О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
68
гр.Сливен,
12.02.2020 г.
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в открито заседание проведено
на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря П.СПАСОВА и в присъствието на прокурора ………………………………………………….
, като разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внчх дело № 563 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.1 във
връзка глава ХХІ-ва от НПК т.е. за проверка на определение за прекратяване на
наказателно производство.
Образувано е по частна жалба от
частния тъжител В.Д.В. *** против протоколно определение от 25.09.2019г.,
постановено по нчхд № 842/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваното определение е
прекратено производството по нчхд № 842/2019г. по описа на Районен съд
гр.Сливен, образувано по тъжба, подадена от В.Д.В. *** против прокурор Г.Д.Ч.
от Районна прокуратура гр.Бургас с оглед на извършено престъпление по чл.148
ал.2 вр.ал.1 т.4 вр.чл.147 ал.1 от НК, на основание разпоредбата на чл.132 ал.1
от Конституцията на Република България т.е. поради функционален имунитет на
подсъдимата.
В частната жалба се изразява
несъгласие с атакувания съдебния акт, който се определя като незаконосъобразен.
Обосновава се тезата, че деянието от подсъдимата е извършено извън съдебно
заседание и не е по повод изпълнение на преки функции във връзка с определено
наказателно производство и в тази връзка се оспорва извода на съда, че се касае
за деяние, осъществено от лице, ползващо се с функционален имунитет. Във връзка
с последното се сочи, че подсъдимата не е отправила спрямо тъжителката
посочените в тъжбата изрази в качеството на страна в какъвто и да било процес,
а в личното си качество, независимо от обстоятелството, че сигналът до
различните институции е бил изготвен върху бланка на Районна прокуратура
гр.Бургас. Възразява се срещу преценката на съда, че осъщественото от
подсъдимата представлява служебно действие по смисъла на чл.145 а.1 т.5 от ЗСВ
с мотив, че е налице лична заинтересованост на лицето подало сигнала, а не на
прокуратурата. Възразява се срещу прекратяването на производството и поради
това, че преценката за това е извършена само въз основа на твърденията в
тъжбата, без съдът да даде възможност на страните да ангажират доказателства в
хода на съдебно следствие в подкрепа на твърденията си. Настоява се за отмяна
на атакуваното определение за прекратяване на производството и за даване на
указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
В с.з. пред въззивния съд
жалбоподателят В.Д.В., редовно призована, се явява лично. Заявява, че поддържа
жалбата си на посочените в нея основания. Накратко се възпроизвеждат основните
доводи съдържащи се в писмената жалба и в частност тези, с които се оспорва позоваването
на функционалния имунитет и се твърди, че в конкретния случай деянието не е
извършено при или по повод изпълнение на служебните задължения на подсъдимата. Настоява
се за отмяна на атакуваното определение за прекратяване на производството и за
връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Подсъдимата Г.Д.Ч., редовно
призована, не се явява. Не се явява и упълномощения си защитник адв. С.К. ***,
който е представил за предходни с.з. писмени становища, в които се настоява за
потвърждаване на определението на СлРС.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения и като прецени наличния по делото доказателствен
материал, намери жалбата за неоснователна.
Производството пред първата
инстанция е образувано по повод на тъжба, подадена от В.Д.В. срещу Г.Ч. –
прокурор в Районна прокуратура гр.Бургас. В тъжбата се излагат фактически
твърдения за изнесени според тъжителката клевети и приписани й престъпления
„обида“ в сигнал от Г.Ч. *** адресиран и изпратен до Адвокатска колегия
гр.Бургас, до Висшия адвокатски съвет гр.София, с копия до административните
ръководители на Районна прокуратура гр.Бургас, Окръжна прокуратура гр.Бургас и
Апелативна прокуратура гр.Бургас, до Главния прокурор на Република България и
до председателя на Районен съд гр.Бургас.
Тъжбата първоначално е подадена в Районен
съд гр.Бургас, където е било образувано нчхд № 1393/2019г. по описа на този
съд. Поради отвод на съдиите от БРС, делото е било изпратено на ВКС, който с
определение № 64/31.05.2019г. по нчд № 370/2019г. на ВКС, трето н.о., е
определил същото да се разгледа от Районен съд гр.Сливен, където е било
образувано нчхд № 842/2019г. по описа на този съд.
С атакуваното в това въззивно
производство протоколно определение от 25.09.2019г., постановено по нчхд №
842/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен е прекратено производството по
нчхд № 842/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен, образувано по тъжба,
подадена от В.Д.В. *** против прокурор Г.Д.Ч. от Районна прокуратура гр.Бургас
с оглед на извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.4 вр.чл.147 ал.1 от НК, на основание разпоредбата на чл.132 ал.1 от Конституцията на Република
България т.е. поради функционален имунитет на подсъдимата.
Определението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция напълно
споделя доводите и съображенията, въз основа на които производството е било
прекратено, доколкото в разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република
България действително е регламентиран т.нар. функционален имунитет на съдия,
прокурор и следовател. Според тази правна норма, при осъществяването на
съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и
гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях
актове, освен като извършеното представлява умишлено престъпление от общ
характер. Правилно районният съд е посочил в мотивите към съдебния си акт, че за
да е налице този функционален имунитет е необходимо подсъдимият да има качеството
на магистрат, действието или издадения от него акт да са извършени при или по
повод осъществяването на служебните му функции като такъв и стореното да не
съставлява умишлено престъпление от общ характер.
По делото е безспорно, а и самата
тъжителка не твърди противното, че подсъдимата е имала качеството прокурор към
момента на изготвяне и подаване на сигнала, доколкото дори в самата тъжбата
изрично това обстоятелство многократно се сочи, както и че престъплението, за
което се търси наказателна отговорност – клевета, наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия т.е. не е умишлено такова от общ характер.
Спори се единствено относно това
дали изготвяйки и подавайки сигнала до съответните институции и органи,
подсъдимата е действала при или по повод на изпълнението на функциите си на
прокурор. В тази връзка в жалбата и в с.з. пред въззивната инстанция от
страната на тъжителката се обосновава тезата, че подсъдимата не е отправила
спрямо тъжителката посочените в тъжбата изрази в качеството на страна в какъвто
и да било процес, а в личното си качество, независимо от обстоятелството, че
сигналът до различните институции е бил изготвен върху бланка на Районна
прокуратура гр.Бургас.
Настоящата инстанция намира тези
възражения за неоснователни.
Правилно районният съд е посочил в
мотивите си, че в конкретния случай се касае за извършено от подсъдимата
действие осъществено при и по повод на службата й. Позоваването на разпоредбата
на чл.145 ал.1 т.5 от Закона за съдебната власт е напълно коректно, тъй като
действително при изпълнението на предвидените в закона функции прокурорът може
да сезира компетентните органи, когато има основание за търсене на отговорност.
Подсъдимата е изготвила и изпратила процесния сигнал до съответните органи и
институции именно в качеството си на прокурор, а не в лично качество.
Последното се установява не само от формалното оформяне на този сигнал на
бланка на Районна прокуратура гр.Бургас, но и от естеството на изложението в
него, касаещо случилото се в хода на проведеното с.з. на 10.09.2018г. по нохд №
1092/2018г. на Районен съд гр.Бургас, където подсъдимата е участвала именно в
качеството си на представителна на държавното обвинение.
Твърдението в жалбата, че е налице
лична заинтересованост на лицето подало сигнала, а не на прокуратурата също е
неоснователно, тъй като ако действително събитията по време на въпросното
съдебно заседание са се случило по начина, по който същите са описани,
прокурорът /който и да е той/ има правомощието /правото и задължението/ да
сезира съответните компетентни органи.
Възражението на жалбоподателката,
че с прекратяването на наказателното производство е била лишена от възможността
за събиране на доказателства относно твърденията в тъжбата и едва тогава за
преценка наличие или не предпоставките на чл.132 ал.1 от Конституцията на РБ също
се явява неоснователно.
С тъжбата, по повод на която е било
образувано наказателното производство са очертани фактическите рамки на
обвинението. В нея се твърди, че тъжителката е оклеветена и й е приписано престъпление
в сигнал изготвен от подсъдимата именно като прокурор. При тези фактически
твърдения на тъжителката правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че наказателното производство от частен характер касае действия на
прокурор, осъществени в кръга на службата му – сезиране на компетентните органи
с оглед търсене на отговорност, въз основа на което и без да е необходимо
събиране на доказателства, е констатирал наличието на т.нар. функционален
имунитет по отношение на инкриминираните с тъжбата действия.
В този смисъл определението на
Районен съд гр.Сливен за прекратяване на наказателното производство следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата против него – да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
Ръководен от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 25.09.2019г., постановено по нчхд № 842/2019г. по описа на
Районен съд гр.Сливен за прекратяване на наказателното производство по делото.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: