РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Пловдив, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500180 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1576/23.12.2024 г., постановено по гр.д. №
748/2023 г. на ОС-Пловдив, в частта му, с която „Г.ф.“-гр.С. е осъден да
заплати на Й. П. Б. сумата над 18 200 лв. до 26 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на причинени увреждания, изразяващи се в счупване на
2-ра, 3-та, 4-та и 5-та стъпални кости на левия крак, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия довен крайник, в резултат на ПТП,
настъпило на 26.09.2022 г. в гр. А. на ул.“В.Л."*, причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, с неизвестен водач, ведно със
законна лихва за забава, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Жалбоподателят „Г.ф.“-гр.С. моли решението да бъде отменено в
обжалваната негова част като неправилно по съображения, изложени в
подадената на 24.01.2025 г. въззивна жалба. Като ответник по спора в
1
производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответницата по жалбата Й. П. Б. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в подадения на 24.03.2025 г. писмен
отговор. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова
молба от 20.03.2023 г. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 558,ал.5 във вр. с чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника „Г.ф.“-гр.С. да й заплати 26 000 лв. като обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки, страдания и
психически стрес вследствие на телесни увреждания, които неимуществени
вреди са настъпили при и в резултат на ПТП на 26.09.2022 г. в гр. А.,
причинено от водача на неидентифицирано МПС (което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено), което обезщетение се
претендира от ищцата като пострадало лице от ответника „Г.ф.“-гр.С., ведно
със законната лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред Ф.
28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за
присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Няма спор между страните, че ищцата Й. П. Б. е лицето, което е
пострадало на 26.09.2022 г. при настъпило ПТП по вина на неизвестен водач,
управлявал неидентифициран лек автомобил, който е напуснал
местопроизшествието и не е бил установен (неидентифицирано МПС).
Безспорно е, че тя е отправила искане за заплащане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди до Г.ф. на 28.11.2022 г. и че преди
подаването на исковата молба в съда на 20.03.2023 г. фондът не й е изплатил
обезщетение.
С исковата молба ищцата твърди, че при ПТП са й били причинени
телесни увреждания – множество счупвания на лявото стъпало закрито, а
именно фрактури на втора, трета, четвърта и пета кости на ляво стъпало, като
в болница й е направена гипсова имобилизация на стъпалото за 35 дни, тя не е
2
могла да стъпва на крака, трябвало е да ползва помощни средства, което за нея
е било много трудно поради напредналата й възраст (79 години), от усилието
бързо се изморява, не е могла да върши обичайните си битови дейности и
домакинска работа, трябвало да разчита през периода на възстановяването си
на помощта и грижите на своите близки и от това тя допълнително се
притеснявала. Твърди, че уврежданията са й причинили болки и страдания,
има поС.ни болки и кракът й е силно оточен. Твърди, че произшествието е
довело и до настъпване на сериозни промени в емоционалното й съС.ие,
вследствие на изживените при ПТП стрес и шок тя станала напрегната и
тревожна, връща се мислено към станалото, започнала да изпитва страх от
автомобили, станала силно неуверена и плаха, притеснява се на улицата,
особено при интензивен трафик, опасява се да не пострада отново, буди се
нощем от уплаха, страхува се, че кракът й няма да се възстанови напълно и ще
има проблеми занапред, чувства се потисната и депресирана. Твърди, че
възстановяавнето й не е приключило и увреденият й крак продължава да бъде
силно оточен и болезнен. Претендира за присъждане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от датата 28.11.2022 г., на която е отправила
претенция до Ф. за определяне и изплащане на обезщетение, какво не й е било
платено.
Ответникът „Г.ф.“-гр.С. с отговора на исковата молба, подаден на
9.05.2023 г., оспорва иска за присъждане на обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди ведно със законна лихва от 28.11.2022 г. изцяло,
по основание и размер. Възразява, че претендираният размер на
обезщетението е прекомерно завишен. Заявил е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, тъй като тя с поведението си на
пешеходец е нарушила правилата за движение, като не се е движила по
прилежащия тротоар, предприела е пресичане на неразрешено за целта място,
навлязла е внезапно на пътното платно, попадайки в опасната зона за спиране
на неидентифицираното МПС.
С постановеното на 23.12.2024 г. съдебно решение окръжният съд
посочва, че съгласно заключението на КСМЕАТЕ експертът е достигнал до
извода, че от момента на навлизане на платното за движение на пешеходката
водачът на автомобила е имал техническата възможност да спре преди
3
мястото на удар и по този начин да предотврати настъпване на удара, т.е. в
случая водачът е реагирал със закъснение на движещата се по платното за
движение пешеходка, както и в заключението относно механизма на ПТП е
посочено, че при предприемане на пресичането на пътното платно
пешеходката е била извън опасната зона за спиране на автомобила. Съдът
посочва и установените съгласно заключението травматични увреждания на
ищцата и причинените й от тях неудобства и болки. Съдът приема за
неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване от
ищцата на настъпилия вредоносен резултат, тъй като преди настъпването на
удара в близост до осевата линия и предвид обстоятелството, че ищцата на
възраст 79 години към момента на ПТП трудно би било мислимо да е в съС.ие
внезапно да навлезе на пътното платно на мястото, където е настъпил удара, и
с това си поведение да допринесе за настъпването му. Съдът преценява, че
съгласно заключението водачът на автомобила е имал техническа възможност
да предотврати удара, като спре автомобила, независимо, че ищцата е
предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място,
поради което не нейното поведение е довело до настъпване на удара, а това на
водача, който въпреки техническата възможност да го избегне, не е предприел
каквото и да е в тази насока. Затова съдът приема, че справедливо в случая
обезщетение за ищцата за причинените й неимуществени вреди е сумата
26 000 лв., която кореспондира и на икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането и на установената съдебна практика по сходни
случаи. Затова съдът присъжда тази сума ведно със законната лихва върху нея
от датата на искането от ищцата до Ф., направено на 28.11.2022 г.
С подадената от ответника по спора „Г.ф.“-гр.С. въззивна жалба се
твърди, че решението е неправилно в обжалваната негова част относно
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, който
окръжният съд е присъдил на ищцата, за размера над 18 200 лв. до 26 000 лв.,
ведно със законната лихва, който размер е прекомерно завишен, защото е
определен в противоречие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Твърди се, че съдът не е обсъдил и оценил всички конкретни
обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства,
съставляващи индивидуални критерии за справедливост. Твърди се, че не са
преценени конкретните установени по делото обстоятелства относно
получените от ищцата травматични увреждания, техния вид, характер и
4
степен на засягане. Твърди се, че съдът не е взел предвид и икономическата
конюнктура в страната към датата на деликта. Твърди се, че съдът не е
преценил установения по делото от показанията на свидетелите Ч. и У., от
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието и от обясненията
на пострадалата пред органите на разследването факт, че пешеходката Б. е
предприела пресичане на платното за движение на необозначено с пешеходна
пътека място – на място, където няма пешеходна пътека, както и че го е
направила в момент, когато не е било безопасно, с което пряко е допринесла за
своето увреждане. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил и преценил
заключението на КСМЕАТЕ в неговата цялост, а именно и в частта му относно
посочените технически причини за настъпване на ПТП, според която на първо
място е посочено, че това е неправилното пресичане на пешеходката Б., която
е предприела пресичане на платното за движение по начин, на място и в
момент, когато това не е било безопасно. Претендира се да бъде уважено като
доказано заявеното възражение за съпричиняване, като бъде прието 30%
допринасяне от ищцата за настъпване на вредоносния резултат, с който
процент да бъде намалено определеното обезщетение от 26 000 лв. и да се
присъди обезщетение в размер на 18 200 лв.
С подадения на 24.03.2025 г. отговор на въззивната жалба ответницата
по нея, ищца по спора Й. Б. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Счита за неоснователни оплакванията за неправилно приложение от съда на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Заявено е, че окръжният съд правилно въз
основа на събраните доказателства е приел, че в резултат на ПТП ищцата е
получила счупване на втора, трета, четвърта и пета стъпална кости на левия
крак, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник, била й е поставена в болницата след ПТП гипсова имобилизация на
30 дни, след свалянето й е провеждана рехабилитация за раздвижване и
подобряване движенията на ляв крак през 2023 г., ищцата е изпитвала след
ПТП от леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно в хода на оздравителния процес затихвали до пълното им
изчезване след приключване на оздравителния процес, който с оглед възрастта
на пострадалата е траел 5-6 месеца при благоприятен ход, като към момента на
изготвяне на експертизата ищцата се придвижва самостоятелно без помощни
средства, но при продължително стоене права, натоварване на левия крак или
ходене получава болки в лявото стъпало и трябва да седне и да си почива.
5
Заявено е, че окръжният съд правилно е отчел и че поради възрастта и
уязвимостта на психиката си ищцата все още изпитва страх да излиза и
притеснения да не я блъсна кола. Заявено е, че от показанията на свидетелите
У. и Ч. данните са, че на мястото на произшествието няма обозначена с
маркировка и знак пешеходна пътека, но от заключението на КСМАТЕ е
доказано, че никъде наблизо до местопроизшествието няма пешеходна пътека,
а мястото на удара от неизвестния автомобил е между две срещуположни
спирки на градския транспорт на А.. Посочено е, че съгласно чл.113,ал.2 от
ЗДвП по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в
близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
пратното за движение и извън определените за това места, поради което
поведението на Б. не е противоправно. Заявено е, че съгласно заключението не
може с категоричност да се каже какви възможности за предотвратяване на
ПТП е имала пострадалата, докато експертизата е категорична, че
произшествието е било изцяло предотвратимо за водача на лекия автомобил,
доколкото е разполагал с достатъчно разС.ие от навлизането на пешеходката
на пътното платно до момента на удара, за да намали или спре и така да
предотврати ПТП. Заявено е, че от показанията на свидетелите У. и Ч. се
установява, че ищцата не е навлизала внезапно на пътното платно, като
правилно съдът е отчел в тази връзка и възрастта на пострадалата. Заявено е,
че съгласно заключението на КСМАТЕ независимо с какъв ход се е
придвижвала пешеходката (бавен, спокоен и бърз ход, спокойно и бързо
бягане), в момента на навлизане на платното за движение тя е била извън
опасната зона за спиране на неустановеното, напуснало местопроизшествието
МПС, което означава, че когато пешеходката е предприела пресичане
приближаващият се неустановен автомобил за нея не е представлявал такава
опасност, с която тя трябва да се съобрази. Заявено е, че липсата на
обозначена пешеходна пътека не игнорира задължението на водачите да
намалят и да спрат при възникване на опасност, която опасност в случая е
предвидима, доколкото от показанията на свидетеля Ч. пешеходката е била
видима, както и да контролират непрекъснато МПС, да следят пътната
обстановка и поведението на всички останали участници в движението, в това
число и пешеходците. Твърди се, че затова изводът на окръжния съд за
липсата на съпричиняване от ищцата съответства на събраните по делото
доказателства. Заявено е, че в случая пострадалата е спазила изискването на
6
чл.113,ал.1 от ЗДвП, като преди да предприеме пресичане е съобразила
изискването на чл.113,ал.1 от ЗДвП, като преди да предприеме пресичане се е
съобразила с приближаващите МПС и израз на това нейно поведение е
обстоятелството, че тя се е намирала извън опасната зона за спиране на
неустановеното МПС, а местоположението й в уширението на автобусната
спирка недвусмислено е издавало намерението й да упражни правото си по
чл.113,ал.2 от ЗДвП да пресече пътното платно. Заявено е, че предприемайки
пресичане на разС.ие по-голямо от опасната зона на приближаващото
неустановено МПС, ищцата не е поставила в опасност неустановения водач и
не е неправила произшествието непредотвратимо. Заявено е, че тя е изпълнила
и другото си задължение при пресичането на място, на което няма пешеходна
пътека, и в близост няма такава, като не е удължила ненужно пътя и времето
за пресичане и не е спирала без необходимост на платното за движение, тъй
като според показанията на свидетеля Ч. е доказано, че траекторията й на
движение е била перпендикулярна на осевата линия в посока на отсрещния
тротоар. Твърди се, че изводът на КСМАТЕ, че причината за произшествието
освен деянието на неустановения водач на неизвестното МПС е така също и
пресичането на пътното платно от пешеходката касае техническите причини
за произшествието, а въпрос на правоприлагане и тълкуване на закона е
приложимостта на чл.113,ал.2 от ЗДвП в случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 558,ал.5 във вр. с чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ Г.ф.
изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, причинени на
територията на страната от МПС, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено (неидентифицирано МПС), като увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Г.ф. не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С оглед
изложените във въззивната жалба оплаквания и съгласно чл.269 от ГПК
спорно е и следва сега апелативният съд да прецени какъв размер следва в
случая да бъде присъден на ищцата съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД и дали
7
е налице основание той да бъде намален съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД поради
допринасяне от нея за настъпването на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата Й. Б. болки, страдания и
неудобства.
Видно от заключението от 18.03.2024 г. на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица
д-р М.Б. и инж. В.С., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
7.10.2024 г., при ПТП на 26.09.2022 г. на ищцата е било причинено счупване
на втора, трета, четвърта и пета стъпални кости на левия крак, което е довело
до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, получените
телесни увреждания са с умерена тежест и интензитет, ищцата е прегледана в
болница и е поставена гипсова имобилизация на 30-35 дни, на 13.04.2023 г. е
проведено първата рехабилитация и след това се провежда втора
рехабилитация от 22.05.2023 г. до 29.05.2023 г. Видно от същото заключение,
непосредствено след ПТП пострадалата е изпитвала от леки на моменти до
умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на
оздравителния процес са затихвали до пълното им изчезване след неговото
приключване. Видно от заключението, този оздравителен процес при отчитане
възрастта на пострадалата е траел 5-6 месеца при благоприятен изход на
същия и липсата на усложнения в неговото протичане. Видно от
заключението, към момента на изготвяне на експертизата ищцата се
придвижва самостоятелно без помощни средства, но при продължително
стоене права, натоварване на левия крак или ходене получава болки в лявото
стъпало и трябва да седне да си почива.
Видно от показанията на свидетеля П.И.Б., син на ищцата, разпитан в
съдебното заседание на окръжния съд на 5.06.2023 г., след ПТП ищцата била в
болницата в П. с гипсиран крак, не се наложил престой в болницата, изписали
я същия ден, било счупено ходилото на левия й крак, гипсът бил от ходилото
до под коляното, тя била лабилна психически, много била притеснена, имала
болки по ходилото и целия крак, пиела обезболяващи, тези болки продължават
и до момента, цял месец и две седмици била напълно обездвижена, той се взел
отпуска да се грижи за нея, тя не можела да се облича и съблича, да си
8
приготви храна, да отиде сама до тоалетната и да се къпе, всичко правел той,
тя била само на легло, майка му се чувствала неудобно за това, че той се грижи
за нея, тя не спяла спокойно, махнали гипса след месец и нещо, тогава тя не
можела да ходи, тръгнала с бастун, не можела да ползва патерици заради
възрастта си, нямала сили за тях, ходела на рехабилитация и тогава имала
интензивни болки, ходила на санаториум за крака в Р., болки се появяват като
започне да натоварва крака, вече не може да се върши домакинската работа,
преди инцидента не се нуждаела от помощ и сама се грижела за себе си,
притеснява се да излезе навън, страхува се от колите, сега вече не ползва
бастун за придвижване, но леко куцука. Видно от показанията на свидетелката
Р.З.А., живуща на семейни начала със сина на ищцата Т.Б., разпитана също в
съдебното заседание на окръжния съд на 5.06.2023 г., тя видяла ищцата
вечерта след ПТП, ищцата имала силни болки, не можела да стъпва на левия
си крак, той бил гипсиран, била на легло, не можела нищо да прави, синът й П.
си взел отпуска и й помагал, свидетелката й помагала за тоалетна и къпане,
също за готвене и пазаруване, ищцата се притеснявала, че ги натоварва, през
цялото време имала болки в крака, и до момента я наболява, била обездвижена
около месец и повече, гипсът бил от стъпалото до коляното, след това
започнала да стъпва с бастун месец-два, имала оток на крака и синина доста
време, след това правила рехабилитация, процедурите били болезнени за нея,
към момента се движи сама, но изпитва болка, не ходи вече на дълги разС.ия,
вкъщи може да се справя сама, емоционално е променена, изпитва страх от
автомобили, по-тревожна е.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищцата Й. Б. (родена
на 3.03.1943 г.) към момента на ПТП на 26.09.2022 г. е била на 79 години и 6
месеца получила е една фрактура с умерена тежест и интензитет – счупване на
втора, трета, четвърта и пета стъпални кости на левия крак, - която е довела до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, не е била
оперирана, не е оставена за лечение в болница след ПТП, направена й е
гипсова имобилизация за 30-35 дни, лечението е продължило в дома, търпяла
е след ПТП леки до умерени по сила и интензитет болки, не е можела да се
обслужва сама и е била подпомагана от своите близки, след свалянето на
гипса на два пъти е провела рехабилитация, която е била болезнена,
постепенно е започнала да ходи с бастун, оздравителният процес е траел 5-6
месеца, към месец март на 2024 г. тя се придвижва самостоятелно без
9
помощни средства, получава болки в ления крак при продължително стоене
права, натоварване на левия крак или ходене. Влошеното й здравословно
съС.ие, затрудненията за придвижването и обслужването й и болките са
довели и до негативна промяна на нейния начин на живот - не е могла да се
грижи за ежедневните си нужди, изпитвала е притеснения заради
натоварването на близките й с грижите за нея. Несъмнено е, че поради
уязвимостта на ищцата с оглед високата й възраст всички тези проблеми са се
отразили негативно и на качеството й на живот, както и на емоционалното й
съС.ие, като страхът от коли след катастрофата води до притеснения при
нейното придвижване. Общественото разбиране за справедливост изисква
тези продължителни страдания с умерена тежест и интензитет, но мъчителни
за ищцата с оглед напредналата й възраст, да бъдат обезщетени надлежно, с
определяне на обезщетението в по-висок размер. Взимайки предвид характера
на деянието и степента на вината (нарушение по непредпазливост на
изисквания на ЗДвП от водача на неизвестния лек автомобил, при което той
преминава през крака на ищцата, пресичаща улица като пешеходец) и при
отчитане на вида и степента на увреждането (причинено счупване на кости на
стъпалото на левия крак, довело до трайно затрудняване на движенията на
левия крак, с причинени физически болки и страдания, затруднения в
придвижването и обслужването поради травмата на левия крак за 30-35 дни,
възстановяване на движението на левия крак), на значителната възраст на
пострадалата Б. (към момента на ПТП на 79 години и 6 месеца), последиците
от деянието (болки, сериозен физически дискомфорт, влошаване на начина и
на качеството на живот на ищцата, страх от коли), апелативният съд сега
също, както окръжният съд, приема, че справедливият размер на обезвреда
при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 26 000 лв.,
която сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка към
26.09.2022 г., когато минималната работна заплата в страната е била 710 лв., а
лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в по-нисък размер. Неоснователно е
следователно заявеното оплакване във въззивната жалба за определяне от
10
окръжния съд на завишен размер на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, съответно, неоснователно е заявеното в
жалбата искане присъденият размер да бъде намален.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е заявено надлежно с отговора на исковата
молба от 5.05.2023 г. възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от
ищцата като пострадало лице за настъпването на вредите, тъй като е
предприела пресичане на неразрешено за целта място, навлязла е внезапно на
пътното платно, попадайки в опасната зона за спиране на
неидентифицираното ВПС, което допринасяне да е основание за намаляване
на дължимо обезщетение. Безспорно е, че приложението на правилото на чл.
51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на пряка причинна връзка между
вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, поради
което приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, -
както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като наличието на
вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (т.7 от
ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло за
увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен
резултат на деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на
свободна преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът определя
съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск и при
установено съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк.д.
№ 1/2021 г., ОСГТК). За да бъде в случая намалено на основание чл. 51,ал.2 от
ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалата ищца следва да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела, в случая от „Г.ф.“, като изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалата, с които тя обективно е способствала за вредоносния резултат,
като е създала условия или е улеснил неговото настъпване, съответно,
11
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем (в тази насока – решение №
60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г., 1 ТО, ТК).
Видно от приетото по делото заключение на КСМАТЕ, ПТП е настъпило
на платното за движение на улица в гр.А., платното за движение на мястото е
съставено от 4 пътни ленти, по две във всяка посока, отстрани на пътните
ленти има уширение за автобусна спирка, пешеходката се е движела по
платното за движение пред неизвестния автомобил, мястото на удара е
попадало извън опасната зона за спиране на автомобила, при всички варианти
(с бавен, спокоен и бърз ход, спокойно и бързо бягане на пешеходката) от
момента на навлизането на платното за движение водачът на автомобила е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удар и по този начин
да предотврати настъпване на удара, т.е. в случая водачът е реагирал със
закъснение на движещата се по платното за движение пешеходка, след
настъпване на удар с прегазване на стъпалото на долен ляв крайник на
пешеходката от дясно колело на автомобила тай е напуснал
местопроизшествието, а пешеходката е паднала на платното за движение.
Видно от същото заключение, от техническа гледна точка причини за
настъпилото ПТП са предприемането от пешеходката Б. на пресичане на
платното за движение по начин, място и в момент, когато това не е било
безопасно и че водачът на автомобила не е съобразил скоростта и
траекторията си с наличието на пешеходец на платното за движение и не е
реагирал своевременно за предотвратяване на удара.
Видно от показанията на свидетеля Б.К. Ч., разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 22.01.2024 г., той е шофьор на линейка, карал в
гр. А. след сива кола, жената тръгнала да пресича, там нямало пешеходна
пътека, не е слязла изведнъж на платното, тя си била на платното на
уширението на спирката на автогарата, където си влиза рейнът, тръгнала
бавно да пресича, пресичала направо, тръгнала да сече платното по права
линия към другия тротоар, от другата страна пак има спирка с уширение,
автомобилът я чукнал отдясно, тя паднала, автомобилът подминал, той спрял
и слязъл от линейката да я вдигне. Видно от показанията на свидетелката В. И.
У., разпитана също в съдебното заседание на окръжния съд на 22.01.2024 г., тя
12
пътувала като фелдшер в линейката с шофьор свидетелят Ч., в района на
автогарата една жена пресичала не на пешеходна пътека и я бутнала кола,
спрели да й помогнат, отстранили я от платното, пешеходката била паднала на
платното по-близо до осевата линия, която разделя насрещното движение. По
делото не е представена, съответно, не е приложена документацията от
досъдебно производство, както и отделно не е бил представен и приложен
протокол с обяснения на пострадалата, в който тя да е посочила, че на мястото
няма пешеходна пътека, както неоснователно твърди жалбоподателят.
Установява се следователно от заключението и от показанията на
свидетелите, че, както твърди жалбоподателят, пострадалата ищца е
пресичала улицата в град А. на място, където не е имало пешеходна пътека.
Само по себе си обаче това обстоятелство не е основание да се приеме, че тя е
пресичала неправилно, респективно, че е нарушила законова разпоредба и
така е допринесла за своето увреждане. Нормата на чл. 113,ал.1 от ЗДвП
действително задължава пешеходците при пресичане на платното за движение
да преминават по пешеходните пътеки при спазване на посочени правила,
сред които са, че преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с
приближаващите се ППС и да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, да не спират без необходимост на платното за движение.
Разпоредбата на чл.113,ал.2 от ЗДвП обаче позволява на пешеходците по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като спазват горните правила. В случая
жалбоподателят твърди, че на мястото, където е пресичала като пешеходка
пострадалата ищца, не е имало пешеходна пътека, като жалбоподателят нито
твърди, нито установява в близост да е имало такава. При липса на пешеходна
пътека на мястото и в близост от него следователно ищцата като пешеходка е
могла да пресече пътното платно на мястото, на което го е направила, като
съгласно показанията на свидетеля Ч. тя тръгнала бавно да пресича и се е
движела по права линия. Видно е от заключението на КСМЕАТЕ, че мястото
на удара е попадало извън опасната зона за спиране на автомобила, поради
което няма основание и да се приеме, че ищцата не се е съобразила с
приближаващото се ППС, съответно, че не е преценила надлежно отС.ието си
от него и възможността да премине безопасно. Установява се по категоричен
начин от заключението, че при какъвто и да било ход или бягане на
13
пешеходката водачът на автомобила от момента на навлизането й на платното
за движение е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и
така да предотврати ПТП и увреждането на ищцата. Действително, в
заключението е посочено, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото ПТП е и обстоятелството, че пешеходката Б. е предприела
пресичане на платното за движение по начин, на място и в момент, когато това
не е било безопасно, но в случая нейното участие в ПТП се изразява всъщност
в това, че е била на мястото на инцидента и е предприела пресичането, но не
се установява тя да се е движила неправомерно, в нарушение на изискванията
на чл.113 от ЗДвП. Липсва следователно нейно поведение, което да е
допринесло за настъпването на ПТП, докато за разлика от нея водачът на
лекия автомобил е могъл и е бил длъжен да не допусне процесното ПТП, тъй
като в момента на пресичането тя е била извън неговата опасна зона за
спиране, но той не е съобразил скоростта и траекторията си с наличието на
пешеходец на платното за движение и не е реагирал своевременно за
предотвратяване на удара. Неоснователно е следователно заявеното във
възизвната жалба оплакване за неправилност на обжалваното решение поради
допуснато от окръжния съд нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
във връзка с твърдяното от ответника съпричиняване на увреждането от
ищцата, което да е основание за намаляване на обезщетенията. Няма
основания на ищцата Б. да се присъди обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в намален размер при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, а
то следва да се присъди именно в посочения по-горе размер.
Установява се следователно, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните негови части.
От адвокат Р. М. като пълномощник на ответницата по жалбата Й. Б. се
претендира за присъжда на възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА за
защитата й по жалбата. По делото обаче както в производството пред
окръжния съд, така и във въззивното производство, не е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адвокат М., съответно,
не е видно да е договорено, че адвокат М. осъществява защита във въззивното
производство на ответницата по жалбата при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от
ЗА. Затова искането е неоснователно и ще бъде като такова оставено без
14
уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1576/23.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 748/2023 г. на ОС-Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която
„Г.ф.“-гр.С. е осъден да заплати на Й. П. Б. сумата над 18 200 лв. до 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди -
болки и страдания вследствие на причинени увреждания, изразяващи се в
счупване на 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та стъпални кости на левия крак, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия довен крайник, в резултат на
ПТП, настъпило на 26.09.2022 г. в гр. А. на ул.“В.Л."*, причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, с неизвестен водач, ведно със
законна лихва за забава, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на адвокат Р. М.
за присъждане в нейна полза и в тежест на ответника по спора „Г.ф.“-гр.С. на
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА за осъществена от нея
безплатна правна помощ за ищцата по спора и ответник по въззивната жалба
Й. П. Б..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15