РЕШЕНИЕ
№
306
гр. Враца, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.09.2021 г. /две
хиляди двадесет и първа/ година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 234 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Е.“
ООД ***, представлявано от управителя Е.М.Ц., действащ чрез процесуалния си
представител адв. Х.П., против Решение № 260098 от 31.03.2021 г., постановено
по АНД № 146 по описа за 2021 г. на Районен съд – Враца, с което е
потвърдено издаденото от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ - Враца НП № 26-0000039/25.01.2021 г. С последното,
за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл.
3-то от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00
лева, на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗАвтП.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Касаторът
счита, че в обжалваното решение липсват мотиви – изложени са формални такива, а
направените изводи са бланкетни. Поддържа, че е нарушен и материалният закон,
по подробно изложени в жалбата доводи в тази насока.
Иска
се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата, по съображенията изложени в
нея.
Ответникът - РД „Автомобилна
администрация“ - Враца, редовно призован, представител не се явява. Ангажирано
е писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Участващият
в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение
за неоснователност на жалбата, с доводи, че решението на РС – Враца е
законосъобразно, обосновано и правилно.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Предмет
на делото е Решение 260098 от 31.03.2021 г., постановено по АНД № 146 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено издаденото от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Враца НП № 26-0000039/25.01.2021 г. С последното, за нарушение
на чл. 7а, ал. 2, предл.
3-то от ЗАвтП
на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000,00 лева, на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗАвтП.
За да постанови този
резултат, от фактическа страна въззивният съд съобразил, че през месец януари
2021 г., при документалната проверка, за периода 15.01.2020 г. – 15.01.2021 г.,
осъществена в гр.Враца, от служители на РД „Автомобилна администрация“ – Враца,
на „Е.“ ООД, лицензирано да осъществява превоз на товари, е установено, че на
13.07.2020 г. дружеството-превозвач е допуснало да бъде извършен международен
превоз от водача Г.Д.И., управлявал МПС – влекач „Мерцедес“ с рег. № ***, без да
притежава валидно Удостоверение за психологическа годност. С такова
удостоверение водача е разполагал в периода 30.06.2017 г. – 30.06.2020 г. На
30.08.2020 г. лицето е придобило последващо Удостоверение.
С оглед установеното от фактическа страна, на 18.01.2021 г.
е съставен акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството-превозвач, а на 25.01.2021 г. е издадено НП, видно от съдържанието
на което административно наказващия орган изцяло възприел фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Описаното нарушение е квалифицирано по чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАвтП, съответно дружеството е санкционирано на
основание чл. 96г, ал. 1, пр.
второ от ЗАвП.
Въз основа на събраните по делото доказателства - Заповед
№РД-08-30 от 24.02.2020 г.; Справка дигитална карта на водача; Копие на
международна товарителница; Копие на констативен протокол № 30-19-52-36 от
19.01.2021 г.; Справка от регистъра за психологически изследвания и Разпечатка
от TDCS-3 дигитален тахограф и дигитална карта на водача и показанията на свидетелите К. и Г., съдът от правна страна
констатирал, че жалбоподателят и настоящ касатор е осъществил от
обективна и субективна страна състава на визираното в НП нарушение. Изложил е обосновани съображения за неоснователност на
наведените в жалбата доводи. Направил е изводи, че АУАН и НП са процесуално и
материално законосъобразни.
Решението на РС Враца е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на Районния съд се споделят от настоящата инстанция. Същите са
съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, а
възраженията на касатора са изцяло неоснователни.
В случая, административнонаказващият орган се е позовал
на чл. 7а, ал. 2, предп. 3-то и чл. 96г, ал. 1, пр.
второ от ЗАвП.
Според първия текст, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.
7, ал. 3
и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Анализът
на разпоредбата сочи на извод, че изискването, вменено на превозвача да не
допусне водач да управлява МПС без да отговаря на изискванията за
психологическа отговорност, е разпоредено още в тази законова разпоредба.
Нейният препращащ характер е безспорен, но в разпоредбите на упоменатите в
чл. 7а ал. 2
от ЗАвП Наредби, са регламентирани изисквания, отнасящи се до водачите, а
не до превозвача. Поради това, те в конкретния случай не следва да се
съобразяват от АНО и съда. Достатъчно е, че в диспозицията на чл. 7а, ал. 2 от
ЗАвтП изрично е упоменат видът на транспорта и лицето, което следва да понесе
административнонаказателната отговорност в случаите, когато се установи, че
негов водач осъществява транспорт без да отговаря на изискванията за
психологическа годност.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора разноски в полза на касатора не
следва да бъдат присъждани. Разноски от ответника не са претендирани.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260098 от
31.03.2021 г., постановено по АНД № 146 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Враца, с което е потвърдено издаденото от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Враца НП № 26-0000039/25.01.2021 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.