№ 503
гр. Плевен, 25.11.2*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 2************* по описа за 2*** година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от Ц. Х. В. с ЕГН********** срещу
Решение №260002/ 18. 05. 2*** г. по гр. д. № 731/ 2*** г. по описа на РС –
*** в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск от Ц. Х. В. с правно
основание чл. 124 ГПК по отношение на ЕТ“***- Ц. Н.“ на правото на
собственост върху поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***,
ул.“***“ № *** с идентификатор*** на база на саморъчно завещание от 06.
03. 2008 г., съставено от Ж. И., б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г.,
съставено в полза на Ц. Х. В.; в ЧАСТТА в която е уважен искът на „***“
ЕООД с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като е признато за установено ,
че дружеството е собственик на 1/ 4 идеална част от процесния имот,
съставляващ поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***,
ул.“***“ № *** с идентификатор***; в ЧАСТТА в която е обявено за
1
нищожно на основание чл. 43“б“ ЗН саморъчно завещание от 06. 03. 2008 г.,
съставено от Ж. И., б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г., относно
разпореждането й с процесния недвижим имот, съставляващ поземлен имот с
площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“ № *** с идентификатор***,
което завещание е съставено в полза на Ц. Х. В..
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно в обжалваните части и за произнасяне от въззиввния съд
по същество съобразно направеното искане от въззиввника във въззивната
жалба, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ЕТ“ *** – Ц. Н.“ с ЕИК*** не е изразил
становище по въззивната жалба.
Въззиваемата страна „***“ ЕООД с ЕИК*** е изразил становище
чрез процесуалния си представител адв. А. Д.о, че въззивната жалба е
неоснователна и следва решението в обжалваната част да бъде потвърдено ,
като бъдат присъдени направените по делото разноски
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявеният на
основание чл. 124 ГПК от Ц. К. Н. С ЕГН ********** в качеството му на
собственик и управляващ ЕТ“*** – Ц. Н.“ с ЕИК*** със седалище гр . *** иск
за установяване правото на собственост на едноличния търговец на 1/ 4 ид. ч.
от Поземлен имот с площ от 544 кв. м. , находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***,
с идентификатор ***. ***. ***, ведно с построените в него 1/ 4 ид. ч. от
2
жилищна сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 16 кв. м. с
идентификатор ***. ***. ***.1; 1/ 4 ид. ч. от жилищна сграда, масивна на
един етаж със застроена площ от 126 кв. м. с идентификатор ***. ***. ***. 2 и
1/ 4 ид. ч. от стопанска сграда паянтова, на един етаж със застроена площ от
61 кв. м., с идентификатор ***.3, като сделката за закупуване на имота е
обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвиж им имот ***,
т. ІІ, рег. № ***, д. № ***/ 2007 г. на нотариус Я.Я..
Със същото решение е отхвърлен предявеният на основание чл. 124
ГПК иск за установяване право на собственост от Ц. В. Х. с ЕГН**********
от гр. *** на Поземлен имот с площ от 544 кв. м. , находящ се в гр. ***,
ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***, на база на саморъчно
завещание с дата 06. 03. 2008 г., съставено от Ж. А. И. с ЕГН**********, б. ж.
на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г., съставено в полза на Ц. В. Х..С Решение
№ 260005/ 02. 09. 2*** г. съдът е допуснал поправка по реда на чл. 247 ГПК
на очевидна фактическа грешка в тази част на решението по отношение на
недвижимия имот, като същият да се счита, че е само за 1/ 4 идеална част.
С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният на основание
чл. 124 ГПК иск от „***“ ЕООД с ЕИК*** за признаване по отношение на
ответниците, че дружеството е собственик на 1/ 4 ид. ч. от Поземлен имот с
площ от 544 кв. м. , находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор
***. ***. ***,като сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 191, том 2, рег. №2066, дело _ 211/ 23. 07.
2010 г. на нотариус И. И. с рег. № 023 на НК, вписан като А кт №6, том ІV, д.
№ 607/ 2010 г., вх. рег. № 1113/ 23. 07. 2010 г. по описа на Служба по
вписванията – ***.
С решението съдът е признал за установено по отношение на ЕТ“*** –
Ц. Н.“ с ЕИК*** и Ц. В. Х. с ЕГН**********, че на основание чл. 79, ал.1 ЗС
„***“ ЕООД с ЕИК*** е собственик на основание давностно владение на 1/ 4
ид. ч. от Поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“№
***, с идентификатор ***. ***. ***.
С решението съдът е обявил на основание чл. 42, б. „в“ ЗН за нищожно
саморъчно завещание от 06. 03. 2008 г. на Ж. А. И. с ЕГН**********, б. ж. на
гр. С., починала на 01. 01. 2015 г. относно разпореждането й с Поземлен имот
с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор
3
***. ***. *** в полза на Ц. В. Х. с ЕГН********** по предявения от „***“
ЕООД с ЕИК*** иск.
С решението съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения от Ц. В. Х. с ЕГН********** срещу ЕТ“*** – Ц. Н.“ с ЕИК***
насрещен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ***, том ІІ, рег. № ***, д. №
***/ 2007 г. на нотариус Я.Я. относно Поземлен имот с площ от 544 кв. м.,
находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***.
С решението съдът е осъдил ЕТ“*** – Ц. Н.“ с ЕИК*** да заплати на
„***“ ЕООД с ЕИК*** сумата от 1750 лв. направени по делото разноски.
Съдът е осъдил Ц. В. Х. с ЕГН********** да заплати на „***“ ЕООД с
ЕИК*** сумата от 1750 лв. направени по делото разноски.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в
ЧАСТТА, както следва:
В частта, в която отхвърлен предявеният на основание чл. 124 ГПК иск
за установяване право на собственост от Ц. В. Х. с ЕГН********** от гр.
*** на Поземлен имот с площ от 544 кв. м. , находящ се в гр. ***,
ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***, на база на саморъчно
завещание с дата 06. 03. 2008 г., съставено от Ж. А. И. с ЕГН**********,
б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г., съставено в полза на Ц. В.
Х..С Решение № 260005/ 02. 09. 2*** г. съдът е допуснал поправка по
реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка в тази част на
решението по отношение на недвижимия имот, като същият да се счита,
че е само за 1/ 4 идеална част.
В частта, в която е признато за установено по отношение на ЕТ“*** – Ц.
Н.“ с ЕИК*** и Ц. В. Х. с ЕГН**********, че на основание чл. 79, ал.1
ЗС „***“ ЕООД с ЕИК*** е собственик на основание давностно
владение на 1/ 4 ид. ч. от Поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ
се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***.
В частта, в която районният съд е обявил на основание чл. 42, б. „в“ ЗН
за нищожно саморъчно завещание от 06. 03. 2008 г. на Ж. А. И. с
ЕГН**********, б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г. относно
разпореждането й с Поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр.
***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. *** в полза на Ц. В. Х. с
4
ЕГН********** по предявения от „***“ ЕООД с ЕИК*** иск.
1.По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в
частта, в която съдът е уважил иска на „***“ ЕООД за обявяване
нищожността на основание чл. 42, б.„в“ ЗН на саморъчно завещание от
06. 03. 2008 г. на Ж. А. И., б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г.
Искът е предявен по реда на чл. ***, ал.1, пр.посл. и ал.2 ГПК от „***“
ЕООД след главното му встъпване като трето лице помагач в
първоинстанционното производство.Правното основание на иска е чл. 42,
б.“в“ ЗН.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на
доказателствата по делото приема, че завещанието е нищожно на първо
място поради липса на безвъзмездност, тъй като мотивът на наследодателката
Ж. И. да завещае имота на Ц. Х. е единствено с цел същият да построи
определена сграда и да предостави на наследодателката да края на живота й
третият етаж и един магазин от сградата. Първоинстанционният съд е
посочил, че обективираната воля на завещателката противоречи на закона и
цели неговото заобикаляне.С оглед на това, че всяко завещание влиза в сила
след смъртта на наследодател, задължаването с материална престация с
изпълнение от бенефициера приживе на наследодателя е условие , което
противоречи на безвъзмездността на завещателното разпореждане.
На второ място първоинстанционният съд е приел, че е налице и втората
предпоставка на чл. 42 б.“в“ ЗН за нищожност на завещанието –
осигуряването на определена материална престация от бенефициера приживе
на завещателката като единствен мотив за завещателното разпореждане е
неизпълнимо и невъзможно, тъй като сбъдването на условието, респективно
изпълнението на действието, възложено като тежест, трябва да се отнесе към
времето след смъртта на наследодателя. Районният съд е цитирал Решение №
666 – 1968 - І г.о. на ВС и Решение *** от 16. 05. 2016 г. по гр. д. № 5043/
2015 г. на ВКС, ІІ г. о. съгласно което завещателните разпореждания, които
противоречат на безвъзмездния характер на завещанието, не могат да се
приемат като морален мотив за извършване на завещанието, тъй като касаят
5
вменяване на задължения за бъдеще време, което е недопустимо и обуславя
неговата нищожност съгласно чл. 42 б.“в“ ЗН. Въз осова на изложените
фактически и правни изводи районният съд е приел, че следва да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл. 42 б.“в“ ЗН и е обявил за нищожно
завещанието на Ж. И. от 06. 03. 2008 г. в полза на Ц. В. Х..
Въззивният съд възприема изцяло изложените мотиви на
първоинстанционния съд, като счита, че в тази част обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.От представеното
завещания става ясно, че мотивът за тази едностранна безвъзмездна сделка от
страна на наследодателката е извършване на застрояване и предоставяне за
ползване на определени части от построеното на наследодателката от страна
на Ц. В. Х., в чиято полза е съставено завещанието. При анализ на
волеизявлението се установява, че условието, съответно тежестта, определени
в завещанието, които следва да се изпълнят от Ц. Х., трябва да се реализират
приживе на наследодателката, за да настъпят правните последици в полза на
Ц. Х. след смъртта на наследодателката. Безспорно поставеното условие и
тежест (право на ползване) води до противоречие на завещанието със закона
по смисъла на чл. 42 , б. „в“ ЗН, тъй като целта на завещанието е
собственикът на определено имущество да се разпореди с него за след
смъртта си (чл. 13 ЗН) безвъзмездно, без да се очаква от завещателя насрещна
материална престация, както е в настоящия случай. В този смисъл е Решение
№ 122/ 03. 06. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 902/ 2012 г., първо г. о., ГК,
съгласно което поставяне на условие, или тежест, която да се изпълнява от
завещателя преди откриване на наследството, т.е. преди да действа
завещанието сочи на това, че то има възнаградителен характер, а такова
завещание е нищожно.
В мотивите на обжалваното решение е посочено, че към момента на
извършване на завещателното разпореждане наследодателката не е била
собственик на недвижимия имот с оглед продажбата му на трети лица с
нотариален акт от 2006 г. Тази сделка обаче е била прогласена за нищожна с
решение №207/ 06. 12. 2011 г. на РС- Левски, потвърдено с Решение № 343/
19. 09. 2018 г. по в. гр. д. № 413/ 2018 г. по описа на Плевенския окръжен съд,
което не е допуснато до касационно обжалване д Определение № 340/ 15 . 04.
2019 г. по гр. д. № 802/ 2019 г . по описа на ВКС. Правният ефект на
6
посочените съдебни актове е, че сделката за покупко- продажба на
недвижимия имот от Ж. А. И. на Н. Б. и М. П. не е произвела транслативен
ефект с оглед правните последици от нищожността на правните сделки.
Следователно с оглед установената нищожност на договора за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт №***, том втори, рег. № 4525/ 16.
10. 2006 г., дело № 633/ 2006 г. на нотариус Я.Я. с рег. № *** на НК следва да
се приема, че към момента на съставяне на завещанието на 06. 03. 2008 г. Ж.
А. е била собственик на завещания недвижим имот.
Въззивният съд приема, че са налице и предпоставките за нищожност
на завещанието на основание чл. 42, б.“в“ ЗН, предл. 2 ЗН- когато условието
или тежестта в завещанието са невъзможни. В случая освен условието да се
извърши застрояване на имота приживе на наследодателката е налице и още
една предпоставка : след приключване на съдебния спор за имота. В
завещанието не е посочен номер на дело или други индивидуализиращи
данни за имуществения спор, като би следвало да се приеме, че това е спорът
, започнал с подаване на искова молба от Ж. И. за унищожаемост на
договора от 2006 г. в РС- ***, впоследствие е предявен иск за нищожност на
договора от 2006 г. пред РС- Левски, който е приключил с уважаване на
предявения иск през 2019 г. В случая е налице невъзможно условие освен
затова, че условието и тежестта следва да настъпят приживе на
наследодателката, е налице и още едно условие – застрояване на имота след
приключване на имуществения спор. С оглед данните , че този спор е
приключил окончателно през 2019 г., то е налице още едно невъзможно
условие – застрояването да бъде реализирано в полза на наследодадтелката
след приключване на спора, тъй като към този момент наследодателката не е
била жива , същата е починала на 01. 01. 2015 г. Съответно е невъзможна и
тежестта за учредяване на правото на ползване върху част от построеното
приживе на наследодателката по изложените причини. В този смисъл е
Решение № 122/ 03. 06. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 902/ 2012 г., първо г. о.,
ГК, съгласно което, за да се определи дали модалитетите, вписани в
завещанието са невъзможни, следва да се тълкува волята на завещателя, като
се изходи от целта на завещанието, обичая и добросъвестността, а отделните
клаузи следва да се тълкуват във връзка по между си. По определение
завещанието едностранен безвъзмезден акт, който поражда действие след
откриване на наследството. Тежест в завещание е налице, когато на лицето, на
7
което се завещава, се вменява задължение да извърши нещо когато
завещанието породи действие, т.е. след откриване на наследство. Когато
волята на завещателя е мотивирана единствено с това да бъде вменено
задължение да бъде гледан той, или трето лице, изразена като условие, или
тежест, тъй като това е несъвместимо с безвъзмездния характер на
завещанието, а и защото тежестта поражда задължение, когато поражда
действие и самото завещание - след откриване на наследството.
Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на
решението, тъй като е разгледан недопустим иск поради липса на активна
легитимация на „***“ ЕООД при предявяване на иска. Твърди се, че активно
легитимирани да предявят иска по чл. 42 ЗН са само наследниците,
евентуално заветниците на Ж. А., които само могат да обосноват правен
интерес от предявяване на този иск.Отправено е искане за обезсилване на
решението в тази част поради недопустимост.
Въззивният съд счита, че доводите на въззивника са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение. За разлика от унищожаемостта, на
нищожност на правната сделка може да се позове всяко лице, като не са
налице и срокове за предявяване на иска. По отношение на правния интерес
„***“ ЕООД притежава такъв, тъй като след като бъде прогласено за
нищожно завещанието, с което Ц. Х. се легитимира като собственик на
процесния имот, дружеството обосновава претенцията си да бъде признат за
собственик на имота на основание давностно владение. По изложените
съображения съдът счита, че „***“ ЕООД е активно легитимиран да предяви
иска с правно основание чл. 42, б.“в“ ЗН, съответно предявеният иск е
допустим и първоинстанционното решение в тази част е правилно.
2.По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в
частта, в която е отхвърлен предявеният на основание чл. 124 ГПК иск
за установяване право на собственост от Ц. В. Х. с ЕГН********** от гр.
*** на1/ 4 идеална част върху Поземлен имот с площ от 544 кв. м. ,
находящ се в гр. ***, ул. “***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***, на
база на саморъчно завещание с дата 06. 03. 2008 г., съставено от Ж. А. И. с
ЕГН**********, б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г., съставено в
полза на Ц. В. Х..
В мотивите на обжалваното решение по този иск първоинстанционният
8
съд се е позовал на уважения иск с правно основание чл. 42, б.“в“ ЗН и е
приел, че липсва титул за собственост на Ц. В. Х. върху процесния имот и е
отхвърлил насрещния установителен иск за установяване правото на
собственост на Ц. В. Х. върху 1/ 4 идеална част от имота на основание
процесното завещание от Ж. А.. Следва да се посочи, че по отношение на
квотата от 1/ 4 идеална част от имота съдът е постановил по реда на чл. 247
ГПК решение, с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка,
като е посочил, че се произнася за 1/ 4 идеална част от имота, а не за целия
недвижим имот.
Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение и в тази част е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Придобивното
правно основание върху недвижимия имот за Ц. В. Х. е завещанието на Ж. А.
от 06. 03. 2008 г. След като нищожността на това завещание е обявена на
основание чл. 42, б.“в“ ЗН, то придобивният ефект на завещанието в полза на
Ц. Х. В. не е настъпил и съответно същият не притежава целият недвижим
имот, съответно и 1/ 4 идеална част от него.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че районният съд се е
произнесъл plus petitum, като е отхвърлил иска на Ц. В. Х. за установяване
правото му на собственост върху целия имот, при условие, че искът е
предявен само за 1/ 4 идеална част от имота. Въззивният съд счита, че
доводите на въззивника са неоснователни, тъй като в диспозитива на
решението действително съдът е отхвърлил насрещния иск на ответника за
целия имот, като същият е предявен само за 1/ 4 идеална част, която е била
предмет на прехвърляне от едноличния търговец на „***“ ЕООД.
Впоследствие с Решение №260005/ 02. 09. 2*** г. районният съд по реда на
чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по
отношение на част от имота, като е прието, че насрещният иск от Ц. В. Х. е
отхвърлен за 1/ 4 идеална част от недвижимия имот. Въззивният съд приема,
че е налице допусната очевидна фактическа грешка, а не е налице
произнасяне plus petitum, тъй като в уводната част на мотивите става ясно, че
съдът е разгледал насрещния иск на ответника Ц. Х. за 1/ 4 идеална част от
имота, а не за целия имот и че при постановяване на първоначалното решение
съдът е допуснал явно разминаване между действително формираната воля
на съда и обективирането й в съдебния акт. По тези причини въззивният съд
9
счита, че с постановяване на решението по чл. 247 ГПК районният съд е
отстранил допуснатата очевидна фактическа грешка, поради което не е
налице произнасяне извън петиума на ответника по насрещния иск.
3. По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в
частта, в която е признато за установено по отношение на ЕТ“*** – Ц.
Н.“ с ЕИК*** и Ц. В. Х. с ЕГН**********, че на основание чл. 79, ал.1 ЗС
„***“ ЕООД с ЕИК*** е собственик на основание давностно владение на
1/ 4 ид. ч. от Поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***,
ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на
събраните по делото доказателства е приел, че следва да се установява
основателността на иска за придобиване на правото на собственост върху
процесния имот по давност при недобросъвестно владение съгласно чл. 79,
ал.1 ЗС с оглед на това, че договорът за покупко- продажба на имота от 2006
г. е обявен за нищожен и съответно ЕТ “*** – Ц. Н.“ не е придобил правото
на собственост върху 1/ 4 идеална част от имота и тази част съответно през
2010 г. не е придобита и от търговското дружество – ищец. В този случай
съдът е приел, че са налице доказателства – писмени и гласни, които да
установяват непрекъснато владение от дружеството „***“ ЕООД от датата на
сключване на договора за покупко- продажба 23. 07. 2010 г. до 2*** г. и
съответно, че давностният 10 годишен срок е изтекъл и съответно „***“
ЕООД е придобил идеалната част от имота по давност. Съдът е приел, че не е
налице прекъсване на давността по реда на чл. 116, б.“а“ ЗЗД вр. чл. 84 ЗС с
предявяване на иска от Ж. А. на 13. 097. 2011 г., тъй като искът е с правно
основание чл. 26 ЗЗД, а съобразно цитираната съдебна практика само
исковете за собственост могат да смущават владението. Въз основа на
изложеното районният съд е приел, че „***“ ЕООД е придобил по давност
процесната идеална част от недвижими имот и е уважил предявения иск.
Въззивният съд счита, че решението следва да бъде потвърдено, но по
други мотиви. Съдът приема, че договорите, с които ЕТ“*** – И. Н.“ и
впоследствие „***“ ЕООД придобиват последователно правото на
собственост върху 1/ 4 идеална част от недвижимия имот не са нищожни,
независимо от това, че договорът през 2006 г. между Ж. А. и Н. Б., Валентина
10
Б.а, М. П. и Г. П.а е обявен за нищожен. Последващите договори за покупко-
продажба от 2007 г. и от 2010 г. на 1/ 4 идеална част от недвижимия имот са
валидни и в този смисъл са годно правно основание за съответния
приобретател, за да придобие правото на собственост от несобственик, за
което приобретателят не е знаел. С оглед разпоредбата на чл.70, ал.1, изр.1 ЗС
„***“ ЕООД при сключване на договора за покупко- продажба на недвижим
имот през 2010 г. се явява добросъвестен владелец, който може да придобие
правото на собственост по давност при непрекъснато владение след
изтичането на пет години, т.е. срокът за придобиване на идеалната част от
името е изтекъл на 23. 07. 2015 г. Въззивният съд не възприема изложените
мотиви на районния съд досежно приложението на разпоредбата на чл. 79,
ал.1 ЗС за 10 годишен давностен срок при недобросъвестно владение, тъй
като цитираната практика за неприлагането на разпоредбата на чл. 70, ал.1
ЗС при сделки, които са обявени за нищожни е неотносима към
последващите сделки с едноличния търговец ( 2007 г.) и търговското
дружество(2010 г.), които не са нищожни и са годно правно основание да
направят приобретателя собственик. По делото са събрани писмени и гласни
доказателства за това, че владението на „***“ ЕООД е несъмнено,
непрекъснато, спокойно и необезпокоявано от трети лица, като имотът е бил
посещаван от представители на ответника, извършвани са строителни работи
и ответникът Ц. Х. и Ж. А. не са посещавали имота , за да го стопанисват и да
претендират за право на собственост. Тези обстоятелства се установяват от
разпита на свидетелите Н. Б., В П. От разпита на тези свидетели се
установява, че първоначална ЕТ“*** – И. Н.“ е започнал строителни работи в
имота, а впоследствие през 2010 г. тези работи са продължени от „***“
ЕООД. Свидетелят Б. посочва, че през 2007 г. къщата в имота е била
съборена, като са започнали строителни работи, които към момента на
разпита на свидетеля на 10. 03. 2*** г. са изкопани основи на сградата,
осигурено водоснабдяване на имота, като е поддържан имота към улицата по
препоръка на общината. Свидетелката П. твърди, че Ж. А. е живяла в имота
до събарянето на къщата, след което основно е живеела в гр.София.
Свидетелката П. не може да посочи до коя година Ж. А. е живяла в имота,
като съдът приема, че това е 2007 г. когато къщата в имота е съборена.
Свидетелят Н. Б. твърди, че при започване на строителните работи Ж. А. и Ц.
Х. не са посещавали имота, не са претендирали какво точно се строи и как се
11
строи, не са имали претенции за спиране на строежа и не е имало претенции
от което и да е друго лице строежът да бъде спрян или имотът да бъде
освободен. В подкрепа на тези показания е представеното писмо изх. № 10 -
00 – 716(1)/ 06. 10. 2021 г. от Община- гр. *** до РС- *** по
първоинстанционното дело (л. 326), от което е видно, че сградата в имота е
била облагана от 01. 05. 2007 г. до 31. 12. 2007 г. и след събарянето на
сградата е отпаднала от облог пред общината. По отношение на спирането на
строежа в имота е представено пред районния съд писмо (лист 321) рег. № 44-
Н- 180/ 22. 05. 2015 г. на Кмета на Община- ***, с което „***“ ЕООД, Н. Б.,
М. П., „*** – 2002“ ООД , „***“ АД и Ц. Х. са уведомени, че разрешението за
строеж върху процесния имот № 9/ 25. 02. 2008 г., издадено на Н. Б., М. П. и
ЕТ“***- Ц. Н.“ е загубило правното си действие на основание чл. 153, ал.2
ЗУТ, поради което общината е спряла извършването на последващи
строителни работи в имота.
По делото са представени са и доказателства за платени данъци и такси
от Служба „Местни данъци и такси“ при Община- ***, от които е видно, че
дружеството „***“ ЕООД е заплащало данъци и такси върху идеалната част
от момента на подписване на нотариалния акт за покупко- продажба на
недвижимия имот.Представено е писмо изх. № 10 -00 – 716(1)/ 06. 10. 2021 г.
от Община- гр. *** до РС- *** по първоинстанционното дело (л. 326), от
което е видно, че дружеството е подало декларация по чл. 17 ( отм.) ЗМДТ вх.
№ **/ 17. 09. 2010 г., като е представен нотариален акт № 191/ 23. 07. 2010 г.
за придобитата 1/ 4 идеална част от имота. В писмото е посочено, че имотът е
под облог пред общината от 01. 08. 2010 г. Следователно, налице са
доказателства, които установяват по безспорен начин, че имотът е владян от
дружеството постоянно, спокойно, явно и несъмнено, поради което имотът е
придобит по давност на основание чл. 79, ал.2 ЗС , като давностният срок е
изтекъл на 23. 07. 2015 г. С оглед на това, че първоинстанционният съд е
приел, че „***“ ЕООД е придобил 1/ 4 идеална част от имота по давност,
въззивният съд счита, че следва решението и в тази част да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В изразено писмено становище от въззивника Ц. В. Х. е посочено, че
районният съд е изготвил непълен проекто- доклад, като не е указал
разпределянето на тежестта на доказване на всяка една от страните, което е
12
съществено процесуално нарушение. Съдът счита, че не е налице допуснато
такова нарушение от първоинстанционния съд, тъй като в проекто- доклада
на съда (л. 42 от делото пред районния съд) в т. 3 „обстоятелства нуждаещи
се от доказване“ съдът е указал какво следва да се докаже и от кого. Това е
свързано с указание относно разпределението на тежестта на доказване какво
следва да доказва и по какъв начин страната в производството, поради което
въззивният съд счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
в първоинстанционното производство като основание за отмяна на
обжалвания съдебен акт. Следва да се има пред вид, че Ц. Х. не е изразил
становище и не е имал възражения във връзка с проекто- доклада преди и по
време на първото съдебното заседание на 11. 12. 2019 г., когато е приет
окончателния доклад по делото от съда. В писменото становище са изразени
доводи и по други въпроси във връзка с въззивното обжалване, които са
разгледани при отделните искове, решението по които е предмет на
настоящото въззивно обжалване.
По изложените съображения съдът счита, че първоинстанционното
решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл.
80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна „***“ ЕООД
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 2000 лв. за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1, пр.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение
№260002/ 18. 05. 2*** г. по гр. д. № 731/ 2*** г. по описа на РС – *** в
обжалваната част.
Решение №260002/ 18. 05. 2*** г. по гр. д. № 731/ 2*** г. по описа
на РС – *** в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК Ц. В.
13
Х. с ЕГН********** да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК*** направените
деловодни разноски в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. 3 ГПТК
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14