Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІV – 121                            04.12.2018 г.                                    град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На пети ноември, две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                          ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА ПЕНЕВА

                                               ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА  

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията Н. ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 1528  по описа за 2018 година

 

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Симперто“ – ООД - гр.Бургас - ответник в първоинстанционното производство, чрез законен представител – управител Перчемлиева, срещу Решение №1376/27.06.2018г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№3252 по описа за 2017г., с което е прието за установено по отношение на ищеца „Кони селект фрухт“ – ООД, че съществува вземане спрямо въззивното дружество, в размер на 5821.55 лева – главница по фактура №90798/15.07.2016г., представляваща обезщетение за имуществени вреди – увреждане на шест палета ябълки, настъпило на 29.03.2016г. по договор за превоз 2005/30.02.2016г. и два броя товарителници – V2 3911/29.03.2016г. и V5 2571/30.03.2016г., за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК №510/26.01.2017г. по гр.д. №627/2017г. по описа на БРС, ведно със законната лихва, считано от датата на сезиране на съда – 25.01.2017г., до окончателното й изплащане. Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.   

Основното оплакване в жалбата касае недопускане до разпит на свидетеля Вълчо Йорданов Маринов, с чиито показания ответникът щял да докаже обстоятелствата, във връзка с натоварването, транспортирането и разтоварването на стоката. Свидетелят не се е явил по уважителни причини, които били доказани в първоинстанционното производство, но съдът отказал да допусне разпита.

Според въззивника, съдът приема необосновано, че цялото количество ябълки е било унищожено – от доказателствата се установявало, че половината от стоката е разтоварена без забележки.

Въззиваемият – ищец по иска „Кони селект фрухт“ – ООД, чрез адвокат В. представя писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемата страна, на въззивника са дадени многократни възможности за разпит на свидетеля, но той е създал пречки за това. Свидетелят е служител на ответника и би потвърдил изложената в исковата молба фактическа обстановка. Изложени са съображения за за отговорността на превозвача при повреда на товара и липсата на обстоятелства, които да изключват отговорността му.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК мотивите на първоинстанционното решение следва да бъдат споделени от въззивния съд.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, намира, че не са налице основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което го намира за валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част.

С оглед характера на въззивното производство като такова, съставляващо ограничен въззив – чл.269 ГПК, следва да се изложат съображения само по изложените във въззивната жалба оплаквания. Основното от тях касае събирането на доказателства, които първоинстанционният съд не е събрал – разпит на св. Вълчо Тодоров. По това оплакване следва да се каже: на първо място, искането за разпит на този свидетел е направено от ищеца, а не от ответника. На второ място, по отношение на свидетеля Тодоров съдът е насрочил две дати за разпит по делегация, на които свидетелят не се е явил. На 19.03.18г. е постъпила молба от свидетеля, че за 21.03. същият е служебно ангажиран с превоз на товари в Италия и Франция и е поискал отлагане на разпита – по възможност за 26.03. В съдебно заседание на 21.03.18г., съдът е отложил делото за 16.05.18г. и е постановил призоваване на свидетеля по телефона, след 26.03.18г. С молба от 15.05.18г.- отново е заявена ангажираност на свидетеля за датата на разпита. В съдебно заседание на 16.05.18г., съдът е отменил определението си от 08.02.18г. за допускане до разпит на този свидетел.

От изложеното по-горе е видно, че съдът е положил усилия да извърши разпит на свидетеля. Ако ответникът също е искал събиране на това доказателствено средство и предвид това, че свидетелят е негов работник и е запознат със служебните му ангажименти и е следвало да посочи на съда дата, на която разпитът на свидетеля би бил възможен.

По второто оплакване – по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че част от товара е бил годен за употреба, за да се опровергае представеното писмено доказателство, установяващо че всички ябълки са били повредени и изхвърлени. Поради това въззивната инстанция намира, че тази част от товара е била негодна за употреба, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на превозвача за на стойността й.

Поради това искът за заплащане на процесната сума е основателен. Решението на Бургаския районен съд, с което той е уважен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 600.00 лева – адвокатско възнаграждение.

 

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1376/27.06.2018г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№3252 по описа за 2017г.

 

ОСЪЖДА „Симперто“ – ООД - гр.Бургас, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Кони селект фрухт“ – ООД, ЕИК ********* сума, в размер на 600.00 (шестстотин) лева – съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното производство.

 

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                    2.