ответницата, но не и да отправя нови възражения извън
законоустановения срок. С оглед на това релевираните възражения със становището
на ответницата, изпратено по пощата на 28.07.2012 г. и постъпило по делото на
30.07.2012 г., следва да се приеме, че са преклудирани на основание чл.133 ГПК,
доколкото не са направени своевременно – в срока за писмен отговор по делото. Същевременно
ответницата не е заявила и съответно не са ангажирани доказателства за
наличието на особени непредвидени обстоятелства, на които се дължи този
пропуск. Ето защо възраженията, направени с посоченото становище, не са
включени в предмета на делото, поради което не следва да се обсъждат.
Без значение за отговорността на ответницата по процесното
вземане на ищеца е обстоятелството дали сумата от 29 093 лв., платена от
нея на ищеца, е във връзка с процесния договор за заем или по друг договор за
заем, тъй като тази сума е приспадната от задължението на ответницата и
съответно не се претендира в заповедното производство и не подлежи на
установяване в настоящото производство.
Не се установи по делото дали преведената от ответницата в
полза на ищеца сума в размер на 875 евро съставлява плащане по процесния
договор за заем. В операционната бележка не се съдържат данни относно основанието
за извършеното плащане, както и ответницата не е поставила въпрос към вещото
лице в тази насока, включително дали сметката на ищеца е заверена. Ето защо не
би могло да се приеме, че ответницата е изпълнила доказателствената си тежест
да установи при условията на пълно доказване възражението си, че е погасила
част от дълга си към ищеца.
Извън предмета на спора стоят възраженията на ответницата
относно постигнаните с нея уговорки с трети за процеса лица – Т.А.Б., във
връзка с предоставен паричен заем и валидността на уговорките по този договор.
Обстоятелството, че вземането на това лице е прехвърлено на ищеца, не променя
този извод, тъй като ищецът не претендира в настоящия процес установяване
съществуването на вземания, произтичащи от договора за заем, предоставен от Т.А.Б.
на ответницата заем. С оглед на това и тези възражения на ответницата не следва
да се обсъждат по същество.
Предвид обстоятелството, че платената от ответницата сума
от 29 093 лв. възлиза на 14 875 евро, съгласно фиксирания курс на
евро към лев, то остатъкът от задължението на ответницата по договора за заем,
сключен от 19.12.2007 г., възлиза на 41 625 евро. Същевременно ищецът
претендира установяване на вземане в по – нисък размер от 41 620 евро. Остатъкът
от дълга е изискуем към момента на депозиране на заявлението пред СРС, на
основание т.3 от нотариалния акт, поради неплащане на отпуснатия заем в срок.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е
основателен и като такъв следва да се уважи.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сумата от
1 624 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.Д., ЕГН **********,***, че дължи
на М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „М.” – І част, бл.**, вх.**, ап.**, сумата от 41
620 (четиридесет и една хиляди шестстотин и двадесет) евро, по договор за
заем от 19.12.2007 г., сключен с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 170, том VІІ, рег. № 35638, дело № 1288/2007 г.,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 27.04.2010 г. по гр. д. № 5148/2010 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, по иска, предявен от
М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „М.” – І част, бл.**, вх.*, ап.**, срещу Д.Т.Д.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „М.” – І част, бл.**, вх.*, ап.**, сумата от 1 624 (хиляда шестстотин двадесет и
четири) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: