М О Т И В И
към Присъда №71 по НОХД№678/2020г. по описа на РС-Плевен.
Обвинението
е срещу подсъдимия Х.Г.В. ***, с ЕГН – ********** за
това, че на 18.04.2019г. в гр. Плевен отнел чужди движими вещи
– дамска жилетка на стойност **.00 лева и парична сума в размер на 200.00 лева
от владението на П.Я.Ж. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
гр.Плевен, след подробен анализ на събраните по делото доказателства,
позовавайки се на заключението на назначената по делото видео-техническа
експертиза, застъпва тезата, че подсъдимият Х.В. е извършил престъплението в
което е обвинен по чл.194, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия, адвокат Н. от САК, счита че
няма събрани доказателства в подкрепа на обвинението и алтернативно пледира за
приложение на чл.218б от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК или приложението на чл.9,
ал.2 от НК.
Подсъдимият Х.В. не взема отношение за вината в
последната си дума.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, обясненията на подсъдимия В. и показанията на свидетелите П.Ж., М.Г.,
заключението на вещите лица по изготвената съдебно-оценителна и съдебно
видео-техническа експертиза, намира за установено следното от фактическа страна:
За периода от 15.04.2019г. до 19.04.2019г. на
територията на град Плевен било организирано „Зелено училище“ за ученици от **-то
***град София. Учениците, заедно с техните преподаватели били извозени с
автобуси, като единият от автобусите бил управляван от подсъдимия В..
***та били настанени с осигурена нощувка и храна за
горепосочения период в парк-хотел „***“ град Плевен.
На 18.04.2019г. в 19:04:54 часа, подсъдимият посетил
ресторанта на хотела, за да вечеря, като седнал на масата заедно с аниматори и негов
колега шофьор. Видно от приложения фотоалбум, тази маса се намирала в ляво
срещу масата на която преди това в 18:33:53 часа свидетелката П.Ж. – учител на
учениците от посоченото училище, била седнала носейки в ръце дамската си
жилетка, в която се е намирала - парична сума в размер на 200 лева, дебитна
карта с издател ЦКБ, личната й карта, карта за градски транспорт и ключове. Ж.
оставила жилетката си на облегалката на стола. Наченала да вечеря, но по
необходимост, поради възникнало спречкване между две ***, била извикана. Забравила на стола жилетката си. Постепенно
заведението се опразнило от посетители, на масата останал подсъдимият, заедно с
неговия колега. В 19:59:08 часа и те решили да напуснат ресторанта. Подсъдимият
В. забелязал забравената жилетка на пострадалата Ж. и я взел. По-късно същата
вечер Ж. констатирала, че е забравила жилетката си, започнала да я търси, като
първоначално считала, че я е забравила във фоайето на рецепцията, но
впоследствие си спомнила, че жилетката й е останала на облегалката на стола в
ресторанта. При първото посещение на полицията, както и поради информацията от ***
– К.С., Г.Д.и А.Д.си мислела, че жилетката й е била останала във фоайето на
хотела, защото ***та са й казали, че са видели един човек да бърка в джобовете
на такава жилетка. Това обстоятелството мотивирало пострадалата да проведе
разговор на два пъти с подсъдимия, който твърдял, че не е вземал нейната дреха,
а това било неговото яке.
При прегледа на записите на камерата от ресторанта от
органите на полицията, била установена гореизложената фактическа обстановка.
Установените от изследваните записи на камерата в
ресторанта, обективирани като годни да установят определени факти посредством
назначената и изготвена видео-техническа експертиза, въз основа на цифров
презапис на оригиналния файл, налагат следният извод: На записа има заснето лице от видим мъжки пол,
което влиза в помещението, в което е монтирана камерата без да носи нищо в ръце
и излиза с тъмна/черна/ връхна дреха, която взима от маса съседна на тази, на
която той седи. Действията му са илюстрирани с кадри извлечени от видеозаписа
подредени в хронологичен ред и поместени в приложение в изследователската част
на протокола. Изследваните изображения се определят, като ограничено годни за
провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване, при съпоставянето
им със снимки на лица заснети в същия ракурс.
В своите показания свидетелката П.Ж. подробно обяснява,
как е протекла вечерта на 18.04.2019г. Първоначалната си заблуда, последвалия
разговор с подсъдимия, установяване че това яке което й е показано не е
нейното, като пред настоящия съдебен състав подробно дава показания по какво е
разпознала дрехата си, след като е изгледала записа.
От показанията на свидетелката М.Г. – колега на
свидетелката Ж., се установява, че
връхната дреха на последната е останала на облегалката на стола, като на масата
е била не изконсумираната й вечеря. Установява се още, че съседната маса през
тези вечери е била обитавана от шофьорите на автобусите и аниматорите.
Съдът, след като взе предвид тези доказателства по
делото, несъмнения факт, че лицето което взема жилетката на пострадалата Ж. е
подсъдимият В., което е установено по идентичността на лицевите белези, счита
че с деянието си от обективна и субективна страна Х.В. е извършил
престъплението в което е обвинен.
В своите обяснения подсъдимият твърди, че при
напускане на заведението е взел със себе си своето яке, което впоследствие
оставил в автобуса и се е прибрал в стаята си. Твърди още, че с това яке е
влязъл в заведението и именно него е оставил на масата на която се е била
настанила преди това и П.Ж..
Тези обяснения на подсъдимия противоречат на всякаква
логика, защото не съществува логично обосновано предположение, поради каква
причина той е бил оставил връхната си дреха на съседна маса. Нещо повече те и
не отговарят на истината, защото от заключението на експертизата изследвало
цифров презапис на оригиналния файл, записан на твърдия диск на охранителната
система на 18.04.2019г. от камерата на ресторанта на парк –хотел „***”, се
установява: На първо място, че свидетелката П.Ж. в 18:33:55 часа влиза в
заведението, носейки в ръце връхна дреха. В 19:04:54 часа в заведението влиза
подсъдимият, който разговаря с лице от женски пол облечено в зелено, като на
масата на която се настанява той, има други две лица със зелена униформа, явно
аниматори, видно от показанията на свидетелката Г., към която маса подсъдимият
се упътва без да се отклонява, да оставя връхна дреха на намиращата се в
съседство от дясно маса, защото той не носи такава. В 19:07:44 часа
свидетелката напуска ресторанта, като не носи със себе си връхната дреха. В
19:13:29 часа отново напуска заведението заедно с група ***. А в 19:59:16 часа
на 18.04.2019г. подсъдимият осъществява кражбата в която е обвинен, вземайки
връхната дреха на пострадалата от съдената маса на която тя я е забравила.
Видно от
заключението на назначена и изготвена съдебно - стокова експертиза е, че
стойността на вещите, предмет на престъплението към момента на извършването му
е 2**,00 лева.
Поради тези установени факти правилно престъплението
на Х.В. е квалифицирано от РП-Плевен по чл. 194, ал.1 от НК.
Съдът не отчита смекчаващо
отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия В..
Отегчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на подсъдимия е извършване на престъплението в изпитателния срок на
предходно осъждане.
Подбуда за извършване на престъплението е стремежа за
облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на установения в страната
правов ред.
Съдът не приема, че е налице приложението на чл.9,
ал.2 от НК, тъй като деянието е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД№1/2017г.
на РС – Ботевград, както и поради обстоятелството, че подсъдимият В. е имал
възможност да върне жилетката на пострадалата преди образуването на настоящото
дело, които факти го характеризират като личност с висока степен на обществена
опасност, по отношение на която предходното му осъждане не са изпълнени целите
на специалната превенция. А приложението на разпоредбата на чл.218б от НК е
невъзможно, тъй като предмета на престъплението не е възстановен или заместен.
Преценявайки по реда на чл. 54 от НК степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че
наказанието на подсъдимия Х.Г.В., следва да се определи към минимума на
предвиденото в закона за съответното престъпление към неговия минимален размер
от четири месеца лишаване от свобода. Наложеното наказание от четири месеца
лишаване от свобода е обосновано от ниската стойност на предмета на
престъплението.
С оглед предишното условно осъждане на подсъдимия по
НОХД № 1/2017г. по описа на РС-Ботевград и
поради фактът, че
настоящото деяние е било извършено в рамките на изпитателния срок, съдът
приложи като законова последица разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и постанови
подсъдимият Х.В. да изтърпи отделно наказанието от три месеца лишаване от
свобода, наложено му по горецитираното
дело.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия
наказания ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция,
посочени в чл.36 от НК. Така определеното по вид и размер наказание съдът
намира за справедливо и адекватно за
извършеното от подсъдимия, като чрез него ще се въздейства възпиращо и
превъзпитаващо спрямо дееца и предупредително спрямо останалите членове на
обществото.
Предвид изхода на процеса на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият Х.Г.В., следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенски районен съд направените деловодни разноски в размер на 60.00 лева, по
сметка на ОД на МВР-Плевен деловодни разноски в размер на 160.57 лева.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: