№ 12200
гр. София, 30.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110156645 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 3382 от 04.03.2023 г. съдът е уважил предявените от С. Н. К., ЕГН
********** срещу „Файненшъл България“ ЕООД искове за прогласяване нищожността
на договори за предоставяне на гаранция № 4171459/11.06.2021 г. и №
4201416/13.07.2021 г., както и за осъждане на ответника да заплати сумите от 37,10
лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща неоснователно получена сума,
представляваща възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция №
4171459/11.06.2021 г. и сумата от 158,64 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
представляваща неоснователно получена сума, представляваща възнаграждение за
гарант по договор за предоставяне на гаранция № 4201416/13.07.2021 г.
Със съдебното решение ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е осъден на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата С. Н. К. сумата от 900 лева,
представляваща разноски по делото.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските – от ищцата чрез пълномощника й адв.
Б. З.. Молбата касае искане за допълване на решението в частта за разноските, като
ответникът бъде осъден да заплати сумата от още 1600 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение. Общата претендирана сума за адвокатско възнаграждение
е в размер на 2000 лева.
От ответникът в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на
решението в частта за разноските. Същият счита молбата за неоснователна, като излага
подробни съображения. Сочи съдебна практика на ВКС в подкрепа на изразеното
становище.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 3382 от 04.03.2023 г., касаеща разноските, съдът
е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството,
към които изцяло препраща.
Допълнително следва да се посочи, че независимо, че първоначално са образувани
две граждански дела и исковете са били предявени с две искови молби, то се касае за
1
обективно кумулативно съединени искове от един ищец срещу един ответник, по
идентични правоотношения, като сборът от цената на всички четири иска е сумата от
474,14 лева. Следва да се приложи посоченото правило в съдебното решение, съгласно
което адвокатското възнаграждение се определя върху сбора от цената на всички
искове. Отделно от това, както е посочено и в съдебното решение, делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с
проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на
ищеца не се е явил лично, което обосновава извода за дължимост на адвокатското
възнаграждение в минимално предвидения размер.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 66384/10.03.2023 г., подадена
от С. Н. К. чрез адв. Б. З. за изменение в частта на разноските на Решение № 3382 от
04.03.2023 г. по гр. дело № 56645/2022 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2