Р Е Ш Е Н И Е № 260309
04.03.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 09.02.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 3151 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Л.П.,в качеството й на особен представител на Р.Е.Р., ЕГН **********, против решение № 260968/21.10.2020 г., постановено по гр.д. № 6584/2019 г., по описа на ПРС, с което съдът разваля по иск на С.С.К., ЕГН **********,*** и на основание чл. 227 б.“в“ от ЗЗД, дарението на недвижим имот обективирано в н.а. № 83, т.І, рег. № 670, н.д. № 70/1999 г. на Диана Георгиева, нотариус при Районен съд – Пловдив, до размер от ½ ид.ч. от дарения на ответника Р.Е.Р. имот с идентификатор 56784.520.1123.1.2.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за нищожност и неправилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна като нищожно, поради неяснота на диспозитива, евентуално като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.
Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от лигитимирана страна;касае неблагоприятно за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.
С оглед извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо. Предвид задължителните указания дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК и ТК, недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззвината жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, т.е. произнасянето на контролния съд е по основателността на подадената жалба, поради което актът по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение.
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.
В настоящия случай Пловдивският районен съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, който ищцата С.С.К., ЕГН **********, е предявила против своята дъщеря Р.Е.Р., ЕГН ********** , за отмяна на сключен между страните на 15.04.1999г. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. № 83, т.І, рег. № 670, н.д. № 70/1999 г. , по отношение на притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от дарения недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от третия етаж от четириетажната жилищна сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от избените помещения с вход от партера и ¼ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото от 220 кв.м., съставляващо имот пл.№2091,кв.149 по плана на гр.Пловдив, Централна градска част.
С обжалваното решение районният съд е развалил договор за дарение до размер на ½ ид.ч. от имот с идентификатор 56784.520.1123.1.2.
Така съдът се е произнесъл по непредявен иск по смисъла на чл. 270, ал.3, изр. последно ГПК, като е отменил договор за дарение досежно имот, различен от посочения с исковата молба и който имот не е бил предмет на сключения между страните на 15.04.1999г. договор за дарение, обективиран в н.а. № 83, т.І, рег. № 670, н.д. № 70/1999 г.
При това положение постановеното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск - за отмяна на сключен между страните на 15.04.1999г. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. № 83, т.І, рег. № 670, н.д. № 70/1999 г. , по отношение на притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от дарения недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от третия етаж от четириетажната жилищна сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от избените помещения с вход от партера и ¼ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото от 220 кв.м., съставляващо имот пл.№2091,кв.149 по плана на гр.Пловдив, Централна градска част.
Поддържаните от жалбоподателя доводи за неправилност на първоинстанционното решение не следва да се обсъждат от въззивния съд с оглед констатираната недопустимост на съдебния акт.
Първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноски, в т. ч. и пред настоящата инстанция, съобразно разрешението на спора в производството за ново разглеждане на делото.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260968/21.10.2020 г., постановено по гр.д. № 6584/2019 г., по описа на ПРС, с което съдът разваля по иск на С.С.К., ЕГН **********,*** и на основание чл. 227 б.“в“ от ЗЗД, дарението на недвижим имот обективирано в н.а. № 83, т.І, рег. № 670, н.д. № 70/1999 г. на Диана Георгиева, нотариус при Районен съд – Пловдив, до размер от ½ ид.ч. от дарения на ответника Р.Е.Р. имот с идентификатор 56784.520.1123.1.2. и Р.Е.Р., ЕГН **********, е осъдена да заплати на С.С.К., ЕГН **********, сумата от 1408.34 лева- разноски по делото.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения иск.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.