Решение по гр. дело №6861/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 952
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Неда Неделчева Табанджова Заркова
Дело: 20241720106861
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 952
гр. П., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720106861 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба с вх. № 27641/09.12.2024 г., подадена от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК: ********* против С. Д. Г., в която се
твърди, че между дружеството и В. С. Ш. (починала) е съществувало облигационно
правоотношение, възникнало по повод предоставяне на ВиК услуги – доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, за имот, находящ се в гр. П.,
***. Ищецът излага, че отношенията между страните са се уреждали при публично
известните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, одобрени с Решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Посочва
се, че за процесния имот е открита партида с абонатен № 1070712 на името на В. С.
Ш., по която са начислени задължения за периода от 09.12.2021 г. до 08.05.2024 г.,
възлизащи на 484.18 лв. – главница и 54.45 лв. – лихва, подробно отразени в справка-
извлечение № 21051 към 12.06.2024 г. При опит за връчване на покана чрез ЧСИ С. Б.
е било установено, че титулярят на партидата е починал, като с Констативен протокол
от 16.07.2024 г. е удостоверено, че неин законен наследници е С. Д. Г.. Посочва се, че
наследникът не е заявила промяна на титуляря на партидата в 60-дневния срок,
предвиден в Общите условия, поради което отговаря за задълженията на
наследодателя съразмерно с наследствените си дялове.
Ищецът твърди още, че на 07.10.2024 г. е депозирал заявление по чл. 410 ГПК
срещу наследника по закон, по което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
5849/2024 г. на Районен съд – П. и срещу заповедта е подадено възражение от
длъжникът С. Д. Г..
В изпълнение на указанията на съда, с настоящата искова молба се предявява
установителен иск по чл. 422 ГПК срещу С. Д. Г. за сумите от 484,18 лв. – главница за
доставени и незаплатени ВиК услуги за периода 09.12.2021 г. – 08.05.2024 г., по
партида с абонатен № 1070712, както и сумата 54,45 лв. – мораторна лихва за
периода 21.02.2022 г. – 12.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
1
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане. Ищецът поддържа, че задълженията са възникнали при действието на
Общите условия, по които ответницата не е направила възражения, че услугите са
реално предоставени, а плащане не е извършено. Сочи се, че не е налице основание за
погасяване или отпадане на задължението, поради което моли съдът да признае за
установено, че ответницата дължи посочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. не е депозирала писмен отговор на
исковата молба, като в съдебно заседание, чрез адв. Б. В. заявява, че не оспорва
размера на сумите, но оспорва да е налице облигационна връзка. Оспорва
доверителката му да е собственик на имота, макар представеното удостоверение за
наследници счита, че липсват доказателства за собствеността на имота. Моли съдът да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
П. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото Нотариален акт № 27, том IV, дело № 1788/1969 г. по
описа на И. М. при П. Народен съд, е видно, че Д. З. Ш. е придобил по силата на
покупко-продажба недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ 328
кв.м, находящ се в землището на гр. П., при описани в акта граници.
От представената по делото Данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ
6710/22.05.1998 г., подадена от Д. З. Ш. и В. С. Ш., е видно, че имотът е описан като
жилищен и е деклариран за облагане с данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци.
От представеното по делото Писмо изх. № 35456/17.04.2025 г. на Дирекция
„Местни данъци и такси“ – Община П. се установява, че имотът на *** е въведен
служебно на името на С. Д. Г. на 06.11.2023 г., въз основа на удостоверение за
наследници, като същият имот е деклариран по чл. 14 ЗМДТ с декларация №
6710/22.05.1998 г. Отбелязано е, че за имота се дължат ДНИ и ТБО, което потвърждава
неговия жилищен характер.
От Удостоверения за наследници № 25/ГРС-5883/21.07.2025 г. е видно, че Д. З.
Ш., починал на 15.11.2004 г., е оставил за законни наследници В. С. Ш. и С. Д. Г., като
от удостоверение за наследници № 25/ГРС-2902/14.04.2025 г. е видно, че В. С. Ш. е
починала на 25.10.2022 г., и е оставила единствен наследник С. Д. Г..
От представеното по делото Заявление до Имотен регистър № ИР-20250516-
804052 / 16.05.2025 г., подадено за справка по нотариален акт № 27, том IV, дело №
1788/1969 г., вписан в Служба по вписванията – П., е видно, че данните по заявлението
съвпадат с описания в Нотариалния акт недвижим имот и адреса на откритата ВиК-
партида.
По делото са приложени 25 броя фактури за периода 09.12.2021 г. – 08.05.2024 г.,
по абонатна партида № 1070712, с обща стойност 484,18 лв.; карнет и справка за отчет
на водомера; общи условия на ВиК-оператора, одобрени с Решение № ОУ-
2
09/01.08.2014 г. на КЕВР.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води, остойностена в представената по делото счетоводна
сметка, както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума и 2/ по
иска за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца, ответникът следва
да докаже правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от посочената Наредба, получаването на ВиК услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен
договор. С общите условия за получаване на услугата ВиК, в конкретния случай
одобрени от КЕВР, се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на
достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за
прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти. Съгласно ал. 2
на чл. 8 от Наредбата, операторите задължително публикуват одобрените общи
условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп
до тях, което изискване съдът намира за спазено, доколкото се представиха
доказателства в тази насока (вестник "Новинар", брой 196 от 2014 г. и вестник "СъП.",
брой 164 от 2014 г.). По тези съображения и съдът приема, че в процесния период
между ищеца и наследодателя на ответника е съществувало валидно облигационно
отношение за предоставяне на ВиК услуги до имот, находящ се гр. П., ***, за който е
открита партида с абонатен номер 1070712. От представения нотариален акт и
удостоверения съдът приема за доказано, че процесният имот е бил собственост на Д.
З. Ш. и В. С. Ш., които след смъртта си са оставили наследник по закон - С. Д. Г..
В тази връзка съдът намира, че искът е основателен и доказан, като размерът им
не е оспорен от ответницата.
От своя страна основателен се явява искът за обезщетение за забава върху
главницата, тъй като съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с Общите условия на ВиК
оператора, при забава на плащането се дължи законна лихва, считано от падежа до
3
окончателното изплащане. Ето защо съдът приема, че е налице незаплатено
задължение в размер на 484,18 лв. – главница за доставени и незаплатени ВиК услуги
за периода 09.12.2021 г. – 08.05.2024 г., по партида с абонатен № 1070712, както и
сумата 54,45 лв. – мораторна лихва за периода 21.02.2022 г. – 12.06.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Ищецът е претендирал разноски и при този изход на спора по правилото на чл. 78, ал.
1 ГПК такива му се следват. Видно от представения списък по чл.80 ГПК ищецът
претендира и доказва разноски в общ размер на 1 060 лева, от които 25.00 лева –
държавна такса в заповедното и 75.00 лева – държавна такса в исковото производство,
както и по 480 лева – адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното
производство.
Съдът намира за основателно своевременно релевираното от ответника
възражение за прекомерност, поради което счита, че съответното на фактическата и
правна сложност на делото, което не се отличава с правна или фактическа сложност,
разглежда се при нисък материален интерес, без назначаване на експертиза и без спор
относно размера на начислените суми, като процесуалните действия на процесуалния
представител на ищеца са били ограничени предимно в изготвяне и снабдяване с
писмени документи, представител на ищеца не се е явявал в открито съдебно
заседание, то съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в исковото
производство следва да бъде намалено до 300 лева, а това в заповедното производство
– до 200 лева, поради което възражението за прекомерност е основателно в тази част.
Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 600
лева, от които 500 лева - адв.възнаграждение и 100 лева - държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че С. Д. Г. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ****, /в качеството си на законен
наследник на В. С. Ш./, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ООД – гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „****,
по обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация
чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 484,18 лв. – главница за
доставени и незаплатени ВиК услуги за периода 09.12.2021 г. – 08.05.2024 г., по
партида с абонатен № 1070712, както и сумата 54,45 лв. – мораторна лихва за
периода 21.02.2022 г. – 12.06.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2024 г. до
окончателното изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д. № 5849/2024г. по
описа на ПРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК С. Д. Г. с ЕГН: ********** да заплати на
"Водоснабдяване и канализация" ООД гр. П. с ЕИК: *********, сумата 600.00
/шестстотин/ лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5