ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260190
гр.Добрич 04.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Теменуга Стоева
Членове: 1. Георги Павлов
2.
Павлина Паскалева
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно частно
гражданско дело №105/2021г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В против разпореждане №260397 от 10.12.2020г. на БРС по ч. гр. д.
№662/2020г. по описа на
същия съд, с което е отхвърлено
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Т.И.О., ЕГН ********** за следните суми: 1071.96 лв., представляваща
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 02.09.2019 г. до 11.08.2020 г.;
2480.70 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 20.00 лв., представляваща непогасени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането от 17.02.2019 г. до
11.08.2020 г.
Жалбоподателят счита, че обжалвания съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон, като моли за неговата отмяна и
постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се
разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното
вземане.
Жалбата е допустима. Депозирана е
от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът
след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира
следното:
По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в развилото се производство по ч. гр. д.№662/2020 по описа на БРС е издадена Заповед №260130 от 10.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът Т.И.О., ЕГН **********
да заплати на заявителя следните суми: 2722.16 лв. – главница по договор за потребителски кредит
№**********/04.12.2018г.; ; 217.15 лв.- лихва за забава за периода от 03.02.2019г. до
11.08.2020г; 120.25 лв. – законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 19.10.2020г; 132.64 лв. – държавна такса; 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното
разпореждане е отказано
издаването на заповед за изпълнение за следните суми: 1071.96 лв., представляваща
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 02.09.2019 г. до 11.08.2020 г.;
2480.70 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 20.00 лв., представляваща непогасени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането от 17.02.2019 г. до
11.08.2020 г.
Относно претенцията за договорно
възнаграждение:
В случая се
касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител” и
съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
В
случая се установява, че процесният договор за потребителски кредит е сключен
при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на финансовата
институция договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира,
че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което
следва извод, че кредитополучателя не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му. В случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието
съдържание е предварително изготвено от самия заемодател. Видно още от договора
е, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 49,90 %. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая
остават неизвестни. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на
договора за потребителски кредит основният лихвен процент е 0,01 %, от което
следва, че размерът на законната лихва е бил 10,01 %, т.е. уговореният в
договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече от четири път
законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер
на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва /В тази насока: Решение №330/ 05.12.2019 г. по възз.т. №
582/2019г. на ДОС; Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на
ВКС; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС; Определение № 901/10.07.2015
г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС/. Високата възнаградителна лихва е типична за
дългосрочни кредити /над 15 години/, когато, независимо от обезпечението,
рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които
биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай такива
обстоятелства не са налице.
С
оглед предходното и предвид липсата на индивидуално договоряне на параметрите в
т.VI от договора за потребителски кредит - за ГЛП, ГПР,
въпросните договорни клаузи са неравноправни, и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП
същите са нищожни.
Относно претенцията за неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
От представеното по делото Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се установява, че негов предмет е
задължението на кредитора да предостави на клиента, по негово искане и при
изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените
услуги: - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; -
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; - възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; - възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съдържанието на всяка от допълнителните услуги е разписано в ОУ към Договора за
кредит.
Настоящият състав на ДОС намира, че
съдържанието на допълнителния пакет услуги, по съществото си не представлява
реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от
които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни
ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което е почти равно на стойността на предоставената в заем сума (възнаграждението за допълнителния пакет услуги е 2976,84
лв. при размер на заемната сума от 3000 лв). Нещо повече, стойността на допълнителния пакет не се дължи заради
предоставяне на услугите в него, а заради предоставяне на „възможността“
кредитополучателя да поиска някоя от изброените услуги. Следва да бъде
посочено, че съобразно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните
услуги се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от
насрещната воля на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не
се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя. Това се
отнася и за услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит“, тъй като изначално липсва яснота какъв е срока за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че
не бъде избран допълнителен пакет.
Прави впечатление, че доколкото договорът е двустранен, поначало всяка
една от услугите представлява част от процеса на първоначално и последващо
договаряне между страните, през който процес, всяка една е длъжна добросъвестно
да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и вменените
задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за
това и то в размер равен на този на предоставената
в заем сума е неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й
обогатяване.
Следва да се отбележи също, че
предвиждането на отделно заплащане на цена за допълнителния пакет услуги, води
до значително оскъпяване на кредитирането, което не е обявено на
кредитополучателя по надлежния начин, така както е предвидено за лихвения
процент и таксите по договора.
Стойността на допълнителния пакет услуги не е отчетен при формиране на ГПР,
свободата при определянето на който е ограничена с императивната разпоредба на
чл.19, ал.3 ЗПК. В случая, чрез предвиденото отделно заплащане за пакет услуги,
без да е налице сигурност в тяхното предоставяне и начисляването на стойността
му още при сключване на договора като част от погасителната вноска, води до
извод за стремеж към заобикаляне на цитираното ограничение и противоречие на
сключеното допълнително споразумение с императивните норми, предвиждащи защита
на потребителите при сключване на договори за потребителски кредит.
Относно претенцията за непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането:
Така наречените
„разходи за извънсъдебно събиране” са в
противоречие с нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК, защото е предвидено, че при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а освен това, от изложеното не се установява
да е изпълнено изискването - видът, размерът и действието, за което се събира
таксата, да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не
е посочено какъв е характерът на тази такса, доколкото не са изброени
извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.
Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК, а именно: да не
се оскъпява кредита, а обратното води до
неоснователно обогатяване. Практически посочените в заявлението дейности не касаят
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са
дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на
задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в
полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал
във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в
изброените услуги в чл.10а, ал.1 ЗПК.
В обобщение
извода, че отхвърленото вземане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбата предвижда
задължение на съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи,
сключени във вреда на потребителя и при наличието на такива или при обоснована
вероятност клаузите да са неравноправни, да откаже издаване на заповед за
изпълнение.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в
жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260397 от 10.12.2020г. на БРС по ч. гр. д.
№662/2020г. по описа на
същия съд, с което е отхвърлено
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49
бл.53Е вх.В за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Т.И.О., ЕГН ********** за следните суми: 1071.96 лв., представляваща
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 02.09.2019 г. до 11.08.2020 г.;
2480.70 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 20.00 лв., представляваща непогасени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането от 17.02.2019 г. до
11.08.2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.