Р Е Ш Е Н И Е
№ 816
от 02.12.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание
на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на
секретар Йорданка Попова и прокурор Валентина Радева - Ранчева, като разгледа АНД /К/ № 953/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Акционерно
дружество от затворен тип „Ди Ес – 1“, чуждестранно НФЛ, вписано в регистър
БУЛСТАТ *********, срещу Решение № 175/08.06.2022 г. по АНД № 267/2022 г. по
описа на Районен съд – Хасково.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на постановеното съдебно решение. Районният съд не е взел предвид, че
дружеството е сключило втори подизпълнителски договор с Литовско дружество,
като служителите не са били командировани в предприятието на Ди Ес – 1. Не било
взето предвид, че дружеството е разполагало с регистрирано място на стопанска
дейност, за да може да наема подизпълнители, които вече имат самостоятелни
задължения на територията на България, като твърди, че вторият подизпълнител,
чийто работник е В. Г., самостоятелно следва да организира с механизация и
работна сила производствения процес. Твърди, че актът за установяване на
административното нарушение /АУАН/ е съставен над 5 месеца слез извършване на
проверката на 03.08.2021 г. Нарушена била разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, като
оспорва извода, че нарушителят е станал известен едва след приключване на
проверката по документи – 28.10.2021 г. Не било обсъдено възможно ли е
съхранение и представяне на документи на терена на извършване на работа,
доколкото се касае за работна площадка, а не за офис-сграда или помещение. Сочи,
че няма данни нарушителят да е бил търсен, но да не е намерен, нито да е бил
поканен за съставяне на АУАН и да не се е явил. Твърди, че не е конкретизирана
точната дата на извършване на деянието, представляващо съществено нарушение на
процесуалните правила. Нарушавайки принципите на служебното начало, съдът не е
събрал и обсъдил всички факти и твърдения, изложени по делото, както и
възраженията, направени с жалбата, поради което е постановил порочно решение. Моли
същото и потвърденото с него наказателно постановление /НП/ да бъдат отменени.
От същото дружество е подадена
частна жалба срещу Определение № 216/16.06.2022 г. по АНД № 267/2022 г. по
описа на Районен съд – Хасково. Изложени са подробни съображения за приложимост
на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК,
съответно – на чл. 248, ал. 1 ГПК. Твърди, че съдът не е връчил препис от молбата
за допълване/изменение на решението в частта с разноските по смисъла на чл.
248, ал. 2 ГПК. По този начин е нарушено правото на защита на задължената за
разноски страна, която може да противопостави срещу искането по чл. 248, ал. 1 ГПК възраженията си срещу дължимостта на разноските, техния размер, вкл. и за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли оспореното определение да бъде
отменено.
В съдебно заседание касаторът Акционерно
дружество от затворен тип „Ди Ес – 1“, чуждестранно НФЛ, редовно призован, не
изпраща процесуален представител. Депозирана е писмена молба, че се поддържа
изложеното в жалбата. Акцентира върху неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и
върху обстоятелството, че работниците не са служители на наказаното дружество и
не са изпращани като командировани в предприятието Ди Ес – 1.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково; редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище оспореното решение
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
По
касационната жалба:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 03.08.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково извършили проверка на място в землището на с. У.
по трасето на изграждащия се интерконектор за природен газ България – Гърция,
като били заварени няколко лица, измежду които и В. Г. – гражданин на Беларус,
да работи като „заварчик“ по тръбата. Същият попълнил декларация на руски език,
като посочил, че работи за „Ди Ес – 1“, гр. София. На 08.09.2021 г. на адреса
на дружеството била изпратена призовка с искане за представяне на документи по
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/: копие на трудов
договор или друг документ, удостоверяващ наличието на трудово правоотношение по
законодателството на изпращащата страна, документи, удостоверяващи отработеното
време – начало, край и продължителност на работното време, документи за
изплатени трудови възнаграждения или равностойни документи с превод на
български език, вкл. и документи за командироването на лицето В. Г.. На
28.10.2021 г. било представено единствено Удостоверение А1, от което ставало
ясно, че лицето се осигурява в Литва. На дружеството „Ди Ес – 1“, в качеството
му на местно лице, което е приело на работа командировани работници, което не
съхранява и не представя описаните по-горе документи, е съставен АУАН № 26-2100088/11.01.2022
г. На основание чл. 79, ал. 4 във връзка с чл. 76, ал. 2 ЗТМТМ във връзка с чл.
14, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Хасково е издал НП № 26-2100088/14.02.2022 г., с което
на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 5 000 лева Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и
кредитиран от РС – Хасково доказателствен материал.
Съдът констатира, че не са налице
основания за отмяна на НП, като изцяло споделя изложените в тази посока изводи
в оспореното съдебно решение и поради това не намира за необходимо да ги
преповтаря.
АУАН е съставен, а НП – издадено, от
компетентните органи, като са спазени разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, чл. 42, ал. 1, т. 3-5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-6 ЗАНН, не е изтекъл и срокът
на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК.
Установяват
се безспорно датата, на която е извършено нарушението, и датата, на която
същото е установено. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва да тече не
от датата, на която е извършена проверката на място, а от датата, на която е
извършена проверката по документи, когато провереното дружество е следвало, но
не е представило изискуемите такива, т.е. когато безспорно се установява от
компетентните контролни органи извършителят на съставомерното по чл. 6 ЗАНН
деяние. Съгласно Тълкувателно решение № 48 от 28.X..1981 г. по н. д. № 48/81 г.,
ОСНК срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушителя започва да тече от
момента, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е
нарушителят“. Понятието „откриване на нарушителя“ „не е легално дефинирано от ЗАНН,
но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има,
когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“ /Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021
г. по тълк. д. № 3/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия/. Затова и тримесечният
срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват
условия за такава преценка от компетентните контролни органи на база получени
достатъчно данни за нарушението и авторството му.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване
правото на защита на лицето, сочено като извършител в оспореното НП.
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗТМТМ „на
местно лице, приело на работа командирован или изпратен работник или служител
от друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация
Швейцария, или работник или служител от трета държава, което наруши условията и
реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, се
налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 5000 лв., за всеки
чужденец, а за повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.“.
Съгласно чл. 121а, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда /КТ/ „командироване на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги е налице, когато работодател, регистриран по
законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на
Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител
на територията на Република България: а) за своя сметка и под свое ръководство
въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б)
предприятие от същата група предприятия. Съгласно чл. 121а, ал. 2 от КТ „изпращане
на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице,
когато: 1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което
осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие
ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава
- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария; 2. предприятие, което осигурява временна работа,
регистрирано по законодателството на друга държава - членка на Европейския
съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник
или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република
България“.
На основание чл. 121а, ал. 8 КТ и
чл. 58, ал. 1 от ЗТМТМ е издадена Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /Наредбата/. На основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата „работодателят
по чл. 121а, ал. 1, т. 2 КТ и предприятието, което осигурява временна работа по
чл. 121а, ал. 2, т. 2 КТ, са длъжни да предоставят на местното лице, приело на
работа командирован или изпратен работник или служител, копия на хартиен или
електронен носител от: трудовия договор или друг документ, удостоверяващ
наличието на трудово правоотношение по законодателството на изпращащата
държава; документите, удостоверяващи отработеното време, съдържащи данни за
началото, края и продължителността на работното време; документите за изплатени
трудови възнаграждения или копия на равностойни документи, придружени с превод
на български език. Местното лице е длъжно да съхранява документите на мястото,
където се полага трудът от работника или служителя, за срока на командироването
или изпращането“.
Съгласно § 1, т. 12 ДР ЗТМТМ „местно
лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители“ е
лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано
по българското законодателство или по законодателството на друга държава -
членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за
своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или
служител от държавите - членки на Европейския съюз, или от трети държави“.
Съгласно § 1, т. 8 ДР ЗТМТМ „командирован
или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне на услуги“ е
работник, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или работник -
гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа
на територията на Република България, определена в трудовия договор с
работодател, чието седалище е на територията на друга държава - членка на
Европейския съюз, или на трета държава при условията на чл. 121а, ал. 1, т. 2,
буква „а“ и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда“.
В конкретния случай Акционерно
дружество от затворен тип „Ди Ес – 1“ е местно лице, което е приело на работа
като „заварчик“ командирован гражданин на Беларус, съответно – имало е
задължението да съхранява посочените по-горе документи на мястото, където се
полага трудът от командирования работник или служител. Ирелевантни са обстоятелствата
кой е работодателят по чл. 121а, ал. 1, т. 2 КТ или предприятието, което осигурява
временна работа по чл. 121а, ал. 2, т. 2 КТ, на лицето В. Г., и налице ли са
договорни взаимоотношения между работодателят, респ. предприятието, с
дружеството касатор. В този смисъл фактът, че са налице договори за
подизпълнение, не променя изводът, че Акционерно дружество от затворен тип „Ди
Ес – 1“, в качеството си на изпълнител по договор с предмет: предоставяне на
заваръчни услуги, вкл. осигуряване на персонала и оборудването, необходими за
тяхното изпълнение във връзка с проекта: проектиране, доставка и изграждане на
междусистемна газова връзка Гърция – България, е местно лице по § 1, т. 12 ДР
ЗТМТМ. Не подлежи на изследване и извършени ли са от действителния работодател
или предприятието, осигуряващо временна работа, нарушения на трудовото
законодателство. От значение е единствено, че местното лице, което изпълнява дейностите,
описани по-горе, за изграждане на интерконектора, е приело работника на работа
/вж. попълнената от последния декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ/, поради
което следва да съхранява копия от документите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата,
представени му от работодателя или предприятието, осигуряващо временна работа.
Не се приема за основателно твърдението, че дружеството касатор няма качеството
„ползвател на услуги“ по чл. 121а, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото същественото в
случая е изпълнението от негова страна на посочените по-горе дейности, чрез
подизпълнители, работникът на единия от които полага труд като командирован в
България, съответно – не е необходимо командироването да се осъществява въз
основа на друг, различен от сключения между Акционерно дружество от затворен
тип „Ди Ес – 1“ и EER, договор, съответно – Remizoldiagnostika,
нито дружеството работодател на В. Г. да издава заповед конкретно за
командироването му за осъществяване на дейностите от Акционерно дружество от
затворен тип „Ди Ес – 1“ по изграждане на интерконектора.
Нарушението, извършено чрез
изпълнителното деяние – бездействие, и неговият извършител са безспорно
установени. Нарушението е формално, като за осъществяването му не се изисква
настъпването на определен противоправен резултат. Отговорността е обективна,
безвиновна. Осъществената в действителност фактическа обстановка е правилно
подведена под релевантната по време, място и лица правна уредба /чл. 3 ЗАНН/. Наказващият
орган е наложил административното наказание „имуществена санкция“ в нейния
абсолютен размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при
липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на
случая.
Доколкото направените от РС – Хасково
изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не са налице
основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, оспореното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП
във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.
По
частната жалба:
На основание чл. 248, ал. 1 - ал. 2 ГПК, които разпоредби са приложими субсидиарно, в срока за обжалване съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските, като съобщава на насрещната страна за исканото допълване или
изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
РС
– Хасково е пропуснал да предостави възможност на насрещната страна да
представи отговор по искането на ответника, което в конкретния случай е
съществено процесуално нарушение – предпоставка за отмяна на оспореното
определение и връщане на делото в тази част за ново произнасяне от същия състав
на съда при спазване на разпоредбата на чл. 248, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, чл. 63д, ал. 1,
ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, чл. 248, ал. 3 ГПК Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 175/08.06.2022 г. по АНД № 267/2022 г. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА Акционерно дружество
от затворен тип „Ди Ес – 1“, чуждестранно НФЛ, вписано в регистър БУЛСТАТ *********,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище –
гр. София, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ
Определение № 216/16.06.2022 г. по АНД № 267/2022 г. по описа на Районен съд –
Хасково.
ВРЪЩА
делото в тази му част на същия състав на Районен съд - Хасково за ново
произнасяне при спазване разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.