Присъда по дело №558/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 6
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Десислава Цветкова Миланова
Дело: 20211630200558
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Монтана, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.
и прокурора П. Г. Й.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Наказателно дело
от общ характер № 20211630200558 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият ИВ. В. Т. - роден на ХХХХХХг. в град В.,
живущ в гр.В., ул.“Р.“ № 36, ет.1, българин, български гражданин, със средно
специално образование, неженен, работещ, осъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че за времето от месец август 2017г. до месец февруари
2018г. в град Монтана, в условията на повторност - осъден по НОХД №
617/2017г. по описа на РС-Монтана, с влязла в сила на 13.06.2017г. за
престъпление по чл.183 ал.4 във връзка с ал.1 от НК, след като е осъден с
решение по гражданско дело № 435/2013г, влязло в законна сила на
30.12.2013г. да издържа свой низходящ, малолетния си син АЛ. ИВ. Т., с ЕГН
**********, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на седем
месечни вноски по 95 лева за месеците август до декември 2017г. и януари,
февруари 2018г. на обща стойност 665 лева, поради което и на основание
чл.183 ал.4 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определя
пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя
1
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение, като
налага и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни,
чрез разгласяване на присъдата в населеното място, в което живее.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. В. Т. със снета по делото самоличност и
ЕГН на основание чл.189 ал.3 от НПК да ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР-
Монтана направените по водене на делото разноски в размер на 82.00 лева, а
по сметка на РС-Монтана сумата от 30.00 лева за защита експертно
заключение, както и по 5.00 лева държавна такса в случай на служебно
издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. В. Т. със снета по делото самоличност и
ЕГН на основание чл.189 ал.3 от НПК да ЗАПЛАТИ в полза на ЯН. П. П. от
град М., ж.к.“М.“ бл.11, ап.13, с ЕГН ********** сумата от 150.00 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред ОС -Монтана в
15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 6/ 28.02.2022г. по НОХД № 558 по описа на
Районен съд град М. за 2021 година, трети наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град М. подсъдимият И. В.
Т. e обвинен в това, че за времето от месец август 2017г. до месец февруари
2018г. в град М., в условията на повторност - осъден по НОХД № 617/2017г.
по описа на РС-М., с влязла в сила на 13.06.2017г. за престъпление по чл.183
ал.4 във връзка с ал.1 от НК, след като е осъден с решение по гражданско
дело № 435/ 2013г, влязло в законна сила на 30.12.2013г. да издържа свой
низходящ, малолетния си син АЛ. ИВ. Т., с ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на седем месечни вноски по 95 лева
за месеците август до декември 2017г. и януари, февруари 2018г. на обща
стойност 665.00 лева - чл.183 ал.4 във връзка с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура град М. поддържа
повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимият И. В. Т. за извършено
престъпление по чл.183 ал.4 от НК, тъй като счита, че са събрани достатъчно
доказателства по делото, които да установяват вината му за това деяние.
Моли съда да определи наказание при условията на чл.54 от НК, като му
наложи наказание пробация със задължителните две мерки за срок от осем
месеца, както и наказание обществено порицание.
Частният обвинител ЯН. П. П., като майка и законен представител на
малобетния си син АЛ. ИВ. Т., представлявани от упълномощен повереник
развива доводи, че деянието и участието на подсъдимия в него е безспорно
установено, поради което моли съда да постанови присъда, с която му наложи
наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1
от НК. Претендират и разноски.
Подсъдимият И. В. Т. разбира обвинението и признава вината си
частично, като дава обяснения. Твърди в обясненията си, че не е заплащал
месечна издръжка, тъй като не е имал възможност за това, но към настоящият
момент вече е изплатил освен дължимото за периода по обвинение и всичко
до настоящият момент. Дава обяснения в смисъл, че повече няма да допусне
не изплащане на месечната издръжка не малолетното си дете.

Подсъдимият И. В. Т. е роден на ХХХХХХг. в гр.В.. Живее в гр.В..
Подсъдимият И. В. Т. и частната обвинителка ЯН. П. П. съжителствали
на съпружески начала и от съвместното си съжителство имат едно дете - АЛ.
ИВ. Т., с ЕГН **********. Двамата се разделили през 2013г.
С Решение на РС-М. от 10.12.2013г. по гражданско дело № 435/2013г,
влязло в законна сила на 30.12.2013г., подсъдимият И. В. Т. е осъден да
заплаща месечна издръжка на Я.П. в размер на 95 лева, в качеството й на
1
майка и законен представител на малолетния АЛ. ИВ. Т.. След влизане в сила
на решението, подсъдимият И.Т. не е заплатил сумата от 665 лева за
издръжка.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-счетоводна
експертиза изпълнена от вещо лице И.П., от заключението, на които се
установява, че задължението по инкриминирания период не е заплатено.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетентно дадени, а още повече и не оспорени от страните в хода на
производството.
В съдебно заседание вещото лице взема още становище, че е използвала
сумарния метод за установяване на задължението за процесния период.
Същата се е запозала и с предоставените по време на съдебното следствие
писмени доказателства и установила, че е извършено плащане на
задължението по ИД в размер на 6904.49 лева, за което има платежни
документи, които се намират по делото. След изготвяне на заключението е
констатирала, че има плащане, платежните документи са приложени от стр.
161 до стр. 167 по делото, които са систематизирани по дати и размери. За
периода от 2017г. до 2018г. всичко е платено по ИД, т.е. последното плащане
е до 31.12.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и
несъмнен начин от обясненията на подсъдимия Т., показанията на
разпитаната в съдебно заседание свидетелка, частен обвинител - Я.П.,
заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно икономическа експертиза, както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия, в частта относно
неговото предишно материално положение, фактът на трудова ангажираност
и финансово затруднение, следва да бъдат възприети като обективни и
достоверни. Нещо повече, веднага при възможност подсъдимият Т. е
заплатил всичко дължащо се като издръжка и то не само за инкриминирания
период, но и след него.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е от категорията на т.нар.
продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с това,
че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на
престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото
активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради
независещи от извършителя обстоятелства. В случая е налице съставомерно
деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на
задължението за издръжка в размер на две или повече вноски.
От субективна страна деянието /бездействието/ през периода от месец
август 2017г. до месец февруари 2018г, включително е извършено виновно
във форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на бездействието си, че с влязло в сила решения
2
е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ и че не плаща повече от две
вноски, като наред с това е предвиждал неизбежното неплащане на повече от
две месечни вноски от дължимата издръжка.
При така изложената фактическа обстановка подсъдимия И. В. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183,
ал.4 във връзка с ал.1 от НК, а именно: за времето от месец август 2017г. до
месец февруари 2018г. в град М., в условията на повторност - осъден по
НОХД № 617/2017г. по описа на РС-М., с влязла в сила на 13.06.2017г. за
престъпление по чл.183 ал.4 във връзка с ал.1 от НК, след като е осъден с
решение по гражданско дело № 435/ 2013г, влязло в законна сила на
30.12.2013г. да издържа свой низходящ, малолетния си син АЛ. ИВ. Т., с ЕГН
**********, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на седем
месечни вноски по 95 лева за месеците август до декември 2017г. и януари,
февруари 2018г. на обща стойност 665.00 лева.
Така установената фактическа обстановка се изяснява от обясненията на
подсъдимия Т., дадени в съдебно заседание в хода на съдебното следствие,
както и от показанията на свидетелката - частен обвинител, както и от
прочетените и присъединени на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства, приложени по досъдебното производство.
Подсъдимият Т. е осъден да издържа свой низходящи – сина си
Александър, но съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 7 броя. Налице е съзнателно не изплащане на
дължимите месечни вноски през инкриминираният период от време, тъй като
с влязъл в сила съдебен акт – решение осъденото лице е задължено да
заплаща издръжка, поради което подсъдимия Т. следва да понесе наказателна
отговорност.
Видно от справката за съдимост се установява, че подсъдимият Т. е
осъждан вече пет пъти, като две от постановените присъди за за извършено
престъпление по чл.183 от НК. Последната влязла в законна сила присъда е от
13.06.2017г.
Предвид на това съдът счете, че в конкретния случай деянието е
извършено при условията на повторност. Разпоредбата на чл.30 от НК визира,
че правилата на чл.28 от НК не се прилагат, ако са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този
срок не изключва тяхното прилагане. Присъдата, с която подсъдимия Т. е
осъден за престъпление по чл.183 ал.4 от НК и е относима към повторността
на настоящето деяние е влязла в законна сила на 13.06.2017г, а деянието по
настоящето дело визира период от месец 08.2017г. до месец февруари 2018г,
включително. От тук следва извода, че не са изтекли изискуемите се 5 години
по силата на чл. 30 от НК.
Разпоредбата на чл. 183 НК изрично постановява, че се държи
наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на
свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или
3
повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.
183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на
вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с
гражданскоправната погасителна давност.
Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на
низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери
начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда.
С чл. 183 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно
изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител
на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия
с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя
за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично
не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на
изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на
състава.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.4 от НК е необходимо от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да
е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а деянието да е повторно, от субективна
страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
От така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си
подсъдимия И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал.4 от НК, като за времето от месец август 2017г.
до месец февруари 2018г. в град М., в условията на повторност - осъден по
НОХД № 617/2017г. по описа на РС-М., с влязла в сила на 13.06.2017г. за
престъпление по чл.183 ал.4 във връзка с ал.1 от НК, след като е осъден с
решение по гражданско дело № 435/ 2013г, влязло в законна сила на
30.12.2013г. да издържа свой низходящ, малолетния си син АЛ. ИВ. Т., с ЕГН
**********, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на седем
месечни вноски по 95 лева за месеците август до декември 2017г. и януари,
февруари 2018г. на обща стойност 665.00 лева.
От обективна страна са налице всички признаци на състава на
престъплението, в което подсъдимият е обвинен.
От субективна страна е налице форма на вина – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11 ал. ІІ от НК. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е
допускала тяхното настъпване.
Предвид горното съдът квалифицира деянието, предмет на настоящото
4
наказателно производство, като престъпление по чл. 183, ал.4 от НК.
Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се
вземе предвид визираната в закона санкция за този вид престъпление –
“лишаване от свобода” до две години или наказание “Пробация”, както и
„обществено порицание”. Съобразно принципа за индивидуализация
наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност. Тази на
деянието не е завишена, тъй като не се касае за извършено тежко
престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Съдът като преценява
обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с невисока
степен на обществена опасност, с оглед обстоятелството, че той признава
вината си. От друга страна следва да се вземе предвид проявената упоритост
при извършване на деянието, касае се за неизплащане на издръжка в размер
на 7 месеца. След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, съдът е на становище, че за извършеното престъпление по чл.
183 ал.4 от НК, на подсъдимият следва да бъде наложено наказание
„пробация”, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определя
пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦ;А, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.
Съдът наложи и кумулативното наказание обществено порицание”,
което да се изпълни чрез разгласяване на присъдата в населеното място, в
който живее.
Съдът намира, че с така наложеното наказание в този му вид и размер
ще способства в най–висока степен за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция на Закона.
Причини за извършване на престъплението - принизено чувство за
бащин дълг.
С присъдата съдът осъди подсъдимия И. В. Т. на основание чл.189 ал.3
от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.М. сумата в размер на 82.00
лева, а по сметка на РС –М. сумата от 30.00 лева за защита експертно
заключение, както и по 5.00 лева държавна такса в случай на служебно
издаден изпълнителен лист.
С присъдата съдът осъди подсъдимия И. В. Т. на основание чл.189 ал.3
от НПК да ЗАПЛАТИ в полза на ЯН. П. П. от град М. сумата от 150.00 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5





6