Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 712 / 22,05,2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на седми март 2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 185/2018 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба вх. № 73543/22,12,2017 г. от „БУЛМЕТАЛ“ АД – гр. Гурково, ЕИК
*********; против решение № 4018/17,11,2018 г., постановено по гр. д. №
5981/2016 г. по описа на РС Пловдив, ХХ гр. състав.
С оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост, противоречие
с материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила, от въззивния
съд се иска да го отмени и вместо това да уважи предявените искове.
Ответниците „КМС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********;
и В.З.М. ***, ЕГН **********; изразяват становище за неоснователност на жалбата
и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по субективно
съединени искове с правна квалификация чл.
55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Предявен от „БУЛМЕТАЛ“ АД – гр. Гурково, ЕИК
*********; против „КМС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД
– гр. Пловдив, ЕИК *********; и В.З.М. ***, ЕГН **********.
От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 24000 лв. (двадесет и четири хиляди лева),
представляваща заплатена на отпаднало основание цена по договор за изработка,
сключен между страните на 09,07,2013 г., развален поради пълно неизпълнение, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ответниците признават наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, възникнало на основание посочения договор.
Признават посочената сума да е заплатена от ищеца като част от цената по
договора. Оспорват претенцията за връщането й като твърдят: че са изпълнили
задълженията си по договора, но ищецът като възложител е в забава по отношение
на задължението си за приемане на работата; евентуално – ако е налице неизпълнение,
се твърди да липсват предпоставките на чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора
от страна на ищеца, тъй като той не е изправна страна и не е отправил надлежно
изявление за разваляне с определяне на подходящ срок.
За да
възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен договор,
който да не е прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на
задължение на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение, забавено,
лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3/ неизпълнената
част от договора да е значителна; 4/ неизпълнението да е виновно, т. е. да се
дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/ кредиторът трябва да бъде
изправен.
Развалянето
на договора е крайно средство в развитието на възникналото между страните
правоотношение. Поради това разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД изисква
отправяне на предупреждение
и
предоставяне на подходящ
срок за изпълнение на задължението като предпоставка за упражняване на правото
на разваляне на договора. В чл. 87, ал. 2 ЗЗД са уредени хипотези на разваляне
на договора без предупреждение: 1/ когато изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти; 2/ когато длъжникът е изпаднал в забава, а късното изпълнение
е безполезно за кредитора; 3/ при фикс - сделките, когато задължението трябва
да се изпълни непременно в уговореното време.
Безспорно между страните е обстоятелството, че
помежду им е сключен договор за изработка от 09,07,2013 г., с който ищецът е
възложил, а ответникът е приел да изработи със собствени материали и достави
оборудване (захранваща и двукоординатна подаваща система за листов материал),
съобразно изготвено от възложителя техническо задание. Срещу това е уговорено
възнаграждение в общ размер 100 000 лв. без ДДС, платимо на части (при
уговорени в договора размери и етапи). Уговорен е срок за изпълнение 6 месеца,
считано от сключване на договора. Уговорено е (чл. 13, ал. 3 от договора)
установяването на евентуални недостатъци на изработеното да се извърши с
комисия, включваща по един специалист от двете страни, както и независим
експерт, определен от възложителя.
Не се спори също, че ищецът е извършил частични
плащания на възнаграждението по договора, като е заплатил на изпълнителя сумата
от общо 24 000 лв. с вкл. ДДС по фактура № 405/11,11,2013 г. и фактура №
406/15,11, 2013 г.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че през пролетта на 2014 г. изпълнителят е доставил изработените
части на машината в производствени помещения на възложителя, след което същата
била монтирана към посочена от възложителя преса. Тези обстоятелства се сочат
безпротиворечиво както от свидетелите на ищеца, така и от свидетелите на
ответника. И двете групи свидетели сочат, че след монтажа са извършени проби.
Спорът между страните е относно резултатите от
извършените проби. По делото не се представят протоколи за извършени при
монтажа на машината проби. Според показанията на свидетелите на ищеца, още в
началото се установили проблеми в работата на машината, работата й не
съответствала на очакванията и машината не изпълнявала функциите си така, че да
осигурява безпроблемна работа на пресата, с която подаващата система следвало
да е свързана. В обратна насока са втората група свидетели – тези на ответника.
Те сочат, че извършените проби при монтажа били успешни и машината заработила в
съответствие с предназначението си, поради което ищецът възложил на ответника
изработване на други девет машини със сходни функции и параметри.
Спорът между страните се съсредоточава върху
обстоятелството налице ли е неизпълнение на задължението на ответника и ако да
– доколко съществено е то и отстраними ли са недостатъците на вещта или
изработеното е негодно за обикновеното или предписаното в договора
предназначение.
С нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД за поръчващия е
създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа. В
доктрината и в съдебната практика безспорно се приема, че приемането на
извършената работа обхваща както фактическо действие, представляващо реално предаване
на изработеното от изпълнителя и получаването му от възложителя, така и правно
действие, представляващо признание от страна на възложителя, че изработеното
напълно съответства на възложеното с договора.
В случая безспорно е установено фактическо
предаване на изработената вещ, но липсва изрично изявление от страна на
възложителя за съответствието й с възложеното. Приемането на извършената работа
обаче е не само право, но и задължение на поръчващия – той е длъжен да приеме
изработеното, в случай, че то отговаря на възложеното. В противен случай – ако
престираният резултат страда от недостатъци, за възложителя се пораждат правата
по чл. 265, ал. 1 ЗЗД: той може да иска: 1/ отстраняване на недостатъците в
подходящ срок, 2/ заплащане на разходите за поправката, или 3/ намаляване на
възнаграждението. А когато недостатъците правят изработеното негодно за
употреба, възложителят може, съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД, да развали договора,
както и да иска връщане на даденото (чл. 55 ал. 1 от ЗЗД) и обезщетение за
вредите от неизпълнението (чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). В последния случай не е
необходимо поръчващият да доказва, че е направил изрично изявление за разваляне
на договора, счита се, че такова изявление е направено, когато поръчващият
заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото или
обезщетение за вредите от неизпълнението. Упражняването на тези права обаче
следва да се извърши в шестмесечен срок, в противен случай същите „се
погасяват“ – чл. 265 ал. 3 от ЗЗД.
Следователно
от извършване на фактическото предаване на изработката за възложителя възниква
задължението да я приеме – в случай, че отговаря на уговореното; или
възможността да упражни правата по чл. 265 от ЗЗД – в случай, че тя страда от
недостатъци. В случая доставката на детайлите е извършена в началото на
пролетта на 2014 г. и до лятото на 2014 г. монтажът бил завършен – това се
установява от показанията и на двете групи свидетели. Не се спори, че
възложителят не е извършил изрични правни действия по приемане на изработеното.
Не се установява да са извършени и действия по предявяване на претенции във
връзка с конкретни недостатъци на вещта, нито да е упражнено правото на
разваляне по чл. 265 ал. 2 от ЗЗД в рамките на предвидения в ал. 3 шестмесечен
срок.
Едва с нотариална покана, връчена на ответника
на 13,10,2015 г., ищецът отправя изявление за „прекратяване на отношенията“
между страните, като в поканата се цитират множество фактури по сключени между
тях договори в периода от 2013 г. до 2015 г., и най-общо се сочи „трайна
тенденция на влошаване на бизнес отношенията“ между страните поради „липса на
каквато и да е насрещна престация“ от страна на ответника. Не се сочат
конкретни неизпълнени задължения, още по-малко се сочат такива във връзка
именно с процесния договор; не се отправя предупреждение за разваляне с
определяне на подходящ срок за изпълнение.
Наред с това не се установява и наличие на
недостатъци толкова съществени, че изработеното да е негодно за употреба. Правото
да развали договора за изработка с
едностранно волеизявление по реда на чл. 265, ал. 2 ЗЗД се поражда за
възложителя само при пълно неизпълнение. За да се приеме, че е налице такова,
необходимо е да се извърши преценка не само дали недостатъците правят
изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и
дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или
отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
Тежестта за установяване на посочените предпоставки е върху ищеца. В
показанията си ангажираните от него свидетели сочат проблеми, възникнали при
монтажа и извършване на пробите. Описаните от свидетелите недостатъци обаче,
според заключението на вещите лице от комплексната съдебно-техническа
експертиза, не са от такова естество, че да направят машината негодна. Същите
можели да бъдат отстранени и машината да изпълнява предназначението си.
От друга страна безспорно между страните, а и
установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, е обстоятелството,
че Вещото лице заявява, че след фактическото предаване на машината възложителят
е извършил промени в софтуера й. Поради липсата на конкретни данни в какво
конкретно са се изразявали тези промени, вещите лица не могат да установят
техническото състояние на машината към момента на предаването й от изпълнителя,
поради което не може да се приеме за установено и твърдението, че е била
негодна за изпълнение на предназначението й. А доколкото се позовава на
хипотезата на чл. 265 а. 2 от ЗЗД, възпроизведена и в чл. 13 ал. 2 от Договора
между страните, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за
възникване на това потестативно право – че недостатъците на изработената вещ са
толкова съществени, че тя е негодна за предвиденото в договора или за
обикновеното й използване.
Не се установява наличие и на другата хипотеза,
на която ищецът основава правото си на разваляне без предупреждение – тази по
чл. 87 ал. 2 предл. второ от ЗЗД – когато поради забава на длъжника
изпълнението е станало безполезно. За да се приеме наличие на посочените
предпоставки, ищецът следва да установи, че няма интерес от изпълнението, както
и че е налице причинна зависимост между забавата на ответника и отпадналия
интерес от престацията. Доказателства в тази насока не са ангажирани.
Всичко изложено обосновава извода, че процесният
договор между страните не е развален, поради което не е отпаднало основанието,
на което ответникът е получил платената от ищеца сума като част от цената по
същия. Затова исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е
стигнал до същите правни изводи, РС е постановил законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
На въззиваемите следва да се присъдят сторените
за въззивното производство разноски, които се констатираха в размер на 1270 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4018/17,11,2018 г., постановено по гр. д.
№ 5981/2016 г. по описа на РС Пловдив, ХХ гр. състав.
ОСЪЖДА „БУЛМЕТАЛ“
АД – гр. Гурково, ЕИК *********; да заплати на „КМС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК
********* ; и В.З.М. ***, ЕГН ********** ; сумата от 1270 лв. (хиляда двеста и
седемдесет ева), представлваща разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните,
при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния ка-сационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: