№ 743
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330201533 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 615403-F632573/02.12.2021 г., издадено от *** в ТД
на НАП-Пловдив, с което Е.П.Д., с ЕГН: **********, в качеството й на *** на
***, с ЕИК: *** е санкционирана с глоба в размер на 500.00 лева за
извършено нарушение на чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 3 ЗДДС.
Жалбоподателят, Е.П.Д., обжалва цитираното НП и претендира за
неговата отмяна. Претендират се деловодни разноски.
Въззиваемата страна, ТД на НАП-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП,
като правилно и законосъобразно, да бъде отменено. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна се установява следното:
При извършена проверка от служители в ТД на НАП-Пловдив било
установено, че Е.П.Д., с ЕГН: **********, в качеството й на *** на ***, с
ЕИК: *** не е подала в ТД на НАП-Пловдив заявление за дерегистрация по
1
ЗДДС в законоустановения 14-дневен срок. В хода на извършената проверка
било установено, че ЕТ е заличен на 25.06.2021 г. Заявление за дерегистрация
било подадено едва на 05.10.2021 г. Тъй като било преценено, че същото е
следвало да бъде сторено в срок до 09.07.2021 г., включително, срещу Е.П.Д.,
в качеството й на *** на *** бил съставен АУАН за извършено нарушение на
чл. чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 3 ЗДДС. Въз основа на същото било издадено
и обжалваното НП, с което жалбоподателката е била санкционирана с глоба в
размер на 500 лв.
Недоволна от този резултат е останала Е.П.Д., която оспорва НП и моли
за неговата отмяна. Твърди се, че във връзка с прекратяване на дейността на
ЕТ е била ангажирала адвокат, като е смятала, че същият е изпълнил вместо
нея и задължението по чл. 109 ЗДДС, което се оказало, че не е сторено. В
тази връзка се твърди, че жалбоподателката няма вина за допуснатия пропуск
от страна на нейния пълномощник. Отделно от това се излагат съображения,
че дори и да има допуснато нарушение, то е от ЕТ, което следва да се
разграничава от неговия ***. Твърди се и допуснато нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на това в коя категории
свидетели попада описания в АУАН свидетел. Излагат се и аргументи за
квалифициране на случая като „маловажен“, като се моли за отмяна на
издаденото НП.
В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е била
разпитана *** – свид. Р.К.К., която в своите показания потвърждава
отразените от нея в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези
показания, доколкото същите се явяват съответни на събраните по делото
писмени доказателства и по същество не се оспорват от жалбоподателката.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от
лица, разполагащи със съответна компетентност, видно от приложените по
2
преписката и неоспорени оправомощителни заповеди.
На следващо място съдът намира, че нарушението се явява доказано по
несъмнен начин. Както бе посочено по-горе, в случая се установява и няма
спор, че ЕТ е заличен на 25.06.2021 г. Няма спор и че Заявление за
дерегистрация е било подадено едва на 05.10.2021 г. Няма спор, а и това
следва от изричния регламент на чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 3 ЗДДС, че това
е следвало да бъде сторено в 14-дневен срок от датата на която ЕТ е бил
заличен от ТР. При това положение следва да се сподели изводът на
наказващия орган, че с неподаването на заявление за дерегистрация в 14-
дневвен срок от заличаването (а именно до 09.07.2021 г. включително) е
извършено административно нарушение от вида на описаното в НП.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и
нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка е
дадена изцяло законосъобразна правна квалификация на допуснатото
нарушение.
По отношение на доводите за допуснато нарушение на ЗАНН с
непосочването на категорията на свидетеля по АУАН, съдът намира, че
същото не е небходимо и по никакъв начин не се е отразило на законността на
издадения АУАН, още повече че в конкретния случай нарушението се
установява по писмени данни, като актосъставителят и свидетелят по АУАН
единствено са констатирали факта на съществуването му. Видно е, че по
същество наличието на допуснато нарушение не се оспорва от
жалбоподателката, която не излага аргументи срещу факта на нарушението, а
единствено обяснява причините за допускането му и навежда формални
основания за отмяна на НП, предвид несъмнената доказаност на
нарушението.
В тази връзка следва да се посочи, че фактът, че самото нарушение се
дължало на пропуск на упълномощено лице по никакъв начин не се отразява
на противоправността на деянието, доколкото това са отношения, които
касаят единствено и само упълномощителя и пълномощника.
3
Не могат да се споделят и доводите за разделност на субектите при ЕТ,
доколкото ЕТ не е отделен правен субект от физическото лице, *** на
фирмата. С регистрацията си като ЕТ последното единствено придобива
качеството на търговец, продължавайки да бъде физическо лице и да носи
отговорност лично и цялото си имущество.
Липсват и основания за квалифицирането на случая като „маловажен“.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, по следните аргументи: на първо място от жалбоподателя, нито са
изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви
обективни причини, поради които е пропуснат срокът за изпълнение на
законоустановеното задължение, а наличието на такива обективни причини
съдебната практика е извела като едно от типичните обстоятелства, които
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Така изрично
Решение № 2683 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3148 / 2018 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 829 от 11.04.2019 г.
по к. адм. н. д. № 434 / 2019 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив. Не може да се счете за смекчаващо обстоятелство, понижаващо
обществената опасност на извършеното фактът, че нарушението е допуснато,
поради пропуск на упълномощено за това лице, доколкото както бе посочено
това касае отношенията между упълномощителя и пълномощника. Не може
да доведе до извод на малозначителност на деянието обстоятелството, че
реално не е причинена щета на фиска, доколкото това обстоятелство е
съобразено при определяне на приложимата санкционна норма. Не може да
доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че
нарушението е за първи път, тъй като това обстоятелство е изрично
съобразено при определяне на размера на наказанието, който се явява
правилно определен и съответен на извършеното нарушение.
Предвид всичко гореизложено обжалваното НП, следва да бъде
потвърдено, а жалбата, да бъде оставена без уважение.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
4
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство
се изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността
на НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално
представителство, намира, че в полза на ТД на НАП Пловдив следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в 120.00 лв.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 615403-F632573/02.12.2021 г., издадено от ***
в ТД на НАП-Пловдив, с което Е.П.Д., с ЕГН: **********, в качеството й на
*** на ***, с ЕИК: *** е санкционирана с глоба в размер на 500.00 лева за
извършено нарушение на чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 3 ЗДДС.
ОСЪЖДА Е.П.Д., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-
Пловдив сумата от 120 /сто и двадесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5